Смукането на палец, на други части на тялото ( пръсти, език, устни) и на някои предмети (биберон-залъгалка, молив край на дреха и др.) е широко разпространена проява, която често започва в кърмаческата възраст и постепенно с израстването на детето изчезва. За кърмачето този навик е свързан с удоволствие. Смукането на пръста е своеобразен начин за успокояване на детето, за удовлетворяване на неговата потребност от нежност и създава смъртното чувство за независимост и изолираност от околния свят. Запазването на този навик в предучилищната възраст говори за невротична реакция към смущаващи външни дразнения.
Често пръстът се смуче преди заспиване, понякога при гледане на телевизия, огладняване, при безсъние или при боледуване. Понякога то е отговор на намалено внимание от страна на родителите. При продължително и упорито запазване на този навик може да се стигне до деформация на съзъбието, което по-късно налага стоматологично лечение.
В кърмаческата и ранната детска възраст това е почти нормална проява и родителите не трябва да наказват детето. Може да се наложи дупката на биберона да се намали или интервалите между храненията да се скъсят. При по-големи деца наказанията, мазането на пръста с различни лекарства, връзването на ръцете невинаги дават резултат и дори могат още повече да невротизират детето. По-ефикасно е да се отстранят причините, които довеждат до смукане на пръста. Ако тази проява продължава и след 5-6-годишна възраст, налага се да се търси помощта на лекар.
