Редом с внедряването на механизацията, подобряването на агротехниката и изграждането на нови промишлени лозови насаждения става необходимо и да се реконструират част от съществуващите насаждения, за да отговарят на съвременните изисквания и възможности за отглеждането на лозята. В редица случаи се налага да се премине от една формировка към друга: от формировка с разностранно разпределение на едногодишния прираст, при която лозята се отглеждат без механизация, към формировки, позволяващи внедряване на механизация; от по-малки формировки с по-ниско натоварване на лозите към по-мощна формировка с по-голямо натоварване на лозите с плодни очи и т. н. Основните положения, които трябва да се имат предвид при преминаване от една формировка в друга, са:
1. Всяко преформиране трябва да става така, че новата формировка да отговаря напълно на изискванията на съответната агротехника.
2. При преминаване от по-малка към по-мощна формировка натоварването трябва да се увеличава постепенно -успоредно с подобряване на агротехниката.
3. От една формировка към друга трябва да се преминава, като се спазват правилата за раните. Неспазването на тези правила води към бързо отслабване и закържавяване на новоформираните части и на цялото лозово растение. За новата формировка трябва да се оставят най-малко наранените части.
4. Пряко и бързо (за една година) преминаване от формировка с различно пространствено разположение на отделните части (напр. чашовидна) към формировки с разположени в една плоскост части на лозата (напр. подобрен Гюйо) е невъзможно, тъй като се нанасят много и големи рани и жизнеността на лозата се понижава. Бърз и пряк преход е възможен само при преминаване от една шпалирна формировка към друга (Гюйо -двоен Гюйо - ветриловидна).
5. Преформиране на стари с много рани и отслабващи лози не може да се извърши.
6. При преминаване от многораменни формировки към кордонни формировки следва да се намали натоварването, за да се предизвика достатъчно силен растеж на новообразуващите се части.
Фиг. 95. Преминаване на къса чашовидна формировка към формировка подобрен Гюйо:
1 - чашовидна формировка, рамото г се премахва,
2 - смесена чашовидна формировка с две къси плодни пръчки на рамената а и a1 , б, б1, б2 - резервни чепове,
3 - рамената a1 и в са премахнати, ново рамо от резервния чеп б,
4 - резитба на следващата година - рамото е премахнато; - ново рамо б от резервния чеп, д2 - резервен чеп
а) Преминаване от къса чашовидна формировка към формировката подобрен Гюйо става по схемата - чашовидна, смесена чашовидна - подобрен Гюйо (фиг. 95).
На главината се подбират две рамена, разположени в посока на телената конструкция. На едно (две) от тях се оставят смесени плодни звена - плодни пръчки с дължина 8-14 очи в зависимост от силата на лозата и чеп на 2 очи. През първата година едно от неудобно разположените, изтеглени встрана към междуредието рамена се изрязва от основата. Постепенно за две-три години се премахват и останалите неудобно разположени рамена и се формират нови рамена от леторасти, излизащи удобно от главината, които първоначално се режат на чеп с 1 око. Впоследствие се подменят всички стари рамена по правилото за подменяне на рамо.
б) преминаване от формировката подобрен двоен Гюйо към ветриловидна формировка с дълги раменна (фиг. 96). При резитбата плодните пръчки не се отстраняват, а се превръщат в рамена. По тях на височината първия ред тел се избират по две подходящи пръчки: едната (по-ниската) се реже на чеп с 2 очи, а другата на плодна пръчка. Пръчките, развили се от чепове-замеетители на формировката Гюйо, се режат по типа Гюйо - горната за плодна пръчка, долната за чеп.
Фиг. 96. Преминаване на формировка подобрен двоен Гюйо към ветриловидна формировка с дълги рамена:
1 - двоен Гюйо - - резитба през есента за преминаване към ветриловидна формировка, 2 -ветриловидна двураменна формировка- двоен Гюйо, 3 - ветриловидна четирираменна формировка с резервни чепове
На следващата година от тези две нови плодни пръчки се форират още две удължени рамена, завършващи с чеп и плода пръчка, и се получава четнрнраменна ветриловпдна формировка. По същия начин може да се увеличава броят на рамената. За по-правилно и лесно формиране грябва да се извърши навременно филизене на излишните леторасли
в) Преминаване от формировка Гюйо към кордонни формировки.
От формировка единичен Гюйо към кордон се преминава твърде лесно и бързо особено при по-млади лози. Кордонът се формира, като старата плодна пръчка не се премахва, а върху нея, се образуват нови плодни звена (фиг. 97). Ако по старата плодна пръчка няма добре развити леторасти, които да дадат възможност за правилно разположение на новите плодни звена, тя се премахва, а от чепа-заместител се оставя нова плодна пръчка, която се превръща в кордон по описаните вече правила за изграждането им.
Фиг. 97. Преминаване от формировка Гюйо към кордонна формировка:
1 - резитба за преформиране. а- резитба на чепове с по две очи, б - удължение на кордона; 2 - резитба на следващата година, а1 - плодни звена, чеп и плодна пръчка, в - резитба на чеп с две очи, г - ново удължаване на кордона; 3 - формиран кордон Казнав
От формировка Гюйо може да се премине към всички видове кордонни формировки, включително и към асмовидната.
За преминаване от кордонните формировки към формировките Гюйо и ветриловидна е необходимо да има леторасти, покарали ниско в основата на главината.
