Какви промени могат да настъпят в билките при изсушаването им

След откъсването на съответните части при събирането на билките те съдържат голямо количество вода и всички техни клетки са още живи. Ако те не се изсушат, ферментите, съдържащи се в растителните клетки, ще продължат своето действие, което би довело до разлагане на лечебните вещества. От друга страна, сьдържащата се вода в растенията улеснява развитието на различни видове гъби и бактерии, които окончателно развалят билките, затова наложително е бързото им сушене. Билките се смятат за добре изсушени, когато съдържат само до 15% вода. Тази вода не може да се изпари, но не оказва влияние върху качеството на лечебното растение.
Ферментите спират действието си при температура 50°С, а при 70'С те се разрушават. Не всички билки обаче трябва да се сушат при 70С, например етеричномаслените растения и др. В такъв случай, когато е необходимо даден вид растение да се суши при по-ниска температура, сушенето трябва да става бързо и при добра вентилация, иначе действащите вещества силно намаляват, какъвто е случаят с растенията, съдържащи гликозиди. Това се отнася и за етеричномаслените растения, и за растенията, съдържащи витамин С.
При дъбовите кори под действието на ферментите танините се окисляват до флобафени, поради което корите потъмняват. Ферментно разлагане се наблюдава и при корените на жълтата тинтява и други растения. От друга страна, промяната в багрите на редица билки при сушене не винаги се дължи на ферментното разлагане на някои вещества. Значение за промяната в багрите има също така и реакцията на клетъчният сок. Например растенията с неутрална реакция на клетъчния сок (водна детелина) при сушенето почти не променят цвета си. Растенията с кисел сок в клетките (червена боровинка) при сушене обаче потъмняват. Свободните киселини пък, съдържащи се в клетъчния сок, при бавно сушене разрушават хлорофила, в резултат на което настъпва пожълтяване на растението.
Пожълтяването на зелените части на растенията може да бъде причинено и от слънчевите лъчи, които също разрушават хлорофила, затова лекарствените растения задължително се сушат и се пазят на сянка.
Има растения, които трябва да престоят известно време изсушени, за да получат лечебни качества. Така например зърнастецът, чиято кора се употребява за разслабване, добива това си свойство след 1 година поради окисляването на гликозида франгуларозид до гликофрангулин. Ако кората не отлежи 1 година, тя предизвиква повръщане.

От изложеното се вижда, че макар при сушенето в растенията да настъпват известни промени, главните действащи вещества в тях се запазват, когато то е извършено съобразно с изискванията.

Бране и сушене на пъпки на билките

Разпукването на пъпките напролет е признак за пробуждането на растението. Именно през това време, когато започват да набъбват, непосредствено преди да се разпукнат, те са най-богати на хранителни, смолисти и балсамни вещества. Тази фаза се характеризира с появяването на светли ивички между покривните им люспи. Тогава трябва да започне и тяхното бране. А когато в пъпките се появи зеленина, това е признак, че събирането им трябва да спре.

Пъпките на брезата, тополата, върбата, трепетликата и др. се берат по следния начин: откъсват се цели клончета и след като се почистят от разтворените вече пъпки, се навързват на китки и се сушат. След изсушаването пъпките се оронват и наново се почистват от примеси.

Бране и сушене на цвят на билките

Цветовете се берат през различни фази от развитието им. Например лайката се бере при разперени вече езичести цветчета. При някои

 

Устройство на цветовете

Типове венчета

растения обаче — червен кантарион, пипериче, глог и др.—цветовете се берат преди пълното им разтваряне, а при росянката, жълтия кантарион, лопена, липата и др., — след като се разтворят напълно. Кошничките на растенията от сем. Сложноцветни обикновено се събират в началото на цъфтежа. Не се берат прецъфтели, пожълтели, наядени, изсъхнали или замърсени цветове. Самото бране става ръчно, като цветовете се слагат в кошници или кошове рехаво, без да се притъпкват. В противен случай при сушенето те почерняват. Това особено много важи за венечните листа на мака, божура, лопена и др. При събиране на цветове на определена билка

Типове съцветия

трябва да се внимава те да не се смесват с цветовете на други подобни растения; например лайката (Matricaria chamomilla L.) често се смесва с другите видове лайки. Лайката, се характеризира е приятна миризма и с високо конично кухо цветно легло. Цветовете на бъза (Sambucus nigra L.), които имат жълти прашници, може да се смесят с цветовете на бъзака (Sambucus ebulus L.), чиито тичинки са с червени прашници.

Обраните цветове предварително се почистват и се сушат обикновено при 35—40°С, след което се преглеждат и отново се почистват от различни примеси, като пръст, стъблени части, пъпки, наядени и изсъхнали цветчета и др. Според изискванията на купувача някои съцветия след изсушаването се стриват през решето или

се изчукват, за да опада цветът, например на бъза, на морския пелин, на равнеца и др., като останалите части на съцветията се изхвърлят. Липовият цвят и лайката се изчистват от прашеца, който се отделя при сушенето. Цветовете се опаковат в шперплатови сандъци, бали или книжни торби и се пазят в сухи, сенчести и проветриви помещения.

Бране и сушене на листа

Брането на листата при някои растения може да продължи през цялото лято, но най-подходящо (с малки изключения) е времето на цъфтежа. Берат се ръчно цели листа или отделни листчета от сложния лист със или без дръжки и се събират в кошници или кошове, без да се притъпкват. Някои растения, особено когато се култивират или образуват естествено чисти съобщества, може да се окосят и след това листата им да се оберат. Този начин е подходящ например при брането на листата на копривата, които при това след окосяването и завяхването не парят. Не се берат замърсени, изсъхнали, наядени, пожълтели или с други повреди листа.

Трябва да се внимава листата на едни растения да не се смесват с листата на други. Често например листата на бляна (Hyosciamus niger L.) се смесват с листата на татула {Datura stramonium L.), листата на подбела (Tussilago far far a L.) с листата на чобанката (Petasites officinalis L.), листата на мечото грозде (Arctostaphylos uva-ursi L.) с листата на червената боровинка (Vaccinium vitis-idaea L.) и др. След събирането листата се почистват от примеси, отстраняват се повредените, наядените и изсъхналите и се сушат при температура до 45°С. На бързо сушене се подлагат листата, съдържащи гликозиди, чието ферментно разлагане започва веднага след откъсването им. Това важи особено за групата растения, които съдържат сърдечно действащи гликозиди.

Добре изсушените листа се опаковат в торби или шперплатови каси (мента, вълнест напръстник, лудо биле и др.), както и в бали. Пазят се в сухи, сенчести и проветриви места.Типове листа

Фиг. 4. Типове листа: 1 — люсповиден; 2 — игловиден; 3— линеен; 4 — ланцетен; 5 — лопатовиден; 6 — бъбрековиден; 7 — щитовиден; 8 — ромбовиден; 9 — сърцевидно-копиевидеn; 10 — копиевиден;  11 — стреловиден;  12 — яйцевиден; 13 — елиптичен; 14 — сърцевиден; 15 — триделен;  16 — длановидно | нарязан; 17 — троен; 18 — длановидно разсечен; 19 — пересто врязан; 20 — лировиден; 21 — текоперест; 22 —перест, завършвщ с мустаче вместо листче

Разположение на листата

 

Бране и сушене на стръкове

В практиката на билкосъбирането стръкове се наричат стъблата заедно с листата и цветовете. Те се събират, като се отрязват на разстояние 20 см от върха на стъблото. Вдървенели, наядени, изсъхнали, замърсени или с други повреди стръкове не се берат. След събирането стръковете се навързват на китки или за да не се запарват, какъвто е случаят с горицвета, змийското мляко и др., се разстилат и се сушат при температура от 40 до 70°С. Стръковете се смятат за изсушени, кoгато стъблото при превиване не се огъва, а се чупи. След сушенето те се преглеждат, почистват се от примеси и се опаковат в бали, шперплатови каси или торби. Пазят се на сухо, сенчесто и проветриво място.

Вадене и сушене на корени, коренища, грудки и луковици

Корените, коренищата, грудките и луковиците е най-добре да се изваждат през есента след опадането на семената на растенията. Но понеже през този период растенията трудно се разпознават, тяхното събиране се извършва малко по-рано.

