При избора на системата резитба (къса, дълга, смесена), трябва да се изхожда от биологичните особености на сорта и условията, при които той се отглежда.
Основното, от което трябва да се ръководим при решаване на най-важната страна на този въпрос, а именно, дължината на резитбата (с колко очи трябва да бъде оставеното плодно звено), е родовитостта на очите по дължината на едногодишната пръчка. При по-голям брой сортове с по-висока родовитост, се отличават очите в средния сектор на едногодишната пръчка. При това трябва да се има предвид, че при отделните сортове и условия този сектор се намира по-високо или по-ниско по дължината на пръчката.
Проучванията, извършени в нашата страна, показаха, че родовитостта на очите по дължината на пръчките при отглежданите у нас сортове е следната:
1. Най-родовити при сорта Болгар според изследванията на акад. Н. Неделчев са по-високо разположените очи на едногодишната пръчка, като с най-голяма родовитост се отличава 14-ото око. Според изследванията на Л. Радулов най-родовитите очи при сорта Болгар, отглеждан при условията на Пловдивско, се намират в сектор от 11 до 15-ото око по дължината на плодната пръчка, при това родовитостта на очите над 13-14 до 20-21-ото око е по-висока, отколкото на основните очи (от 1 до 6-7-о). Според същия автор родовитостта на очите на по-дебелите пръчки е по-висока, отколкото на по-тънките пръчки. Най-висока родовитост на очите при сорт Болгар имат плодните пръчки с дебелина при 15-ото междувъзлие 9-12 мм. При това при по-дебелите пръчки секторът с по-родовити очи е разположен по-високо по дължината на пръчката.
2. Най-родовити при сорта Памид според П. Куртев са очите към 8-9-ото око по дължината на едногодишната пръчка.
3. При сорта Мавруд родовитостта на очите расте от освовата към върха на пръчката и е най-висока при 15 -ото око.
При това след години с неблагоприятно, хладно и с малко слънце лято, родовитосгга на по-високо разположените очи (например над 8-9-ото око) рязко се понижава.
4. Проучванията, извършени в НИИЛВ - Плевен, катедрите яо лозарство при ВСИ „В. Колари - Пловдив, и „Г. Димитров" -София и др. показаха, че при повечето от нашите местни сортове (Гъмза, Димят, Червен мискет. Виненска и др.) родовитосгга на очите расте по дължината на пръчката до 8-12-ото око.
При сорта Димят я основите очи (до 5-6) се отличават с висока родовитост.
Нашя изследвания показаха, че при чуждестранните сортове Алиготе, Италиански ризлинг, Каберне Совиньон я др. с по-голяма родовитост също се отличават по високо разположените очи в сектора oт 8-12 до 14-о око.
При този характер на родовитосгта на очите пo дължината на едногодишните пръчки за сортовете, отглеждани в страната ни, безспорно, най-подходяшата система резитба е смесената резитба, при която за плододаване се оставят плодни пръчки с различна дължина (от 10 до 20 очи) в зависимост от сорта, силата на дозите, натоварването в условията на отглеждане. Това бе доказано ври широко разгърналата се напоследък у нас изследователска работа по въпроса за резитбата на лозата и бе потвърдено oт широката практика.
От голямо значение за практиката е и изборът на подходяща формировка.
Формкровката може да се отличава със слабо развитие на многогодишната дървесина (Бургундско Гюйо и др.) или с по-силно развита многогодишна дървесина (кордонните резитби. различните високи формировкни ветриловидната многораменна формировка, асмовидната резитба и др.) Oт формировката зависи пространственото разположение на органите на лозата. Едногодишният прираст може да се разпредели в няколко плоскости (напр. чашовидна резитба) или в една плоскост (напр. ветриловидна формировка).
Плододаващите части при различните формировки мотат да бъдат во-къси вли по-дълги и т.н.
При избора иа формировка трябва да се има предвид, че тя трябва да отговаря на следните по-важни условия;
1. Да съответствува на климатичните и почвените условия, на биологичните особености иа сорта и на равнището на агротехниката (възможностите и начина за извършване на обработката и т. н.).
2. Да осигурява ежегодно високи и устойчиви добиви и необходимото качество на гроздовата продукция според направлението, за което се използва.
3. Да осигурява дълголетие на лозата. Да предотврати или намали загубите на реколтата, предизвикани от неблагоприятните външни условия (загиване на пъпките от зимни и пролетни студове, повреди от прекалено силно слънчево греене или загниване на гроздето при влажна и дъждовна есен и т. н.).
4. Да осигурява правилно и равномерно разпределение на едногодишния прираст в пространството, като обезпечи свободен достъп на светлина и въздух, и по този начин да създаде оптимални условия за работата на листата, за узряването на гроздето и да улеснява опазването на лозите от болести и неприятели.
5. Да се формира и поддържа лесно и да осигурява бързо встъпване на лозата в плододаване.
