А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я
Задухът представлява задълбочено и учестено дишане с участието на спомагателната дихателна мускулатура. Понякога дишането може да бъде повърхностно. Болните усещат задуха като недостиг на въздух. Диспнеята се обуславя от хиперкапния, хипоксемия, от промени в състава на кръвта, хемодинамични нарушения в дихателния център, психични и рефлекторни влияния. Среща се при заболявания на дихателните пътища, белите дробове, плеврата, гръдния кош, сърдечносъдови заболявания, по-рядко бъбречни, нервни, кръвни и други заболявания.
Различават се:
1. Инспираторна диспнея. Възниква при запушване или стеснение на горните дихателни пътища (нос, фаринкс, ларинкс), а понякога и на трахеята от тумори, чужди тела, стриктури. Затруднено е вдишването. При силна степен на стеснение на горните дихателни пътища дишането става шумно (стридорозно дишане). Получава се инспираторно хлътване на югулума, междуребрията и епигастриума.
2. Експираторна диспнея. Дължи се на стеснение на малките бронхи или намаление на еластичните възможности на белодробната тъкан. Затруднено е изгонването на въздуха от алвеолите, поради което издишването е удължено, често е шумно.
3. Смесена диспнея. Среща се при много остри и хронични заболявания на белите дробове, при заболявания на плеврата, сърдечна слабост и др. Затруднени са и двете фази на дишането.
Най-честите причини за поява на задух са:
1. Заболявания на горните дихателни пътища:
- остър ринит;
- носни полипи;
- ретрофарингеален абсцес;
- аденоидни вегетации;
- остър ларингит;
- чуждо тяло в ларинкса;
- оток на ларинкса;
- злокачествен (стенозиращ) ларинготрахеобронхит;
- парализа на гласните връзки;
- тумор на ларинкса;
2. Белодробен задух:
- хроничен бронхит;
- бронхиолит;
- пневмонии;
- абсцес на белия дроб;
- тумор на белия дроб;
- белодробна туберкулоза;
- бронхиална астма;
- хронична обструктивна белодробна болест;
- идиопатична белодробна фиброза;
- емфизем;
- белодробна емболия;
- пневмосклероза;
- плеврит;
- пневмоторакс;
3. Задух с причина в медиастинума:
- медиастинален тумор;
- ретростернална струма;
- увеличени медиастинални лимфни възли;
- тимусна хиперплазия;
4. Сърдечен задух:
- левостранна сърдечна недостатъчност;
- митрални и аортни клапни пороци;
- миокарден инфаркт;
- миокардит;
- перикардит;
5. Психогенна диспнея:
- хистерия;
6. Централна диспнея - има смущения в дихателния център.
- мозъчен оток;
- мозъчен тумор;
- мозъчна атеросклероза;
- мозъчен кръвоизлив;
- енцефалит;
- черепномозъчни травми;
- отравяния;
7. Задух при неврологични и мускулни заболявания:
- мускулна дистрофия;
- дерматомиозит;
- полиомиелит;
- тетанус;
8. Други причини:
- висок стоеж на диафрагмата;
- фрактури на ребра;
- бъбречна недостатъчност;
- ацидоза;
- затлъстяване;
- анемия.
Задухът може да се появи пристъпно (пароксизмална диспнея) или да бъде по-продължително състояние (трайна диспнея). Пароксизмална диспнея се наблюдава при бронхиална астма и кардиална астма.
Според тежестта се различават следните степени на задух:
1. Физиологичен задух. Появява се при беден на кислород въздух на по-голяма надморска височина или в затворено помещение.
2. Задух при физическо усилие.
3. Задух при покой. Особена форма е ортопнеята – задух при легнало положение, който се облекчава при сядане или изправяне.
4. Асфиксия (задушаване). Представлява застрашаващо живота състояние.