Гимнастика за бебето и детето до 7 години

Детето и движението

Какво ви се е родило? Момиченце ли? Е, смятайте, че ви е потръгнало. Все пак с момиченце е по-лесно, има по-малко грижи...
Младите майки разговарят, седнали на пейките до количките, където кротко сумтят нагиздените дантелени вързопчета. Да, те са още съвсем мънички, тези малчугани, не са живели и месец още, а колко вълнения предизвикаха вкъщи, преобърнаха установения ред в семейството, като властно го подчиниха на своите изисквания, на собствения си жизнен ритъм. Не е лесна работа да отгледаш дете. Необходими са много сили, внимание, грижи, много знания, за да израсне силно и здраво. А и красиво - това също не е маловажно, особено за момичето.
Не, не е права младата майка, която твърда, че е по-лесно да отгледаш дъщеричка, отколкото синче. И с едното, и с другото има колкото искаш грижи: и двете не ти дават да мигнеш нощем, най-редовно си цапат пеленките, не искат да ядат плодовото пюре, за приготвянето на което си загубила толкова много време... И все пак, ако предявяваме към себе си като към възпитател най-строги изисквания и се стараем да спазваме стриктно всички предписания на съвременната медицина, налага се да признаем, че с момиченцето е по-трудно. Та нали то не е просто мило същество с големи очи и щръкнали косици, послушното кротушче, „маминото момиченце". То е бъдеща жена и майка. И всички, родителски грешки, отстъпленията от правилата при отглеждането и храненето значително повече ще се отразят върху неговото физическо развитие, а следователно и върху целия му бъдещ живот на жена.
Организмът на новороденото момиченце е твърде крехък,
подложен на външни влияния. Освен това самата природа изисква от него особена чистота - през целия си живот ще му се налага да спазва правилата на хигиената по-строго, отколкото момчетата и мъжете. И родителите са длъжни да го приучат към това, както се казва, още от първите дни, тъй като в този случай хигиената е свързана неразривно със здравето.
Често родителите са искрено убедени, че дават на децата си всичко необходимо - добре ги хранят, красиво ги обличат. Но забравят за една от основните страни на възпитанието - физическото развитие на детето. Понякога дори са недоволни, ако момиченцето не се свърта на едно място, много тича и скача, обича шумните, дразнещи всички игри. Къде по-спокойно е, ако то е седнало тихичко в стаята с кукла или с книжка!
За да може организмът да живее и функционира, в него трябва да се извършва непрекъсната обмяна на веществата. Тя се активизира от импулсите, които постъпват в мозъка от работещите мускули. А в мъничкото телце на детето процесите на обмяната са особено интензивни. Ето защо мускулната активност, така нужна и полезна за всички хора, е особено необходи-ма на малките - като съня, храната, свежия въздух. За детето всичко наоколо е един приказен свят, пълен с неочаквани открития и приключения. И то тича, скача, катери се. За него движението е потребност, нещо повече - радост и наслада. Ние, възрастните, потиснати с усилие на волята мързела и нежеланието, се заемаме с гимнастически упражнения и развиваме мускулите си. Децата вършат това инстинктивно. И не бива да ограничаваме, а трябва да поощряваме естествената живост на детето. Но да я направляваме правилно - да сме наясно кое е полезно за детето, а кое може да му навреди.

Култивирайте здраве

В наши дни всички знаят за ползата и необходимостта от физкулура. Та колко книги има по този въпрос, колко филми, колко плакати?! И все пак милиони хора предпочитат да се любуват на спортните състезания по телевизора, но не и да участват в тях. Лежат на душния, претъпкан плаж, вместо да крачат с раница на гърба, да спят в палатка под звездите, да гледат пламъка на нощния огън... „Да, на теория активният отдих е много привлекателен, но знаете ли, аз никак не съм свикнал така..." За съжаление мнозина разсъждават по този начин, без да имат сили да преодолеят създалата се с годините инертност на ленивия начин на живот. А в условията на нашия цивилизован свят, където основното натоварване пада не върху мускулите, а върху нервната система, физическата пасивност се превръща в реална опасност за здравето и самочувствието.
Ние, възрастните, действително трудно смогваме да се заставим всеки ден да играем утринна гимнастика или пък да се наканим през зимата да отидем в гората, когато вкъщи е толкова приятно да си поседим на топличко. Твърде силна е у нас тази опасна инерция на неподвижността. Но при децата няма и помен от нея! Напротив, природата е вложила у тях огромен потенциал от жизнена сила, активност, стремеж към движение. И от родителите зависи в голяма степен дали момичето ще стане болнава, изнежена, несръчна мързелана, която обича да си похапне, да си полежи, или те ще успеят да култивират у него любов, нещо повече - потребност от движения, физическа активност, спорт, които по естествен начин, без каквито и да е усилия ще носи със себе си през целия живот.
Но физическото възпитание, както и всяко възпитание въобще, не бива да се оставя на самотек. Малко е просто да оставиш дъщеричката си на воля да бяга, да скача, да се катери. И да не се дразниш, ако тя по десет, по двадесет пъти се покатерва на дивана или скача от стъпалата. Трябва да й помогнем навреме - ето за какво е необходимо да мислим в такива случаи. Главното е ясно да определим целия комплекс от собствените си действия и правилно да ги организираме.
Налага се да започнем още от първите дни на живота на момиченцето. Физкултурата в този ранен етап е преди всичко строг режим. Всичко по часовник - сън, хранене, бодърстване, игри, разходки, гимнастика и масаж.
Човекът трябва да умее да се приспособява към външните условия, които понякога са неблагоприятни. Закаляването тренира организма, повишава неговата съпротивляемост спрямо вредни въздействия. Средствата на закаляването са известни: слънце, въздух, вода и физкултура.
Често ли се замисляме какво е това здраве? Здравето е хармония на физическите и душевните сили, уравновесеност на нервната система, способност да противостоиш на неблагоприятните влияния на средата - независимо дали е прекомерно физическо напрежение, инфекция, резки промени в температурата - силен студ или изтощаваща горещина. Здравият, закален организъм е в състояние да издържи твърде много.
Да, природата е заложила по рождение в човешкия организъм голям запас от издръжливост. Но някои в течение на живота си го увеличават, а други, обратно, го намаляват, разпиляват,
изгубват.
И всичко започва от детството. Детският организъм е пластичен, податлив на промени. Благоприятните външни влияния развиват вродените качества, а вредните ги потискат или развиват неправилно.
Един от вродените подаръци на природата е присъщият на всеки организъм естествен механизъм на терморегулация. Например в отговор на рязко охлаждане възниква сложна верига от реакции, която способства за бързото намаляване на топлоотдаването, а в отговор на прегряване се включва система на охлаждане, в резултат на което топлоотдаването става особено интензивно.
Ако тези механизми често се упражняват и тренират, като постепенно се увеличава натоварването, започват да рабртят все по-сигурно и безотказно. Напротив, от бездействието те се разстройват, отслабват.
С други думи, ако разумно и системно закаляваме детето, организмът му става устойчив спрямо температурните колебания; в случай че го изнежваме, увиваме и пазим да не го лъхне вятърът, детето вечно ще се простудява, ще бъде неспособно да противостои на външните въздействия.
Ето защо възпитанието на детето трябва да бъде преди всичко активно - закаляващо, трениращо, пробуждащо собствените сили и резерви на растящия организъм.

Нещо за рахита

Не стягайте момиченцето в пелени, дайте му възможност да се движи, да мърда, да рита. Стегнатото повиване е опит да се ограничи активността на детето. А на него му е толкова необходимо да се движи, да опознава себе си в пространството, да овладява доста трудната за него наука за координацията на движенията!
- Е, ръчичките му да са свободни - в това май няма нищо лошо - съмняват се някои майки.- Но краченцата трябва непременно да се повиват, за да станат прави. Нали това е толкова важно за момичето!