При някои растения обаче изваждането на корените, коренищата, грудките и луковиците трябва да става рано напролет поради това, че тогава те съдържат по-големи количества лечебни вещества (корените на лудото биле, луковиците на кърпикожуха и др.).

Видове подземни органи на растенията

Фиг 6 Видове подземни органи на растенията: 1, 2 3-корен 2- вретеновиден; 3 - брадат); 4 - коренови грудки; 5 - луковица, 6 - надлъжен пререз на луковица; 7,8-коренище; 9— грудки

След изкопаването корените, коренищата, грудките и луковиците се почистват от пръстта, от изгнили или наядени части и други примеси, отстраняват се от тях придатъчните корени, ако това се налага, и се измиват. Миенето става най-лесно в кошници под течаща вода. Растения, които съдържат слуз, като ружата и др., не трябва да се мият, защото количеството на слузта намалява. Същото се отнася и за сладкия корен, корените на дилянката и др. А миенето с гореща вода на корените и на видоизменените подземни стъбла на всички растения е забранено.

При някои видове се налага грудките да се консервират, за да се осигури по-дългото им запазване. Това става, като се потапят за 2—3 минути в гореща вода (салеп, жен-шен и др.) За по-голямо улеснение те предварително се нанiзват на конец. По такъв начин се облекчава и сушенето им.

Корените, коренищата, грудките и луковиците на лекарствените растения се сушат на сенчесто и проветриво място при температура от 45 до 70°С, като дебелите и месестите за по-бързо сушене се нацепват на дължина, а когато се изисква да са обелени, беленето трябва да се извърши преди сушенето, защото след това кората се отделя трудно. На слънце могат да се сушат обикновено корени, съдържащи танини (корените на очиболеца, кървавичето, разваленката и др.) и алкалоиди. Корени, които съдържат етерични масла и гликозиди, не се сушат на слънце.

Корените, коренищата, грудките и луковиците се   смятат за изсушени тогава, когато при прегъване в най-дебелата си част се чупят, а не се огъват.

След изсушаването те се преглеждат отново, изчистват се от различни примеси и повреди и се опаковат в бали или чували Пазят се в сухо, сенчесто и проветриво помещение.

Бране и сушене на плодове и семена

Плодовете се берат при пълното им узряване и се поставят в кошници. Смачкани, изгнили, наядени и зелени плодове не се берат. Събирането на семената става също след пълното им узряване.. Тези обаче, които подобно на анасона, копъра, кориандъра, резенето и др. могат да се косят, се окосяват преди пълното им узряване. Навързани на малки снопчета, растенията се оставят на. слънце да узреят напълно и тогава се вършеят. С това се цели да се избегне оронването на семената.

Видове плодове

Плодовете и семената се сушат при температура от 45 до 100°С, След изсушаването те се почистват от гнили, наядени, почернели плодове и семена и от чужди примеси. При сочните плодове сушенето продължава дотогава, докато при стискане в шепата плодовете образуват топка, която при разтваряне на шепата веднага се разпада. Опаковат се в книжни или конопени торби, а в някои случаи и в дървени каси.                                                                         

Тъй като семената лесно се нападат от насекоми, за предпазване от тях в сандъците се поставят шишенца с хлороформ, затворени с надупчена запушалка.

Белене и сушене на кори

Корите се белят наесен, след окапване на листата или през пролетта, когато започне сокодвижението, но преди началото на развитието. От вътрешната страна кората трябва да бъде гладка и да няма части от дървесина, а от външната страна да е почистена от лишеи, загнили, плесенясали и напетнени части.

Кората се бели лесно, като се нарязва през 30 см на хоризонтални ивици, които след това се съединяват с вертикални и се очукват с дървено чукче. Употребата на железни предмети трябва да се избягва, понеже желязото влиза в реакция със съдържащите се в кората танини.

Корите може да се сушат на слънце (за кори, съдържащи танини), обърнати с външната страна нагоре. Доизсушаването им след това става на сянка или в сушилня до 70°С.

Кората е изсушена, когато при превиване се чупи, а не се огъва. След изсушаването корите се преглеждат отново, почистват се от чужди примеси и се опаковат в бали или чували. Пазят се на сухо, сенчесто и проветриво място.

Сушене на билките

Поради това, че повечето от билкоберачите нямат специални помещения за сушене на растенията, изсушаването на билките може да стане или направо на слънце (при растения, при които това се допуска, например бобови чушки, корени от коприва, иглика, очиболец и др.), или под навес, на сянка. В повечето случаи пълното изсушаване на растението става в закрито помещение. При сушене на открито трябва да се внимава да не се допуска овлажняване на растенията от дъжд или роса, както и замърсяване, които водят до развалянето им.

Когато за сушенето се използват закрити помещения, за предпочитане е да бъдат тавански (фиг. 8), понеже те най-добре се нагряват

Помещение за сушене на билки

 от слънцето. За тази цел помещенията се почистват, постилат се с рогозки, платно или хартия, между които се оставят пътеки за минаване, контролиране и обръщане на растенията. Билките се разстилат на тънък слой, за да се избегне запарването. По-добре е, ако на тавана се направят рафтове, и то в няколко реда, тъй като по този начин едновременно могат да се сушат по-голямо количество растения. Добре е самите рафтове отдолу да бъдат мрежести, с което се ускорява сушенето. Желателно е също помещенията да са проветриви и прозорците да се оставят отворени.

Освен таваните и таванските помещения за сушене на билки могат да се пригодят и други помещения, намиращи се на разположение на билкоберача, като стаи, бараки и др. (фиг. 9). При сушенето едновременно на няколко вида билки трябва да се внимава те да не се смесват!

Когато трябва бързо да се сушат растения, например съдържащи гликозиди, витамин С и др., или когато набраният материал е в голямо количество, а времето е влажно и дъждовно (есен, пролет), налага се сушене в специални сушилни. Ще опишем няколко вида сушилни, които се използуват в билковата практика.

Въртящи се сушилни. Представляват камери, наредени една над друга, които могат да се въртят около ос. Източникът на топлина се намира в долната част, а в горната част на 

Въздушна сушилня

сушилнята излиза топлият въздух и по този начин се създава вентилация. Билките отначало се слагат по-близо до топлината, а след това камерата се отдалечава от нея. Изсушаването се контролира чрез специални вратички. Самото сушене става непрекъснато.

Сушилен шкаф. Представлява затворена като шкаф сушилня, в която има подвижни решетки за поставяне на билките. Топлината се излъчва от печка, която е с двойни стени. Студеният въздух преминава през нея, загрява се и отива към решетките, върху които са наредени растенията за изсушаване, след което излиза през горната страна, като по такъв начин се създава вентилация. Недостатък на тази сушилня е, че колебанието на температурата достига до 20°С. За сметка на това употребеното количество топлина е малко и сушенето евтино.

Канални (тръбни) сушилни (фиг. 10). Нагряването при тях става с помощта на радиатори, като над стелажа, на който са поставени решетките за сушене на билките, има тръбни отвори за излизане на влажния въздух. Сушилните са снабдени със специални съоръжения за подаване и изтегляне на въздуха.

Постоянни камерни сушилни (фиг. 11). Представляват тухлени помещения, в чиято долна част са прокарани тръби за отопляване. Затопленият от тях въздух минава през мрежи, върху които са поставени растенията за сушене, и излиза през права

Канална сушилня

тръба в горната част на сушилнята. За по-добро поглъщане па влагата от въздуха може до стените на сушилнята да се поставят сандъци с негасена вар. Температурата се регулира с помощта на специални  прегради. Тунелни сушилни. Те са дълги (като тунели) тухлени постройки. В тях пресните билки се вкарват с помощта на вагонетки, в които те са разстлани върху етажно наредени мрежи или върху ленти. На принципа на противотока нагряването е най-силно на изхода на тунела, а топлият въздух излиза през входа на сушилнята. По този начин растенията се изсушават равномерно.

Елеваторни сушилни. Предназначени са предимно за сушене на зърнени храни и семена, като анасон, кориандър, маково семе, кимион, плодове от хвойна и др. Представляват високи до 4 етажа елеватори. На върха на елеватора се намира специален конусообразен отвор за изсушаване на семената, които под действието на тежестта си падат по наклонена плоскост. И тук също на принципа на противотока семената срещат идващия отдолу топъл въздух, който равномерно ги изсушава.

Съществуват и други видове сушилни, като вакуумни, сушилни, снабдени с най-модерни електрически приспособления, сушилни с инфрачервени лъчи, ултразвук и др.

Изсушаването на растенията трябва да става внимателно, като предварително се проверява дали температурата отговаря на даден вид суровина. Недобре изсушените билки при огъване се превиват, ако са много изсушени, лесно се чупят и се деформират, което също е нежелателно. Ето защо трябва да се определя точно моментът на завършване на сушенето. Не всички части на растението се изсушават едновременно. Например петурата на листа на вълнестия

Камерна сушилня

напръстник или лопена бързо се суши, а жилките (нерватурата) по тях —доста бавно. При дилянката изсушаването на добавъчните корени става бързо, а коренището се суши бавно. Венчетата на цветовете се сушат по-бързо от плодника и т. н. Ето защо необходимо е изсушаването да става по указанията, дадени по-горе в книгата. Разбира се, лесно изсушаващите се части на едно растение в такъв случай ще се пресушат и лесно ще се трошат както при опаковането, така и при транспортирането. Това налага билките да поемат необходимата нормална за тях влага, която се движи между 10 и 18%. За целта се постъпва така: изсушените билки се поставят в мазе, което е напръскано с вода, или под навес на открито, където билките изстиват и поемат необходимата влага. Освен това билките може да се наредят в сандъци, които се поставят на открито и отворени две денонощия. С това опасността от натрошаването им се избягва.

Предаване, опаковане и запазване на лекарствените растения

След брането или след изсушаването на набраните билки те веднага се предават на билкозаготвителните пунктове, където се приемат по качества според съществуващите държавни стандарти. При  установяване на някои недостатъци (напр. превишена влажност, загуба на цвят, примеси и др.) приемчикът дава наставления за тяхното отстраняване, а ако това е невъзможно, суровината не се приема.

Изсушените лекарствени растения се опаковат в шперплатови сандъци, обвити отвътре с хартия, в чували (четирикатни книжни, книжно-конопени или конопени) или в бали. Опаковъчните материали трябва да бъдат чисти. Силно хигроскопичните билки, като мораво рогче, цвят на лопен и др., се насипват в шперплатови каси с двойни стени, между които се поставя негасена вар за поемане на влагата. В помещения, където се пазят такива билки, може да се внесат сандъчета с негасена вар за поемане на влагата. Балирането на билките става със специална машина, като билките се обвиват с чиста хартия или чисти зебла. Опакованите билки се нареждат на дървени скари. Върху всяка каса, бала или чувал се отбелязва названието на билката (българско и латинско), нейното тегло (бруто и нето) и името на производителя, след което се пломбира.

Помещенията, в които се пазят билките, трябва да бъдат чисти, проветриви, снабдени с изкуствена вентилация, запазени от пряка слънчева светлина и непременно с противопожарни прозорци и врати. Температурата в помещенията не трябва да е по-висока от 30°С, а влажността — от 18%. Близо до билките не трябва да се държат силно миришещи вещества и течности, като нафталин, газ, креолин, карбол и др. Складовете не трябва да са в съседство с обори, свинарници, торни места или гниещи предмети, тъй като техните миризми лесно се поглъщат от изсушените растения и качеството им се влошава. Необходимо е също миришещите и отровните билки (например дилянка, лавандула, лудо биле, вълнест напръстник и др.) да се държат в отделни помещения.

Опакованите билки трябва да се експедират в хубаво време При опасност от дъжд е необходимо да се покриват с брезент. Освен това билките не бива да се превозват заедно с миришещи вещества и течности, както и е лесно запалими материали.

