В биологично отношение нервната система представлява най-високо и най-сложно организираната форма на материята. Тя изпълнява изключително важни функции за запазване равновесието на организма като цяло и в отношенията му с околната среда. У човека тази дейност е многократно усложнена поради това, че той живее не само в биологична (природна) среда, но в човешко общество. Човешкото общество се е създало именно поради еволюцията на мозъка в такава насока, че със своята функция да осигури произвеждането на оръдия на труда и предмети за съществуването на човека и да осъществи необходимата връзка между членовете на обществото. Създаващата се социална система, обратно, е въздействувала върху нервната система, налагайки още по съвършено развитие. Така се е стигнало до изграденото човешко общество с неговата производствена дейност и отношения, обезпечавани от специфичната и единствено неповторима мозъчна дейност — човешката реч.
Това е най-често срещаната и най-разнообразната по причини, вид, интензивност, локализация и протичане болки. Много че-сто начинът на протичане на главоболието, неговата локализация и характер се определят от вида на заболяването.
Както сънят, така и сънуването са проява на закономерно на-стъпващ в мозъчните клетки процес на задържане (подтискане). Този процес е физиологичен, неизбежен, задължително съществуващ там, където съществува процес на възбуда. Следователно сънят е закономерен, необходим физиологичен процес в нормалната денонощна ритмика на живота, предпазващ нервната клетка от изтощение и разрушение.
Световъртеж означава привидно въртене на предметите пред ечите на болния в една или друга посока — най-често в хоризонталната плоскост. Точен модел на това състояние може да се получи след кратко или по-продължително бързо въртене около една ос (напр. на въртящи се люлки или при завъртане на човек около оста си както при валс). При спиране след такова въртене остава усещането, че предметите продължават да се въртят в същата посока. Обикновено това усещане се придружава и от някои вегетативни явления — изпотяване, по-бледняване, сърцебиене, гадене, повръщане, залитане. Този предизвикан световъртеж трае различно дълго време в зависимост от това, при какви условия е създаден и върху какъв терен е получен. Световъртеж обаче може да се получи и при спокойно положение на тялото и главата. Неговата причина, т. е. мястото на дразнене или увреждане може да бъде на различни места — от ухото до кората на главния мозък. Ето защо всеки световъртеж изисква щателен преглед и изследване. Обикновено симптомите са твърде алармиращи и пациентите търсят веднага лекар. Добре е пациентът да остане неподвижен на легло, да се иска консултация в дома и там специалистът да реши къде и с какво трябва да се лекува конкретният болен.
Припадъкът е състояние, при което организмът изпада във внезапно временно изключване функцията на кората на главния мозък. По външните си прояви припадъците са твърде-различни, което се дължи на различните механизми,(начини). на внезапното временно изключване на мозъчната кора. Внимателният разпит на пациента и близките му, наблюдавали припадъка, щателният преглед, инструменталното и лабораторното изследване могат да помогнат за определянето на вида; характера и евентуалната причина на припадъците и за правилното провеждане на лечението им.
Теза е възпаление на меките мозъчни обвивки, което се при- чинява от бактерии или вируси. Една част от тези причинители предизвикват гнойно възпаление, а други — негнойна или се-розно. Причинителите могат да атакуват първично цен-тралната нервна система — такъв е например причинителят на епидемичния менингит. Други попадат в нервната система вторично, след като вече са развили болестен процес в някой друг орган. Така се развиват вторичните гнойни или не-гнойни (серозни) менингити.
Когато възпалителният процес не се ограничи в менингите, а засегне и мозъчното вещество, развива се картината на м е н и н г о е н ц е ф а л и т. Ако възпалителният процес започне направо с ангажирането на мозъчната тъкан, получава се енцефалит, т. е. възпаление на мозъчната тъкан.
Съдовите заболявания на централната нервна система са едни от най-разпространените понастоящем. Широкото разпространение на хипертоничната болест и атеросклерозата, засягащи и младата възраст, доведе до „подмладяването" на мозъчните инсулти, т. е. до появата и в млада възраст на тежките усложнения на тези две болести, изразени в мозъчен кръвоизлив или мозъчен инфаркт. Затова още в началото трябва да се каже, че на първо място се поставя въпросът за профилактиката на мозъчните инсулти чрез ранно и системно лечение на хипертоничната болест и атеросклерозата.
Травмите на централната нервна система понастоящем са сериозен проблем. Те нарастват твърде много поради изоставането в културата с боравене на увеличаващите се технически средства във всички сфери на нашия живот, поради силно увеличение на транспортните средства и пр.
Водеща клинична изява на епилепсията са характерните припадъци и промените на личността при някои нейни форми.
Неврозите са заболявания на нервната система, конто се определят най-общо като функционални нарушения в дейността на главния мозък, без да има установими увреждания на нервната тъкан.
По честота тези заболявания са почти 1/4 от всички заболявания на нервната система. Техните причини могат да се подредят също в няколко групи — възпалителни, травматични, токсични. Белезите на заболяванията на периферната нервна система са различни и зависят от няколко фактора: