Промените, които настъпват във функциите на нервната система, ссобеностите в психичното пубертетно съзряване и в емоционалния живот са така многообразни и сложни, че е мъчно да се изложат накратко. Въпреки това както за самите младежи, така и за техните родители и учители е крайно необходимо да познават ссобеностите на психичните промени, което ще допринесе за преодоляване на трудностите и избягване на много от така честите в тази възраст конфликти.
Вече беше споменато за бурните промени, които настъпват в жлезите с вътрешна секреция, и свързаното с тях развитие на половите органи и на вторичните полови белези. Успоредно с тази напрегната хормонална трансформация настъпват и зна-чителни промени в психичния живот, в чувствената сфера, в поведението, влеченията и в отношенията към околните.
Азбучна истина е че интензивното психично развитие в тази възраст протича толкова по-хармонично и по-правилно, колкото по-добре е протичало физическото и психичното развитие на децата преди настъпване на пубертета.
Появата на менструацията у момичетата може да се съпътства от известни психични отклонения. Много от типичните психични прояви през пубертета (напрегнатост и раздразнителност, промени в настроението, умора на вниманието) са свързани с бързо настъпващите ендокринни промени. Срещаната в пубертета апатия родителите погрешно вземат за мързел. Често пъти се наблюдава циклична смяна на апатия и умора с двигателна свръх активност и повишена работоспособност.
Силно нарасналото полово влечение понякога може да стане причина за неочаквани постъпки и емоционални реакции, особено тогава, когато възпитанието не е могло да упражни своето мощно въздържащо действие.
През пубертетната възраст у децата постепенно нараства чувството за независимост. Откъсването от родителската опека обаче невинаги се изживява гладко и често става източник на драматични изживявания, дори на болезнени прояви както от страна на подрастващите, така и от страна на родителите.
Нарастващото чувство за независимост, нуждата и желанието да се живее свой собствен живот, да се създават нови връзки с другари, с младежки групи и колективи, с любимо момиче създават известно негативно настроение у подрастващите към родителите, към възпитателите и към всички, които се опитват да ги напътстват и да им «четат морал». В това отношение реакциите на подрастващите са особено силни, експлозивни, наситени с много чувствен заряд. Когато родителите не познават психиката на съзряващите деца и рязко се противопоставят на опитите им за еманципация, тези реакции довеждат до кризисни психични състояния. Нетактичните в такива случаи родители забравят, че положението коренно се е променило, че доскорошното послушно дете е вече бързо възмъжаващ юноша, който, макар и преждевременно, иска да се бори за своята независимост, иска да му бъде гласувано доверие и да му бъде дадена възможност самостоятелно да разсъждава и да решава вълнуващите го проблеми. Понякога подрастващите се настройват негативно към един от родителите - най-често момчетата против бащата, а момичетата против майката, но се наблюдават и обратни взаимоотношения.
Обясними са случаите, при които обтягането и скъсването на отношенията между родители и подрастващи има тежки последствия. Това се случва обикновено в семействата, в които децата преди пубертетната възраст са били особено привързани към родителите. Майката, която има един син и за него отдава всичко, трудно и крайно болезнено понася откъсването и отчуждаването на детето. При семействата с едно дете пубертетната психична криза се преодолява по-трудно както от самите родители, така и от децата. Много по-трудно е обаче изживяването на тази криза от децата на разведени родители, тъй като обичта и привързаността на детето е нарушена и раздвоена.
Психичната криза намира израз в широка гама от прояви, но особен акцент дава напрегнатата и лабилна през този период вегетативна нервна система. Нерядко реакциите наподобяват патологични прояви, но не бива да се забравя, чевпубертета някои гранични болестни състояния си остават нормални преходни особености на неспокойната, напрегната и динамична възраст.
Акцелерацията в развитието на подрастващите, тяхното по-ранно съзряване е източник на допълнителни трудности. Ран-ното биологично развитие не е съпроводено от социална зрелост. При съвременните условия годността на младежа за самостоятелен живот се определя от възможността за завършване на висше образование или на специална професионална подготовка. До навършване на 25-28-годишна възраст, а често пъти и след това младежите остават «финансово» зависими от родителите си и са по-несамостоятелни от своите връстници преди 100 години.