Неприятели по складираните билки и борбата срещу тях

В складовите помещения изсушените билки често се нападат от т. нар. складови вредители, които са над 300 вида, и с вредната си дейност нанасят чувствителни щети на нашето селско стопанство. По-често срещащи се складови вредители по лекарствените растения са следните:

От сем. Брашнени акари (Tyroglyphidae) често се среща обикновеният брашнен акар (Tyroglyphus farinae L.). Освен зърнените храни, тестените произведения и др. той напада извънредно много семената на маслодайните (слънчогледа, лена, синапа) и етеричномаслените растения, шишарките на хмела, разните подправки, моравото рогче и др. От сем. Хлебни бръмбари (Anobiidae) заслужава да се спомене хлебният бръмбар (Anobiwn panicewn L.). Той е светло- или тъмнокафяв и стига на дължина до 3,5 мм. За една година създава 3—4 поколения. Напада както зърнените храни, така и всички наши билки — лайката, лудото биле, гръмотръна и др. Към същото семейство спада и присторникът (Ptinus fur L.). Този бръмбар също стига на дължина до 3,5 мм. Напада всички билки, включително и отровните. Дава 2—3 поколения годишно. От сем. Хоботници (Curculionidae) широко разпространена у нас е житната гъгрица {Sitophilus granarius L.). Тя има тъмнокафяв до черен цвят и стига дължина до 4 мм. Напада както зърнените, така и всички лекарствени растения и техните семена. От сем. Молци (Tineidae) почти навсякъде в България е разпространен житният молец (Tinea granella L.). Освен зърнените храни и диворастящите плодове, като къпини, малини, боровинки, шипки и др., поврежда и изсушените гъби. Житният молец дава 3 поколения годишно. От сем. Огневки (Piralidae) навсякъде в България е разпространен молецът по сушените плодове (Plodia intetpunctella Hb.). Гъсеницата му нанася повреди на всички наши билки.

Лекарствените растения се нападат също и от гризачи, които се хранят главно със семената и плодовете им. Тук спадат сивият плъх (Ratus norvegicus Вег.), домашната мишка (Mas musculus L.y) и др.

За борба с неприятелите на билките складовите помещения един път в годината се почистват основно, измазват се с варов разтвор, като подовете и стените им се дезинфекцират. При откриването на неприятели обаче нападнатите билки се пренасят в т. Hар. карантинни помещения, където се обеззаразяват чрез нагряване 1—2 часа в сушилня до 60°С или чрез третиране с инсектицидни препарати,, а складовете веднага се почистват и обеззаразяват по посоченият начин. Обеззаразяването може да се извърши още с ултракъси вълни или чрез обгазяване с определени дози серен двуокис, серовъглерод, тетрахлорметан, етиленов двухлорид, циановодород и др. в херметично затворени помещения. При обгазяването трябва да се вземат мерки за предпазване на обслужващия персонал.

За борба с мишките и плъховете се употребяват капани или отровни примамки, съдържащи цинков фосфид, алфанафтилтио кар­бамид (АНТУ), кумаринови средства и др. По-голяма част от инсектицидите и дератизационните препарати са отровни и за човека, затова те трябва да се употребяват по дадени указания.

Подобни статии

Препариране на насекоми

Препариране на насекоми

Тези любители на природата, които имат по-голямо влечение към ентомологичната фауна на нашата страна и желаят да си направят собствена колек...

Критична възраст на жената (Климактериум)

Критична възраст на жената (Климактериум)

Значителна част от жените имат твърде погрешна представа за критичната възраст, поради което някои съвсем не се интересуват от нея, а други ...

Високо кръвно налягане (Хипертонична болест)

Високо кръвно налягане (Хипертонична болест)

Артериалното кръвно налягане се измерва с две стойности — едната по-висока (систолично налягане), а другата — по-ниска (диастолично налягане...

Защо са увеличени лимфните възли?

Защо са увеличени лимфните възли?

Както острото, така и дълготрайното уголемяване на лимфните възли (лимфни жлези) обезпокояват и тревожат родителите. Това увеличение се срещ...

Когато детето се оплаква от болка

Когато детето се оплаква от болка

Болката е често оплакване при детските заболявания. Нерядко и лекарят е затруднен при установяването на нейната истинска причина. През отдел...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

27.04.2012

Обновено
Обновено

02.05.2012

Прочетено
Прочетено

4288

Нередност Докладвай за нередност
0 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия