Батик (Домашно изработване на художествени тъкани)

Батикът или художественото багрене с различни фигури и очертания върху памучни тъкани и тъкани от естествена или изкуствена коприна е бил познат в източните страни твърде отдавна. В Европа това изкуство се е появило едва в края ва XIX век.
Първоначално батикът е бил прилаган само върху текстилни материи, предназначени за вечерно дамско облекло, и материи за завеси, абажури и др. Впоследствие е бил пренесен и върху други материи - за кувертюри, покривки за маси, дамски и детски летни дрехи.
В различните страни наименованията на художественото десениране са различни. В Малая го наричат „планги". в Индия - „бандана", в Япония - „тибари" , и т.н. На съответния език това означава необагрено бяло петно, получено при багрене посредством завързване, с което се дава и известна характеристика на използвания начин на работа.
Начините за десениране на тъканите са: механично резервиране, физично резервиране и химично резервиране.
При механичното резервиране, което намира по-широко приложение, местата на тъканта, които трябва да останат неоцветени, се пристягат така, че багрилният разтвор да не може да достигне до тях и да ги оцвети. Това се постига посредством правене на възли или с помощта на щипки, кламери, стеги, подложки и др.