Заболяванията иа щитовидната жлеза са най-честите заболявания на ендокринните жлези в детската възраст. По-голяма част от тези заболявания имат фамилен характер.
Струма (гуша, увеличена щитовидна жлеза)
Преди 2 десетилетия у нас имаше ендемични области, в които гуша се срещаше много често. След въвеждането на задължителна профилактика (главно йодирана сол) случаите на ендемична гуша почти изчезнаха. Сега се наблюдават единични болни с увеличение на щитовидната жлеза. Заболяването засяга обикновено момичета в пубертетната възраст. Увеличението на щитовидната жлеза е най-често умерено. Засегнатите деца не дават оплаквания.
Може да се предприеме лечение с медикаменти, но това се решава само от специалист ендокринолог.
В много редки случаи в детската възраст може да се наблюдават и възли в щитовидната жлеза. В тези случаи след необходимите изследвания се предприема оперативно лечение.
Вродена хипотиреоза (намалена функция на щитовидната жлеза)
Това е най-честото ендокринно заболяване в детската възраст. Среща се средно в 1 на 3000 до 4000 новородени деца. Причината на заболяването не е достатъчно изяснена. Предполагат се увреждащи фактори през време на бременността.
Децата се раждат обикновено с нормална или наднормена телесна маса. Още при раждането прави впечатление особеният вид на детето: ниско чело, сплескан нос с широка основа, голям език,-ниско разположен пъп, широк и разлят корем. Децата са много вяли, сучат трудно, спят много, плачът им е дрезгав, груб. Имат запек, а в някои случаи продължителна жълтеница след раждането. Кожата им е суха, лющеща се. Температурата им често е под нормалната.
Ако не се постави навреме диагноза и не се започне лечение, децата престават да растат. Наблюдава се силно изоставане в психичното и двигателното развитие. Децата не могат да държат главичката си изправена на 1 месец, не се усмихват, не могат да седят на 6-7 месеца, не прохождат и до 2-годишна възраст. Не проявяват интерес към играчките, не познават близките си, но изговарят срички, а след това думи и изречения.
При своевременно поставена диагноза (най-късно до 3-ия месец след раждането) и съответно лечение децата се развиват напълно нормално.
Лечението се състои в заместване на липсващия хормон, който трябва да се дава през целия живот. Правилно лекуваните деца се развиват много добре и нашите първи болни вече са бащи или майки на здрави, нормални деца.
Тиреотоксикоза (базедова болест)
Заболяването се среща много рядко в детската възраст. Засяга предимно момичета на възраст 10-12 години, но може да бъде вродено и да се прояви още в първите дни след раждането. Много често в семействата на болните деца има и други лица със заболявания на щитовидната жлеза. Дължи се на усилено производство на хормоните на жлезата.
Болестта започва постепенно с неопределени оплаквания: неспокойствие, безсъние, влошаване на успеха в училище, разхвърляни движения на крайниците. Децата стават нервни, капризни, често плачат безпричинно. Понякога има оплаквания от сърцебиене,
изпотяване, диарии, отслабване, бързо израстване. По-късно се открива увеличение на щитовидната жлеза, изпъкване на очите, бляскав поглед.
Всички болни трябва задължително да се изследват в болнично заведение. Провежда се специфично лечение, което продължава обикновено 2-3 години и почти винаги е успешно. Само в редки, неподдаващи се на лечение с медикаменти случаи трябва да се предприеме хирургично лечение.
