Болести на нервната система

В биологично отношение нервната система представлява най-високо и най-сложно организираната форма на материята. Тя изпълнява изключително важни функции за запазване равновесието на организма като цяло и в отношенията му с околната среда. У човека тази дейност е многократно усложнена поради това, че той живее не само в биологична (природна) среда, но в човешко общество. Човешкото общество се е създало именно поради еволюцията на мозъка в такава насока, че със своята функция да осигури произвеждането на оръдия на труда и предмети за съществуването на човека и да осъществи необходимата връзка между членовете на обществото. Създаващата се социална система, обратно, е въздействувала върху нервната система, налагайки още по съвършено развитие. Така се е стигнало до изграденото човешко общество с неговата производствена дейност и отношения, обезпечавани от специфичната и единствено неповторима мозъчна дейност — човешката реч. В резултат на усложнените социални условия и отношенията между хората болестите на нервната система неотклонно нарастват, и то главно в страните с висок стандарт на живот и високо развита култура. Изменят се до голяма степен клиничните изяви на болестите на нервната система и се разкриват нови болестни единици. Несъмнен успех са и новите съвременни методи на лечение, които коренно измениха протичането и изхода на редица нелечими в миналото болести. Това повиши интереса към неврологията в последните години и наложи вътрешното оформяне на някои по-тесни специалности в нея, както в другите области на медицината.

Коментари за Болести на нервната система

  1. 1.

    egati informaciqta! ni6to novo ne nau4ih ot tazi statiq! trqbva da pi6a doklad za u-6te, a ne nau4ih NI6TO novo.... D :

  2. 2.

    Браво :)

  3. 3.

    пффф нищо ново

  4. 4.

    Ne mi haresva mnogo ama bravo

  5. 5.

    abe stava

  6. 6.

