Билките с техните лечебни свойства намират голямо приложение не само за вътрешна употреба. Често те се прилагат и външно във вид на лапи, компреси, катаплазми, бани за местно (локално) лекуване на заболявания по повърхността на тялото. Такива са преди всичко редица кожни страдания (екземи, лишеи, циреи и др.), гнойни и обикновени рани, изгаряния, изкълчвания, контузии, отоци на ставите, възпаления на вените и т. н. Но има редица случаи, когато и заболявания на вътрешните органи се лекуват чрез външно приложение на билките, особено когато са придружени с болки. Обикновено такива са заболяванията на органите в коремната кухина (стомах, черва, жлъчка, бъбреци и пикочопроводи, яйчници, матка), възпаления на ставите, сухожилията и др. И тук билките най-често се прилагат под формата на компреси, лапи и бани. Възможността да се лекуват вътрешни органи посредством външно приложение на билките се дължи на съществуването на т. нар. зони на Хед (фиг. 12). В края на XIX в. английският учен Хенри Хед установил, че болките от вътрешните органи се отразяват (проектират) в строго определени области от кожата на човешкото тяло. Тези области се отличават и с увеличена или намалена (в зависимост от страданието) чувствителност към допир и топлина. Съществуването на зоните на Хед се обяснява с обстоятелството, че тези места са богати на нервни окончания, отвеждащи до такива центрове в гръбначния мозък, които са свързани с работата на строго определени райони.
Зоните на Хед намират голямо приложение в медицината — за. поставяне на диагнози и лекуване. Те се използват и при билколечението и иглолечението (китайската Чжен-чзю терапия). На предлаганата от нас схема на човешкото тяло са посочени някои по-важни зони на Хед, където с успех може да се приложи външно билколечение.
