Неврози в детската възраст

Най-често те се дължат на неправилно и травматизиращо детската психика възпитание и отглеждане или пък са резултат на прекарани тежки заболявания. Немалка роля играят напрежението и преумората в училище. В някои случаи съществува и наследствена предразположеност.
В ранната детска възраст и в предучилищната възраст неврозата може да се изяви с нарушения на говора (т.е. заекване), с безапетитие, с нарушения на съня, с напикаване по време на сън, с прояви на необичаен страх. Характерно за неврозите в ранната детска възраст е, че при разкриване и отстраняване на техните причини лесно се стига до подобряване и излекуване. За тяхното предотвратяване голяма роля играе доброто и спокойно домашно възпитание.
За училищната възраст са характерни тиковата невроза, дизморфната невроза, натрапчивите неврози, тежките форми на нервно безапетитие.

 

Заекване

Заекването се среща в 1 % от всички деца, като по-често засяга момчетата. Настъпва обикновено към 2-4-годишна възраст, но може да се появи и към 5-10 години. Неговите причини са различни: прекалено сурова дисциплина, претоварване на детето със словесна информация, конфликтни преживявания в семейството или в детската градина, наследствена предразположеност. При много деца може да се появи бързопреходно заекване, когато на детето се поставят за изпълнение трудни и непосилни задачи.
При постепенното развитие на говора у децата към 2-3-годишна възраст нормално могат да се наблюдават повтаряния на думи и срички, което е свързано с несъвършенството на двигателния говорен апарат. Тези нарушения обаче бързо се преодоляват.
При истинското болестно заекване се отнася за общо координационно нарушение в осъществяването на говорната реч. В някои случаи детето многократно повтаря срички или думи, преди да продължи да говори. В други случаи детето заеква на началната буква (п-п-п, м-м-м, а-а-а), като следващите думи се произнасят необичайно бързо. Преди да започне да говори, детето е напрегнато и неспокойно, устните му са стиснати, тялото също е напрегнато, а понякога лицето е леко зачервено и изпотено.
Когато родителите забележат първите прояви на заекване, не трябва да се бавят с търсенето на лекарска помощ.
Някои полезни съвети към родителите, които имат заекващо дете: Говорете ясно и отчетливо, а също така малко по-бавно. Не наказвайте и не упреквайте детето за неговото заекване. Създавайте около него спокойна и уверена обстановка. Поощрявайте го по-често да пее и декламира, обикновено тогава то не заеква. Укрепвайте неговата увереност, че чрез упражнения за бавно и ритмично говорене ще може да преодолее своя дефект. Търсете
навреме съвета на лекар и учител, които сезанимават с обучението на децата с говорни нарушения.

Страхова невроза

Страховата невроза се среща през всички периоди на детството. Детето има неприятното чувство, че нещо заплашва неговото здраве и дори неговия живот. То изпитва необичаен и немотивиран страх. Разбира се, този страх се различава oт уплахата, която децата изпитват при лекарски преглед или болезнени манипулации.
В едни случаи страховата невроза се появява след внезапно преживяно неприятно събитие (ухапване от куче, ужилване oт
оса, автомобилна катастрофа и др.). В други случаи детето без
всякаква видима причина започва да изпитва страх от различни неща(насекоми, животни, тъмнина, страх да остане само и др.) и мъчно се убеждава в неоснователността на своите изживявания.
За малките деца е характерен страхът да останат сами и те постоянно се държат за полата на майката. По-късно този страх може да се прояви при постъпване в детска градина или при тръгване на училище. В много от тези случаи детето се плаши не толкова от училището, колкото от това, че ще бъде отделено oт майката. Затова трябва да се търсят начини за постепенно приспособяване на детето към условията в детската градина и в училището.
През пубертета може да се появи страх от бързо настъпващите промени в телосложението - израстване на височина, напълняване и др. (дизморфна невроза).
За предотвратяване на страховата невроза у децата голямо значение има домашното възпитание. Грешките на родителите се свеждат до чести заплашвания, принуждавания, педантично строги н неизпълними за детето заповеди и нареждания. У детето постепенно се създава чувство на несигурност и неувереност. Известно влияние може да упражнят и грубото и гневно отношение на обслужващия персонал в детски заведения, заплашванията от страна на другарчетата, гледането иа филми с ужасни сцени. Всички тези неблагоприятни въздействия трябва да се намалят и отстранят. Възпитанието трябва да внушава на детето увереност и да създава спокоен и оптимистичен климат. Добре е да се поощрява смелостта и самоувереността, като постепенно детето се тренира да понася леки страхови преживявания. С търпеливо възпитателно въздействие постепенно децата се освобождават от своята страхова невроза.

 

Тикова невроза

Тиковата невроза се наблюдава в ученическата възраст и е по-рядко при децата под 7 години. По-често се засягат момчетата. Появата на тикове тревожи родителите и създава някои затруднения в обучението.
Причините за тиковите движения иевинаги е лесно да бъдат установени. Ние често наблюдаваме, че при децата с дълги коси, които падат върху очите им, често се създава навик да отмятат главата си назад. Понякога тези навични движения остават и след промяна на прическата. При възпаление на очите децата започват често да мигат и това мигане продължава и след излекуване на очното заболяване. При разпит родителите съобщават, че тикове са имали и други членове от семейството и рода.
Сега се приема, че тиковата невроза представлява временно функционално нарушение в развитието и приспособяването на двигателната активност към изискванията за съответната възраст. В пубертетната възраст подрастващите са склонни да извършват премного разхвърляни движения. И когато са налице някои травматизиращи нервната система преживявания, лесно се стига до развитие на тикова невроза.
Тиковете са неволеви, повтарящи се движения. Обикновено децата се опитват да ги обяснят с някаква предизвикваща ги външна причина. Но те са неволеви и детето не е в състояние да ги възпре и предотврати.
Най-често тиковете се наблюдават в областта на главата и лицето: отмятането на главата назад, напред или встрани, движения, като че ли ги стяга яката, мляскане, подсмърчане, плезене на езика, мигане, обръщане на очите встрани и най-разнообразни други гримаси. В други случаи може да се появи бързо преходно скърцане със зъби, цъкане с език или леко покашляне. В останалите части на тялото могат да се появят най-разнообразни движения като повдигане на едното рамо, почукване с пръсти, поздрав с ръка, почесване, приклякване, танцови стъпки и др. Може да е налице хълцане или кратки извиквания (ой, ух, ах и др.). Рядко се срещат и словесни тикове, при които не на място се изговарят отделни думи.
По време на сън тиковете не се появяват. През деня те се повтарят многократно и това може да продължи седмици, месеци и дори години, като от време на време стават по-чести, а след това намаляват. В течение на седмици и месеци могат напълно да изчезнат и след това отново да се появят. При повторното им явяване могат да изменят своя характер, интензивност и место-разположение. При страх, възбуда, преумора и афектиране те се засилват. При наказания на децата не се постига желаният резултат, а движенията дори се засилват. В много случаи тиковете, особено когато са чести, могат да затруднят писането и четенето, а също да доведат до неприятни взаимоотношения с дру-гарчетата.
Умственото развитие на децата е добро и понякога много добро. Тези деца най-често са свръхподвижни, чувствителни, лесно се разгневяват и избухват при незначителни поводи. При много от тях се наблюдават и други нервни прояви (упорито безапетитие, нощен страх, гризане на ноктите, резки промени в настроението и др.).
Какво трябва да правят родителите? Те не бива да изпадат в излишна паника, тъй като това е временно и доброкачествено в повечето случаи заболяване у подрастващите. Също така не трябва да правят опити за лечение без съвет от лекар. Родителите е нужно да се погрижат за възстановяване на спокойната възпитателна атмосфера в семейството и училището, като се стремят постепенно да намаляват и отстраняват травматизиращите и обременяващите нервната система на детето преживявания. Необходимо е търпение. Постепенно детето трябва да се приучи да овладява своите нервни реакции. Двигателната активност на децата не бива да се ограничава, а правилно да се насочва. Крайно необходимо е да се осигурят повече движения на чист въздух, подходяща гимнастика и спорт, но не от състезателен характер, изучаване на народни хора и танци и на други любими игри. С израстването и съзряването на детето тиковете постепенно изчезват.

Подобни статии

Периоди на детската възраст

Периоди на детската възраст

Детството се дели на няколко периода, които се различават както по отношение на физическото развитие на детето, така и по отношение на реакт...

Неврози

Неврози

Неврозите са заболявания на нервната система, конто се определят най-общо като функционални нарушения в дейността на главния мозък, без да и...

Захарен диабет в детска възраст

Захарен диабет в детска възраст

Захарният диабет (захарна болест) е хронично, дълготрайно заболяване, което се характеризира с нарушения във въглехидратната обмяна, както и...

Късна училищна възраст

Късна училищна възраст

Късната училищна възраст обхваща периода от 11 до 14 години. През тези години се извършва коренно преустройство на организма. Детето навлиза...

Физическо развитие през пубертетната възраст

Физическо развитие през пубертетната възраст

Растежът е биологично свойство на живия организъм. Той представлява увеличение на масата и повърхността, причинено от развитието на тъканите...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

08.06.2009

Обновено
Обновено

08.06.2009

Прочетено
Прочетено

13876

Нередност Докладвай за нередност
5 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия