Към 3-4 -годишна възраст детето вече може да брои до пет, след това до десет и към края на предучилищната възраст много от децата вече броят до сто и над сто. В тази възраст се усвоява отчасти и действието събиране: детето научава, че едно плюс едно прави две, че като се прибави към пет едно, се получава шест. За това много му помагат подходящо съставените книжки, но най-много - собствените му пръстчета. Действията умножение и деление обаче оставете за училищната възраст.
В края на предучилищната възраст повечето от децата започват да опознават буквите - отначало своята буквичка, след това на мама, на татко, докато научат цялата азбука. Някои деца на 5-6 години вече четат в буквара, даже и надписите по витрините и магазините. Да учим ли 5-6 -годишното дете на четене и смятане? Нарочно, целенасочено и по задължение - не! Но щом едно дете проявява несъмнен интерес, не бива да го възпираме, още повече да му забраняваме. Нека не забравяме, че акцелерацията, т.е. ускорението в развитието, се отнася не само за ръста и телесната маса, но и за умственото развитие. Та нали тъкмо затова бе въведено училищното обучение от шестгодишна възраст. Не се страхувайте, че детето ви, което вече чете и смята, като иде в училище, ще скучае или ще му бъде безинтересно. Що се отнася до писането обаче, това е далеч по-трудно, не се захващайте да учите малките деца да пишат букви.
Дайте им да рисуват. Драсканиците от ранната възраст сега вече се заместват от рисунки, в които ще видите и слънцето, и планината, и къщичката, та дори и прозореца. Рисуват и хора, и момченца, и момиченца, които вие ще различите по дължината на косите и по панталонките и рокличките. Предоставете тази възможност на децата, като им купите блокче и моливи. Иначе те ще рисуват там, където не бихте желали да се драска. Рисуването доставя голямо удоволствие на детето. Накрая то възпитава у детето усет за красивото.
Фиг. Първи изпит
Детето мисли логично. Вече не можете да го лъжете, че бебетата биват донасяни от щъркелите, защото то е научило, че на есен щъркелите отлитат на юг в топлите страни. И ето че малкият умник ви задава предизвикателния въпрос: «Ами през зимата, като няма щъркели, откъде идват бебетата?» Няма накъде, ще трябва да признаете, че бебетата излизат от корема на своите майки, т.е. че се раждат. Така както птичките снасят яйца, от които се излюпват малките пиленца. Ето един пример за логично разсъждение от страна на малкото дете. Баба му го убеждава, че като не яде, няма да порасне, а то пита: «Мама също ли не е яла и затова е останала по-малка от татко?»
Фиг. Размисъл
