Дюлята е древна като ябълката. Някои допускат, че поверието за «златната ябълка» се отнася за дюлята. Особеният и специфичен вкус на дюлята създава по-ограничени възможности при употребата й за храна. Пригодността й да расте в по-топлите страни е причина тя да не се разпространи както ябълката.
Химическият състав на дюлевия сок се характеризира с по¬бедно съдържание на хранителни вещества в сравнение с ябълковия и крушовия. Вкусът на дюлевия сок се определя от по-голямото количество дъбилни и ароматни вещества. Затова той е повече тръпчив. Дюлите са богати на пектин, което означава, че в дюлевия сок има предостатъчно пектин, при условие че той не се отстрани. Дюлевият сок е богат на минерални соли с подчертано предимство на калия, особено за сорта «Берецки». Не са малки количествата и на фосфора и магнезия. В дюлевия сок има много вит. Р. Витамините от група В са малко, а останалите са както при крушата и ябълката. Наличието на дъбилни вещества и пектин в дюлевия сок го правят полезен като противовъзпалителено и затягащо средство за лигавицата на храносмилателните органи и при чревни заболявания.
Дюлевият сок се получава предимно без премахване на пектина. За отстраняване на пектина се постъпва както при добиването на ябълков сок. Технологията за добиване и запазване на дюлевия сок не се отличава от технологияга при ябълковия и крушовия сок.
Сок от дюли
