Епилепсия

Водеща клинична изява на епилепсията са характерните припадъци и промените на личността при някои нейни форми. При значително малък процент от болните (3—4%) епилепсията може да има наследствен характер, т. е. по-голяма готовност на мозъка да образува епилептогенно огнище, което се изразява в епилептични гърчове, типични промени в личността, характера и поведението на болния. Епилептично болни може да има в един род или фамилия, където има проявени и други душевни болести. В други случаи заболяването може да. се развие в резултат на най-различни увреждания и заболявания на мозъка, даващи възможност да се оформи епилептогенно огнище. Всеки човек, който получи някои от описаните припадъци, трябва щателно да бъде изследван, за да се открие причината. Всяка външна или вътрешна причина, въздействуваща върху централната нервна система н предизвикваща съответна раздраза на мозъчните клетки, може да доведе до епилептичен гърч. Боледувания още в утробата на майката, травми по време на раждането, инфекции, интоксикации, съдови заболявания, менингити, енцефалити, мозъчни тумори, травми и пр. могат да доведат до изменение в гърчовата готовност на мозъка, да се получат системни припадъци и така да се оформи истинското заболяване. Колкото по-рано се открие и отстрани причината, толкова по-реална е възможността заболяването да бъде излекувано. Лечението на епилепсията е от компетенцията на специалистите в областта на неврологията и психиатрията. Основен принцип е лечението да е продължително, системно и под непосредственото наблюдение на лекаря, който единствен има право да сменя или отменя лекарствените средства. Болните, лекуващи се против епилептични припадъци, трябва да помнят следното: 1. Никога да не прекратяват вземането на лекарства, да не променят дозите им и да не сменят едно лекарство с друго без знанието на лекуващия лекар. 2. Да не употребяват алкохол. Освен с медикаменти някои форми на епилепсията се лекуват вече и по хирургичен начин.