Разбира се, че е важно. Но тук едва ли пеленките ще помогнат. Почти при всички новородени краката са малко изкривени, но към двегодишна възраст всичко се оправя. Ако краката останат криви, най-често вината е на родителите - или твърде раноса започнали да изправят момиченцето на крака, или (което е по-сериозно) то е преболедувало от рахит и не са били взети сво-евременно мерки. Известно е, че центърът на тежестта на човешкото тяло се намира пред кръстната кост. При кърмачетата костите на таза още не са укрепнали и не са достатъчно плътни. Ако поставим малкото на крака, под тежестта на тялото опашната кост се измества дълбоко в тазовата кухина. Всъщност не само че се изкривяват костите на краката, но и намаляват размерите на костния пръстен на таза, а това по-късно може твърде много да усложни раждането и да постави под заплаха живота и здравето на бъдещата майка. За малкото момиченце е еднакво вредно и дълго да стои в ръцете на майка си, и рано да бъде изправяно на крака. Всяко нещо си идва с времето, не трябва да преместваме напред часовника на природата. Когато детето е в състояние да се изправя, то само ще застане на краката си. И нека само се учи да ходи, дори ако това му струва няколко падания и подутини. Най-добрият опит, е този, който малкият човек придобива със собствените си сили, и не бива да предпазваме детето от него. Трябва да отбележим, че прекомерно пълните, прехранените деца забележимо изостават от своите връстници във физическото си развитие. Те са по-неиздръжливи, по-малко подвижни. Голямото тегло не е показател за здраве, напротив, винаги трябва да държи нащрек лекаря. Много по-добре е, ако детето има еластични мускули, ако е стегнато, подвижно, активно и равномерно наддава. Прекомерната пълнота, която толкова умилява много майки и баби („Краченцата и ръчичките му целите на гривнички, бузките като ябълчици!"), не само не предпазва от заболявания, но и обременява организма, прави го по-малко издръжлив..

Твърде важно е на всяка цена да опазим малкото момиченце от рахита. Това е тежко заболяване от общ характер, предизвикано от недостиг ,на витамин D. При липса на този витамин обмяната на соли в организма се променя рязко, не се усвояват необходимите калций и фосфор, в костите не се отлага достатъчно калций и те стават меки, изкривяват се. Рахитът може да повлияе на костите на гръбначния стълб, краката, ребрата и, което е особено опасно за момичето, на тазовите кости. Много от последствията на рахита остават за цял живот и в такъв случай може да се оформи т.нар. рахитичен, т. е. тесен и уплътнен таз, който след много години може да стане причина за тежко раждане.
Лекарят може да предпише на детето лечебния препарат витамин D или моруново масло, но това все още не гарантира, че детето ще избегне коварния недъг. Нужен е цял комплекс от оздравителни и закаляващи средства - въздушни бани, обтривания и обливания, гимнастика, задължителни ежедневни разходки. И, разбира се, разнообразно хранене, включващо достатъчно плодове и зеленчуци, богати на минерални соли.

Разходките и закаляването


Трябва редовно, всеки ден непринудено и постепенно да закаляваме малкото дете, т.е. да го приучваме отначало към прохладен, а след това и към хладен въздух, към промените на температурата на средата. Закаляващо действат не само специалните процедури, но и обикновените всекидневни грижи за детето. Вие преповивате малкото. Махнали сте пеленките и мокрите ританки. Не бързайте да ги замените със сухи, поизчакайте няколко минути. Дайте възможност на детето да полежи, да поритка голичко върху суха пеленка - отначало 2 - 3 мин., след седмица - 5, а по-късно и по-дълго. Такива въздушни бани го приучват да понася промените в температурата и следователно го закаляват.
Прочутият детски лекар акад. Г. Н. Сперански обичаше да повтаря: „Денят, който детето е прекарало без разходка, е изгубен за здравето му." Децата, които престояват достатъчно на слънце и чист въздух, по правило се развиват добре и не боледуват от рахит. Щом вземете момиченцето от родилния дом, проветрявайте по-често стаята, а след това, ако лекарят е разрешил и то е здраво, изнасяйте го навън. Дъждът, снегът и студът не са пречка, ако малкото е топло облечено. Само не бива да му покривате лицето - нека диша чист, свеж въздух.
Дете, което се е родило през лятото, може да бъде извеждано на разходка още от първите дни. Ако се е родило през зимата - от дву- или триседмична възраст, при което е желателно първите излизания на улицата да стават при температура на въздуха, не по-ниска от 10 °С. Постепенно може да приучваме новородената към по-ниски температури. Първата разходка продължава около 10 мин., а след това, като увеличаваме постепенно времетраенето им, разходките могат да стигнат и до 1, 5 - 2 ч. През зимата не се препоръчва по-продължителното оставане вън - по-добре е да излезем още 1 - 2 пъти.

През пролетта и есента разходките са по-дълги, а през лятото детето може да прекарва на чист въздух целия ден, разбира се, на сянка. Ако вали дъжд, приберете количката на сушина, но не си тръгвайте - нека детето подиша чист въздух. Много добре ще бъде, ако детето през цялата година спи навън - например на балкона.
Закалително действа и обикновеното ежедневно къпане, ако стайната температура не е по-висока от 22 °С, а водата - 35 °С. Водата за обливане трябва да бъде още по-хладна - 34 - 35 °С. Полезно е и влажното обтриване: намокрете във вода (температура 36 - 37 °С) изтривалка от хавлиен плат, изстискайте я и обтрийте на сухо последователно ръчичките на момиченцето, след това гърдите, коремчето, гърба и крачетата, като сте покрили всичко останало с одеяло.
Грижете се в стаята винаги да бъде прохладно - температурата да не превишава 20 - 22 °С. Дръжте отдушника на прозореца отворен, особено когато детето спи. Не претопляйте детето - вкъщи не му обличайте плетена блузка, вълнени чорапки, шапчица.
И за кърмачетата гимнастиката и масажът са много полезни - те укрепват нервната система, способстват за развитието на мускулите и костите, активизират работата на сърцето, белия дроб, храносмилателните органи, подобряват състава на кръвта и обмяната на веществата, повишават съпротивляемостта спрямо простудни и други заболявания.
От края на първия месец, ако детето е здраво и се развива нормално, е полезно да започнем масаж, а от втория месец - и гимнастика. Лекарят ще ви покаже как да правите упражненията, а само от вас зависи да овладеете тази несложна техника и старателно да изпълнявате необходимите движения. По такъв начин мускулите и ставите на вашето момиченце ще станат силни и здрави, а движенията - съгласувани. Децата, на които редовно се прави гимнастика, обикновено са по-спокойни, имат здрав сън, добро настроение и отличен апетит, но разбира се, ако заниманията се провеждат системно и правилно,а упражненията се разнообразяват, за да не се преуморяват едни и същи мускулни групи. По време на упражненията разговаряйте ласкаво с детето, усмихвайте му се, пейте - нека се радва.
Стаята, където се занимавате с детето, трябва да бъде добре проветрена. Да не бъде нито топла, нито студена - около 20 °С. През лятото правете гимнастика на открито. Масажът и гимнастиката се правят винаги след въздушна баня.
Броят на упражненията и тяхната продължителност се определят от лекаря. Обикновено се започва с 5-6 мин. и постепенно се стига до 10 - 15. Заниманията се провеждат 1 - 1,5ч. след нахранването или 30 мин. преди него, най-добре през първата половина на деня, но в никакъв случай преди нощния сън, защото от гимнастиката детето се възбужда и трудно заспива. Ако сте свършили, завийте детето, сложете го в креватчето му - нека си отпочине. Излезте на разходка най-рано след 1ч. (разбира се през зимата). През лятото гимнастиката може да се прави и на улицата.

Масаж и гимнастика на детето през първата година от живота му

През първите дни след раждането оздравителните занимания се свеждат до масажа. Посоката на движенията трябва да съвпада с движението на лимфния ток - ръцете се масажират от китката към лакътя и подмишницата, а краката - от стъпалата към коленете и слабините. Похватите на масажа не са сложни - главно поглаждания и разтривания с дланта и пръстите. Продължителността на всеки похват е не повече от 1 мин.
Детето лежи по гръб с крака към края на масата.

  1. Поглаждайте детето с върха на пръстите по гърдите и корема - 8 - 10 пъти. Разтривайте същите области - 6-8 пъти.Отново леко поглаждайте - 6-8 пъти.
  2. Поглаждайте с върха на пръстите междуребрените мускули в посока от гръдната кост към хълбоците - 8-10 пъти. Не натискайте ребрата. Разтривайте 6-8 пъти. Завършвайте с леки поглаждания - 6-8 пъти.
  3. Поглаждайте коремните мускули с кръгови движения по посока на часовниковата стрелка - 8-12 пъти.
  4. Поглаждайте и разтривайте краката по 8-12 пъти по посока от стъпалото към слабините.
  5. Поглаждайте и разтривайте ръцете по 8-12 пъти по посока от китката към рамото.
  6. Обърнете детето по корем и поглаждайте гръбчето му с дланите

на двете ръце отгоре надолу, а с тилната им страна - в обратна посока. Повторете същото още 6 - 8 пъти.
От 3-4 -месечна възраст въведете прости упражнения, като ги редувате с похватите на масажа (последователно внимателно свивайте краката и ръцете, повдигайте ги, отвеждайте ги встрани, подпомагайте детето да пълзи, да преминава в седнало положение).
Шестмесечната възраст е своеобразна граница в живота на детето. То става „по-самостоятелно". Засега ние слагаме тази дума в кавички, но все пак промените са поразителни - малкото вече е овладяло много движения, започва да пълзи, да се обръща, опитва се да сяда, да ляга, да пристъпва, хванало се с ръчичките си и подкрепяно от възрастния. Значи и упражненията се усложняват, нараства делът на самостоятелното участие на детето в тях.
Ето няколко упражнения за дете на 9 - 12 месеца:

  1. Детето стои, а вие вдигате ръцете му нагоре, като едновременно го пазите да не падне - 10-12 пъти.
  2. От същото положение пружиниращи прикляквания - 12-16 пъти.
  3. Детето лежи по гръб, вие придържате краката му, а то самостоятелно сяда и се връща в изходното положение - 6 - 8 пъти.
  4. От същото положение помагате на детето да повдига и снема краката си - 6 - 8 пъти.
  5. Вие държите детето, а то подскача на място (10-12 пъти), след което ходи.
  6. Детето седи на столче, а вие хващате краката му. На пода зад стола има играчка. Детето се навежда назад, взема играчката и се връща в изходното положение. Изпълнява се 6 - 8 пъти.
  7. Играчката лежи пред стоящото дете. Вие го придържате за коремчето, а то се навежда и взема играчката - 8 - 10 пъти.
  8. Хванати за ръце, с лице един към друг, потичайте на място с детето 35 - 40 секунди. След това походете 35 - 40 секунди.

Момиченцето расте и освен многото други житейски знания все по-добре овладява и движенията. През втората година от живота си то се учи твърдо да стои на краката си, истински да ходи, да се изкачва, дори да тича. Усъвършенства своите движения, прави ги по-съгласувани и точни.
Сега вече то трябва не просто да позволява да му движите ръчичките и краченцата, но да прави всичко това самичко - разбира се, с ваша помощ. За него гимнастиката е игра. Затова се постарайте да направите тази игра весела, занимателна и главно с разбираем за детето смисъл.
Ето няколко упражнения, които майката може да прави заедно с дъщеричката от 1 до 1,5 години.
Седнало на пода с гръб към вас, детето вдига ръцете нагоре, вие го улавяте за тях и заедно ходите на пръсти из стаята 45-50 секунди.
В стоеж с лице към детето приклекнете заедно с него и се изправете, като се повдигнете на пръсти - 8 - 10 пъти.
Вие сядате на стол, а детето минава под стола - 10-12 пъти.
Детето ляга на пода по корем (лег), ръцете му са обтегнати напред. Уловете детето за ръцете и го повдигайте. Повторете 8 - 10 пъти.
Детето е в лег с ръце на хълбоците. Придържайте го за краката и го карайте да повдигне главата и раменете си. Дозировка - 6 - 8 пъти.
Детето е в стоеж с ръцете зад тила. Хванете го отзад за хълбоците и изпълнете бързо ходене 35 секунди и тичане 35 секунди.
Детето е в стоеж с ръце на хълбоците. Заедно скачайте на два крака, може и да са полусвити - 40-45 секунди. След това ходене 35- 40 секунди.

Упражнения за дете на 1,5-2 години

  1. Напречни кръгове с ръцете напред и назад - по 8 пъти.
  2. Застанете с дъщеричката с лице една към друга, приклекнете дълбоко и хванати за ръце, направете клекнали 10 крачки на едната, а след това на другата страна.
  3. Сложете пред детето играчка, накарайте го да се наведе, да я вземе от пода и да се изправи - 8 - 10 пъти.
  4. Седнете на пода заедно с детето и го накарайте да легне по гръб и отново да се изправи до седеж, като го придържате за краката - 8-10 пъти.
  5. В лег с обтегнати напред ръце детето последователно повдига краката назад - по 6 пъти.
  6. Сложете на пода 5-6 тояжки. Нека детето ги прекрачва, а вие го дръжте за ръцете - 45-50 секунди.
  7. Дръжте детето за ръцете, а то да прикляква и да се изправя - 10-12 пъти.
  8. Ходете бавно, бързо, бегом, с маршова стъпка - 45-60 секунди.

Упражнения за дете на 2 - 3 години

  1. С ръце на раменете последователно отвеждане на лактите назад и напред - 10 - 12 пъти. Вие показвате и изпълнявате упражненията заедно с детето.
  2. Детето прикляква (вие го държите за ръцете) и в това положение се придвижва с подскоци напред - 35 - 40 секунди.
  3. В седеж на пода с леко разкрачени крака (разкрачен седеж), ръцете на хълбоците, детето се навежда напред и назад - 6 пъти.
  4. В лег с ръце под брадичката детето повдига едновременно краката - 8 - 10 пъти.
  5. Сложете на пода тояжка, която детето да прескача, а вие го дръжте за ръцете - 10 - 12 пъти.
  6. В клек, ръцете на коленете направете 16 крачки напред, след това се върнете в изходно положение. Детето повтаря вашите движения.
  7. Детето пълзи под стол или табуретка - 10 - 12 пъти.
  8. Прекрачва тояжки, сложени на пода - 8 - 10 пъти.
  9. От стоеж, ръцете на хълбоците скокове на място - 20 - 30 пъти.
  10. Ходене на пръсти - 40 секунди.
  11. Детето е в лег, а вие го улавяте за краката; то повдига тру-па си назад - 8-10 пъти.
  12. Ходене на пети из стаята. Дръжте детето за хълбоците и ходете заедно с него - 40 секунди.
  13. Бягане 35 - 40 секунди, ходене 25 - 30 секунди.

Както виждате, никак не е трудно. Когато момиченцето стане на 3 - 4 години, към играта гимнастика можем да прибавим и утринната гимнастика. Внимавайте - не превръщайте гимнастиката в принудителна процедура. Детето трябва да я обикне и от самото начало да я възприема с радост и удоволствие. Тогава не вие, а дъщеричката ще ви буди сутрин: „Мамо, хайде да започваме!"
Ето няколко примерни комплекса утринна гимнастика за деца на различна възраст.

Упражнения за дете на 3 - 4 години

  1. Ходене 40-45 секунди, бягане 35 секунди, ходене 40секунди.
  2. И. п. разкрачен стоеж, повдигане на ръцете горе, обтягане (вдишване), снемане на ръцете (издишване). Дозировка -8 - 10 пъти.
  3. И.п. лек разкрачен стоеж: „пружинка" - приклякване, няколко пружинирания (издишване), изправяне (вдишване). Дозировка 6 - 8 пъти.
  4. „Птичките полетяха": бягане из стаята с ръцете встрани - свободно дишане.
  5. И. п. стоеж, топката долу: повдигане на топката горе, погледът към нея; наклон (напред), снемане топката на пода; повдигане на ръцете горе, погледът насочен към тях; наклон, вземане на топката и повдигане горе. Свободно дишане. Дозировка 8 - 10 пъти.
  6. Игра на „футбол": топката се рита ту с десния, ту с левия
    крак.
  7. Ходене 35 - 40 секунди.

Упражнения за дете на 5 - 6 години

  1. Ходене 45 секунди, бягане 40 секунди, ходене 40 секунди.
  2. Ходене из стаята с тояжка на раменете, наклони с трупа наляво и надясно. Свободно дишане. Дозировка 45 - 50 секунди.
  3. И. п. разкрачен, стоеж, тояжката хваната с двете ръце отпред-долу: повдигане на тояжката горе (вдишване); наклон, тояжката на пода (издишване); изправяне, тояжката горе; наклон, вземане на тояжката. Дозировка 10 - 12 пъти.
  4. И. п. разкрачен стоеж: клек, ръцете върху коленете - ходене из стаята „като патица". Свободно дишане.
  5. И. п. разкрачен стоеж, тояжката на раменете: наклон назад, наклон напред. Стремежът е коленете да не се свиват. Свободно дишане. Дозировка 6-8 пъти.
  6. Ходене из стаята на ръце и крака. Свободно дишане.
  7. И. п.коленен седеж, ръцете на хълбоците: Изправяне в колянка; връщане в изходно положение. Свободно дишане. Дозировка 8 - 12 пъти.
  8. Ходене 45 секунди.

Упражнения за дете на 6 - 7 години

  1. Ходене с пляскане на ръцете напред и назад - 45 - 50 секунди.
  2. И. п. разкрачен стоеж, ръцете на хълбоците, лактите отведени назад: лек наклон назад (вдишване) наклон, отвеждане на лактите напред (издишване). Дозировка 10 - 12 пъти.
  3. И. п. стоеж, ръцете горе: предни и задни напречни кръгове с ръцете. Дозировка по 4 пъти на всяка страна.
  4. И. п. стоеж, ръцете на хълбоците: подскоци встрани с един и с два крака. Свободно дишане. Дозировка 12 - 14 пъти.
  5. И. п. тилен лег, ръцете на хълбоците: каране на колело-краката се повдигат нагоре и последователно се свиват и обтягат. Свободно дишане. Дозировка 20 пъти.
  6. И. п. лег: последователно повдигане на краката, обтегнати. Свободно дишане. Дозировка 6 пъти.
  7. Ходене 40 - 50 секунди.
  8. Подскоци с разкрачени крака, ръцете на хълбоците - 25 -30 секунди. Свободно дишане. Ходене 35 секунди.

По-честичко играйте с момиченцето и на веселите подвижни игри „Гоненица", „Конче" и др. Непременно ги играйте по време на разходките. Разбира се, не забравяйте, че възрастният не е наблюдател, не е командир, а активен участник, партньор в тази гимнастика-игра.

Мелничка". Стоеж, едната ръка се повдига горе, другата се сваля. Кръгови движения с ръцете - „мелничката работи".
Дървар". Разкрачен стоеж, ръцете хванати над главата „като брадва". Поема се въздух и се изпълняват бързи движения, наподобяващи сечене на пън. Повтаря се няколко пъти.
Дръвче". Стоеж, ръцете горе - моментът на затишие пред буря. Започва да „духа вятър", който клати „дървото" - изпълнява се с движения на тялото напред и назад, наляво и надясно.
Седни - легни". Свит тилен лег (краката свити в коленете), ръцете под главата: на 1 детето се изправя и сяда; на 2 ляга. Накрая нека подскача на място, колкото може по-нависоко. И подскоците могат да се правят под форма на игра. Например удряйте в пода голяма топка, предлагайте на детето да подскача като топката, в същия темп. Или начертайте с тебешир на пода 2 черти, на разстояние една от друга 20 - 30 см - нека момиченцето няколко пъти последователно прескочи това „поточе".
А ето и няколко игри за по-големи деца.
Хвърляне на топки. От дъски се прави табло с размери 0,5.0,5м. В него се пробива отвор с диаметър 10 - 12 см. Таблото се закрепва така, че зад него да има празно пространство и отворът да бъде на височината 1,5 м. Детето застава на разстояние 5-7 м. от таблото. Дават му се 5 малки топки. Задачата е поне веднъж да улучи отвора.
С пръчка по кутията. В земята се забива кол на височина 1 м и на него се поставя празна консервена кутия. Детето върви на-пред със завързани очи, като държи пред себе си пръчката (с дължина 75 - 100 см) повдигната, спира се и удря с нея отгоре надолу. Ако улучи кутията, значи е спечелило.
Обръщане в кръг. Начертава се кръг с диаметър 50 см. С подскок трябва да се направи във въздуха обръщане на 360° с точно приземяване в кръга.
Улови топката. За играта са нужни 2 малки топки, желателно разноцветни. Детето взема в ръцете по 1 топка, подхвърля ги нагоре, прави кръгомно обръщане (180°), след което трябва да ги улови. Разрешени са 3 опита. За тренировка може да се хваща само едната топка и при това да се пляска с ръцете, да се прикляква и т. н.
С крак по топката в кръга. Играещите застават в кръг на разстояние протегната ръка един от друг. Избраният за водещ застава в центъра на кръга и се старае с лек удар да избие топката извън него. Останалите се стремят да задържат топката с крак и да я върнат обратно на водещия. Играч, който пропусне топката извън кръга, заема мястото на водещия.
Не е позволено пипане на топката с ръцете. Разрешено е да се избива извън кръга на височина най-много до коленете.

 

Подобни статии

Детето не иска да яде

Детето не иска да яде

В повечето случаи безапетитието се дължи на системни грешки при храненето и възпитанието на децата. Тези грешки започват още от най-ранна въ...

Увредени деца

Увредени деца

Увреденото дете е тежък проблем както за родителите, така и за лекарите. Съществуват различни степени на увреждане с изоставане във физическ...

Рахит

Рахит

Рахитът е заболяване на растящия детски организъм, при което в костите не се отлагат достатъчно калциево-фосфорни соли. Нещо повече - даже с...

Неврози в детската възраст

Неврози в детската възраст

Най-често те се дължат на неправилно и травматизиращо детската психика възпитание и отглеждане или пък са резултат на прекарани тежки заболя...

Приготвяне на облеклото и принадлежностите на новороденото

Приготвяне на облеклото и принадлежностите на новороденото

Пелените са първото облекло на детето. Вие можете да купите нови. Обаче ако това ще ви достави удоволствие и имате възможност, не е трудно д...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

26.07.2010

Обновено
Обновено

26.07.2010

Прочетено
Прочетено

7723

Нередност Докладвай за нередност
3 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия