Съвети за чувствителните към шума хора

Борбата срещу шума е още в началото си и успехът й зависи повече от съзнанието на хората, отколкото от техническите ме-роприятия против него. Тъй като и в самото жилище съществува т.нар. «вътрешен шум», мерките за неговото изолиране трябва да се предвидят още при планирането на сградата. Изолирането на външния шум обикновено се осъществява чрез по-дебели зву-копоглъщащи стени, изградени от кухи тухли, добре измазани с хоросан. Особено добри изолатори на шума са се оказали пено-бетонните материали, чието приложение в днешно време започва да се налага все повече и повече.
Дръвчета или по-високи храсти около сградите са доста ефи-касно средство в борбата срещу уличния шум.
Прозорците също играят немалка роля. Един обикновен про-зорец пропуска много повече шум, отколкото двойният прозорец, при който въздушният пласт между двете крила действа не само изолиращо срещу уличния шум, но същевременно е и защитно средство против студа. Така наречените «каширани прозорци» (с двойно стъкло върху единична рамка) в това отноление отстъпват на двойните прозорци. За да разчитаме на изолиращото действие на прозорците от уличния шум, те трябва да бъдат добре уплътнени и добре затворени.
Борбата с вътрешния шум в жилището е също въпрос на доброто му планиране. Всички помещения, свързани с вдигане на шум, каквито са кухнята и банята, трябва да се групират и по възможност да не са срещу спалнята или работния кабинет. Ако това е невъзможно, спалните помещения и работните стаи трябва да бъдат изолирани с подходящи материали. За тази цел могат да се използват хераклитови плочи, които се изработват от дървесинни отпадъци, добре слепени под налягане. За вътрешна изолация против шума може да се използва и соломит, който се изработва от слама, импрегнирана с водно стъкло и след това пресована във вид на плочи. Соломитьт е много добър звуков и топлинен изолатор.
Неприятният шум, който идва от околните жилищни помещения и горните етажи, може да се избегне чрез конструктивни решения, засягащи подовете и таваните. Като изолатори могат да се използват заглушаващи шума материали, поставени под подовете. Такива са например сгурията, стъклената вълна и др. Стените могат допълнително да се облицоват с поглъщащи шума материали, а вратите да се подплатят с шумозаглушителни плоскости. Добре уплътнените или специално изработените врати са също важна мярка против вътрешния шум.Шумозаглупштелна плоскост за вратите може да си направи
всеки, и то със сравнително малко средства. Използва се стиропор,плътен филц (кече) или подръчни средства, като вата от стари юргани и дюшеци и пр.

Вътрешна част на заглушаваща плоскост за врата

Фиг.1 Вътрешна част на заглушаваща плоскост за врата


На фиг. 1 е показана вътрешната част на една заглушаваща
плоскост за врата. Според размерите на вратата от чамови летви
с дебелина 18 мм и широчина около 28 мм се сковава основата или рамката 2, която е подсилена с напречите летвички 2а. В зависимост от конструкцията на вратата и от мястото на бравата рамката може да се подсили допълинтел но и с вертикални летвички 3.

Хоризонтален разрез на каса за врата

Фиг. 2 Хоризонтален разрез на каса за врата

На фиг. 2 е показан хоризонтален разрез на касата на вратата 3 и 5, монтираната към нея врата 1 и заглушаващата плоча 4.

Тъй като отвесните вътрешни стени на касите на вратите в повечето случаи не са абсолютно успоредни, това налага рамката 2 да се сглоби в зависимост от тяхното разположение, за да съвпадне точно.

Прикрепване на заглушаваща плоскост за врата

Фиг. 3 Прикрепване на заглушаваща плоскост за врата

Заглушаващите плоскости от стиропор, кече или други материали се прикрепват към жлебовете на вътрешните отвори на рамката 2 с лепило и леко се приковават. След това рамката се поставя на пода и върху нея кръстосано се прикрепва допълнителен пласт от вата 6. Накрая върху рамката се опъва изкуствена кожа или друга подходяща материя 7. Страничните ръбове се прихващат към вътрешните стени на рамката в точките 8а и 86.
На фиг. 3 е показано прикрепването на заглушаващата плоскост 4 към самата врата. В нея се пробиват с бормашина или тънък свредел отворите 7, в които се завинтват малко по-дебели и по-дълги винтове за дърво 2, за да могат да се прихванат здраво и за рамката 3. Трапчинката, оставена от винта 2 в точката 1, се пълва с маслен кит или със стъкларски маджун, които след заглаждането им с шкурка се покриват с блажна боя или подходящ лак.

Подобни статии

Спорт на възрастната жена

Спорт на възрастната жена

Периодът на климактериума Възрастта е условно понятие. Твърде често хората изглеждат или по-възрастни, или по-млади от истинската си възрас...

Съвети за промяна в стила на живот при хиатален пролапс

Съвети за промяна в стила на живот при хиатален пролапс

Диафрагмална херния Хората, които страдат от инвентрация на хиаталния отвор трябва стриктно да следят с какво се...

Членестоноги

Членестоноги

Това е една от най-големите групи в зоологията. Членестоногите действуват болестотворно на голям брой животни и специално на човека като пар...

Рахит

Рахит

Рахитът е заболяване на растящия детски организъм, при което в костите не се отлагат достатъчно калциево-фосфорни соли. Нещо повече - даже с...

Неврози в детската възраст

Неврози в детската възраст

Най-често те се дължат на неправилно и травматизиращо детската психика възпитание и отглеждане или пък са резултат на прекарани тежки заболя...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

08.03.2009

Обновено
Обновено

10.03.2009

Прочетено
Прочетено

2464

Нередност Докладвай за нередност
0 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия