Растежът е биологично свойство на живия организъм. Той представлява увеличение на масата и повърхността, причинено от развитието на тъканите, органите и отделните части на тялото. Заедно с процесите на растеж, белег на количествени изменения, през време на пубертета се извършва и окончателното оформяне на тъканите и органите, тяхното постепенно узряване.
Растежът на детето не протича по права линия, а се състои от периоди на последователни ускорения и забавяния. Пубертетното ускоряване на растежа на височина у момчетата и момичетата започва и достига своя максимум в различна възраст. У момичетата ускоряване на растежа се наблюдава обикновено във възрастта от 13 до 15 години и увеличението на ръста е средно 20 см (10-30 см). Максималното израстване у момичетата се наблюдава в началото на пубертета преди появата на менструация. Своето най-голямо увеличение ръстът у момчетата достига приблизително към 14-годишна възраст, но процесът на растеж е-най-силен между 12 и 15-годишна възраст.
През пубертета нарастването на телесната маса е средно от 3 ДО 5 кг годишно. Най-голяма телесна маса девойките и юношите имат обикновено около 6 месеца след достигане на максималния ръст.
Своеобразното физическо развитие през време на пубертета (периоди на забавяне и избързване) и индивидуалните различия могат в някои случаи да предизвикат тревога у родителите и децата. Твърде много безпокойство създава недостатъчното израстване на височина. Какво трябва да правим в такива случаи? Растежът на децата от раждането до неговото завършване върви в определени рамки, в границите на един «канал». Най-голямата част от децата при своя растеж на височина се движат по средната линия на «канала». По-малка част могат да бъдат по-високи или по-ниски и съответно на това техният растеж да протича в горната или долната част на «канала». Ако при ежегодните измервания, които се правят в училище, ръстът на детето се движи в границите на «канала», ние можем да бъдем сигурни, че то ще стигне в края на пубертетната възраст нормалната средна височина. При някои заболявания обаче растежът не върви по «канала», а се отклонява от него. В тези случаи ръстът няма да бъде нормален, а по-нисък или по-рядко по-висок от средната норма. Понякога тежки заболявания могат да забавят растежа и след тяхното преминаване ние наблюдаваме т.нар. растеж на наваксване - бързо израстване, за да се влезе в нормалните релси. Поради това всички родители трябва да се интересуват, да знаят и да следят растежа на своите деца. Всички забелязани отклонения трябва своевременно да се съобщават на лекаря, който при необходимост ще предприеме и съответно лечение. Трябва да се знае, че растежът зависи от много фактори: начин на хранене, раса, наследственост, различни заболявания. По хода на растежа, проследен в продължение на няколко години, лекарят би могът да даде прогноза за бъдещата височина на юно-шата и девойката. Трябва да се има предвид, че завършването на пубертетното развитие, което у момичетата се изразява с появата на менструация, е знак, че и растежът постепенно ще спре. Уста-новено е, че след появата на менструация момичето може да израсне най-много с още 6 см. Познаването на този факт ще спести много разочарования и неоправдано лечение на много момичета, които искат да пораснат след завършване на пубертета. В пубертетната възраст се определят окончателните индивидуални и полови различия в пропорциите и в телесния строеж на човека. Тогава фигурата на девойката получава своите женствени форми: по-тесни рамене, широк и закръглен таз, по-слаба мускулатура, по-силно развита мастна тъкан, а момчетата са с по-широки рамене, по-тесен таз, по-силно развита мускулатура, по-големи китки и стъпала.
Скелет. През време на пубертета се наблюдава усилено и бързо развитие и узряване на скелета. Узряването на костите е тясно свързано с половото развитие и с биологичната възраст, но не върви паралелно с календарната възраст. Разнообразни фактори съдействат за по-ранно или по-късно узряване на костите.
Определянето степента на узряване на скелета, или т. нар. костна възраст, е важен показател за развитието на децата от всички възрасти. .Установяването на костната възраст, което технически е много лесно и става чрез рентгенова снимка на костите на ръцете, дава възможност за определяне степента на половото съзряване и отчасти за прогнозиране на по-нататъшното полово и физическо развитие на девойките и юношите.
Мускулна тъкан и мускулна сила. В сравнение с другите тъкани мускулната тъкан от раждането до пубертета претърпява значителни изменения. Най-голям относителен дял мускулната маса достига около 6 месеца след завършване на максималния растеж на височина, което съвпада с най-голямото увеличение на телесната маса.
Най-голямо развитие мускулната сила достига у девойките към 15-годишна възраст. Тогава тя е равна на мускулната сила у възрастните жени. Юношите достигат мускулна сила, еднаква със силата на възрастни мъже, много по-късно след пубертета.
В общи линии еизвестно, че мускулната сила достига своето най-голямо развитие около 18 месеца след достигането на най-голямата височина и около 12 месеца след максималното нарастване на мускулната маса.
Кожа и подкожна мастна тъкан. През време на пубертета в кожата и подкожната мастна тъкан се извършват редица важни промени, които засягат мастните и потните жлези, окосмяването, състоянието на подкожната мастна тъкан и реактивността (чувствителността) на кожата. Увеличава се броят на мастните и потните жлези, засилва се тяхната секреция. Началото на половото съзряване се съпровожда с промени в окосмяването на кожата. Появяват се косми в подмишничните ямки, около половите органи, по брадата и горната устна у момчетата и по-груби косми по тялото и крайниците. Растежът на косата се ускорява.
Най-голямо натрупване на подкожна мастна тъкан се наблюдава в предпубертетния период. През пубертета подкожната мастна тъкан у момчетата започва да намалява, а у момичетата - да се увеличава около таза и по бедрата.
Дихателна система. За да отговорят на промените в ръста и телесната маса, през време на пубертета растат и се развиват и органите на дихателната система (околоносни кухини,
ларинкс, трахея, бял дроб). Околоносните кухини (синуси) до 6-годишна възраст се развиват много бавно. От 7 до 15- годишна възраст развитието на тези кухини се ускорява, така че у 15-годишните юноши и девойки големината им е както у въз-растните.
През време на пубертета третата сливица обикновено е вече напълно изчезнала. Двете небни сливици започват да намаляват своите размери, намаляват или изчезват напълно и заболяванията от ангини. Това особено важи за девойките, които след появата на менструация все по-рядко боледуват от ангина. За намалението големината на сливиците вероятно значение имат някои жлези с вътрешна секреция: хипофиза, надбъбреци.
Ларинксът се развива равномерно до 6-годишна възраст; до пубертета развитието му спира, а след това, особено у момчетата, се наблюдава бързо развитие, изразено външно с уголемяване на адамовата ябълка и промени в гласа.
Трахеята и белият дроб растат пропорционално с общия растеж на тялото. В зависимост от пола настъпват промени в типа на дишането. У юношите преобладава коремното дишане, а у девойките - гръдното. Намалява честотата на дишането.
Сърдечно-съдова система. В сравнение с детската възраст сърцето се уголемява почти двойно. Двойно нараства и обемът на сърдечните кухини. Към края на пубертетния период сърцето приема форма, близка до формата на сърцето на възрастния. Понякога се наблюдават и отклонения: увеличение на мускулатурата на сърцето, промени във формата (капковидно «юношеско сърце»). С преминаването на пубертетната възраст тези отклонения обикновено изчезват. Поради неравномерното нарастване на сърцето и на големите съдове, изхождащи от него, често могат да се появят нарушения в правилния кръвоток, проя-вяващи се със сърдечни шумове. Това са т.нар. функционални сърдечни шумове. Те не изискват лечение и специален режим и след пубертета постепенно изчезват.
С възрастта артериалното налягане постепенно се повишава и едновременно с това придобива известни полови различия. В някои случаи през време на пубертета се установява повишено над нормата артериално налягане - юношеска хипертония. Най-често се дължи на психични напрежения, физически натоварвания и др. Това състояние е невинно и преминава след пубертета. За да се разграничи обаче от други заболявания (бъбречни, сърдечни), е необходим чест лекарски контрол. Юношеската хипертония обикновено не изисква специално лечение освен спазване на хигиенен режим и избягване на големи физически и психични натоварвания.
С израстването се забавя и пулсът. Тук също се срешат полови и други различия: момичетата имат по-ускорен пулс, физически здравите упражняващи спорт юноши и девойки - значително по-бавен и по-стабилен пулс.
Жлезите с вътрешна секреция (ендокринните жлези) - щитовидната, паращитовидните, надбъбречните и половите, под общия контрол и влияние на хипофизата въздействат върху различните органи и системи и дирижират интимните процеси на живота. Хипоталамусът е обединителното звено, което регулира цялата ендокринна система. Той се подчинява на кората на главния мозък.
Хипофизата е жлеза с вътрешна секреция, която въпреки малките си размери играе важна роля за растежа и развитието на организма. Тя произвежда и отделя хормон на растежа, под чието влияние се осъществява растежът на тялото и на различните органи. Растежният хормон действа през целия период на детството и юношеството, но вероятно неговата секреция се увеличава през пубертета. Хипофизата произвежда още гонадотропини - хормони, които стимулират секрецията на половите хормони. До пубертета гонадотропините се произвеждат в минимални количества, а след това в значително по-големи, което довежда до усилено производство на женски и мъжки полови хормони. Хипофизата секретира също хормон, стимулиращ щитовидната жлеза, и хормон, стимулиращ надбъбречните жлези. През време на пубертета производството на тези стимулатори се увеличава.
Щитовидната жлеза произвежда хормони, които имат особено значение за обмяната на йода в организма и оказват влияние върху растежа, върху физическото и психичното развитие на човека. През време на пубертета щитовидната жлеза увеличава своя обем почти двойно в сравнение с детската възраст.
Паращитовидните жлези, малки телца, разположени около щитовидната жлеза, контролират обмяната на калция и фосфора. С това те участват в развитието на костите и поддържането на нормални стойности на тези минерални вещества в кръвта. Действието на паращитовидните жлези започва още през вътреутробния живот и не търпи промени през пубертета.
Под влияние на хипофизата надбъбречните жлези произвеждат хормони, наречени андрогени, активно участвуващи в половото и телесното развитие на организма, и глюкокортикоиди, които имат разнообразно влияние върху редица функции в човешкия организъм. Продукцията на андрогените и на глюкокортикоидите се увеличава през време на пубертета.
Обобщавайки цялата сложна система на взаимоотношения между организма и жлезите с вътрешна секреция, трябва да изтъкнем следното: под влияние на импулси от външната среда и организма кората на главния мозък ръководи дейността на хипоталамуса; хипоталамусът произвежда хормини, които освобождават хормоните на хипофизата (малка ендокринна жлеза с огромно значение за жизнените процеси на човека); един от хормоните, които произвежда хипофизата - растежният, действа върху всички органи и системи и под негово влияние се извършва растежът. Останалите хормони на хипофизата - тропните, влияят чрез посредничеството на щитовидната жлеза, бъбречните и половите жлези. През време на пубертета се наблюдава значителна активност на всички ендокринни жлези. Тази активност е причината за растежа и развитието на организма, както и за неговото оформяне в зрял женски или мъжки организъм.