Какво е необходимо да се знае за устройството на овощните растения във връзка с резитбата?
Овощното дърво има надземна и подземна част. Надземната част се състои от стъбло, скелетни и полускелетни клони, обрастващи клонки, леторасти и пъпки (фиг. 53) Всички изброени части съставляват стъблената система на дървото. Подземната част (кореновата система) се състои от вертикални, хоризонтални (скелетни и полускелетни) и обрастващи корени, смукателни коренчета и коренови власинки.
Какво се разбира под ствол на овощните дървета
Онази част от стъблото, която се намира между кореновата шийка и първия скелетен клон, се нарича ствол. В зависимост от дължината на ствола овощните дървета биват нискостъблени (40-60 cm), средностъблени (90-110 cm) и високостъблени (над 130 cm). За любителските овощни градини са за препоръчване нискостъблените овощни дървета.
Какво представлява стъблото на овощните дървета
Стъблото е надземната част на овощното дърво - от кореновата шийка до върха на най-високото разклонение.
Фиг. 53. Надземни части на овощно дърво:
1-коренова шийка; 2-ствол; 3-централе продължител; 4- стъбло; 5 - скелете клон; 6-полускелетен клон; 7-обрастващи клонки; 8 - тели на скелетните клони; 9-водач
Коя част от овощното дърво се нарича водач и какво е значението му
Водач е частта от стъблото между първия (най-долния) скелетен клон и върха на дървото. От него израстват скелетните клони. Здравината на короната зависи от дравината на водача.
Кои клони се наричат скелетни и какво е тяхното значение
Клоните, които израстват от водача и са най-силни в короната, се наричат скелетни. Заедно с водача те образуват скелета на короната. Разклоненията на скелетнит е клони се наричат полускелетни. По скелетните клони и разклоненията им се извършва обмяна на хранителни вещества между короната и кореновата система. Те служат за снабдяване на короната с вода. През зимата в тях се отлагат резервните хранителни вещества.
Коя част от овощното дърво се нарича летораст?
Нарастващата част от стъблото, израснала от пъпка на прираста от предната година или от спяща пъпка, се нарича летораст. След образуване на връхна пъпка и след опадане на листата леторастът се нарича едногодишно клонче.
Какво представлява обрастващата дървесина на овощното дърво?
Разклоненията на овощното дърво, които израстват от водача, от скелетните клони и от скелетните разклонения и имат кратък живот (2-8 години), съставляват обрастващата дървесина. Върху обрастващите клонки се формират плодните пъпки.
Какви клончета се различават при овощните дървета?
Късите клончета са къси едногодишни образувания от 2-3 mm до 5-6 cm (фиг. 54).
Слабите клончета стигат до 25 cm дължина и обикновено завършват с плодна пъпка (фиг. 55).
Дървесните клончета са по-дебели и по-дълги от слабите клончета. Най-често връхната и страничните им пъпки са растежни, но понякога по тях има и плодни пъпки (фиг. 56).
Букетните клончета (майските букетчета) са дълги 0,5-6 cm. Пъпките им са разположени една до друга или малко отдалечени. Те са цветни, а връхната най-често е растежна (фиг. 57).
Лакомците са отвесно растящи клончета, които достигат до 2 m дължина. Израстват от спящи пъпки на скелетните клони и разклоненията им.
Цветните клончета по дължина и по дебелина наподобяват слабите клончета.
Фиг. 54. Къси клончета
Фиг. 55. Слаби клончета
Фиг. 56. Дървес но клонче:
1-основна част; 2-връхна част без плодни пъпки; 3- връхна част с плодни пъпки
фиг.57. Букетни клончета:
1- слива; 2 - от праскова; 3 - от череша
Фиг. 58. Цветни клончета
Фиг. 59. Смесени клончета
Фиг. 60. Видове пъпки:
1-растежни (листни); 2-плодни
Страничните им пъпки са единични плодни, а връхната и няколко пъпки при основата са растежни (фиг. 58).
Смесените клончета са средни по сила на растеж. Пъпките в основата и връхната са растежни, а останалите са цветни и растежни (фиг. 59).
Предивременните клончета израстват от пъпки на силни леторасти.
Какво представлява пъпката и какви пъпки имат овощните растения?
Пъпката е силно скъсено, недоразвито образувание.
Според месторазположението на клончето пъпките биват основни - най-долните пъпки на клончето; връхни -с които завършва клончето; външни -намират се от външната страна на клончето; вътрешни - намират се от вътрешната страна на клончето; странични - намират се от другите две страни на клончето.
Според предназначението си пъпките биват:
Растежни (листни, дървесни) (фиг. 60,1). От тях се развиват само вегетативни части. Към растежните пъпки се отнасят спящите пъпки, които се намират в основата на клончето и най-често не покарват на следващата пролет, а се покриват с кора, адвентивните пъпки, които се образуват встрани от основата на листата, под кората на клонките и корените, и стипуларните пъпки, които се формират по силни клончета встрани от листните пъпки (фиг. 61).
Плодни (фиг. 60,2). От тях се развиват или само цветове и се наричат цветна, или цветове и листа и се наричат смесени. Цветните пъпки биват прости, когато от тях се образува един цвят, и сложни, когато от тях се образува повече от един цвят.
По какво се различават цветните от листните пъпки?
Цветната пъпка е голяма, закръглена по форма и разширена в средата. Листните пъпки са изтеглено конични, без разширение в средната част. С лупа (увеличение
8-10 пъти) може да се наблюдават през зимата формираните цветчета в цветната пъпка.
Необходима ли е резитбата за овощните дървета?
Чрез резитбата на овощните дървета се формира здрава корона, която е в състояние да издържа тежестта на обилен плододобив. Дърветата, оставени без резитба, образуват гъста, метловидна корона. Огряването на клоните от вътрешността на такава корона е недостатъчно, а условията за развитие на болести и неприятели са много благоприятни, вследствие на което качеството на плодовете е винаги ниско. Чрез резитбата се регулират растежът и плододаването на овощните растения.
Фиг. 61. Стипуларни пъпки (1) и клонче, израснало от стипуларна пъпка (2)
Какво е влиянието на резитбата върху встъпването в плододаване на овощното дърво?
Слабото прореждане на короните на младите дървета допринася до известна степен за по-ранното им встъпване в плододаване. Силното прореждане и съкращаване на едногодишния прираст обаче забавя с 1-2 години встъпването на дърветата в плододаване.
Най-често резитбата засилва растежа на дърветата близо до направените отрези. С нея се изменя рязко съотношението между надземната и подземната част на овощните растения. Притокът на хранителни вещества от кореновата система се разпределя между по-малък брой точки на нарастване, вследствие на което прирастът е по-голям.
Какво означава да се формира овощното дърво?
Формирането на овощното дърво е система от операции след засаждането му на постоянно място за изграждане на короната му. При първата резитба се определя височината на ствола, а през следващите години от покаралите леторасти се формират скелетните и полускелетните клони.
Докога продължава формирането на короната на овощните дървета?
Формирането на короната на овощните дървета продължава няколко години след засаждането. Този период зависи от възприетия тип корона и от овощния вид. Продължителността на формирането зависи и от силата на растежа на дърветата. При слаб растеж формирането може да продължи повече от 8 години. За овощни дървета, които се формират като палмети, периодът на формиране е 3-4 години, а при подобрената етажна и чашовидна корона - 6-8 години.
Какви видове резитби се прилагат при овощните растения?
В зависимост от възрастовия период на дърветата, през който се извършват, резитбите биват:
Фиг. 62. Премахване на клончета
Фиг. 63. Съкращаване на клончета
1. Резитба за формиране. Прилага се непосредствено след засаждането и продължава до окончателното формиране па короната.
2. Резитба за плододаване. Прилага се след встъпване на овощните дървета в плододаване и продължава, докато прирастът отслабне и плодовете издребнеят.
3. Резитба за подмладяване. Извършва се след спиране растежа на дърветата и когато върховете им започнат да засъхват.
Според характера си резитбите биват:
1.Резитба за прореждане (фиг. 62). Прилага се при сгъстени корони и при формиране. При нея се премахват предимно едногодишни клончета, като се режат до основата им. При редовна резитба премахването на по-възрастни клони се прилага като изключение.
2. Резитба за съкращаване (фиг. 63). При тази резитба се съкращават клони, клонки, клончета и леторасти. Тя се прилага на застарели дървета или на млади, но със слаб прираст, или за превръщане на едногодишни клончета в плодни.
В зависимост от сезона, през който се извършват, резитбите биват:
1. Зимна резитба. Извършва се след опадане на листата до покарване на нови листа през пролетта.
2. Лятна резитба. Прилага се през вегетационния период. В зависимост от това, каква операция се извършва, лятната резитба се нарича филизене или пензиране. При филизенето се премахват леторастите изцяло, а при пензирането се съкращават.
Какво представлява леторастът-конкурент и трябва ли да се премахва?
Силен летораст, който израства от странична пъпка, разположена в основата на връхния летораст, се нарича летораст-конкурент. Той става причина за отслабване на летораста-водач. При някои типове корони (подобрена етажна, вретеновиден храст и др.) водачът трябва да бъде много силен. В такива случаи конкурентът трябва да се премахне още през първата половина на лятото. Ако се остави, той сраства слабо с водача и лесно се отчесва.
Кога трябва да се извърши зимната резитба?
Най-добре е зимната резитба да се извърши в началото па пролетта след преминаване на опасността от чувствително понижаване на температурите. Любителските овощни градини са малки и овощарите имат възможност да извършат зимната резитба в най-благоприятния срок. Раните, причинени при резитбата, зарастват най-добре, когато започне сокодвижението (вегетацията). В нашата страна този период съвпада с първата половина на март, до набъбване на пъпките.
На кои дървета зимната резитба се извършва по-рано?
Зимната резитба започва от по-старите плододаващи дървета. При тях плодните пъпки започват да се развиват по-рано и ако зимната резитба се извърши със закъснение, ще се оронят много плодни пъпки. След като привърши резитбата на плододаващите дървета, започва резитбата на младите овощни дръвчета.
Най-рано се започва с резитбата на ябълката, защото тя се поврежда помалко от зимни и повратни студове.
Кога резитбата е слаба, средна и силна?
Когато се съкращава до 1/4 от дължината на едногодишния прираст, резитбата е слаба, до 1/3 - средна и от 1/3 до 1/2 - силна.
Кога се прилага силна и кога слаба резитба на млади дървета?
Силна резитба на млади дървета се прилага, когато трябва да се засилят растежът, разклоняването и надебеляването на клоните им в основата. При много слаби дървета (прираст на скелетните клони под 30 cm) се прави също силно съкращаване на едногодишния прираст. Ако прирастът е под 15 cm, прибягва се до съкращаване на скелетните клони и на двегодишната дървесина. Слаба резитба на млади дървета се прави, когато искаме да ускорим плододаването им. Когато прирастът на дърветата е над 50 cm, прави се слабо съкращаване, за да се избегне нов прираст.
Степента на резитбата зависи още и от типа на короната, по която са формирани дърветата, и каква роля играе отделната клонка в короната на дървото. Скелетната клонка се съкращава по-слабо, а обрастващата - по-силно.
Защо не трябва да се допуска сгъстяване на короната на дърветата?
Любителите-овощари най-често оставят дърветата да растат свободно, при което короната им се сгъстява прекомерно. Поради недостиг на светлина във вътрешната част на короната намиращите се във вътрешността плодни клонки отмират бързо. В засенчените части на короната се формират малко плодни пъпки, почти не се задържат завръзи, а образуваните плодове са от най-ниско качество, почти без окраска. В сгъстените корони се създават най-добри условия за развитие на болести и неприятели, а борбата с тях се води трудно, защото разтворите не могат да проникнат във вътрешността им. Чрез правилната резитба за формиране може да се избягнат всички лоши последици от сгъстяването на короната.
Може ли да се превърнат силни клонки в плодни без резитба?
Освен чрез резитба силни клонки може да се превърнат в плодни чрез наклоняването им. Вследствие на навеждането растежът на връхната им част отслабва и покарват по-голям брой слаби клончета, които постепенно се превръщат в плодни (фиг. 64). Наведените силни клонки се превръщат в плодни 1-2 години по-рано от клонките, превърнати в плодни чрез резитба.
Фиг. 64. Отслабване на растежа в зависимост от наклона на клонката и изместване точките на нарастването
Навеждането на клонките започва от началото на юли и продължава до набъбването на пъпките през пролетта. През най-студените зимна месеца навеждането а пребиването се преустановяват, защото клонките се извиват по-трудно и се чупят.
Известни са и други начини за превръщане на силни клонки в плодни - чрез усукване, колцуване, прищипване (пензиране), нарези под клонка и др., но те се прилагат по-рядко.
Трябва ли да се извършва резитба на овощните дървета през периода на пълното им плододаване?
През периода на пълното плододаване резитбата е необходима за поддържане на растежа, регулиране на плододаването и за забавяне процеса на остаряването.
Подобряват ли се условията на хранене на овощното дърво чрез резитбата за плододаване?
Чрез резитбата за плододаване се премахва част от плододаващата дървесина и с това се изменя съотношението между надземната част и кореновата система.
Точките на нарастване в короната на дървото намаляват, а кореновата система остава непроменена, поради което сокодвижението се съсредоточава върху по-малко точки на нарастване и растежът се засилва. Чрез резитбата за илододаване се регулират условията на хранене във всички части на овощното растение. Освен това подобряват се чувствително и светлинният, и въздушният режим на овощното дърво.
Може ли чрез резитба да се превърне едногодишно силно клонче в полускелетно?
За да се превърне силно едногодишно клонче в слабо полускелетно, съкращава се от 1/3 до 2/3 от дължината му, като се оставят 4-6 пъпки (фиг. 65). По този начин се подбуждат към растеж по-долу разположените пъпки.
През лятото от връхните пъпки на съкратеното клонче се развиват един или няколко силни странични летораста, а от разположените по-долу пъпки - няколко слаби леторастчета. При пролетната резитба на следващата година клонката се реже над най-ниската силна клонка (фиг. 65).
Фиг. 65. Превръщане на силно клонче в полускелетно плодно клонче чрез резитба през три последователни години (1, 2 и 3)
Фиг. 66. Полулунни нарези:
1-над пъпки и над клонче; 2- под пъпка
Какво представляват полулуниите нарези и как се правят?
Когато се желае да се засили някоя клонка или е необходимо да се подтикне към растеж някоя пъпка, в началото на вегетацията на около 5 mm над пъпката или клончето се прави полулунен нарез, широк 2-3 mm, като освен кората се отнема и малка част от дървесината (фиг. 66). Когато е необходимо да се отслаби някоя клонка, нарезът се прави на същото разстояние и дълбочина под нея. Полулунните нарези намират най-голямо приложение при крушови, ябълкови и прасковени дървета, формирани като палмета. Чрез тях се поддържа съподчинеността между скелетните клони и водача, без да се съкращават продължителите им.
Кои едногодишни клончета на младите дървета не трябва да се съкращават?
С оглед на бързото формиране на овощното дърво и по-ранното му встъпване в плододаване не трябва да се съкращават: слаби клончета с дължина до 25 cm; силни клончета, които растат хоризонтално или по-силно наклонени; силни клончета, които не конкурират водача, продължителите на скелетните клони и разклоненията им и може да се отклоняват чрез привързване.
В какво се състои разликата между премахване и съкращаване на разклоненията на овощното дърво?
Под премахване на разклонение се разбира отрязване до основата му „на пръстен' (вж. фиг. 62), а под съкращаване - отрязване връхната част на клонката, при което дължината й се намалява (вж. фиг. 63).
Премахване на клонки се извършва при прореждане короните на дърветата. През годината на резитбага не покарват нови леторасти и условията за развитие на останалите (нерязаните) клонки се подобряват. Това съдействува за по-бързото формиране на дърветата.
Върху неотрязаната част на съкратените клонки остават по-малко пъпки, от които израстват много и често пъти ненужни леторасти. Това налага да се отрязват отново много клонки, което е загуба за рязаното дърво.
В какви случаи се прилага премахване и съкращаване на клонки?
Премахване и съкращаване на клонки се прилага в случаите, когато короната на овощното дърво е сгъстена. Чрез тези операции се регулират растежът и плододаването във вътрешната част на короната - избягва се оголването на клоните, подобрява се осветлението и проветривостта на короната, а оттам се подобрява и качеството на плодовете.
Съкращаването се прилага като основен метод при формиране на младите овощни дървета, и то в случаите, когато е необходимо да се подтикнат към растеж пъпки за формиране на разклонения или да се отслаби растежът на дадена клонка за сметка на друга. Съкращаване на по-стара дървесина се извършва при резитбата за подмладяване.
Кога и как се съкращава едногодишният прираст на млади дървета?
Раните на овощните дървета, причинени от резитбата, зарастват много по-бързо, когато са по-малки. Рани с диаметър 1 cm зарастват за 1 година, с 2 cm - за 2 години, с 3 cm - за 3 години, а рани с диаметър над 7-8 cm изобщо не зарастват. Затова премахването или съкращаването на клонките трябва да се извършва в началото на втората година от живота им, когато диаметърът им е още малък. Най-сигурно е зарастването на раните при прерязваме на едногодишното клонче над пъпка, без да се оставя чепче. Отрезът започва 3-4 mm над основата на пъпката и завършва непосредствено над върха й с наклон около 45° спрямо хоризонталата. Отрез, направен по-ниско и под по-голям наклон, е неправилен (фиг. 67).
Как се отрязва клонка или клон „на пръстен"?
Отрязване на клонки или клони „на пръстен" се налага в случаите, когато са допуснати грешки при формирането, при прореждането и при резитбата за подмладяване. Клонки, които излизат под по-голям ъгъл, се отрязват по най-високата част на пръстена, образуван в основата им (фиг. 68). Отрезът се прави почти успоредно на клона, от който се премахва клонката. При по-малък ъгъл на отклонение пръстенът е добре изразен само от горната страна на клона, а от долната липсва. За правилно извършване на отреза от връхната част на пръстена се прокарват мислено две линии- едната успоредно на оста на клона, от който ще се премахва клонката, а другата - перпендикулярно на оста на клонката, която ще се премахва. Отрезът преминава по ъглополовящата на ъгъла, образуван от двете линии (фиг. 69).
Фиг. 68. Начини на отрязване на клон:
1-неправилно-оставен е чеп; 2- неправилно - отрезът е направен дълбоко; 3-правилно-отрезът е направен по горната част на пръстена
Фиг. 67. Отрези над пъпка:
I-правилен; 2 и 3-неправилен
Фиг. 69. Определяне посоката на отрязване на клон:
1 и 2-при голям ъгъл на отклонение; 3- при остър ъгъл на отклонение
Какво се разбира под ъгъл на отклонение и ъгъл на разминаване?
Ъгълът, който се образува между клонката и клона, от който тя е израснала, се нарича ъгъл на отклонение. Колкото ъгълът на отклонението е по-голям, толкова срастването е по-добро (фиг, 70).
Фиг. 70. Ъгъл на отклонение и степен на срастване с клоните:
1- по-голям ъгъл на отклонение и добро срастване (жк-жива кора); 2- малък ъгъл на отклонение и по-лошо срастване {мк-мъртва кора)
Фиг. 71. Ъгъл на разминаване:
1-малък; 2- голям
Ъгълът между две клонки при проекцията им върху хоризонтална плоскост се нарича ъгъл на разминаване (фиг 71).
Какво се разбира под съподчиненост на клоните при овощните дървета?
Под съподчиненост на клоните се разбират такива различия в силата на растежа, при които клоните от по-голям разред са по-дебели от клоните от по-малък разред. Правилно съподчинение на клоните при овощните дървета се постига при формирането им, когато разклоненията и дебелината на клоните са по -слаби от разклоненията и дебели чата на клоните, от които излизат. Водачът на дървото трябва да бъде винаги по-силно развит от скелетните клони, а скелетните клони - по-силни от разклоненията и т. н. Ако такава съподчиненост на клоните не е осъществена, короната на овощното дърво е слаба и при по-обилен плодов товар някои клони се счупват.
Може ли да се направляват клоните на дърветата чрез резитба?
Резитбата дава възможвост да се изменя посоката на клоните. В такъв случай едногодишният прираст се реже над пъпка, която е насочена в желаната от нас посока. При резитба над вътрешна пъпка клонът се ориентира към вътрешната част на короната (фиг. 72), а над външна пъпка - навън (фиг. 73).
Фиг. 72. Отрязване на клонче над вътрешна пъпка:
1-при резитбата; 2-на следващата година след резитбата
Фиг. 73. Отрязване на клонче над външна пъпка:
1-при . резитбата; 2- на следващата година след резитбата
Фиг. 74. Изменение на посокатата на по-възрастна клонка чрез отрязване над вътрешно (1) или над външно (2) клонче
Фиг. 75. Привързване на клонка
Фиг. 76. Поставяне на разпонка
Когато се желае да се измени посоката на по-възрастна клонка, тя се реже над клонче, израснало в желаната посока (фиг. 74). Посоката на клона може да се измени и чрез привързване (фиг. 75), подпиране и поставяне на разпонки (фиг. 76).
Как влияе наклоняването върху силата на растежа, разклоняването и обрастването на клоните с плододаваща дървесина?
Скелетните и обрастващите части на овощното дърво имат различно положение (вертикално, наклонено в различна степен, хоризонтално, дъговидно извито и с на сочени към почвата върхове). През младенческия период повечето от върховете наклоните са изправени и постепенно с растежа на дърветата и под влияние на плодовия товар клоните и разклоненията им се навеждат. Растежът и обрастването на скелетните клони и разклоненията им са до голяма степен в зависимост от наклона им. Хранителните вещества се разпределят между растежните точки също в зависимост от наклона, който има дървесината.
При вертикално положение на клонката най-силен е растежът в най-горната част (връхната). Колкото по-голям е наклонът, толкова растежът се измества към основата на клона или клонката. Когато клонката се постави в хоризонтално положение, растежът е най-слаб на върха, а най-силен към основата й (вж. фиг. 64). Тази зависимост в растежа се използува при формиране на овощните растения, като се прибягва по възможност до по-малко съкращаване на клони и клонки. Тя се използува и при принуждаване на силно растящи овощни дървета да встъпят в период на плододаване.
Какво представлява резитбата над странично разклонение?
Под резитба над странично разклонение се разбира съкращаване на скеле ген клон или на скелетно разклонение над странична клонка, израснала от тях (фиг. 77). Най-често тази операция се прилага върху клони и клонки, които са застарели и желаем да получим нови разклонения по тях, или при смяна на плододаващата дървесина. Резитбата над странично разклонение се извършва и при подмладяване на овощните, дървета и храсти.
Какво представлява прищипването (пензирането) и в кои случаи се прилага?
Прищипването на летораст е операция, която се прилага, когато е необходимо да се спре растежът му, като се премахват 2-3 листа. То се извършва с ноктите на палеца и показалеца (фиг. 78).
В зависимост от целта за пензирането се подбира и подходящо време. Когато целта е да превърнем клонката в полускелетна или в обрастваща, прищипването се извършва 10-15 дни преди приключване на растежа (втората половина на юни). Появяващите се във вътрешната част на короната конкуренти и силни леторасти („лакомци") се прищипват 10-12 дни след започване на растежа, а ако е пропуснат този момент, те се премахват („на пръстен"). Когато се цели да се ускорят растежът на леторастите и узряването на дървесината при млади дървета, прищипването се извършва по-късно и малко преди приключване на растежа.
Фиг. 77. Отрязване на скелетен клон над странична клонка
фиг. 78. Прищипване (пензиране) на леторасти
Кога се появяват лакомци по овощните дървета и как се постъпва с тях?
През младенческия период на дърветата се появяват лакомци само при отрязване на дебели клони, и то около направените рани. Освен това лакомци се появяват при дървета със силен растеж. Когато лакомците са разположени във вътрешността на короната, те се премахват. Ако лакомецът се намира в съседство със счупен клон, той се наклонява или се изправя, за да заеме подходящо положение и да замести счупения клон.
Най-често лакомци се появяват, когато връхните части на скелетните клони и разклоненията им остареят и престанат да нарастват. Лакомци се появяват и при други повреди по клоните (измръзване и пр.).
В случаите, когато по дърветата има много лакомци, се извършва резитба за подмладяване. Лакомците показват, че дърветата са застарели и че се налага такава резитба.
Каква резитба се извършва на слабо измръзнали и на силно измръзнали овощни дървета?
Макар и по-рядко, но се случват измръзвания на едногодишна и по-стара дървесина и у нас. Степента на резитбата на повредени от студ дървета е в зависимост от степента на измръзването, но във всички случаи тя е по-силна от степента на резитбата на дървета от същата възраст, но неизмръзнали. Преди да се пристъпи към резитба на измръзнали дървета, установява се възрастта на измръзналата дървесина. Това се постига чрез прерязване на различно дебели клонки и клони. Повредената дървесина е кафява или черна. Най-напред се премахват всички измръзнали части. Частично измръзналите клони и клонки се режат до здрава дървесина. При такава резитба не се стремим да запазим формата на короната. При нея се разчита и на покарване на леторасти от спящи пъпки.
Трябва ли да се допуска образуванена вилки при формиране на овощни дървета?
Вилките представляват скелетни клони и разклонения с малък ъгъл (под 40°) на отклонение от водача или от скелетния клон. Срастването между клоните на вилките е по-слабо и най-често става разцепване на дърветата в плододаваща възраст (фиг. 79). За да се избегне образуването на вилки, при формирането на дърветата, не трябва да се оставят скелетни клони и разклонения с малък ъгъл на отклонение. Клонки, които излизат под остър ъгъл, трябва да се премахват (отрязване „на пръстен") или да се превръщат в плододаващи клонки.
Кои клонки не трябва да се оставятза скелетни и полускелетни клони?
Не трябва да се оставят за скелетни и полускелетни клони всички клонки, които излизат под остър ъгъл, сгъстяват короната, влошават състоянието на други клони, растат навътре или са разположени от вътрешната страна на скелетните клони или разклонения и се кръстосват с други клонки. Такива клонки не трябва да се оставят за скелетни и полускелетни клони, защото скелетът на дървото ще бъде слаб и при по-силно натоварване с плодове може да се счупят цели клони и дървета.
Фиг. 79. Вилообразно разклоняване, което става причина за загиване на плододаващото овощно дърво
Фиг. 80. Отрязване на дебели клони:
1-правилно; 2-неправилно
Как се отрязват дебели клони без отчесвания?
При отрязване на дебели клони не трябва да се оставя чеп, защото раните не заздравяват, а дървесината загнива, вследствие на което се образуват дупки, които съкращават живота на овощните дървета. За да се избягнат отчесването и обелването на кората при резитба на дебели клони, постъпва се по следния начин: най-напред клонът се подрязва с трион от долната страна над пръстена до около 1/3 от дебелината му, а след това се реже от горната страна на 6-7 cm от основата му, докато падне.' След това се отрязва и чепчето, останало от горната част на клона (фиг. 80).
Как се ускорява плододването на млади силно растящи овощни дървета?
Много често овощарите се оплакват, че дърветата растат много силно, обаче не плододават. Причините за закъсняване на плододаването може да бъдат от различно естество. Продължителността на младенческия период е сортова особеност, но зависи и от условията на живот. Когато овощното дърво расте при изключително благоприятни условия на минерално хранене и особено на азотно, не се създават условия за образуване на плодни пъпки. В такива случаи е необходимо да се създадат препятствия за оттичане на асимилатите от клоните към кореновата система. Най-лесният начин за това е превиването на част от клоните на дървото. То се извършва в края на юни. Навеждат се около 25% от обрастващите клонки (нескелетните и полускелетните клони). Навеждането се извършва по начина, показан на фиг. 81, Завързването се прави с гумени лентички и тел или с по-дебел канап.
Трябва ли да се премахват издънките на овощните дървета и как cе извършва това?
Издънките около ствола на дърветата трябва да се премахват. През есента се откриват внимателно дебелите корени на дърветата и се намират местата, откъдето израстват издънките. Издънките се отрязват с овощарска ножица до основата, след което корените се затрупват отново с почва (фиг. 82). Неправилно е при изрязване на издънки да се оставят дълги чепове, защото на следващата година от тях покарват нови издънки и вместо да се подобри състоянието на дървото, то се влошава.
Трябва ли да се заглаждат и замазват отрезите при резитба?
Най-често резитбата се извършва с ножица и трион. Отрезите, направени с трион, са с грапава повърхност, а понякога са грапави и отрезите, направени с ножица. За да се предпази дървесината от загниване, раните се заглаждат с остър нож и се замазват с бяла блажна (безирена, а не лакова) боя. Не се. замазват рани с диаметър, по-малък от 1 cm. По-големите рани зарастват бавно и ако не се замажат, загнива дървесината им. Добре е замазването на големите рани да се повтори след 3-4 месеца.
Какви инструменти се използуват при резитба за формиране на млади овощни дървета?
Раните, направени на овощните дървета при резитбата, зарастват толкова по-бързо, колкото са по-гладки. По тази причина резитбата трябва да се извършва с остър овощарски нож (косер). Когато резитбата се извършва редовно, не се налага употреба на трионче. Триончето се използува в случаите, когато трябва да се правят корекции на скелетни и полускелетни клони. Овощарската ножица също прави некачествени отрези и размачква дървесината, поради което тя трябва да се използува като изключение при резитба на млади дръвчета.
Фиг 81. Отслабване на клонка чрез навеждане и подтикването им към плододанане:
1 - навеждане на клонката до хоризонтално положемие;
2 - същата клонка с образувани плодни клонки;
3 - същата клонка с плодове
Фиг. 82. Премахване на издънки:
7-правилно; 2-неправилно
При плододаващи дървета се режат предимно обрастващите клонки, при които не е от голямо значение бързото зарастване. Затова резитбата на обрастващата дървесина може да се извършва и с овощарска ножица, но много добре изострена.
Защо и как се извършва прореждане на плодовете на овощните растения?
Обикновено овощните растения залагат повече плодни пъпки, отколкото могат да изхранят, за да се получи добра реколта с нормална големина на плодовете. Това се отнася особено за пълната година при алтернативно плододаващите дървета. Най-често се задържат повече завръзи, отколкото са необходими за нормална плодова реколта. За получаване на качествени плодове се извършва прореждане на завръзите при ябълката, крушата и прасковата, а при другите овощни видове (слива, кайсия и др.) се извършва много рядко.
Известни са два начина на прореждане - чрез химични вещества и ръчно. За любителите-овощари по-голям интерес представлява ръчното прореждане. То се извършва след физиологичното юнско опадане на завръзите. Тогава са се пооформили вече плодовете и личи кои плодове трябва да се премахнат от дърветата При прореждането се откъсват най-напред изостаналите в своето развитие плодове, деформираните, повредените от болест или неприятел и по-гъсто разположените. Събарят се предимно плодовете по долната страна на клоните и засенчените в по-долните части на короната. Прореждането се извършва така, че на всеки 15-20 cm от клоните да остане по един плод, а върху цялото дърво - 600 -900 плода. Тази норма се отнася за средно нормално развито дърво. Има много изследвания, които показват, че плодовата реколта не се намалява при нормално прореждане в количествено отношение, а се повишава твърде много качеството й.