Най-здравословното хранене

Все още остава неразрешен един обикновен и конкретен въпрос: Когато дойде време за ядене - закуска, обяд или вечеря - КАКВО ТРЯБВА ДА СЛОЖИМ НА МАСАТА КАТО ХРАНА, която действително ще ни осигури само сили, живот и здраве? За да разрешим този въпрос и да получим най-прекия отговор, би трябвало не да следваме пътя на теоретизирането, а да надникнем там, където практиката е дала резултати, там, където установеният начин на хранене е гарантирал добро здраве - физическо и душевно - й където хората не са обременени от никакви болести. Колкото и да ни изглежда чудно и невероятно, все още на нашата планета съществуват уединени народи й племена, които не знаят какво е грип, склероза, диабет, алергия, колит или която и да е друга от нашите болести, които съпътстват ежедневието ни. Там диетични книги няма, няма институти и ръководства за хранене, но всеки знае с какво да нахрани детето си, когато то огладнее, както и какво да сложи на масата за себе си. И един от тези народи, събудил интерес в целия културен свят, се оказа

МАЛКИЯТ ЗДРАВ НАРОД ХУНЗА.

За хунзийците, обитаващи една от долините на Хималайските планини (сега щат на Пакистан), се заговори за първи път преди около 7-8 десетилетия, благодарение на английския лекар Робърт Мак Карисън. Основният проблем, който той третира в медицинските си трудове, са болестите като последица от грешки в храненето както при отделния човек, така и при цели народи. И според възприетата или практикувана диета съответно се развива и определено заболяване. За да докаже своето становище, той напуска професорското си място в Англия и отива в Индия, където има въз-можността да проучва много племена и народи, които се хранят по различен начин. Цели седем години изучава техните диети и развилите се съответно заболявания. По силата на обстоятелствата достига и до здравия народ Хунза, който се оказва негов истински шанс. Той е изненадан и поразен от факта, че на нашата земя има народ, сред който не съществуват болести, болници и болногледачи, народ - весел, жизнерадостен и щастлив. Твърде работливи и живеещи задружно, те са превърнали голите планински хребети в истински райски кът. По съвсем естествен и неусетен начин хората в Хунза доживяват до 100-120 и повече години, като столетниците не са грохнали хора с изродена физика и психика. Наблюденията в проучванията си д-р Карисън описва в своя труд, издаден в Англия. Светът за пръв път чува и научава за чудния и здрав народ, живеещ в своята райска долина. Книгата му събужда голям интерес, но всичко описано в нея изглежда като красива приказка и звучи невероятно. Но главният въпрос, който занимава д-р Мак Карисън, е на какво се дължи изключителното здраве на този народ? В съседство с хунзийците обитават още няколко народа, които живеят на същата височина, климатични условия, бит, но не притежават тяхното здраве. Оказва се, че единствената разлика между тях и Хунза е само в начина на хранене, в практикуваната диета. Д-р Карисън е доволен, защото теорията му е потвърдена:

ЗДРАВЕТО ЗАВИСИ ОТ НАЧИНА НА ХРАНЕНЕ.

Към народа на Хунза впоследствие се отправиха много изследователи, лекари, учени, журналисти. Американската изследователка Рене Тейлър, натрупала особено изчерпателни сведения за Хунза, пише: „В Хунза народът живее над 100 години в отлично умствено и физическо здраве; голямата придобивка там е липсата на сърдечни заболявания, както високо и ниско кръвно налягане. Там ревматичните заболявания, диабетът, артритът и още много други болести въобще не са известни. Детските заболявания като заушка, морбили, варицела и прочие са съвсем непознати. Няма и детска смъртност..." Всичко казано от д-р Карисън, че Хунза е действително здрав и дълголетен народ, е напълно потвърдено от всички изследователи.
Тук съвсем естествено възниква въпросът:

С КАКВО СЕ ХРАНИ ХУНЗИЙСКИЯТ НАРОД?

Основно място в неговото меню заемат растителните продукти - плодове, зеленчуци, житни храни -при това в сурово състояние. Въпреки височината на терена, на който живеят хунзийците (над 2000 метра), поради добрата грижа за земята и екологичната й чистота там добре виреят череши, ябълки, круши, праскови, черници, както и кайсии с изключителна сладост. И забележете - никой не прави от тях компоти за зимата. За зимата се сушат единствено кайсиите, които се отглеждат в големи количества заради маслото, което те приготвят от костилката и което ползват като мазнина при приготвянето на храната. Аз имах възможност да опитам техните кайсии. Те са по-дребни от нашите, с по-кръгла костилка, но са изключително гладки. Отглежданите зеленчуци са моркови, зеле, салата, ряпа, тиква, спанак, както и различни варива. Спанакът присъства постоянно на трапезата в сурово състояние. Това, което не може да се приема в сурово състояние, се приготвя задушено на слаб огън. Хлябът, който употребяват, е винаги черен - смляното зърно се ползва цялостно, без да се отделят нито триците, нито зародишът. Отглежданите зърнени храни са жито, ечемик, просо и елда, които често влизат в състава на хляба в различни комбинации. Смилането на зърната, омесването на хляба и опичането му обикновено става в един и същи ден, тъй като всеки дом разполага с ръчна мелничка. Хлябът присъства на масата при всяко хранене. Зърнените храни се ползват от хунзийците и в покълнало състояние. Млякото и млечните продукти са нещо като лукс, деликатес. Причина за това са ограничените възможности за отглеждане на добитъка. Заобиколени с вечно снежните върхове на околните планини, пасищата са оскъдни. В по-ниекйте части на долината се отглеждат малко кози и крави, а в по-високите части - съвсем ограничено овце и якове. Млякото се използва обикновено като прясно в сурово състояние или като кисело, което се предпочита, защото се съхранява по-дълго, тъй като там хладилници няма. От него се приготвят още сметана и сирене. Хунзийците не са пълни вегетарианци, но месото използват изключително рядко: само при празници и тържествени случаи. Месото на убитото животно никога не престоява - веднага се обработва и консумира. Качеството му е изключително високо, тъй като животните се хранят с прясна, а не със синтетична храна. На празници ползват и малко вино, приготвено от превъзходното им грозде, но любимо тяхно питие е билковият чай. В Хунза се хранят два пъти на ден: на обед и вечер. Сутрин закуска изобщо не се приготвя. Обядът и вечерята са семпли и ограничени както по количество, така и по калорична стойност. Тази пестеливост, на която са научени още от детските си години, произтича от ограничената продукция на планинския терен. Там ресторанти, сладкарници, закусвални или други подкрепителни пунктове не съществуват. Всеки яде в дома си само онова, което ще му сервира майката или съпругата. В Хунза няма фабрики за тютюн, алкохолни и безалкохолни напитки или за бира. Това, което не само впечатлява, но истински изненадва изследователите на Хунза, е тяхната така наречена „гладна пролет". Въпреки съвсем ограниченото им традиционно хранене, всяка пролет, с напълването на кайсиевите дръвчета, те престават да поемат храна и остават само на едно питие, което приготвят от-сушените кайсии и вода. И тази омекотена форма на гладуване провеждат до узряването на кайсиите - един доста продължителен период от 2-3 месеца. През „гладната пролет" животът тече енергично -пролетта е сезон на усилена работа по полята и градините. Работният ден започва с първата светлина на зората и привършва със залеза на слънцето. А може би именно гладът допринася за успешното справяне с тежките пролетни задачи около примитивното земеделие. Точно тази „гладна пролет" дава основния отговор на изследователите учени за изключителното здраве и продължителния живот на хунзиийците. Установен факт вече е пречистващото, тонизиращо и подмладяващо действие на глада, а тук той се прилага системно - всяка пролет, и то твърде продължително, и дава възможност за основно и задълбочено пречистване на организма? Резултатът от подобно гладуване, съчетано впоследствие с превъзходна диета на хранене, с естествено физическо натоварване, с работа сред растителния свят и в пряк допир с природната среда, не може да бъде друг, освен пълно и естествено физическо здраве. Допълнение към всичко, и то не без значение за здравето на човека, е и психичната нагласа. Децата там се възпитават в честност, любов към човека и уважение към възрастните, както и в любов към работата. Престъпления, кражби, убийства и жестокост няма. Няма нито полиция, нито съдилища, нито затвори. Никой не се нуждае от тях. Д-р Мак Карисън е назначен като директор на Изследователския институт по храненето в Индия, което му дава възможност не само да продължи проучванията по поставения от него проблем, а и нагледно да покаже как

ПРАКТИКАТА ПОТВЪРЖДАВА ТЕОРИЯТА.

