Тези любители на природата, които имат по-голямо влечение към ентомологичната фауна на нашата страна и желаят да си направят собствена колекция от някои видове насекоми или пък да сътрудничат при обогатяването на училищни сбирки и др., трябва да знаят някои основни моменти от събирането на насекомите, уредите за събиране, начините за временно съхраняване на насекомите, за обработването и препарирането им, също и за поддържане на готовите експонати и т. н.
Поради нежното тяло на насекомите при препарирането им се изисква голямо търпение, за да се получи добър препарат.
Уреди и пособия за събиране на насекомите, начини за изработването им и работа с тях
За създаването на ентомологична сбирка се използуват различни уреди и пособия: за ловене на насекомите, за временното им съхраняване, развлажняване, умъртвяване, обработване и т. н.
Какви най-важни пособия и уреди се използуват при работа? На пьрво място трябва да има ентомологична мрежа (сак), мрежа за косене, мрежа за ловене на водни насекоми, пинцети с различна големина и еластичност, морилки за умъртвяване на уловените насекоми, ентомологични игли, пликчета за пеперуди, съдове-кутии за събиране на различни видове гъсеници, какавиди, бръмбари, картончета, лепило, сламки за обработване на гъсениците, силно светещ фенер, ексхаустер, четчица, лупа, епруветки за поставяне на някои екземпляри в спирт, разпъвачки за пеперудите и др. Добре би било да има подходяща чанта за поместване на някои от изброените уреди и пособия. Голяма част от изброените пособия и уреди може сами да си изработим.
Ентомологичен сак (фиг. 108). Той се използува за ловене на пеперуди и други летящи или кацнали насекоми. От тел, дебел около 2—2,5 мм, се прави обръч с диаметър от30 до 35 см. Обръчът може да бъде цял или на шарнир от две или повече части. Приготвеният на части има преимуществото, че се събира лесно и е много по-удсбен за носене (фиг. 109). Обръчът се прикрепя към дървена дръжка с дължина, не по-малко от 70—80 см. За прикрепването му към дръжката има много начини, но най-добър е този със специално приспособление (фиг. 110). Но какъвто и начин да се приложи, обръчът трябва да се прикрепи здраво към дръжката така, че и при най-силния замах по време на работа да не се измъква от нея.
Към приготвеният обръч трябва да се пришие мрежата (торбата). Тя се прави от тънка фина материя—тензух или тюл. Формата й трябва да бъде леко закръглена в долния край. Не се препоръчва да е конусообразна. Размерите и са дадени на фиг. 111. Обръчите на сакът за косене и ловене на водни насекоми може да се направят от малко по-дебел тел (3—4 мм), а торбата на сака за косене — от по-груба материя. За водните насекоми се приготвя от рядка материя, за да може водата да изтича по-лесно, и с по-малка дълбочина, обикновено равна на диаметъра на обръча.
Със сака за косене се събират различни насекоми по ливадите. С него се работи много леко, като бързо замахваме няколко пъти по тревата отляво надясно и обратно, прекрачвайки бавно напред. По храстите, цветята и другите растения може да се ловят също много насекоми. При този начин се получава добър резултат и се събират различни видове наведнъж-След улавяне на насекомите в сака се поставя отворена морилка за 6—7 минути, докато събраните насекоми се полуумъртвят, след което се изваждат и доумъртвяват в морилката. От продължителната употреба платът около обръча на сака бързо се протрива. За да се избегне това, обръчът може да се обшие отвън с ивица кожа или да се облече с шлаух.
Пинцети. Някои от тях може да се приготвят от банцигова лента, като се отрежат парченца с формата на пинцета и се занитят в единия им край или пък се огънат (фиг. 112).
Ексхаустер. Този уред се употребява за събиране на много дребни насекоми, които по друг начин не могат да се съберат. Приготвя се от дебелостенна стъклена епруветка с широк отвор, 3—4 см, и дължина 8—10 см. Двата й края се затварят с коркови запушалки. През тях се прокарва по една стъклена или металическа тръбичка с диаметър, не повече от 8—10 мм. Вътрешният край на едната от тях се обвива с парченце марля. На външните краища на двете тръбички се вмъква по една каучукова тръбичка. Едната от тях е дълга около 40 см, а другата — 10—15 см (фиг. 113). С ексхаустера се работи така: краят на късата тръбичка се приближава към насекомото и чрез всмукване на въздух с устата през дългата тръбичка струята го увлича вътре в епруветката. След като се съберат повече насекоми, те се умъртвяват в морилката.
Разпъвачки. И тях може сами да си ги приготвим. Те се използват при препарирането на пеперуди, ципокрили и правокрили насекоми. Може да бъдат най-различни по устройство и размери, но най-лесно изпълними са тези, показани на фиг. 114. Те се правят от меко дърво — липа или топола.
Най-напред се приготвят две дъсчици с дължина 30 см, дебелина на единия край 1 см, а на другия 0,5 см (фиг. 114, а) Приготвя се една летвичка с размери 25 см и сечение 3/2 см в която се прорязва каналче. То се запълва със стиропорова ивичка или корк (фиг. 114, б). Към летвичката с прорязано каналче се заковава по едно трупче от двете страни с размери 8/3/2 см (фиг. 114, в). Към така приготвената основа на разпьвачката се заковават на разстояние една от друга около 3—4 мм дъсчиците, които трябва да 
бъдат добре изгладени и да образуват малък наклон към средата (фиг. 114, г). За по-голямо удобство едната дъсчица може да се направи подвижна, чрез перест винт, който ще даде възможност разстоянието между дъсчиците да се промени съобразно с големината (дебелината) на коремчето и гърдичките на насекомото (фиг. 115). Необходимо е да се запомни, че всички ръбчета на дъсчицата трябва да бъдат добре загладени. Дъсчиците се правят под наклон една към друга, за да може при сваляне на насекомото от разпъвачката, ако евентуално увиснат крилата, те да вземат хоризонтално положение.
Морилки. Това са съдове (епруветки, стъклени банки и други), в които се поставя химикал, чиито отровни пари умъртвяват пуснатите вътре насекоми. Морилките могат да бъдат различни по форма и размери. За умъртвяване на насекомите се използуват цианкалий, хлороформ, етер, бензинови пари и други. Приготвянето на морилка с цианкалий трябва да става много внимателно, защото той е една от най-опасните отрови за човека. Затова при зареждането на морилката не трябва химикалът да се пипа с голи ръце, а да се вземе с ръкавици и лъжичка. При работа не трябва да се надвесваме над отвора, защото и парите биха причинили задушаване и смърт. Морилките трябва да се съхраняват винаги добре затворени и на такова място, че да са безопасни за околните. Редно е върху тях да се постави етикет с надпис (отрова, опасно за живота). При евентуално счупване на морилката тя трябва да се зарови дълбоко в земята.
Цианкалиевата морилка се зарежда в дебелостенна, 3—4 мм, епруветка с широко гърло (5—6 см) или друг удобен съд. На дъното на съда се поставя 5—10 г цианкалий, а над него — попивателна хартия, изрязана по формата на отвора на съда. В отделен съд се забърква гипсова каша, която се изсипва върху попивателната хартия. Дебелината на гипсовия пласт трябва да бъде около 2—2,5 см. 
Морилката се почиства отвън и вътре от евентуално зацапване от гипса и се оставя във вертикално положение, за да може гипсът да се втвърди. След това се затваря плътно с коркова запушалка. Така заредена и приготвена за работа, морилката може да изтрае няколко месеца. При правилно използуване тя служи и цяла година. Веднага след пускане на уловеното насекомо в морилката тя трябва да се затвори. В случай че морилката остане продължително време отворена, отровното вещество бързо ще изветрее.
С цианкалиевата морилка се умъртвяват почти всички видове насекоми. Те не трябва да се държат дълго време да престояват в нея, защото променят окраската си, особено тези, които имат жълт цвят. Под действието на изпаренията жълтата окраска се променя в червена.
Друго много добро средство за приготвяне на морилка е етерът или хлороформът. Етерът е безвреден за човека, но е лесно запалим, затова когато се работи с него, наблизо трябва да няма огън. За приготвянето на морилка с етер или хлороформ се използува пак широкогърлена стъкленица или епруветка, която се затваря с коркова запушалка. В нея се пробива отвор с диаметър 10—12 см, през който се вкарва малка стъклена епруветка със същия диаметър с дъното нагоре, а отворът е насочен навътре в стъкленицата (фиг. 116). Епруветчицата се напълва с памук, напоен с етер или хлороформ. Така етерът започва да се изпарява и изпаренията изпълват стъкленицата, в която, ако се пусне уловено насекомо, то веднага ще се умъртви. Етерната морилка е много подходяща за умъртвяване на пеперуди, само че бързо изветрява и трябва често да се зарежда, което е неудобно при няколкодневни екскурзии. За да се намали бързото изпаряване на етера, малката епруветчица може да се затвори с тапичка и от време на време тя да се отпушва за зареждане на морилката. При уловено дребно насекомо може да се провърти още един отвор с диаметър 8—10 мм, през който да се вкара стъклена тръбичка с друга коркова тапичка (фиг. 116, а). Тя трябва да бъде толкова голяма, че горният и долният й край да стърчат по малко от общата запушалка. През нея се пускат в морилката уловени малки насекоми, а голямата запушалка се отваря, когато се улови по-голямо насекомо. Препоръчва се на дъното на морилката да се поставят ивички от намачкана фина хартия, предпазваща насекомите от повреди, когато се блъскат помежду си. В морилката за пеперуди не се препоръчва да се поставят такива ивички, защото от тях опада прашецът от крилата им.
В една и съща морилка трябва да се пускат различни по размери и видове насекоми, но не трябва да се поставят заедно пеперуди и твърдокрили насекоми, защото твърдокрилите насекоми умират по-бавно и при движението си изпочупват пипалата и крачката на пеперудите, а прашецът по крилата им опада. За приготвяне на морилка в краен случай може да се използуват парите на бензина, спирта, формалина и др.
Събиране на насекоми за препариране и умъртвяването им
Преди да започне да събира насекоми, необходимо е всеки любител да се запознае с някои основни моменти от техния живот — да прегледа предварително подходяща литература по ентомология. За определянето на насекомите трябва да се използуват различни цветни или черно-бели атлази и определители. Такава подготовка е крайно необходима. Тя ще ни увлече неусетно в царството на насекомния свят.
Времето за събиране на насекомите е различно в зависимост от годишните сезони, през които се срещат техните възрастни форми. Някои насекоми се появяват рано напролет, други—по-късно и трети — през лятото и есента. Това показва, че насекомите трябва да се събират през цялата година. Зимно време може да се събират яйцата и какавидите, както и зимуващите възрастни насекоми, които живеят под кората на дърветата, в падналата шума и на някои други места, запазени от снежната покривка. Щом времето започне да се стопля, настъпва голямо раздвижване на насекомите. Техният брой през лятото е най-голям и може да се събират навсякъде — в горите, равнините, по оврази, в зеленчуковите и овощните градини, посевите и пасищата, по всички растения, под камъните и т. н.
Събирането на насекомите не трябва да става никога с гола ръка, защото те се повреждат (особено пеперудите). Активният им живот през различните часове на денонощието не е еднакъв — това зависи много от температурата и светлината. Някои от насекомите летят главно сутрин рано, други — през топлите обедни часове, трети — привечер, а някои — вечерно време, след залез слънце, и накрая други — през нощта, по-рано или по-късно.
Сутрешните часове, преди слънцето да е изгряло, са най-удобни за събиране на някои насекоми. През това време те са по-малко подвижни. Ловенето на летящи насекоми е сравнително най-трудно. За да имаме добър резултат, трябва предварително да сме се упражнявали да замахваме със сака.
Много успешно е събирането през нощта на летящи насекоми с помощта на силно светеща лампа (фенер), особено през топли и облачни нощи. Силната светлина привлича насекомите и те започват да летят около нея. Тогава ги ловим със сака. Ако фенерът се закачи на забит в земята прът и под него се постели бял чаршаф, насекомите, паднали по чаршафа, се ловят лесно.
С ентомологичен сак се ловят летящи или кацнали насекоми както през деня, така и през нощта. Работи се така: Замахва се със сака във въздуха по такъв начин, че насекомото да влезе в него, след което торбата се обръща моментално, за да увисне на обръча и да затвори отвора му. Насекомото се вкарва на дъното на торбата чрез прихващане на торбата отвън. Ако е уловена пеперуда, леко се притискат гърдичките й, докато се чуе слабо пукане. Ако е друго насекомо, то се прихваща с пръсти отвън през торбата на сака, след което торбата се разгръща със свободна ръка и насекомото се пуска в морилката.
