Забележителен парадокс е фактът, че намирайки се на върха на човешките материални и технически постижения, ние се оказваме обхванати от тревожност, склонни към депресия, загрижени относно мнението на другите за нас, несигурни в своите приятелства, движени от консуматорство и с ограничен или никакъв обществен живот. Лишени от спокоен социален контакт и емоционално удовлетворение, от които всички се нуждаем, търсим утеха в преяждане, маниакално пазаруване и харчене или ставаме жертва на алкохолизъм, психотропни лекарства и наркотици.
Как стана така, че създадохме толкова много психично и емоционално страдание въпреки безпрецедентните в историята на човечеството комфорт и богатство? Често онова, което чувстваме, че липсва, е нещо повече от времето, прекарано с приятели, ако можем въобще да си го позволим. Ние говорим така, сякаш нашият живот е постоянна битка за психично оцеляване, борба против стрес и емоционално изтощаване, а истината е, че луксът и екстравагантността на нашия живот са толкова големи, че заплашват цялата планета.
Изследване в САЩ на Харудския институт за обществени иновации (поръчано от семейна фондация „Мерк") показва, че хората усещат как материализмът по някакъв начин застава между тях и задоволяването на техните социални нужди. Доклад, наречен „Стремеж към баланс", въз основа на анкета сред американците стига до заключението, че те са „силно раздвоени относно богатството и материалните изгоди". Голяма част от хората искат обществото „да премине от алчност и излишество към начин на живот, съсредоточен върху ценности, общност и семейство". Според тях обаче тези приоритети не се споделят от повечето от техните сънародници, които, смятат те, са станали „все по-разединени, егоистични и безотговорни". В резултат също американците често се чувстват изолирани. В доклада се твърди, че когато хората са събрани в целеви групи, за да дискутират тези проблеми, те остават „изненадани и въодушевени от откритието, че другите споделят техните възгледи". Вместо да ни обединява с другите в името на обща кауза, неудобството, което изпитваме поради загубата на обществени ценности и поради начина, по който сме въвлечени в преследването на материална изгода, често се изживява така, сякаш е лично, отделящо ни от другите раздвоение.
Господстващата политика вече не се занимава с тези теми и е изоставила опитите да осигури визия, способна да ни вдъхнови, за да създадем по-добро общество. Като гласоподаватели ние сме загубили всякаква обща вяра, че обществото може да бъде различно. Вместо към по-добро общество, единственото, към което почти всеки от нас се стреми, е да подобри своята собствена позиция като индивид в съществуващото общество.
Контрастът между материален успех и социален провал в много богати страни е важен знак. Той подсказва, че ако искаме да получим по-нататъшно подобряване на качеството на живот, трябва да изместим вниманието си от материалния стандарт и икономическия растеж към начини за подобряване на психичното и социалното благополучие на цялото общество. В момента, в който се спомене нещо психично обаче, дискусиите веднага се насочват изключително към индивидуални подходи и лечение. Политическото мислене сякаш затъва в пясъка.
Ричард Уилкинсън, Кейт Пикет - "Патология на неравенството"