За своя опит той избира млади, здрави плъхове-албиноси - плъховете приемат същата храна, която ползва и човекът, а и биологично краткият им живот дава възможност да се проследят всички възрастови изменения. За плъхчетата са направени отделни клетки, поставени са да живеят в хигиенични условия според начина им на съществуване, абсолютно еднакви за всички. Различното между тях е начинът им на хранене според практикуваните диети на различните народи и племена в Индия. Още при обследването им д-р Кари-еън е наблюдавал в различните племена и общности развиване на заболявания, като кожни струпеи и обриви, очни заболявания, язви, циреи, лоши зъби, изкривен гръбнак, анемии, както и много стомашно-чревни заболявания. Основните продукти, които се включват в техните диети, са в различни варианти и комбинации: оризът, варивата, варените зеленчуци - в твърде непълноценни и неблагоприятни съчетания. Оказва се, че подложени на техните диети, плъхчетата развиват съответно същите заболявания. Ако е ползвана диетата на племето с кожните заоолявания, на плъхчетата им опадва козината. Една от клетките той отделя за 1200 плъхчета, които подлага на диетата на народите на Хунза. Друга - за плъхчетата, които остават на диетата, практикувана от англичанин с по-скромни възможности за изхранване на семейството си. Английската диета, предложена на плъхчетата, се състои от бял хляб, маргарин, варени зеленчуци, консервирано месо, конфитюри, желета, чай със захар. Още на 17-ия ден започват да се появяват нервни увреждания. Те постепенно развиват всички болести на нашия цивилизован свят - нервни, сърдечно-съдови заболявания, тумори. „Те бяха нервни, бяха склонни да хапят своите гледачи, посрещайки ги враждебно. Живееха нещастно заедно и още на 16-ия ден от началото на опита започнаха да убиват и изяждат по-слабите от тях..." - пише д-р Карисън. Съвсем различно се чувстват плъхчетата в другата клетка. Диетата на ползваната от тях храна се състои от пълноценен хляб, леко намазан с масло, покълнали варива, сурови моркови и зеле, неварено мляко и миниатюрни порции месо с костите веднъж седмично, както и изобилие от вода. В клетките си те съществували много щастливо и безгрижно - времето им минавало в игри и боричка-ния. Сговорчиви помежду си, те с радост са посрещали своя гледач. Дори и при възрастните не са открити заболявания. Но д-р Карисън не спира опитите си дотук. Изследвайки въпросите на храненето и действието на храната върху живите организми, той отстранявал болните плъхчета и ги поставял в клетката при плъхчетата, подложени на хунзийската диета. И забележете: при смяната, на храната с природосъобразна болестите изчезвали и плъхчетата оздравявали.

РЕШАВАТ ЛИ КАЛОРИИТЕ ЗДРАВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ЧОВЕКА?

От всичко казано дотук става ясно, че урокът, който ни дават хунзийците, е следният: ползваната от тях храна е с много по-ниска калорична стойност (хранят се ограничено и семпло), а физическото им натоварване е многократно по-голямо поради примитивното им земеделие. Ние се храним обилно и калорично, а работният ни ден протича по канцеларии, бюра, офиси и фабрични помещения, където машините са отменили и улеснили труда на човека. Балансът между получената и изразходваната енергия е нарушен. Освен това при народа на Хунза употребата на месото и продуктите от животински произход като мляко и млечни произведения е сведена до минимум, докато в цивилизования свят ползването им е изобилно, въпреки че вече се отчита, че не това е храната на човека, определена му от природата. В Хунза нервни и психични заболявания не са регистрирани, докато при нас процентът е висок и продължава да расте. С природосъобразната си форма на хранене и начин на живот хунзийците са оформили здрава и стабилна нервна система, добро самочувствие и етична психика. Там няма гонитба за бизнес, забогатяване, кариера, защото на истински здравия съответства здрава и оптимистична психика - човекът е доволен от малко и щастлив от нищо. Щастливият народ на Хунза не чака да му пеят радиото и телевизията, за да го развеселяват - той сам пее, докато работи.

Коментари за Най-здравословното хранене

  1. 1.

    Благодаря! Знаете ли къде точно в Пакистан живее племето хунза?

  2. 2.

    Аз имам въпрос...Можем ли да считаме възрастта на тези хора за достоверна,когато в онези далечни времена при тях е нямало паспорти?

  3. 3.

    В коя част на Тивет живее племето хунза?

  4. 4.

    da mn xubavo

  5. 5.

    Всичко това е невероятно за нас ,но е факт.Този начин на живот и хранене е очевидно идеалният за човешката физиология,но ние имаме други представи за здраве,щастие и дълголетие.Тук цивилизацията е с пазарно мислене -едни ще работят,други ще прибират плодовете от труда,като ти осигуряват мними удоволствия и то на гърба на другите.Животът ни е изпълнен с извратености и в стремежа си да оцеляваме ,сме способни да се самоизяждаме.Проблемите на хората са възникнали още от времето ,когато някой по-силен е отнел нещо от по-слабия и не е бил наказан за това.Т.е. от древността.Но тези хора в културата и традицийте си са най-близо до правилото-"който не работи -няма да яде " и "човек за човека е брат".Изнемогата и мизерията така са ги сближили,че са си създали един съвършен микросвят,в който Господ им дава живот по-дълъг от на другите,благославяйки тяхното поведение.

  6. 6.

    всичко това е много хубаво , дано повече хора да започнат да живеят здравословно, а не само хунза...............

  7. 7.

    името им доста напомня на фусса ако разбирате какво имам предвит нищо чудно да имат някоя страшна тайна

  8. 8.

    В съчетание със здравословното меню, тези хора най-вероятно живеят на някои от местата, наречени "зони на дълголетието". Понякога те са толкова малки и локализирани, че нищо чудно въздействието да бъде упражнявано само върху едно племе, а условията в които живеят околните племена, да са много различни в енергоинформационно отношение.
    В близост до България изобилие на такива зони има в Абхазия.
    И в нашата държава се намират, но за съжаление (почти) никой не обръща внимание.
    Доколкото знам, подробна публикация по въпроса ще намерите скоро в профил fresnel.stories във фейсбук ;)

  9. 9.

    Приемам напълно схващането за това, че съвременният човек твърде много яде и твърде малко се движи. Аз самият съм изпитал върху себе си благотворното въздействие на лечебното гладуване и оскъдното хранене. Но все пак, от изцяло идеализирани картини никой няма нужда, особено когато става дума за сериозна наука. Вижте и този сайт:
    http://www.biblelife.org/hunza.htm

  10. 10.

    мога да кажа само: Без коментар!!!

  11. 11.

    da nie se hranim mnogo obilno i nezdravoslovno. koli4estvoto i ka4estvoto na hranata sa nas sa ubiistveni.

  12. 12.

    Средната възраст на племето е 52-53год! Може да се информирате от уикипедиа. И престанете да вярвате на подобни дезинформиращи статии.

  13. 13.

    Да така пише, но кой го е писал ? Много хора нямат интерес от това да пише истината. От зрави хора не се печелят пари - затова има ГМО, химикали в храните като глутамата и аспартама, затова слагат живак, алуминий и други токсични сиединения във ваксините. Въпреки че хигиената става все по-добра, населението става все по-болно.

  14. 14.

    Чела съм за този народ от книгите на Лидия Ковачева и Пол Бреги искрено се надявам тези хора да не приемат стила на цивилизацията дано си съхранят бита.Бих се радвала и аз да живея така но имам само амбиция за малко и после пак по старому....

  15. 15.

    adi be nqma da jiveem s orlite be.no vse pak ako ima nqkoi navitak da vdigame galabite i da tragvame za tam.

  16. 16.

    Не е въпросът да живеем с орлите speshala! Всичко опира до това да изживеем годините си здрави и щастливи!

  17. 17.

    Заслужава си да се прочете книгата на Джoн Кларк, който не е правил кратки посещения в долината на Хунза, а е живял там сред хората 30 месеца по времето около 1950 г. Това са впечатления САМО от първа ръка. Той написва и публикува през 1954 г. книгата "Хунза - изгубеното кралство на Хималаите" (Hunza - the lost kingdom of Himalayas), в която с много любов пише за населението. Независимо, че е бил геолог, той бил изкарал и медицински курсове и оказвал медицинска понощ на местните хора - почти всеки ден, по шест часа! Освен това, от момчетата, които бил събрал да обучава в дърворезба (около 15-годишни), всеки имал в семейството си починал брат, сестра, баща или майка. Така, че, за съжаление митът, че там няма болни хора, няма детска смъртност и т.н. не отговаря на истината. Да си призная, и мен ме заболя, като научих това - така хубаво звучаха идеализираните писания, които бях чел преди това. Но прочетете самата книга - има я свободно в интернет.

  18. 18.

    Две корекции на писаното от мен по-горе (човек не може да помни всичко).
    Първо, Джон Кларк не е живял 30, а 20 месеца сред народа на Хунза. Второ, книгата му излиза през 1956, а не през 1954 г. Но защо ли НИКОЙ не я споменава? Все едно, че тя не съществува! А много книги, поддържащи известните митове, са публикувани след това. Самият Джон Кларк пише в предговора на книгата си:
    "Искам да изразя извинението си към тези пътешественици, чиито впечатления противоречат на моя опит. По време на първото ми посещение в Хунза, аз имах почти същите неверни впечатления, както и те: Здравите Хунзийци, Демократичният Съд, Страната, в Която Няма Бедни, и т.н. – и само продължителното съвместно живеене в Хунза ми показа действителната ситуация. Не изпитвам удоволствие от развенчаването или потвърждаването на дадено схващане, но беше необходимо ясно да кажа истината, така, както аз я видях. Оставих без обсъждане някои други митове за тази щастлива земя, тъй като те нямат отношение към книгата ми.”

  19. 19.

    Македонците в съседна Македония твърдят че произхождат от тях и при тях е тяхната царица и цар!

  20. 20.

    айде дайте по-бавно! как така са толкова ,,здраволовни,, ако знаем за тях ? в смисъл,отдавна да сме ги вкарали в клетки в някое zoo

  21. 21.

    Istinata za plemeto Hunza e mn prosta. velikiq Giote e kazal: Dosadno e, 4e istinata e taka prosta. Horata ot Hunza se hranqt mnogo oskadno, a prez proletta s po4ti ni6to, prosto, za6toto nqmat s kakvo. Tova im dava jiznenost, dalgoletie i 6tastie. Prirodata e sazdala 4oveka taka, 4e da prejivqva s mnogo malko hrana, no, za sajalenie, 4oveka e prevarnal hraneneto v nqkakvo udovolstvie i prekomernata hrana ne moje da se asimilira, gnie v tqloto mu i vodi do vsi4ki bolesti. Spored edin frenski onkolog dne6niq 4ovek pogla6ta 10 pati pove4e hrana otkolkoto mu e neobhodima. Ako ste visok 170 cm trqbva da tejite 60-65 kg. Vsi4ko nad tezi kg sa bolesti.

  22. 22.

    така е,нашето здраве зависи от всичко което поглъщаме с храната,водата и въздуха,но за съжаление цивилизацията ни убива с гмо-то,ваксинациите,аерозолните пръскания,лекарствата...и куп други открития ,,в полза,,на съвременния 4овек,които му забиват нож в гърба:(

  23. 23.

    mnogo si kompetenten peturcho za vtora codina ste putuvam do tam ,hranata e prekrasna , prirodt neveroqtna. nay dobre e da imash poznati tam za da mogesh da otsednesh pone za 2 semici i togava ste vidq kakuv komentar ste napravish. povqrvay mi zalugava si da posetish tova mesto. stiga da mogesh da si go pozvolish.

  24. 24.

    Мда, явно цената на дълголетното здраве е да живееш в Средновековието. Съмнявам се, че хунза живеят по-дълго от жителите на развитите страни, които дори и хранейки се лошо живеят дълго заради по-добрата медицина. Всичко е въпрос на вкус - да живееш примитивно или да живееш в 21-ви век. Трябва да се намери някакъв баланс, който е индивидуален за всеки човек.

Подобни статии

Най-вредните храни

Най-вредните храни

Човек е истински роб на вредните навици и предразсъдъци Още при първите опити за корекция на храненето неизменно става сблъсък с предразсъд...

Хранене и наддаване на тегло при бебетата

Хранене и наддаване на тегло при бебетата

Бебето обикновено знае от колко храна се нуждае. Ако храната, която давате на бебето, започне да не му стига или ако майчината кърма временн...

Всичко, което искате и трябва да знаете за наднормено тегло

Всичко, което искате и трябва да знаете за наднормено тегло

Същност на проблемното наднормено теглоСтатистиката предоставена от портал Фрамар за наднормено тегло е доста стряскаща, като този здравен п...

Как да се грижите за кожата си в 4 лесни стъпки

Как да се грижите за кожата си в 4 лесни стъпки

  Всички трябва да се грижим за кожата си ежедневно. За да бъде тя здрава не е достатъчно просто да я почистите с лосион. Грижата за нея ...

Запомнете пет съвета за по-добро здраве

Запомнете пет съвета за по-добро здраве

Здравето е ключ към щастлив живот.  Ето защо е необходимо хората да отделят повече внимание на здравословното си състояние, като спазв...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

29.11.2007

Обновено
Обновено

04.05.2008

Прочетено
Прочетено

16490

Нередност Докладвай за нередност
5 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия