Пъпната рана е едно от деликатните места на новороденото. Тук се намират кръвоносни съдове, чрез които плодът се е хранил от майката и които остават за известно време все още незатворени. По тях инфекцията може да проникне от пъпната рана в организма ва новороденото. Затова за пъпната раничка трябва да се полагат специални грижи.
Кожен пъп
Представлява невинна аномалия, при която кожата на корема покрива част от пъпната връв. След отпадането на пъпния остатък и заздравяването на пъпната раничка пъпът на детето остава да стърчи като израстък. Това е само козметичен дефект и не причинява никакви смушения у детето.
Пъпна херния
Пъпната херния е придобито заболяване на вече заздравелия пъп. Тя се дължи на разхлабване на пръстена от съединителна тъкан, която затваря пъпния отвор. Това отпускане може да е свързано с вродена слабост на тъканите, но по-често се дължи на повишено налягане в корема на бебето - силен и продължителен плач, силна престъпна кашлица, каквато има например при коклюш. Не обвинявайте акушерката, че не е вързала здраво пъпа. Няма нищо общо между връзването на пъпа и хернията. През отворения пълен пръстен в пъпната херния навлизат части от коремни органи - от булото или от тънкото черво.
На големина пъпната херния стига до череша или орех, рядко е по-голяма. Характерно е, че при натиск съдържимото на хернията се прибира в корема. Пъпната херния е невинно за-боляване и никога не води до заклещване за разлика от другите хернии. Малките хернии не се нуждаят от лечение. Даже и по-големите се самоизлекуват, когато детето се изправи на крака, т.е. след прохождането, тъй като коремните мускули затварят пъпния пръстен. Има обаче лесен начин на лечение, който се осъществява от медицинско лице. С двете ръце се захващат кожни дипли от двете страни на пъпа и се допират така, че да покрият хернията. Отгоре се залепват керемидообразно ленти от лейкопаст. Тази превръзка се сваля след 20-30 дни. Рядко се налага тя да бъде повторена. В случай че детската кожа се дразни от лейкопласта, се налага честа смяна на превръзката. Хирургично лечение не е необходимо.
Омфалит или възпаление на пъпната раничка
Дължи се на попадане на гноеродни микроби върху пъпната раничка. Нормално пъпният остатък е сух и след падането му остава също така почти суха раничка. При наличие на възпалителен процес от раничката се отделя мръсна течност или направо гной. Понякога гнойта дори попива по пеленката. Може да се усети и неприятна миризма. Заздравяването на пъпа се забавя с дни и седмици. Възпалителният процес може да обхване и съседната кожа, която става зачервена, оточна, лъскава. В някои случаи в резултат на възпалението на пъпната раничка се разраства млада съединителна тъкан (гранулом на пъпчето), която може да добие вид на гъба.
Лечението на пъпните възпаления се осъществява от лекар. Задължението на майката е, щом види отделяне на течност или гной от пъпната раничка или пък забавяне в зарастването на раничката, да покаже пъпчето на лекар. Важно е тя така да полага грижи за пъпната раничка, че да не допусне там да попаднат болестотворни микроорганизми.