    Менингит. Той представлява възпаление на мозъчните обвивки. Причинява се от бактерии, вируси, рядко от други микроорганизми. Менингитът бива гноен, когато околомозъчната течност става мътна до гнойна, и серозен, когато течността остава бистра. Възпалителният процес увеличава количеството на тази течност и вътречерепното налягане, което обуславя силното, понякога непоносимо главоболие.
    По общите прояви не може да се реши дали един менингит е гноен или не гноен. Те са: повишена температура, силно главоболие, повръщане, отпадналост, отказ от храна. По-важни и характерни за менингита са следните признаци: вратна вдървеност, светобоязън, невъзможност на детето да седи в леглото с изправени крака. За кърмачетата характерен признак са ''мозъчните писъци'', както и напрягането на фонтанелата. В тежките случаи на гноен менингит може да се появят и гърчове.
    Източването на гръбначномозъчна течност чрез пункция допринася не само за уточняване на диагнозата, но и за откриването на причинителя, което дава вярна насока на антибиотичното лечение. То се провежда задължително в болница. Колкото по-рано започне правилното лечение, толкова по-успешно ще бъде то.
    Серозните (негнойните) менингити най-често са причинени от вируси (например при заушка) и оздравяват дори и без лечение.
    Енцефалит. Това е възпаление на мозъчното вещество. Причинители са обикновено вируси, включително и тези на детските шарки. Заболяват предимно малките деца, но вирусите не щадят и големите.
    Заболяването идва понякога като гръм от ясно небе. Дете с хрема, възпалено гърло или рубеола, видимо в задоволително състояние, изведнъж повишава температура до 38-39-40°С, изпада в тежък гърч и загубва съзнание. Очакваното възвръщане на съзнанието след минути, както и спирането на гърча, не настъпва. Колкото по-продължителни са гърчовете и загубата на съзнанието, толкова по-малка е вероятността за пълно оздравяване.
    Лечението се провежда в болница. Възможно е пълно оздравяване, но често остават трайни последици - епилепсия, изоставане в умственото развитие.
    Детски церебрални парализи. Те са резултат на трайно увреж дане на главния мозък на детето още по време на вътреутробния му живот, по време на раждането (вътречерепни кръвоизливи) или след раждането - травми, инфекции и др.
    Проявите биват различни в зависимост от мястото и големината на поражението. Парализата може да обхване само един крайник или едната половина на тялото (хемипареза), а понякога само долните крайници или цялото тяло. При засягане на ръката - тя остава вдървена, полусвита в лакътя и детето не посяга с нея. При засягане на долните крайници малкото дете стъпва на пръсти и при опит да ходи кръстосва краката.
    Често детската церебрална парализа се съчетава с епилепсия и изоставане в умственото развитие. Възможно е обаче интелектът да бъде запазен.
    Лечението е трудно и продължително - лечебна физкултура, физиотерапия, обучение, медикаменти, отпускащи мускулния тонус и стимулиращи мозъчното развитие. Тези деца се нуждаят от своевременна професионална ориентация .
    Изоставане в умственото развитие (Олигофрения). Причините, довели до трайно увреждане на главния мозък, са най-различни: вирусни инфекции на майката през първите месеци на бременността, злоупотреба с алкохол и тютюн, мозъчно увреждане по време на раждането, кръвногрупова несъвместимост между майката и плода, тежка жълтеница, някои вродени хромозомни аномалии, вродени смущения на обмяната, прекаран енцефалит.
    Тежестта на умственото изоставане бива различна - като се започне от едва доловимите най-леки степени, до леките, средно тежките (умерени) и се стигне до тежките и най-тежките (идиотия).
    Тъй като майчината привързаност към детето е голяма, тя често не може трезво да прецени дали нейното дете се развива нормално в нервно-психическо отношение. Нали детето на мама е най-умничко! Ако обаче нещичко в това отношение ви гризе отвътре, запитайте лекаря в консултацията или детската градина, доверете му своите леки съмнения. Той или ще ви успокои, или ще предприеме някои специални изследвания. Това е особено наложително, ако вашето дете е родено недоносено, ако има церебрална парализа или гърчове.
    Лечението е трудно и се провежда с месеци и години без гаранция за големи успехи. Ако това е вашето първо дете и изследванията не докажат наследственост, планирайте и второто си дете. Погрешно някои амбицирани майки заявяват:
    ''Докато не излекуваме това, никакво второ дете!'' Моят важен довод е следният: за увреденото дете ще са необходими грижи не месеци, а години. Ако вие влезете във второ майчинство, ще можете заедно с малкото да се грижите и за първото дете. Нито в яслите, нито в детската градина ще положат усилията, които майката ще положи за своето дете. Освен това първото дете ще се учи на говор и двигателност от своето по-малко братче или сестриче. Вярвам, че добре разбирате моите доводи за второ дете.
    Епилепсия. Тя включва заболяванията, които се характеризират с повтарящи се пристъпи от гърчове - общи или частични, със или без загуба на съзнанието. Причините са същите, както спо менатите по-горе. Когато причината не може да се установи, епилепсията се определя като идиопатична. Понякога се установява фамилност - и друго лице от фамилията страда от епилепсия.
    Има различни видове епилептични припадъци. Големият припадък идва внезапно, по-често нощем, но и през деня, и се проявява с гърчове на всички крайници, включително и мускулите на лицето, с пяна на устата, често с изпускане по малка и голяма нужда. Продължава от минути до VI час, рядко повече, след което болното остава в дълбок сън. Ако забележите тези гърчове през деня, ще се наложи да спите при детето няколко нощи, за да разберете не настъпват ли те и нощем, без вие да забележите, а изпускането по малка нужда да оценявате като обикновено нощно напикаване. В леките случаи пристъпите от гърчове идват веднъж-дваж в годината, а в тежките - всеки ден, дори и по два-три пъти на ден.
    Малкият припадък се изразява с краткотрайно прекъсване на играта на детето, което остава неподвижно с безцелен поглед за няколко секунди, след което продължава играта си. В други случаи болното прави особен гърч, като прибира ръцете към тялото и се покланя по турски за поздрав (салам-гърчове). В някои случаи гърчът обхваща само един крайник. В най-тежките случаи детето може да изпадне в продължителен епилептичен гърч, който продължава с часове.
    Тъй като лекарят невинаги може да наблюдава характеристиката на припадъка у вашето дете, ще трябва вие да му го опишете подробно. Диагнозата се потвърждава чрез електроенцефалография, понякога се налага и скениране чрез рентген.
    Лечението на епилепсията е по-ефикасно при ранна диагноза, но в тежките случаи се налага прилагане на различни медикаменти и схеми.
    Детски неврози
    В наши дни детските неврози и невротични състояния са широко разпространени с тенденция към зачестяване. Безспорно за някои деца е от значение по-чувствителната нервна система. Несъмнена е обаче ролята на повишените изисквания при възпитанието, обучението на децата. Значение имат и прекалените грижи и престараването на родителите в пълненето на детската глава с огромния поток от информация и придобиването на знания.
    Трудно могат да се разграничат някои вредни навици у малкото дете от леките степени на невроза.
    Смучене на пръста. То може да се получи като на-1 вик, ако не се вземат предпазни мерки. Но то може да бъде и израз на негодувание срещу липсата на майчина гръд, недостатъчното ласки и нежни думи от страна на майката, която го е отбила, за да ходи на работа, а бабата не знае да шета ли, да готви ли, бебето ли да забавлява.
    Гризане на ноктите. То се наблюдава предимно в предучилищната и училищната
    възраст. Характерно е за припрени и нетърпеливи деца, които трудно се задържат на едно място.
    Скърцането със зъби нощем също е невротична проява, а не признак за наличие на глисти у детето, както народът често счита.
    Стереотипни движения, като непрекъснато кимане с глава, клатене на тялото на седналото кърмаче с друсане, са характерни за децата в дома на майката и детето, както и в ясли, където няма с какво да разнообразят живота си, оставени са без достатъчно играчки и активни занимания.
    Липсата на внимание. Това откронение в поведението се изразява в подчертана свръхактивност - до степен, че детето не се задържа на едно място дори за минута, непрекъснато се движи на стола, захвърля едната играчка и се захваща с друга, вниманието му лесно се отвлича от появата на ново лице в стаята или някоя
    случка. На масата за хранене то иска ту една, ту друга храна, създава конфликти между възрастните и безпорядък.
    Това отклонение в поведението може да се появи още в ранната възраст, като изисква повишено внимание от страна на медицинските сестри, детегледачките и възпитателките. Но то продължава да се среща и в предучилищната и училищната възраст, когато децата трудно възприемат разпореждания и дисциплина, а това се отразява и на успеха им. Интелигентността им рядко е към горната граница на нормата. По-често се наблюдава у момчетата.
    Причините за тези прояви не са изяснени. Допускат се вродена особеност на нервните реакции, незначителни мозъчни увреждания по време на раждането, някакво значение вероятно има и недоносеността, но в някои случаи - неправилното поведение на родителите като възпитатели.
    В практиката тези деца обикновено се окачествяват като трудни или не съвсем в ред. Но като прочетете тези редове, да не решите веднага, че вашето дете е в групата на тези палавници с липса на внимание и съсредоточаване! Ако имате и друго дете, сравнете поведението на двете деца или пък поведението на вашето дете и това на съседката и ще се успокоите. Ако все пак тревогата ви остава - посъветвайте се с лекар. Той може да ви предпише нещо успокоително за свръхвъзбу-димия палавник. Ако ли пък сте прекалявали с много играчки и излишък от внимание и задоволяване на всички прищевки на детето, поправете грешките си.
    Афективно-респираторни припадъци. Те са характерни за ранната възраст, но може да се видят и у 4-5-годишни деца. При афект поради незадоволено желание или предизвикана болка детето изпада в силен плач, пада или се тръшка на пода, дишането му спира за няколко секунди, лицето му побледнява, но може и да посинее, в тежките случаи има краткотрайна загуба на съзнание, рядко и гърч. Следва дълбоко вдишване и възвръщане на съзнанието. Поради това често такива афективни припадъци се приемат за епилептични. Запомнете обаче, че тези припадъци настъпват винаги след предизвикана болка или неудоволствие, или прекъсване на удоволствието (вземане на играчката му) и се случват само денем, никога по време на сън.