При случаи, когато насекомото е кацнало на отвора на сака, внимателно и с бързо замахване към него торбата се обръща и насекомото се затваря вътре. Към кацналите пеперуди или другите насекоми трябва да пристъпваме леко, но винаги срещу слънцето така, че да не пада никаква сянка върху тях. Насочването на отвора на сака трябва да става винаги откъм задната страна на насекомото. Ако насекомото е кацнало на такова място, че замахването не е възможно, то може да се покрие със сака. Как да се постъпи при различните случаи, практиката ще ни научи, особено когато опознаем навиците на различните насекоми. Не трябва да се събират насекоми в по-големи от необходимото количество, особено от групата на полезните. Насекомите, които живеят под шумата в гората, се събират чрез пресяването й през ентомологично сито. Ако не разполагаме със сито, може да разхвърляме известно количество шума върху бяло платно и насекомите да се съберат.
Насекомите, които живеят под кората на дърветата или в дървесината на изгнили дървета, се събират чрез разчупване на кората или чрез разцепване на дървесината, като се изваждат с помощта на ексхаустер или с малка четчица и пинцети.
Насекомите, които се крият през деня и излизат през късните нощни часове, се ловят обикновено около силно ухаещи растения, защото ги привличат с ароматния си мирис.
Умъртвяване на насекомите и временното им съхранение
След като насекомите се уловят, трябва да бъдат умъртвени. Това трябва да стане много внимателно, за да не се повредят техните отличителни белези, което е от голямо значение за определяне на видовете. Уловените с ентомологичен сак насекоми никога не се пипат направо с ръце, особено пеперудите. Те се оставят да се поуспокоят в сака, докато престанат да се движат, но не се оставят дълго време да пърхат с крилата си по него, защото прашецът от крилата ще опада.
След умъртвяването им насекомите се изваждат от морилката, за да бъдат препарирани. Това обаче в повечето случаи е невъзможно да стане веднага поради липса на време, защото се събират наведнъж по много насекоми. Налага се да се съхранят временно. За целта се приготвят пликчета от 
обикновена гладка хартия (за предпочитане прозрачна), която се нарязва във формата на правоъгълник и се прегъва, както е показано на фиг. 118. Уловените и умъртвени пеперуди се поставят в образувалото се пликче с триъгълна форма,останалите две страни, горният и долният край се прегъват в противоположни посоки, за да не изпадне поставената пеперуда. Тези пликчета държат в здрави кутии,на дъното на които се насипва по малко нафталин за предпазване от Фиг. 118. Пликчета за съхраняване евентуални насекомни на умъртвени пеперуди вредители.
В Някои видове насекоми, включително и нощните пеперуди, се нареждат в здрави дървени или мукавени кутии между пластове памук или лигнин, филтърна или попивателна хартия, като под всеки пласт се оставя листче с данни — за мястото на улавянето, часа, надморската височина и колектора.
Препариране на събраните насекоми в различни стадии на развитието им
С препарирането на насекомите се цели те да се изсушат, за да се запазят за дълго време, и да се придаде съответно положение на краката, крилата, пипалата, телцето, за да може да се използуват за сбирки или научна работа.
Колкото и добре да са приготвени насекомите в препарат, те ще получат пълната си стойност, като прибавим към тях необходимите етикетчета за вида на насекомото, мястото на улавянето, времето на събирането, растението, върху което е намерено или уловено насекомото, и колектора. Тези данни обикновено се нанасят на две етикетчета.
От уловените и препарираните насекоми може да се приготвят както биологични, така и систематични сбирки. Биологичните сбирки съдържат отделните стадии от развитието на насекомото —яйца, ларви, гъсеници от различна възраст, какавиди и възрастно насекомо, — повредени растения или растителни части. Обикновено за биологичните сбирки се събират вредители по горите, селскостопанските култури и т. н. Тяхното подреждане зависи от нашия вкус и познания. При систематичните сбирки всяко семейство или насекомо се придружава от етикет с необходимите данни. Ще разгледаме как става препарирането на насекомите в различните стадии на тяхното развитие и начините на запазването им.
За да се запазят яйцата от насекоми, техният зародиш трябва да се умъртви. Това се постига, като яйцата заедно с часг от растението, вьрху което са намерени, престояват при висока температура 5—10 мин. Най-лесният начин е събраните яйца заедно с клонките, листата или кората да се сложат в огнеупорен съд, който се поставя във вряща вода. Държането им при висока температура не трябва да продължава повече от 10 мин, защото могат да променят цвета си. Събраните яйца се съхраняват и запазват също и в епруветка с чист спирт (75%) или 2—3% формалин, която се затваря добре. Корковата запушалка и 1—2 мм от епруветката може да се потопят в разтопен твърд парафин така, че да се залеят добре.
Какавидите се умъртвяват по същия начин, както яйцата,— чрез нагряване при висока температура. Тях може да поставим в огнеупорна епруветка и да потопим за известно време (2—5 мин) във вряща вода.
Гъсениците може да се запазят в 75—80% спирт, обаче под действието на спирта те променят цвета си. За да се избегне до известна степен това, особено при по-пъстрите гъсеници, те трябва да. се поставят в приготвен по следния начин разтвор: В 100 мл 90% етилов алкохол се разтваря 2 г салицилова киселина. Отделно се приготвя 100 мл 1 %-ов воден разтвор от химически чист натриев хлорид. Двата разтвора се смесват. Получената смес трябва да се пази в тъмен съд и на тъмно. Този разтвор се използува, след като престои 24 часа. В него се пускат гъсениците живи, като се внимава те винаги да бъдат покрити най-малко 1 см с разтвора. Ако събраните гъсеници се оставят необработени, те ще загинат и ще се похабят.
Най-добрият начин за запазване на гъсениците обаче засега си остава изсушаването им. За да се запазят в сух вид, уловените гъсеници се умъртвяват в морилка. След като гъсеницата умре, тя.се поставя върху лист попивателна хартия и с остро ножче се разрязва задният й край така, че да се 
образува малък отвор. След тази операция върху нея се слага още един лист и се притиска леко с молив телцето й от главата към задния край. По този начин се изкарва цялата вътрешност през направеното отворче. В останалата кожица на гъсеницата през отвора се вмъква една сламка от житно растение със съответната дебелина. Тя се вкарва в кожицата малко, повече от половината на гъсеницата, а задният и край се оставя по-дълъг. Мястото, където е вкарана сламката, се превързва с много тънък конец или се залепва с ацетоново лепило. Така приготвената гъсеница започва леко да се надува с уста през сламката,над слаб огън, като се обръща на всички страни. Надуването и изсушаването й става най-добре със специален уред. Него може да си приготвим от огцеупорна широка епруветка. Препарираните по този начин гъсеници не променят своята окраска и се запазват за дълго време. След изсушаването отрязваме сламката около 1 см от задния край, забождаме гъсеницата с ентомологична игла и й поставяме съответен етикет.
Възрастни форми на насекомите. Съхранените в пакетчета или кутии насекоми е невъзможно да се препарират, ако не бъдат предварително развлажнени. От дългото стоене те изсъхват и стават чупливи. С развлажняването им се възстановява гъвкавостта на крачетата, пипалата, крилата и тялото.
Развлажняването става в стъклен съд, в който се насипва тънък пласт промит влажен пясък. В него се капват 2—3 капки карболова вода, която предпазва развлажнените насекоми от плесенясване. Пясъкът се покрива с хартия и върху нея се нареждат насекомите, които ще се развлажнят. Този съд захлупваме с похлупак. Така се създава влажна камерка. Под действието на влагата насекомите се развлажняват и всички части на тялото се размекват и стават еластични. Времето, което е необходимо за развлажняването им, е различно — от 24 до 48 часа, а понякога и повече — зависи от големината на насекомото и от неговото временно съхраняване. Преразвлажняването е нежелателно, защото крачката, пипалата или крилата ще започнат да загниват и да се отделят от тялото.
След развлажняването им насекомите се набождат на ентомологични иглички, които са фабрично изработени от специален оксидиран тел с различна дебелина и носят свой номер от 000 до 7. В зависимост от големината на насекомите се използува и съответен номер игла.
При различните насекоми набождането става на строга определено място. Така например при пеперудите, различните видове мухи, пчели и др. то става при гърдичките, а при твърдокрилите — близо до предния край на дясната елитра и близо до ръба. Иглата трябва да се набожда много внимателно през тялото на насекомото, за да не се повреждат останалите части от тялото. Насекомите, които са много малки и не може да се набождат на ентомологична игла дори и на най-тънката (№ 000), се залепват на специални картончета.
Необходимо е да се запомни едно много важно правило, а именно: набождането на насекомото трябва да бъде винаги перпендикулярно спрямо тялото му. Съвсем погрешно ще бъде, ако иглата е забодена вляво, вдясно, напред или назад. Възприето е също така при набождането иглата да остане да стърчи около 1 см над насекомото. Общата дължина на иглата е нормално 38—40 мм.
Някои от събраните насекоми имат доста дебело тяло, особено нощните пеперуди, скакалците и др. При съхраняване те се деформират, телцето променя цвета си. За да се запази до известна степен външната окраска, необходимо е да се извадят вътрешностите. Това става с пинцет, след като се разреже коремчето от долната страна с остра ножичка. После коремчето се напълва с малки тампончета памук, напоени с формалин, 95% спирт или борна киселина (една чаена лъжичка борна киселина се разтваря в 250 г вода).
След набождането на насекомото трябва да придадем подходящо положение на крилата, краката, пипалата и тялото, за да се виждат най-добре. С пеперудите това става със споменатите вече разпъвачки (фиг.115). Иглата се забожда в стиропорова ивичка на разпъвачката така, че крилата на пеперудата да опрат върху дъсчиците, а горният край на иглата да остане около 1 см над пеперудата. Тялото на пеперудата трябва да лежи добре по средата на жлебчето. След това се нагласяват в характерното и общоприетото за пеперудите положение пипалата, коремчето и най-вече крилата.
Правилно е задният край на предното крило да бъде винаги под ъгъл 90° по отношение на тялото на пеперудата (фиг. 128). За да се постигне това, крилата се закрепват към дъсчиците на разпъвачката чрез дълги, тесни ивици от гладка хартия, за препоръчване прозрачна, напр. целофан, пергамент, през която добре да се вижда как са разположени крилата.
Крилата се разтварят, като с дълга тънка игла се захваща основната жилка на предното крило и то се изнася напред, докато задният му край заеме положение спрямо тялото 90° (фиг. 129). Веднага се закрепва тялото със споменатата ивица хартия чрез притискане и забождане на карфички отстрани, след това се опъва и изнася напред задното крило, пак се притиска с ивичка хартия и 
се забожда с карфички (фиг. 130). Така постъпваме и с другите крила (предно и задно). След това трябва да се закрепят и пипалата. Те се поставят винаги успоредно на предната част на предното крило, като се закрепват с обикновени иглички. Коремчето се поставя в хоризонтално положение. То не трябва да е увиснало надолу, нито да стърчи нагоре. Закрепва се също отстрани с карфички, за да се задържи хоризонтално при изсушаването и да не увисне надолу. Под него в задната част може да се подложи малко фитилче памук. Правилно препарирана пеперуда и твърдокрили насекоми се виждат на фиг. 128.
Времето на изсъхване на пеперудите е различно в зависимост от големината и от влажността на въздуха, но обикновено е от пет до две седмици. Необходимо е да се запомни, че разпъвачката трябва да се поставя на сухо място, да не се напрашва и в никакъв случай да не се излага пряко на слънце. Най-добре е да се държи в подходящ шкаф.
Грижи за сбирките от насекоми
Съхраняването на препарираните насекоми става обикновено в дървени или мукавени кутии, специално изработени, с различни размери. Дъното им се облича със стиропор, корк или друга мека материя, в която може да се забождат и нареждат готовите препарирани насекоми.
Кутиите с препарирани насекоми, които служат за украса или за показ в музейните сбирки, се правят със стъклени капаци особено за пеперудите.
Едно от най-важните условия за сбирките от насекоми е да се съхраняват в сухи помещения. Освен това те не трябва да бъдат изложени на пряка слънчева светлина, защото променят цветовете си. Често пъти се нападат от различни насекомни вредители. Ето защо се налага във всяка кутия да се постави по малко нафталин, камфор или парадихлорбензол. Това става най-добре в малко парченце тензух, като краищата му се прибират и превързват с конец, така че да се получи топченце, голямо колкото лешник, което се забожда в единия от ъглите на кутията. По този начин препаратите се предпазват до голяма степен от нападението на различните вредители.
Необходимо е кутиите периодично (1—2 пъти в годината) да се проверяват дали в тях камфорът или нафталинът се е изпарил, за да се постави нов. Ако има повредени насекоми те се отстраняват.