6. Да създава условия при резитбата да се нанасят по-малко рани и да позволява по-безболезнено подменяне (подновяване) на отделните части, без това да се отразява отрицателно на добивите и жизнеността на лозата.
7. Особено важно условие, на което трябва да отговаря формировката в нашето социалистическо едро промишлено лозарство, е да улеснява механизиране на процесите по отглеждането на лозата - почвообработка, пръскане, прашене и т. н. Освен това тя трябва да улеснява извършването на ръчните операции - зелените резитби, връзването, гроздобера и т. н. - изобщо да осигурява намаляване на разходите на труд и да повишава неговата ефективност.
Климатичните условия имат твърде голямо значение при избора на формировка. В районите, където температурата през зимата спада до - 15С и по-ниско, загрибването на лозите е наложително, за да се предпазят от измръзване. Следователно за такива райони са подходящи формировки, които позволяват загрибването с късо стъбло или без стъбло, с къси рамена или с дълги, лесно огъващи се рамена (подобрен Гюйо, ветриловидна без стъбло, ветриловидна с 2-4-6 и повече дълги рамена, наклонени кордони и др.).
За райони и местности, където няма опасност от измръзване на лозите, където температурите през зимата не падат много ниско или сортовете са по-студоустойчиви, са подходящи високите формировки с по-дълги стъбла и незагрибващи се рамена, кордони и др. Когато почвите са достатъчно плодородни и с добър воден режим, най-правилно е да се прилагат по-мощни формировки, осигуряващи по-голямо натоварване на лозите и по-голям добив, тъй като те са и икономически най-изгодни.
Където пролетните мразове (късните пролетни слани) са често явление, трябва да се избират формировки, при които плододаващите части на лозата са по-високо над земята, като напр. висок кордон Ленц Мозер и др.
За райони с чести дъждове и по-висока атмосферна влаж ност са подходящи формировки, осигуряващи по-добра про-ветривост на лозите, за да се запазят те от гъбни болести през вегетационния период и от гниене на гроздето през есента.
За районите със сухи и бедни почви без възможности за напояване са по-подходящи формировки с по-малко (Натоварване и по-къси плодни звена и т. н.
В повечето райони на нашата страна лозята трябва да се загрибват през зимата, за да се запазят от зимните студове. Ето защо основното изискване при избора на формировка за тези райони е тя да улеснява загрибването на лозите.
До неотдавна най-широко разпространената формировка в нашата страна при отглеждане на винените сортове лозя бе късата чашовидна формировка, която под влияние на западноевропейската литература бе препоръчвана и от всички специалисти у нас.
Формировката Гюйо се прилагаше главно при отглеждане на сорта Болгар. За внедряването на смесената резитба Гюйо при отглеждането на този сорт в нашата страна има особени заслуги акад. Н. Неделчев.
През 1951 г. бяха публикувани резултатите от проучването на катедрата по лозарство при ВСИ „В. Коларов" - Пловдив за влиянието на резитбата върху количеството и качеството на гроздето. За пръв път у нас бе правилно разработен въпросът за взаимната връзка между количеството и качеството на гроздето и се показа преимуществото на смесената резитба (формировка Гюйо) над късата чашовидна резитба при отглеждането на винените сортове Памид, Гъмза, Мавруд и Димят. При това изследване убедително се доказа, че увеличаването на количеството на гроздето от лозата не води до намаляване на качеството му, когато лоите се отглеждат при съответна добра агротехника.
При широко разгърналите се проучвания в нашата страна (НИИЛВ - Плевен, катедрите по лозарство при ВСИ в София и Пловдив) бе доказана непригодността на късата чашовидна резитба за нашето едро социалистическо промишлено лозарство. Днес е напълно ясно, че при тази резитба ие могат да се получат високи постоянни добиви от лозята, тъй като при нея се използват за плододаване по-слабо родовитите очи в основата на едногодишните пръчки. При тази резитба не може да се осигури натоварването на лозите с голям брой очи и създаването на силни лози с големи потенциални възможности. Освен това късата чашовидна формировка затруднява механизирането на процесите при отглеждането на лозята. Ето защо, когато се избира формировка, на късата чашовидна резитба трябва да се гледа като на резитба от миналото и нейното съществуване в нашата страна е оправдано само при особено специфични условия при отглеждането на сортовете Димят и Памидсухи и бедни почви и по-силно пресечни наклонени терени, където механизираната обработка е невъзможна и е икономически неизгодно да се изгражда телена конструкция.
Наред с това при извършените сравнителни проучвания за установяване на най-подходящата формировка за районите, където лозята се загрибват, се установи, че двураменната и четирираменната ветриловидна формировка, полуветрило-видната формировка по Скуин и приземен кордон Синица нямат особени преимущества пред формировката подобрен Гюйо. Оказа се, че тези формировкн не са за предпочитане, защото растежът на леторастите отслабва и захарността на гроздето се понижава значително. Освен това рамената и кордоните ежегодно се чупят при загрибването и отгрибва нето и се нападат от чернилка, вследствие на което лозите бързо отслабват и закържавяват.
Въз основа на резултатите от тези проучвания трябва да се приеме, че най-подходяща формировка за отглежданите у нас сортове в районите, където лозята се загрибват, е подобрен Гюйо. При това е особено важно да се знае, че прилагането на тази резитба в различните райони изисква конкретен подход по отношение на натоварването, броя и дължината на плодните пръчки. Така в по-сухи райони (Чирпанско, Старозагорско, Сливенско и др.) дължината на плодните пръчки при резитбата Гюйо трябва да бъде по-
малка (10-14 очи), а в райони с по-влагозапасени почви и при поливни условия плодните пръчки могат да се оставят и по-дълги (до 20 очи - Пловдивско и др.). Оптималното натоварване на лозите и най-подходящата дължина на плодните пръчки трябва да се установяват конкретно за всеки отделен район в зависимост от почвените и климатичните условия, агротехниката и състоянието на лозите. Така например при проучване на формировките единичен и двоен Гюйо при поливни условия в Пловдивски район ние установихме, че за да се получи по-голямо количество качествено грозде, годно за износ и за вътрешния пазар, силните лози от сорта Болгар трябва да се натоварват с повече от 22 очи средно на лоза. Това натоварване се постига чрез резитба двоен Гюйо с две плодни пръчки с по 12 и повече очи. В случаи, когато на лозите липсват подходящи пръчки за оставяне на две плодни пръчки с посочената дължина, резитбата с една плодна пръчка с 20 и дори 24 очи е за предпочитане. Резитбата с две плодни пръчки, по-къси от 10 очи, е съвсем неподходяща за сорта Болгар.
Въз основа на наблюдения и проучвания, извършени в нашата страна, могат да се посочат като ориентировъчни указанията за броя и дължината на плодните пръчки и броя на чеповете, които трябва да се оставят на лозите от някои сортове, отглеждани по формировката подобрен Гюйо, дадени в табл. 7.
В нашата страна има и немалко райони и местности, в които лозите могат да се отглеждат и без загрибване (Черноморското крайбрежие, Ивайловградско и др.). В тези райони с успех биха могли да се внедрят подходящи високи и по-мощни формировки, които безспорно са икономически по-изгодни.
Напоследък в страната съгласно 162-ото постановление на Министерския съвет с бърз темп се разпростаняват и някои чуждестранни сортове лози, като Каберне Совиньон, Пино чер, Италиански ризлинг, Алиготе и др., които се отличават с по-висока студоустойчивост от нашите местни сортове лози. Както показаха нашите наблюдения, суровата зима през 1962/1963 г. почти не нанесе повреди по лозята, засадени с тези сортове. Този факт сочи още една възможност за въвеждането на високи, по-мощни и с по-голям икономически ефект формировки (напр. от типа висок кордон Мозер) при отглеждането на лозята в редица райони.
Ето защо установяването на подходящите райони, в които могат да се внедрят помощни формировки без загрибване, и намирането на най-подходяща рационална формировка за тях е важна задача на работещите в областта на лозарството.
Таблица 7
| Сорт | Резитба при плодородни почви, поливни условия и добра агро-техника (силни дози) | Резитба при по-бедни и сухи почви без напояване (средно-растящи лози) |
| Болгар | 1 2 плодни пръчки с по 12-14 очи или 1 плодна пръчка с 20 очи и 3 чепа по 2 очи | 1 плодна пръчка с 12-15 очи и 2-3 чепа по 2 очи |
| Мавруд | 2 плодни пръчки с по 12-14 очи или една плодна пръчка с 20 очи и 3-4 чепа по 2 очи | 1 плодна пръчка с 10-12 очи и 3-4 чепа по 2 очи |
| Димят | 2 плодни пръчки с по 8-10 очи и 3-4 чепа по 2 очи | 1 плодна пръчка с 8-10 очи и 3-4 чепа по 2 очи или ре-зитба със стрелки с 4-6 очи |
| Памид | 2 плодни пръчки с по 10-14 очи и 3-4 чепа по 2 очи | 1 плодна пръчка с 8-10 очи и 3 чепа по 2 очи или резитба със стрелки с 4-6 очи |
| Гъмза | 2 плодни пръчки с по 12 очи и 3 чепа по 2 очи | 1 плодна пръчка с 8-12 очи и 2-4 чепа по две очи |
| Италиански ризлинг | 2 плодни пръчки с по 10-12 очи или 1 плодна пръчка с 20 очи и 3 чепа по 2 очи | 1 плодна пръчка с 10-12 очи и 2-3 чепа по 2 очи |
| Алиготе | 2 плодни пръчки с по 12-15 очи или 1 плодна пръчка с 16-20 очи и 3 чепа по 2 очи | 1 плодна пръчка с 12 очи и 2-3 чепа по 2 очи |
| Каберне Совиньон | 2 плодни пръчки с 16 или 18 очи и 3 чепа по 2 очи | 1 плодна пръчка с 14 очи и 2-3 чепа по 2 очи |
