Тиреотоксикоза
Тиреотоксикозата е болестно състояние, обусловено от усилена функция на щитовидната жлеза. Заболяването се среща по-често в напредналите в икономическо и културно отношение страни и сред занимаващите се с интелектуален труд. Жените боледуват 7—8 пъти по-често от мъжете.
Причините, които могат да разстроят функцията на щитовидната жлеза, са многобройни и не винаги могат да се установят. От несъмнено значение е известно наследствено предразположение. Проучванията показват, че белези на усилена функция на щитовидната жлеза сред близките на болните от тиреотоксикоза се установяват 10 пъти по-често, отколкото при останалите хора. Вероятно се предава директно не самото заболяване, а предразположението към него. По-голямата честота на тиреотоксикозата сред жените и по време на климактериума и пубертета сочи, че нарушената функция на половите жлези играе несъмнено известна роля при развитието на тиреотоксикозата. Най-често (до 80% от случаите) възникването на заболяването се свързва с някакво тежко нервно-психично преживяване — уплаха, професионални и лични конфликти, неблагополучия, смърт на близки, продължителна нервна и умствена напрегната работа. Днес се приема, че тези моменти могат да обуславят тиреотоксикозата само у лица, при които има предразположение към заболяването. Отключващи фактори на заболяването при съответно предразположение могат Да бъдат също хронични инфекции, травми на главата.
Прояви на тиреотоксикоза се наблюдават и при т. нар. токсичен аденом на щитовидната жлеза (горещ възел). Той представлява туморовидно ограничено разрастване на тъканта на жлезата с оформяне на добре ограничен възел (рядко множествени възли). Причините са неизвестни. Свръхфункцията на щитовидната жлеза може да се развие и при продължително лечение с йод и йодни препарати, тиреондни хормони. Подобни случаи се наблюдават сравнително рядко и обичайно у болни със спорадична гушавост.
Най-често тиреотоксикозата започва с неопределени нервно-психични оплаквания. Болният става неспокоен, емоционално нестабилен, прекомерно чувствителен, лесно избухва, има упорито безсъние. Често е излишно и нецелесъобразно активен. Изпотява се обилно без причини. Ранна проява е и треперенето на ръцете, а понякога и на цялото тяло. Треперенето е непрекъснато и се засилва при вълнение. Сърдечната дейност е ускорена. Болният често чувствува неприятно сърцебиене и прескачане на сърцето. В около 30% от случаите се наблюдават неспирни, изтощителни диарии. С течение на времето настъпва измършавяване, отпускане на мускулите, лесна умора, болки по костите. Изгледът на болния от тиреотокспкоза е твърде характерен. Кожата е влажна, мека, топла при допир. Често се наблюдават нарушения в оцветяването — потъмняване на кожата или загуба на пигмент (витилиго). Ноктите изтъняват, лесно се чупят. Космите опадат, косите оредяват. Своеобразен и характерен е изгледът на лицето. Очите са широко отворени, влажни, блестящи. Болният мига рядко. При около 70% от болните се наблюдава т. нар. екзофталм — изпъкване на очните ябълки. При 40—60% от болните се установява увеличена щитовидна жлеза (обикновено втора-трета степен). Жлезата е мека, еластична, гладка, неболезнена при опипване, често може да пулсира.
Клиничните прояви на тиреотоксикозата биват твърде различни в отделните случаи. Различават се лека, средна и тежка форма, които обаче могат да преливат една в друга. Протичането и изходът на заболяването зависят от клиничната форма, възрастта, наличието на усложнение и правилното лечение. По-леките форми, ранно разпознати и правилно лекувани, след 9—12 месеца завършват с подобрение, граничещо с пълно оздравяване. Нерядко обаче (със или без доловим повод) заболяването може да се повтори. Тежките усложнени и нелекувани случаи от тиреотоксикоза могат да завършат фатално.
Клиничните прояви на токсичния аденом и на лекарствената хипертиреоза напомнят тези на тиреотоксикозата, но обикновено са по-леки и след съответно лекуване изчезват.
Разпознаването на тиреотоксикозата бива различно трудно. Леките случаи обикновено дълго време биват считани и лекувани за невроза. Насочващи към тиреотоксикоза са някои специфични прояви — немотивирано ускорена сърдечна дейност, треперене, потене, нервно-психична нестабилност. Съмнението се затвърдява при наличието на изпъкнали очи и опипване на увеличена щитовидна жлеза. Напълно изявените случаи от тиреотоксикоза са толкова характерни, че рядко могат да останат незабелязани от близките на болния. Все пак окончателно разпознаване на заболяването е лекарска задача. То е възможно след грижливо изследване на болния, включващо редица лабораторни и инструментални изследвания, което в някои случаи може да бъде извършено само в болнична обстановка. От практическо значение е правилното разграничаване на отделните, клинични форми и степени на тиреотоксикозата и нейните евентуални усложнения.
Лечението на тиреотоксикозата трябва да започне рано, да бъде съобразено с особеностите на болния, клиничните и лабораторните находки и да се нагажда към развитието на заболяването. Важен лечебен момент е режимът на болния. Даже и най-леките случаи на болни от тиреотоксикоза трябва да бъдат отстранени от тяхната привична битова и професионална среда. Трябва да се премахнат умствените и физическите напржения и преумора, конфликтните ситуации, общуването с много хора. Добре е болният да прекарва 1—2 месеца в годината в балнеосанаториум в среднопланински райони — Велинград, Люляците, Вършец. Тежките форми на тиреотоксикоза трябва да се лекуват обезателно в болнична обстановка. Храната на болния трябва да бъде разнообразна, с преобладаване на белтъчини — мляко и млечни продукти, яйца, месо, риба, достатъчно плодове и зеленчуци. Важна грижа е доставката на витамини — А, С и от групата В — с храната или с концентрати и синтетични препарати. Препоръчват се умерени движения на открито. Слънчевите бани трябва да се избягват.
Най-старото лечебно средство на тиреотоксикозата е йодът. В последно време обаче той се прилага сравнително рядко и при специални показания. Съвременната фармакология разполага с голям брой лечебни средства (т. нар. тиреостатици), които подтискат в различна степен функцията на щитовидната жлеза. Лечението с тези лекарства трябва да става само по лекарско назначение и контрол. Самолечението може да доведе до тежки усложнения, включително до пълна атрофия на жлезата. Заедно с тиреостатичните лекарства широко се използуват и обикновените успокояващи средства — бромови съединения, валериан, барбитурови препарати, транквилизиращи средства. В тежките, неподаващи се на лечение случаи от тиреотоксикоза се препоръчва лечение с радиоактивен йод. Ефектът от това лечение настъпва след 2—3 месеца. В някои упорити случаи се прибягва до хрургично отстраняване (до 2/з) на жлезата. При добре извършена операция ефектът е бърз и добър — пълно изчезване на оплакванията при 80% от болните. Лечението на тиреотоксикозата трябва да се провежда само от лекар специалист. У нас болните се диспансеризират и лекарствата се отпускат безплатно.