    Как трябва да реагирате вие на афективния припадък у детето? Ако го грабнете и започнете да го успокоявате с обещания, че ще набиете виновния батко или татко, дори привидно правите това, палавникът е удовлетворен, но утре ще повтори реакцията си. По-добре покажете, че не сте забелязали станалото, че си гледате своята работа. Когато рев-ливецът дойде и започне да се умилква, вече можете да му обърнете внимание и му предложите някаква работа, ''за да се научи''.
    Страхова невроза. Може да възникне още в ранната възраст, но се наблюдава и в предучилищната, дори в училищната възраст. За най-малките е характерен така нареченият ''нощен страх''. През деня детето е станало свидетел на ужасяваща сцена, гледало е уж детски филм с някакви чудовища. През нощта то сънува това, що е видяло, и изведнъж започва да пищи, вика, сяда в леглото или се притиска о майка си, произнасяйки името на чудовището или вълка, или Баба Яга и т. н. Прегърнете го, кажете му нежни успокоителни думи, скоро то заспива и на сутринта не помни нищо.
    На такова дете лекарят може да даде нещо успокоително, но вие не му позволявайте да гледа видео- или телевизионни филми със страшни сцени, отклонявайте вниманието му от нежелани гледки, когато сте с него на разходка.
    Малките деца се плашат от самотата, държат винаги да има някой при тях. Други не понасят тъмнината, особено тези, които за наказание са затваряни в банята. Съществува и страх от високото, от много тясно помещение и т. н. Деца на родители, вечно искащи детето им да дава точен, верен и правилен отговор, които биват мъмрени, ако допуснат грешки, получават постоянното чувство за неувереност и се въздържат да кажат своето мнение или становище. Те винаги отговарят с ''не зная'' или ''както кажеш''.
    Опазването на децата от страхови неврози е задача на родителите. В своята възпитателна работа те не бива да изпадат в двете крайности - прекалената свобода до разглезване на детето и прекалената строгост. Добрите постъпки и правилните решения на детето трябва да се стимулират, хвалят и награждават.
    Тикове. Това са неволеви повтарящи се движения на отделни мускулни групи. Характерни са предимно за училищната възраст. И те настъпват след стресови ситуации, но понякога и постепенно. Момиче, чийто кичур коса пада пред окото й, прави движения с глава, за да отметне кичура, които могат да останат като тик дори и след промяна на прическата. Друг път тиковата невроза се изразява в често мигане, в гримаса с устата, приповдигане на едното рамо. Тиковете се засилват, когато направите бележка на детето, че така не бива. Наблюдават се само през деня, никога нощем. Те отслабват през ваканциите, а се засилват в училище. Някои деца от класа им се подиграват, като ги имитират, което още повече влошава неврозата им.
    Тиковите неврози понякога се съчетават с други невротични прояви. Един вид тикове може да изчезне и да се замени с друг. Те могат да останат и за цял живот. Децата с тикове са съвсем добре с успеха в училище, дори са между отличниците, но чувството за малоценност ги потиска.
    Ако забележите тикови прояви у вашето дете, не изпадайте в паника и не бързайте да му се карате. Обяснете му, че това е временно явление, което скоро ще премине, нека не мисли за него. Посъветвайте се с лекар, а след това споделете и с учителя, за да има и той правилно отношение към болестта на детето, да не му се кара. Осигурете нормален дневен режим на детето с разходки на чист въздух и спокойствие. Не включвайте детето в игри, които изискват повтарящи се еднообразни движения. Аз наблюдавах у един ученик след двучасова компютърна игра да дърпа дясната си ръка многократно, като че ли е още на играта, макар че тя бе вече приключила.
    Лекарят вероятно ще ви предпише успокоително средство.
    Заекване. То е своеобразна тикова невроза, която се наблюдава у деца от предучилищна и училищна възраст. Не се дължи на аномалия на говорния апарат. Не е и наследствено, макар че може да го има и някой от възрастните вкъщи. Нека най-напред ви предупредя, че има и физиологично заекване у малките деца, у които мисълта изпреварва говора. То изчезва спонтанно, стига вие да не започнете да се карате на детето, дори да го наказвате.
    Заекването най-често настъпва внезапно след стресова ситуация, като например ухапване от куче, присъствие на побой или на смъртен случай и т. н. То се представя в два основни варианта: повтаряне на първата буква, например ''м-м-мама'', или на първата сричка - ''бе-бе-бебето''. В други случаи детето вмъква между думите някакъв звук, като например ''а-а'' или ''уо'' и др. Интересно е, че заекващите деца пеят много добре и не заекват, когато ги помолите да говорят бавно. Обратно, когато са притеснени или на урок, заекват много повече.
