А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я
ЛДХ (LDH)
Лактатдехидрогеназата (ЛДХ) е оксидоредуктаза с коензим никотин-амидадениндинуклеотид (NAD). Тя катализира двупосочно прехода от аеробна към анаеробна гликолиза (лактат ↔ пируват). Разположена е в цитозола и структурно представлява тетрамер изграден от два вида субединици, сърдечен тип - Н с висока анодна електрофоретична подвижност ("бърза"), която е разпространена в тъкани с предимно аеробен метаболизъм (миокард, бъбреци, бял дроб), и мускулен тип - М, електрофоретично "бавна", в тъкани с предимно анаеробен метаболизъм (скелетни мускули, черен дроб, еритроцити). В много тъкани, както и в серум, ЛДХ се среща като 5 изоензима, поради съществуването на хибридни форми с по-ниска електрофоретична подвижност от Н4 (ЛДХ1); Н3М (ЛДХ2), Н2М2 (ЛДХ3), НМ3 (ЛДХ4) и М4 (ЛДХ5). Особена форма се установява в тестиси и спермална течност, но тя няма особено клинично значение.
Показания за изследване: ЛДХ и ХБДХ са добър ретроспективен показател за инфаркт на миокарда. Потвърждават наличието на мускулни увреждания, мегалобластни и хемолитични анемии.
Биологичен материал: Кръв се взема при стандартни условия и се отделя плазма или серум без хемолиза.
Лекарствена интерференция: Артифициалната хемолиза е чест източник за фалшиво положителни резултати. Железни срли, Allopurinolq, ацетилсалицилова киселина, някои антибиотици и орални контрацептиви интерферират положително, Amikacin, Clofibrate и др. - отрицателно.
Референтни граници: ЛДХ на 37 ºС с пирувт за субстрат има граници 200-460 U/l и почти два пъти по-ниски при използване на лактат за субстрат. Границите на ХБДХ са 100-200 U/l. Процентът на изоензимите в серума силно зависят от използваната техника и е приблизително за Н4 - 20-35%, за НзМ - 32-40%, за Н2М2 - 17-20%, за НМ3 - 3-12% и за М4 - 4-12%.
Увеличена активност 10 пъти над горната референтна граница на ЛДХ:
- напреднала мегалобластна анемия (предимно средните изоензими).
Увеличение 5-10 пъти над горната референтна граница:
- инфаркт на миокарда (предимно бързите изоензими и алфа-ХБДХ), общата ЛДХ надхвърля горна референтна граница след 12-14 часа и се нормализира към 12-25-ти ден, алфа-ХБДХ следва сходна динамика, но по средата на периода увеличението й е по-силно изразено;
- мускулни травми, миозити и други мускулни заболявания (за сметка на бавните изоензими, които имат кратък живот в серума);
- хемолитични анемии - от еритроцитен произход;
- остри панкреатити (предимно средните изоензими);
- тежък токсичен хепатит (предимно бавните изоензими - ЛДХ-М4).
Увеличение до 5 пъти над горната референтна граница:
- инфекциозна мононуклеоза;
- чернодробни паренхимни увреждания (за сметка на бавните изоензими М4 и НМ3, които имат кратък живот в кръвта);
- у възрастни лица с диспептичен синдром насочва към първичен или метастатичен рак на черния дроб, особено при нормални или леко увеличени трансаминази (несигурен показател).
Намалената активност обикновеннo няма клинично значение.
