Урината на детето

Денонощното количество на урината при новороденото в първите десет дни се колебае от 100 до 300 см3. След това постепенно количеството се увеличава до 350-400 см3, като в края на първата година е 400-500 см3 и през периода or 3 до 5 години стига до 700 см3 за денонощие. Тези количества са приблизителни и значително се колебаят при отделните деца в зависимост от храната, околната температура, изпотяването и др. Денонощният брой на изпикаванията при новородените (след 2-ия ден) и кърмачетата варира от 15 до 30 пъти, като с израстването намалява на 5-8 пъти. Средно към 2-3-годишна възраст повечето от децата привикват да не се напикават през деня, но нощното напикаване при малка част от децата нормално продължава до 4-5 -годишна възраст.
Цветът на урината у децата е светложълтеникав, но при новородените понякога урината е по-тъмна и оцветява с ръждивожълтеникав цвят пелените. Това е временно явление. Нормално цветът на урината се променя в зависимост от храната. Когато се употребяват повече белтъчни храни (месо, риба, яйца), урината придобива по-тъмен цвят и често пъти при изпикаване в студено гърне помътнява. Помътняването в подобни случаи неосвователно тревожи родителите, които не знаят, че то е свързано с отделянето на уратни соли. При обилни изпотявания, повишена температура и при приемане на някои лекарства (например амидофен) цветът на урината може да стане по-тъмен.
Болестни промени в количеството и цвета на урината се cрещат при бъбречни заболявания, при възпаление на пикочните пътища и при други заболявания на организма. При съмнение за промени в денонощното количество на урината грижливите майки могат сами да го измерят. Понякога значителното намаляване на количеството говори за бъбречно заболяване, дори може да сe стигне до пълна липса на урина. Необичайно голямото количество урина особено ако продължава повече от няколко дни е също болестна проява и за нея трябва да бъде осведомен лекарят. При болестни състояния урината може да измени своя цвят (много жълта или тъмножълта като бира, много бистра като вода или да има изглед на вода от мито месо, а в някои случаи да бъде видимо кървава). Тя може да има неприятна миризма или да бъде мътна и гъста. При вземане на урина за изследване много важно е да се направи внимателно измиване с преварена вода на външните полови органи. Предпочита се да се вземат две порции - началната и средната. При промени в урината е необходимо детето да се следи и за други болестни прояви. Например при честите у момичетата възпаления на пикочните пътища (цистит, уретрит) често има повишена температура и болки и парене при уриниране. При възпаление на бъбреците могат да се появяват отоци.
Фимозата е физиологично състояние у малките момчета и се свежда до невъзможност да се забели кожичката (препуциума) около главичката на половия член. Фимозата понякога може да причини възпаление и оток около отвора на пикочния канал и към урината да се прибавят гнойни капки и дори кръв, които родителите да сметнат за проява на бъбречно заболяване. В тези случаи е необходимо и повторно изследване на урината. Същата грешка може да се допусне при изследване на урината у момичета, които имат вагинално течение. На вагиналното течение също трябва да се обръща внимание. То се предизвиква от замърсяване, от глисти или микроби, които попадат във външните полови органи. Понякога течението е упорито и може да се дължи на чуждо тяло (зърно, фуркет, малко топче и др.), което момичетата може да вкарат във влагалището. Децата имат навик да изследват отделните части на своето тяло. Не е за препоръчване за това да се наказват, защото у тях се създава нездраво чувство за виновност. Упоритото влагалищно течение обаче може да се дължи и на някои общи болестни състояния като анемия, алергична чувствителност към полиетиленовите гащички, екзема и др.