Мъчно може да се даде рецепта за преодоляване па психичната криза, свързана с откъсването на подрастващите от родителската зависимост. Доброто познаване на промените в психичното съзряване през пубертета, добрата подготовка и търпеливото изчакване преминаването на напрегнатите години може да омекоти неизбежните понякога драматични изживявания.
Засега липсват точни критерии за преценяване степента на психичното развитие. За умственото развитие до известна степен може да се съди по възможността за решаване на определени въпроси (т.нар. тестове за интелигентност), но прилагането им в пубертетната възраст среща редица трудности. От друга страна, умственото развитие (развитието на интелекта) невинаги върви паралелно с календарната възраст и с появата на различните белези на пубертетното съзряване.
Общо може да се каже, че в пубертетната възраст възприе-мането на явленията от околната среда става все по-съвършено и по-задълбочено. Постепенно се развива по-широко абстрактна мислене, способност за анализ и синтез, любов към определени занимания и занятия.
До началото на пубертета преобладава механичната памет, а след това важна роля започва да играе логичната памет. У момчетата се наблюдава по-подчертана склонност към теоретично, мислене, а у момичетата - към механично заучаване. За ранния период на пубертета е характерна склонността към романтика и нерядко към буйно фантазиране. Момчетата често мечтаят за пътешествия и приключения, за големи постижения в спорта. Момичетата виждат своя идеал в прочути кинозвезди, героини от романи и красавици от модни списания.
Повечето от подрастващите имат оптимистично, жизнерадостно, бодро настроение и това трябва да се използва за целите на възпитанието.
Почти редовна проява са обаче отклоненията в настроението, като се започне от депресивни и хипохондрични и се стигне да хистерични и хипоманиакални прояви. Нерядко се наблюдава склонност към импулсивни действия, рязко непокорство и непослушание, негативизъм и загуба на интерес към всичко, желание за опозиция и за оживени спорове. Подрастващите обичат да дискутират, упорито да защищават своите становища даже и тогава, когато не притежават аргументация. Самокритичността е слабо развита.
Емоционалният живот често пъти е напрегнат, но това напрежение може да остане скрито за родителите. Нерядко то довежда до избухвания, до импулсивни действия, дори до хулигански и антисоциални прояви. Смелостта много често е съчетана с недостатъчна съобразителност и това е източник на много, злополуки и травматични увреждания.
Някои от подрастващите, особено когато изпитват чувство на подценяване или непълноценност, се затварят в себе си и не общуват с околните. При други, обратно, наблюдава се прекалено желание за общуване, за самоизтъкване пред връстниците и пред възрастните.
Въпреки значително нарасналата работоспособност през тази възраст е налице и известна лабилност. Наблюдават се едновременно лесна умора, неустойчивост при по-значителни натоварвания и голяма издръжливост, но при съответна тренировка и постепенно натоварване.
Всички изброени отклонения са все още в границите на нормата и се наблюдават само като особености на пубертетната възраст, но в някои случаи през пубертета започват истински психични заболявания, които могат да се диагностицират и лекуват единствено от лекар психиатър. Особеностите в поведението на юношите и девойките, внезапната или постепенната промяна, в техните навици, мисли и действия често могат да заблудят родителите, че е налице болестно състояние. Възможно е обаче и обратното - евентуално психично заболяване да се вземе за
нормална проява на пубертетната възраст, за временно «излизане от релсите» на дотогава напълно уравновесеното момче или момиче. Нерядко действия, които загрижените родители смятат само израз на цялостната физическа и психична пренастройка на организма през време иа пубертета, са белези на започващо сериозно заболяване. Безсмислени немирства, хулигански прояви, бягство от семейството, неморални действия могат да се дължат на лошо възпитание, на заразителен пример от семейството, другарите или улицата, но могат да бъдат и сигнал за началото на истинска психична болест. Болест ли е, или само пубертет, ще решат лекарят психолог, психиатърът, педагогът.
Нерядко през пубертетната възраст се изявяват редица порочни навици, невротични състояния и нервно-психични отклонения. Редица от тези прояви са остатъчни състояния от предпубертетната възраст и през пубертета се активират отново и с видоизменена характеристика се проявяват по един или друг начин. Някои от тях заслужават да бъдат споменати и в настоящата книга.
Онанизъм (мастурбация, инсация)
Това е така честа проява в юношеската възраст (особено при момчетата), че редица автори я причисляват към физиологичните отклонения. В пубертетната възраст половото влечение към другия пол се заражда твърде рано, когато организмът все още е незрял във физиологично, психично и социално отношение за нормално извършване на половия акт. И когато е налице липса на навременно полово възпитание и подготовка на подрастващите за преодоляване на тази физиологична трудност чрез полово въздържане, понятна е честотата на половото самозадоволяване.
За опасностите от онанизма в младата възраст съществуват неправилни разбирания. У родителите тази проява на младежите често събужда неоснователни тревоги и довежда до закрепване на навика, който в мнозинството от случаите е временна възрастова проява. В повечето случаи този временен навик не оставя след себе си вредни последствия. Само в редки случаи, когато онанизмът е проява на нервно-психично заболяване, има място за безпокойство и тревога на родителите.
Онанизмът се наблюдава по-често у младежи или девойки, които са срамежливи, стеснителни и затворени, които не умеят или нямат възможност да си създадат приятелски връзки с партньори от другия пол. Честа проява е у младежи, които водят затворен и седящ живот, не разнообразяват ритъма на своя живот с трудова и обществена дейност, спорт и туризъм, не намират разнообразни полезни форми за изразходване на своята младежка енергия, не запълват пълноценно свободното си време. Липсата на полово възпитание също играе предразполагаща роля. Най-честият повод за появата иа онанизма у подрастващите е примерът на връстниците и особено на по-големите другари, които имат авторитетно влияние върху по-малките.
Първата задача в провеждане на профилактиката е отстраняване и намаляване на предразполагащите към онанизма фактори. На второ място по значение трябва да се поставят мероприятията, свързани с половото възпитание. В провеждането му освен лекарите и учителите непременно трябва да вземат участие и родителите, като за момичетата особено ценна е ролята на майката, а за момчетата - на бащата. Половото възпитание трябва да бъде съставка от цялостното здравно-хигиенно, културно-естетическо, морално и физическо възпитание и да започва от ранна възраст. Заплахата, рисуването на последиците от онанизма в мрачни краски и строгата забрана невинаги постигат целта си и могат да доведат до отчуждаване на младежа от неговите възпитатели. Необходимо е въпросите да се осветляват под формата на непринудени интимни беседи и разговори, на приятелски съвети, като винаги на младежа се гласува доверие и се зачита неговото нарастващо чувство за независимост и самостоятелност.
В профилактиката и лечението на онанизма особено ефективно влияние имат мероприятията за психична пренастройка на под-растващия, правилното организиране на неговия бит, труд и запълването на свободното време. Особено важно е да се търсят различни форми и начини за изразходване на нарастващата мла-дежка енергия и за задоволяване на интересите и влеченията на младите по хармоничен и полезен път. Тук важна роля могат да играят младежките организации и колективи, училището, цялата наша система за информация и възпитателно въздействие.
Не трябва да се забравя също така отговорната и важна роля на лекаря.
Хомосексуални прояви
Това е една от честите форми на нарушение в половото влечение и се изявява с влечение към лица от същия пол.
В пубертетната възраст често се наблюдава като временно явление особено изявено приятелство между лица от един и същ пол (момчета с момчета и момичета с момичета), което се разглежда от повечето автори като преходно физиологично явление. По-обезпокоителни са случаите, когато това невинно приятелство прерасне в типично хомосексуално полово влечение. В някои случаи, които протичат по-доброкачествено, това състояние се изявява само с хомосексуално окрасени еротични желания или фантазирания.
При правилно и навременно полово възпитание тези често срещани като временна проява на пубертета хомосексуални вле-чения се преодоляват и ликвидират, без да оставят след себе си трайни вредни последствия върху телесното и психичното здраве на младежите.
Тикови прояви
Те се наблюдават в предпубертетната възраст, но могат да се появят или да се обострят през време на пубертетното съзряване.
Хистерични прояви
се наблюдават и при по-малките деца, но най-често се срешат в пубертетната възраст. По-чести са при момичета. В основата на тези прояви лежи хистеричният характер, който се отличава с болезнена чувствителност и ранимост на психиката. Момичетата проявяват болезнена взискателност: изискват или голямо внимание към тях, или се стремят да предизвикат състрадание от страна на околните. Хистеричният характер се отличава с често разиграване на театрални сцени при малки поводи и с предизвикване на конфликти с връстниците или с възрастните. В редки случаи може да се стигне до обезпокоителни за околните хистерични пристъпи, които да се изразят с внезапно настъпващи при незначителни поводи парализи, невъзможност да се пази равновесие, невъзможност да се говори, временно оглушаване или ослепяване, пресилване на гласа, треперене на крайниците и на тялото и др.
Изясняването на горепосочените нервни прояви налага помощта на лекар специалист, който може да реши трудния въпрос, дали се отнася само за временни нервни прояви, които наподобяват хистерия, или е налице заболяване.
Страхови неврози
От различните невротични състояния в детската и юношеската възраст страховите състояния са едни от най-честите. В едни случаи юношата или девойката показва повишена напрегнатост и страх от неизвестна причина, от определени предмети или животни (страх от мишка, куче, котка, жаба, пчела, игла, нож и др.), от определена ситуация (страх от тясно пространство, страх от шум и др.). Понякога съчетани с тези нервни прояви могат да се наблюдават гризене на ноктите, нарушения на съня, нощен страх, психична умора и намалена способност за съсредоточаване и за концентриране на вниманието.
Понякога в пубертетната възраст може да се появи натрапчив страх от настъпващите през този период промени в структурата (морфологията) на тялото (напълняване, отслабване, издължаване на ръцете и краката, бързо израстване на височина). Тези характерни за пубертетната възраст страхови състояния се наричат дисморфофобии.
Епилептични припадъци
Пубертетната възраст се характеризира с по-чести епилептични припадъци и с някои промени в гърчовете, ако те са съществували преди пубертета. Колапсни състояния, или синкоп (внезапна загуба на съзнание) могат да симулират епилепсия, но внимателният пълен разпит ще установи най-честата причина: дълготрайно изправено положение, умора, пребиваване и в непроветрено помещение.
Твърде големи трудности за педагозите, родителите, а понякога и за лекарите създават случаите на нарушения в поведението на подрастващите. Къде завършва нормалното, повлияното от пубертета поведение, и къде започва патологичното, болестното състояние, невинаги е леко да се реши.
М.Л., 15-годишно момиче, дете на интелигентни и възпитани родители, бяга от клас и не се прибира у дома по няколко дни. Връща се окъсана, мръсна, гладна и не желае да отговаря на въпросите, къде е била. Въпреки възпитателните въздействия тези прояви се повтарят многократно. Психиатричното изследване установява начало на психично заболяване. Лечението се отразява благоприятно върху поведението на девойката.
Т. Н., 14-годишен, още от предучилищна възраст прави впечатление на родителите и близките си със своя невъздържан, буен характер. При постъпване в училище е непослушен, отговаря на учителите, бие и тормози съучениците си. Трудно се справя с уроците. С мъка достига IV клас, всички «вдигат ръце» от него. Изследването установява, че детето има увреждане на централната нервна система вследствие тежко раждане. Умелите грижи на лекари и педагози, както и силната любов и привързаност на юношата към майката променят поведението му. Насочването му към подходяща трудова дейност изиграва съществена роля за неговото превъзпитание.
Тези два примера показват нагледно, че не само обикновените психични промени през време на пубертета, но даже и психичните заболявания могат да се повлияят добре, ако родителите своевременно потърсят лекарска помощ.
Антисоциалното поведение и престъпните наклонности, макар и редки в пубертетната възраст, се дължат преди всичко на влиянието на външната среда, но могат да се дължат и на психични заболявания. Най-често израз на психични болести са и самоубийствата в тази възраст.
Юношите и девойките в пубертетната възраст често пъти остават неразбрани. Чехословашкият психиатър Мечирж смята, че немалка част от децата в училищната възраст се нуждаят от консултация с психиатър по повод невротични състояния, трудности във възпитанието или лош успех в училище. Може би по-честите съвети с лекаря ще избавят родители и деца от някои сериозни сблъсквания, които могат да дадат неблагоприятно отражение върху подрастващите за цял живот.
От всичко казано дотук става ясно, че пубертетната възраст не се характеризира само със значителна и бърза промяна във физическото развитие, но и с процеси на психично узряване и адаптация към повишените изисквания в училище и от страна на възрастните, както и с развитие на нова основа в социалните отношения.
Съществуват убедителни данни, че паралелно с телесния растежен скок се наблюдава и скок в интелектуалното развитие. Независимо че разликите могат да бъдат незначителни, установено е, че по-добре развитите физически деца и юноши имат средно по-високи показатели за интелектуално развитие. Обикновено у възрастните връзката между ръста и резултатите от психологичните тестове изчезва. Това дава основание да се смята, че пубертетният скок в интелектуалното развитие е израз на общия скок в узряването, който индивидуално настъпва в различни срокове.
Когато за пубертетната възраст се говори обшо като за «трудна възраст», винаги се разбират трудностите, които се наблюдават в психо-социалната адаптация на юношите и девойките. Пубертетният период е един пример на обратна връзка между мозъка и хормоните. Мозъкът регулира производството и секрецията на хормоните на хипофизата и чрез тях на периферните жлези, а хормоните влияят директно върху мозъка и упражняват действие върху интелектуалното развитие и поведението на човека.
Експериментални изследвания и клинични наблюдения установиха, че хормоните, които участват най-активно в развитието на пубертета, упражняват директно въздействие върху различни функции на мозъчната кора, влияят върху поведението, настроението, паметта. Изводът е, че за психичното здраве на децата, юношите и девойките трябва да се полагат грижи така, както се полагат и за физическото им здраве. Психичното развитие протича толкова по-хармонично и по-правилно, колкото по-добри грижи се полагат за телесното и психичното развитие на децата преди настъпването на пубертета. Особено типично за предпубертетната и ранната пубертетна възраст е неустойчивото, променящо се в различна степен поведение. Ако в ранния пубертетен период неустойчивото поведение се коригира разумно, по правило следващото формиране на психиката става по-целенасочено и гладко. Обратно, ако не се предприемат възпитателни действия на 10-12-годишна възраст, отрицателното поведение става в по-голяма или в по-малка степен типично за целия пубертетен период.
Противоречията в поведението на юношите н девойките често създават погрешна представа у родителите и възпитателите, че се отнася за трудно възпитаеми деца. По-дълбокото познаване на вътрешните преживявания на юношите и девойките, на осо-беностите на биологичните промени позволява да се разберат обективните трудности на подрастващите при самоутвърждаването им в живота. Стремежът към самоутвърждаване често се изразява в активни и понякога демонстративни действия, които подчертават отличията от детската възраст. При много юноши и девойки във връзка с хормоналната преустройка се установяват повишена уморяемаст, слабост, несигурност. Естествено е тези състояния да бъдат свързани с упорство и раздразнителност, не-мотивирани постъпки, афективни избухвания, грубости. Про-дължителните състояния на умора и слабост могат да предизвикат както продължителна проява на отрицателни реакции, така и тяхното закрепване. Поради това рационалната организация на режима на живот и поддържането на физическото здраве имат важно значение за психичното развитие на юношите и девойките. За хармоничното развитие на подрастващите голяма роля играе околната среда. Психичният облик на юношите и девойките се формира в резултат на дълготрайно влияние на съвместния живот и дейност в семейството, училището и другарската среда.
Пубертетният период е критичен период в живота на човека, който оказва влияние върху цялостното му развитие: телесно, сексуално и психично. Познаването на дълбоките промени, които се наблюдават през пубертетната възраст, е основа на правилното отношение на лекари, педагози и родители към подрастващите. Реално изпълнима задача е чрез правилно възпитание и грижи за физическото и психичното здраве на децата, юношите и девойките да бъдат създадени условия за хармонично развитие на младежите, за разцвет на младото поколение, бъдещето на нашата нация.
