А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я
Пикочна киселина
Пикочната киселина е краен продукт от обмяната на пурините в организма. Образува се главно в черния дроб. В кръвната плазма се намира почти изцяло (96,8%) под формата на натриеви урати. При повишаване на концентрацията на уратите над 430 µmol/l, плазмата се насища и могат да се образуват уратни кристали. Около 2/3 от дневната екскреция на пикочната киселина става с урината. Останалата 1/3 се излъчва през червата.
Показания за изследване: подагра; контрол на лечението с цитостатици при хематологични заболявания; проследяване на заболявания протичащи със значителен разпад на тъкани; продължително гладуване; отравяне с олово; контрол на заболявания, в хода на които се наблюдава намалено отделяне на пикочна киселина от организма хиперпаратиреоидизъм, хипертиреоидизъм, акромегалия, гликогенози).
Подготовка на пациента: Важно изискване е предния ден преди изследването да не се приема храна, богата на пурини (черен дроб, бъбреци, стриди и др.).
Биологичен материал: серум, урина.
Референтни граници:
Серум:
новородени: 150-360 μmol/l мъже: 208-387 μmol/l
кърмачета: 60-240 μmol/l жени: 149-363 μmol/l
деца: 180-340 μmol/l
Урина: 1,19-4,16 mmol/24h (0,2-0,7 g/24h)
Концентрацията на пикочната киселина е по-висока сутрин и по-ниска през нощта.
Повишена концентрация на пикочната киселина в серума (хиперурикемия):
1. Увеличен прием на богата на пурини храна.
2. Увеличено образуване на пикочна киселина в организма:
- първична подагра;
- лечение на левкози, лимфома, мултиплен миелом, полицитемия и др. с цитостатици, поради повишено разграждане на клетъчните ядра;
- при пациенти с хемолитична и мегалобластна анемия.
3. Намалено отделяне от организма:
- бъбречни заболявания;
- някои ендокринни заболявания (хипертиреоидизъм, хиперпаратиреоидизъм, акромегалия);
- при лечение с медикаменти като тиазиди, туберкулостатици, салицилати.
Повишената концентрация на пикочната киселина е важен рисков фактор за исхемичната болест на сърцето.
Намалена концентрация на пикочната киселина:
1. Тежки чернодробни заболявания.
2. Потискане на ксантиноксидазата.
3. Ксантинурия.
4. Предозиране на урикозурични средства (Allopurinol).
5. Лечение с фенилбутазон, салицилати във високи дози.
