Всеки, който е наблюдавал работата на механизъм, който се задвижва със зъбчати колела и ролкови вериги, не може да отрече – смайващо красиво и... необяснимо е. Баналните приказки за човешкия гений сякаш най-нагледно са показани тук, за разлика от електрониката, механизмите работят пред очите ни, въртят се колела, ролкови вериги и зъбчати колела са им придали движението. И все пак е необяснимо, приисква ти се да ги разглобиш на хиляди малки детайли, един от друг по-чудноват за лаика. Някакви дребни железца, които се напасват едно в друго, от миниатюрния чарк израства колосална машина, която пусне ли се – на всичкото отгоре работи.
Въртят ли се ролкови вериги, можеш са часове да ги наблюдаваш, омагьосан от простата на задвижването, до която се е стигало с натрупвания векове наред. Само като си представиш, че десетки неща (именно тези дребни чаркове): нитове, болтове, втулки, планки и какво ли още не е трябвало да бъде изобретено и усъвършенствано постепенно, за да се получи този безотказен предавателен механизъм, важна част от който са описваните ролкови вериги. Само като си представиш, и какво? Нищо, немееш пред привидната простота на изобретението.
Човек дотолкова свиква със заобикалящия го свят, че трудно забелязва, ако не му посочиш и наблегнеш: виж, драги, тези ролкови вериги, зъбчатите колела виж, как леко и безшумно се движат, една грапавина, едно отклонение или неточност и всичко отива по дяволите. Машината започва да скърца, да трака, да дрънчи, разтриса се и край. Движението замира, дори невероятните ролкови вериги замръзват, сякаш някой им е казал: стой, млък! Тогава имаш възможност да разглеждаш, побутваш там, попипваш другаде, но всуе, не разбираш ли, няма шанс машината да проработи. Тогава ставашсвидетел на ново чудо, идва някой, уж като теб, вади разни отверки, клещи, масльонки, инструменти и интсрументчета, нещо гледа, нещо изпробва, още миг и... машината тръгва, сякаш нищо и не било. Пак се въртят зъбчатите колела, пак препускат омагьосаните в движението ролкови вериги. И пак наблюдаваш с часове, сякаш нещо ще проумееш. Струва ти се, че ако пак нещо се развали, този път ще знаеш къде да погледнеш, в края на краищата какво толкова – някакви си зъбчати колела и ролкови вериги. Някакви си гумени ленти, по които безспир се точи продукцията, а отдолу ролкови вериги бутат лентата и тя хвърчи нагоре-надоле, нагоре-надолу...
Но само ти се струва, трудно е дори да си представиш тези уж прости ролкови вериги след колко усъвършенствания са стигнали до омагьосващото си движение. Накрая се отказваш, не искаш да си признаеш поражението и махваш с ръка – ролкови вериги, какво толкоз...
ролкови вериги