    Заекването е лечимо. Лекарят ще ви даде съвети и ще ви предпише успокояващо лекарство. Надумайте се всички вкъщи да започнете да говорите по-бавно, помолете и детето да говори бавно. Като видите, че при бавен говор то не заеква, похвалете го. Никакви бележки за това, че не се старае да се бори с болестта си. Дори то трябва да бъде убедено, че това не е болестно състояние, а временно явление. Предпазвайте го от игри и занимания, в които има напрежение и буйни реакции. И нека често детето да чува: ''Браво, Петьо все по-малко заеква!''
    Само в тежките случаи ще се наложи ученикът да посещава логопедичен кабинет, където ще го включат в някоя група за обучение.
    Нощно напикаване. То е една от честите неврози у децата. След третата година повечето от децата вече не се подмокрят нощем. Следователно напикаването след тази възраст може да се счита за болестно. Някои автори обаче приемат за граница 4-та година. Едни деца продължават да се изпускат и след 3-та, и след 4-та година. Други спират да се подмокрят още в края на първата година, а към 3-4-та започват да се напикават. Някои деца се изпускат не само по време на нощния сън, но и по време на дневния. Изпускането на малкото дете по време на игра не е болестно явление. То се стиска, за да довърши играта си, но не издържа и бяга при мама, защото гащичките му са малко мокри. По-често се напикават момчетата.
    Причините за нощното напикаване още не са добре изяснени. Несъмнено е, че тези деца в повечето случаи спят много дълбоко, така че мама не може да събуди пикльото през нощта, за да се изпишка. Това дава основание да се приеме, че по време на дълбокия сън контролът на главния мозък върху мехурните функции отпада и мехурът действа независимо. Това се потвърждава и от добрия ефект на лекарствата, които правят съня по-повърхностен.
    Внимание! Ако голямо дете започне да се напикава нащем, не бързайте да го обявявате за първично напикаване. Така може да започнат и захарният и безвкусният диабет, а и някои други болести, при което детето пие много вода.
    Нощното напикаване изчезва и без лечение най-късно до пубертета или по-точно до казармената възраст. Това обаче не означава, че вие ще го оставите да се подмокря дотогава. Детето отива на училище потиснато, защото другарчетата му може да усетят миризмата на урина и да му се присмиват. Да добавим и вашите ежедневни грижи за прането.
    Лечението трябва да се провежда системно и упорито. Приучете детето да вечеря рано, по възможност с ограничено поемане на течности. След вечеря - никакви течности. Никакво събуждане през нощта. Чичко доктор ще предпише на болното вълшебно ''вносно'' лекарство, което ще тури край на неприятното подмокряне. Нека припомня, че тук и внушението има важна роля. А това лекарство е от групата на антидепресантите (психофорин, амитриптилин, инсидон и др.). Ефект се получава в 3/4 от случаите. Предлагат се и много други начини на лечение.
    ЕНКОПРЕЗА. Така се нарича неволевото изпускане по голяма нужда у деца над 3 години както през нощта, така и през деня. Тази невроза е по-тежка и по-неприятна от напикаването. Наблюдава се предимно у деца със запек, които не са научени на редовно сядане на гърнето още от ранна възраст. Макар да усеща позиви за изхождане, увлеченото в игра дете се въздържа, докато в даден момент червото изпълни своето задължение и изгони част от съдържимото. Някои деца тичат вкъщи, за да довършат изхождането в тоалетната. Други обаче продължават играта си, а след това мама вижда на гащичките засъхнали материи.
    Лечението на енкопрезата е по-трудно, отколкото на напикаването. Необходимо е детето да свикне да се изхожда по график два пъти на ден (сутрин и вечер), като мама проверя ва задължението изпълнено ли е. Разнообразявайте храната с плодове и зеленчуци, така че детето да не получава запек . Можете да обучите болното да тренира свиване и отпускане мускулите на ануса. Ако лекарят открие рагада (цепване) на кожицата на ануса, която прави изхождането много болезнено, тя трябва да се лекува. Все пак бъдете уверена, че макар и трудно, и тази детска невроза оздравява.
    Нервно (психогенно) безапетитие. Наблюдава се предимно у момичета в пубертетна възраст, много рядко у момчета. В училище детето се държи добре, дори е между отличниците, тъй като обикновено е упорито и амбициозно. То обаче предлага закуската си на своята приятелка или я хвърля.
    Поводът за възникване на ограничаването в храненето до пълен отказ от храна е видът на пълната му майка и страхът, че и тя ще стане дебела като нея. Това може да е и друг пълен човек вкъщи или в училището. В своето желание да бъде много добра не само по успех, но и да има хубава фигура, девойката си налага строга диета. Когато вкъщи я карат да яде, тя скришом хвърля храната си, излива я в чужда чиния или в тоалетната. Едно момиче бе забелязано от медицинската сестра да пъха парчето кашкавал в гащичките си, след което твърдеше, че го е изяло.
    Вследствие на фактическото гладуване детето отслабва застрашително, като губи 10-20 кг от теглото си и остава, както се казва, кожа и кости. Появата на мензис закъснява, а ако е имало, той трайно спира. Налице е привиден запек: детето няма какво да изхожда. Крайното измършавяване често налага лечение в болница и хранене по венозен път или със стомашна сонда. Макар и много рядко, може да се стигне до смъртен изход.
    Лечението налага сътрудничество между родители, лекар и психолог и в крайна сметка завършва с успех. След време девойката съжалява за това си поведение.


    eto o6te

  7. 7.

    ништо ново

  8. 8.

    ot dosta godini nervnata mi sistema e dosta prevazbydena drazni me vsi4ko okolo men, xodila sam po mnogo lekari i po drygi mesta da se lekyvam no rezyltat ima edinstenno pri psixolog. Tam si razre6ava6 problemite ne e kazano 4e si lyda za da pose6tava6 psixolog v 4y6bina vseki 4ovek si ima psixolog a tyk v Balgariq e sme6no no ne e taka posetete i 6te se yverite sami.

  9. 9.

    as,se.kazvam.suray.i.as.nesim.dobre.sis.nervite.postoyano.iskam.da.placa.imam.strah.golam.sis.kvo.moje,dase,lekuvam.molevi.pomognetemi,pisetemi,nesto.ne.iskam.da.jiveya.ponakoga,glavatamiye.mnogo.stegnat.kajetemi.nakakvi,lekarstva.ili.bilki.molevi

  10. 10.

    ima bilkovi lekarstva pitai doktora

Подобни статии

Дегенеративни наследствени болести на нервната система

Дегенеративни наследствени болести на нервната система

В тази голяма и сборна група влизат болести на централната и периферната нервна система, обединени от общи признаци — наследственост в много...

Болести на нервната система в детска възраст

Болести на нервната система в детска възраст

Нервната система у децата се намира в период на усилен растеж и развитие, което я прави лесно ранима от неблагоприятните външни въздействия....

Неврози

Неврози

Неврозите са заболявания на нервната система, конто се определят най-общо като функционални нарушения в дейността на главния мозък, без да и...

Съдови заболявания на централната нервна система

Съдови заболявания на централната нервна система

Съдовите заболявания на централната нервна система са едни от най-разпространените понастоящем. Широкото разпространение на хипертоничната б...

Екзема. Невродермит

Екзема. Невродермит

Екземата е най-често срещаното кожно заболяване. Боледуват хора от всички възрасти. Различават се няколко клинични форми на заболяване: исти...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

09.05.2008

Обновено
Обновено

09.05.2008

Прочетено
Прочетено

9190

Нередност Докладвай за нередност
0 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия