Какви условия трябва да се спазват при създаването на овощни градини

Кои овощни видове може да се отглеждат в нашата страна?

България е разположена в умерената климатична зона, където може да се отглеждат с успех всички овощни растения, на които листата опадат през есента (ябълка, круша, дюля, мушмула, слива, череша, вишня, кайсия, праскова, орех, лешник, бадем, кестен, малина, къпина, френско грозде и бодливо грозде). Ягодата се отглежда в цялата страна. В по-топли микрорайони може да се отглеждат и някои южни овощни видове (смокиня, нар и лимон). Успешното отглеждане на овощните видове зависи от това, доколко сполучливо са подбрани изложението на мястото, почвата, подпочвата, въздушният дренаж, възможностите за напояване и грижите за тях.

Върху какви почви може да се отглеждат овощни растения?

В нашата страна са разпространени следните типове почви: алувиално-ливадна, сива горска, канелена горска, кафява горска, чернозем (обикновен и излужен) и чернозем-смолница. Съществуват и преходни почви между отделните почвени типове. Най-подходящи за отглеждане на овощните растения са алувиално-ливадните, богати с хранителни вещества почви. Най-неподходяща почва е чернозем-смолницата, особено когато варовитият пласт е близо до повърхността й. Неподходящи са и тежките глинести почви. Те са студени и в тях трудно прониква въздух. Черноземите, чернозем-смолниците и тежките глинести почви може да се пригодят за отглеждане на овощни растения, но трябва да се извършат по-скъпи мелиоративни мероприятия. Черноземните почви са подходящи за отглеждане на овощни растения само когато варовитият пласт е по-дълбоко разположен (под 1,5-2,0) м. Когато варовитият пласт е разположен по-плитко, дърветата страдат от хлороза (жълтеене на листата). Останалите типове почви заемат междинно положение по отношение на пригодността им за отглеждане на овощни растения.

Каква трябва да бъде подпочвата на местата за засаждане на овощни дървета?

При определяне годността на подпочвата на места за нови овощни градини трябва да се имат предвид изискванията на овощните растения към температурата, влагата и дълбочината, на която разполагат кореновата си система. Подпочвата трябва да бъде богата с хранителни вещества, пропусклива за водата и въздуха. Почви със силно глинясали подпочвени пластове са неподходящи за отглеждане на овощни растения. Чистият речен пясък и чакъл са също неподходящи като подпочва. Когато се налага да се използуват такива подпочви за овощни градини, необходимо е те да се мелиорират чрез внасяне на големи количества органично вещество (оборски тор, торф и др.), вар, а за глинясалите почви и речен нанос. При избора на места за овощни градини никога не трябва да се базираме само на онова, което се наблюдава на повърхността на почвата.

По какъв начин се преценява пригодността на почвата и подпочвата за овощна градина?

При преценка на почвата само по най-горния почвен пласт може да се допуснат груби грешки. Обикновено този пласт е обработван и до голяма степен е окултурен. За избягване на грешки е необходимо да се направят 2-3 изкопа (профила) на дълбочина до 2 т (фиг. 28) на различни места. Една от късите стени на профила се изкопава отвесно, а на другата къса стена се правят стъпала. По разположението на пластовете на отвесната стена се прави заключение за годността на почвата и подпочвата. Най-добре е преценката да се извърши от специалист по овощарство.

Почвен профил за проучване на почвата

Фиг. 28. Почвен профил за проучване на почвата

Какво е значението на уморяването на почвата за растежа и плододаването на овощните растения?


Растенията на всеки овощен вид имат специфични изисквания по отношение на основните хранителни елементи (азот, фосфор и калий) и особено към микроелементите. Те използуват едностранчиво почвата, като изразходват хранителните елементи в строго определени съотношения. В края на периода, когато ще се изкореняват старите дървета, почвата е обедняла на някои елементи, а други са в големи количества. Ако на такава почва се засадят дървета от същия вид, те не ще могат да се развият и да плододават редовно като техните предшественици.
В такива случаи се говори за уморяване на почвата. Освен едностранчивото използуване на почвата в нея са настъпили и редица други изменения, които се отразяват неблагоприятно върху растежа и плододаването на новозасадените овощни растения. Уморяването на почвата може да се предизвика и от намножаването на вредни за овощните растения микроорганизми (низши гъби, нематоди и др.), които причиняват смущения в растежа и плододаването им, и от натрупването на много токсични вещества (отрови), отделяни от корените на овощните растения или попаднали в почвата при употреба на фунгициди, инсектициди, хербициди и остатъчни вещества от използувани минерални торове.
На каква най-малка дълбочина трябва да бъде нивото на подпочвената вода?

 

Влияние на нивото на подпочвената вода върху разпределението на корените

Фиг 29 Влияние иа нивото на подпочвената вода върху раз положението на корените на овощните дървета

Нивото на подпочвената вода влияе върху растежа и върху плододаването на овощните растения. Продължителното задържане на подпочвената вода в коренообитаемия почвен пласт пречи за развитието на корените на дълбочина, вследствие на което те се ориентират нагоре към по-плитките почвени хоризонти (фиг. 29). Особено вредно се отразява застояването на подпочвената вода през пролетните и летните месеци. Дърветата, засадени на места с високо ниво на подпочвената вода, имат слаб растеж, а добивите от тях са малки и недоброкачествени. Такива дървета са податливи на заболявания от гъбни и други болести и са изложени на повреди от ниски зимни температури. Подпочвената вода на местата, определена за засаждане на ябълкова дръвчета върху семенна подложка, не трябва да бъде по-плитко от 1,5 - 2,0 м., а когато дръвчетата са върху клонова подложка - 1,20 - 1,30 м. Ако нивото на подпочвената вода е високо и теренът има наклон, прибягва се до направа на дренаж за отводняване.

По какъв начин може да се отводни място, определено за овощна градина?

За да се отводни място, определено за овощна градина, изкопават се канали, дълбоки до 2 m и широки 50-60 cm. Каналите се разполагат така, че да обхванат цялата площ през 3-4 м.

дренажни канали, напречен разрез

Фиг. 30. Дренажни канали и напречен разрез на канал

 

Място с лош въздушен дренаж

Фиг. 31. Място с лош въздушен дренаж

Ако подпочвата е водопропусклива, те се прокарват на по-големи разстояния един от друг (7-10 m). По дъното на каналите се нареждат надупчени глинени или циментови тръби с диаметър 12-18 cm и върху тях се насипва дребен чакъл, а върху него - пласт (30-40 см.) обли речни камъни. Най-отгоре се поставят отпадъци от ламарина, бракувани тръстикови рогозки, дъски, вършини от дървета (фиг. 30). След това каналът се затрупва с пръст 25-30 cm по-високо от околната повърхност. Излишната пръст се използува за подравняване на мястото, а ако е недоброкачествена, извозва сенавън. Всички работи по отводняването трябва да се извършват преди засаждане на дръвчетата.

Има ли значение въздушният дренаж за редовното плододаване на овощните дървета?

Нашата страна има планински характер и най-често местата, определени за засаждане на овощни растения, трябва да са проветриви. На проветривите места не се натрупват студени въздушни маси и плодните пъпки на овощните дървета ие измръзват. Измръзвания може да се случат само при екстремно ниски температури, В котловинните места, оградени от всички страни с възвишения и планини (фиг. 31), през зимата и късно през пролетта се натрупват студени въздушни маси, които причиняват измръзване на плодните пъпки и на цветовете, а понякога и на клоните на дърветата. Такива места не трябва да се заемат с овощни растения.

Трябва ли да се създават защитни пояси за любителските овощни градини?

Обикновено любителските овощни градини се създават в населени места, където има сгради и декоративни дървета, които предпазват овощните растения от силни ветрове. Освен това дърветата в тях се засаждат на по-малки разстояния от приетите за промишлените насаждения. По тези причини и поради малкия размер на градините не е необходимо да се създават защитни пояси.

В места, които са изложени на силни ветрове, преди да започне създаването на овощни градини, се създават с помощта на местните организации полезащитни пояси, които се използуват и за декоративни цели.

Къде трябва да бъдат овощните растения в дворното (вилното) място?

При изработване на план за разположение на озощчите дървета в градината не трябва да се забравя, че в любителската градина се застъпват и зеленчукови култури, цветя, украсни растения и др. В такъв случай по-добре е да се обособят овощен участък, зеленчуков участък, цветен участък и пр. А що се отнася до овощния участък в градината, трябва да се има предвид, че той трябва да бъде на по-заден план, за да не закрива цветните фигури, но да закрива зеленчуковия участък.

Какво трябва да бъде разположението на овощните видове в любителската овощна градина съобразно с изискванията им спрямо слънчевата светлина?

Всички овощни растения са светлолюбиви. Слънчевата светлина е абсолютно необходима за растежа и плододаването им. Най-светлолюбива е кайсията, а най-малко светлолюбива - сливата. По отношение на изискванията спрямо светлина овощните видове се подреждат така: кайсия, череша, бадем, праскова, дюля, круша, ябьлка, вишня, слива.

Като се има предвид това, на най-слънчевите места трябва да се засаждат череши, праскови и дюли, а на по-малко слънчевите - круши, ябълки и сливи. Кайсията и бадемът трябва да се засаждат там, където осветлението е по-слабо, макар че са светлолюбиви, защото при условия на силно слънчево греене започват рано вегетацията си, което е свързано с опасност от измръзване на цветовете и завръзите им.

Местата откъм северните страни на сградите, където осветлението е по-слабо, може да се заемат с френско грозде.

Как трябва да се разположат и формират овощните дръвчета в любителската градина съобразно с разположението на жилищните и други постройки?

Основното предназначение на овощната градина е да задоволява нуждите на овощаря с плодове. Заедно с това обаче тя трябва да бъде подредена така, че да задоволява и известни естетически изисквалия. От тази гледна точка непосредствено покрай улицата трябва да се засаждат на малки разстояния и да се формират като палмети с височина 2,5- 3 м. крушови дървета. Ако постройката се намира в дъното на парцела, покрай пътеката, от двете й страни се засаждат ябълкови и крушови дървета, които също се формират като палмети. Въобще дърветата, засадени в зоната между жилището и улицата, не трябва да се формират като разредена етажна корона, защото ще закрият изгледа към постройката.

Между пътеката и дърветата, формирани като палмети, се засаждат ягоди.

Покрай стените, по които няма прозорци, се засаждат нискостъблени сливови дървета, които може да се формират по подобрена етажна корона.

Какви овощни видове и сортове да се отглеждат в любителските овощни градини?

Като се изхожда от основното предназначение на любителските градини - да снабдяват домакинствата с пресни плодове през цялата година, видовият и сортовият им състав трябва да бъдат разнообразни. От друга страна, размерът на любителските градини е ограничен, поради което трябва да се правя строга преценка какго на видовете, така и на сортовете. В случая решаващо значение има личният вкус на стопанина и предпочитанията му към едни или други видове и сортове. Видовият състав на любителската градина се определя и от това, доколко мястото е подходящо за отглеждане на един или друг овощен вид. Най-добре е да се предвиждат сортовете на националния стандартен овощен сортимент, защото от тези сортове по-лесно може да се намерят дръвчета или храсти за засаждане. От сортове, които не са предвидени в националния сортимент, не се произвежда овощен посадъчен материал. В случаите, когато някой любител има голямо предпочитание към някой сорт, от който не може да намери посадъчен материал, засажда дръвче от друг сорт и през лятото на същата или на следващата година присажда пъпка от желания сорт. Сортовете от даден овощен вид се подбират по срока на зреене, така че по всяко време да има пресни плодове.

При овощни видове и сортове, които имат чуждо опрашване (ябълка, круша, череша, вишня, някои сливови сортове и др.), трябва да се има предвид и взаимоотношението им при оплождане. От тези видове трябва да се засаждат дървета от по 3-4 сорта.

Тъй като любителските градини са малки по площ, би могло за целите на опрашването на овощните растения да се постига споразумение при избора на сортовете за съседните градили.

Полезно ли е да има пчелни семейства в овощната градина?

Установето е, че цветовете на повечето овощни сортове се опрашват с чужд прашец. Главен преносител на цветния прашец са насекомите, а от тях най-важна роля при опрашването на овощните растения играе медоносната пчела. Намесата на медоносната пчела е необходима дори и при опрашването на самоопрашващи се сортове. Ако в близост с овощната градина няма пчелни семейства, опрашването не е нормално и добивите са ниски. Добре би било, ако овощарите са и пчелари. Пчелните кошери се поставят ма 3 m разстояние един от друг и на такива места, където слънцето ги огрява само до обяд. За избягване на ужилвания на хора пчелните кошери се ограждат с плътна ограда, висока 2 м. При такава височина на оградата пчелите се издигат на голяма височина изведнъж и не срещат хората и животните.

Как трябва да се извърши подготовката на мястото за любителска
овощна градина?

Мястото се почиства от стари дървета, камъни и др. и при нужда се терасира и се отводнява, след което се риголва. Когато нивото на подпочвената вода е под 2 ш дълбочина, не се прави отводняване.

Как се тори почвата преди риголването?

Върху мястото, определено за овощна градина, се разхвърлят по 70-80 g суперфосфат и 20-25 g калиев сулфат на 1 м2, след което почвата на дълбочина 25- 30 cm от риголваната ивица се прехвърля на дъното на изкопания трап. Върху нея се разхвърлят по 5-8 kg/m2 оборски тор и се затрупва с останалата до 50-60 cm дълбочина почва.

Кога и как трябва да се извърши риголването на мястото?

Най-подходящо време за риголване на мястото за овощна градина е през август а първата половина на септември.

Риголването се извършва, като от единия край се отмерва ивица, широка 1 m и дълга, колкото е дължината или ширината на мястото. Ивицата се изкопава на дълбочина 70-80 cm. След това се отмерва втора ивица със същата ширина и дължина. Горният почвен пласт от втората ивица (25-30 cm) се изкопава и заедно с разхвърляните торове се хвърля на дъното на първия изкоп (трап). Останалата пръст от втория трап (до 70-80 cm) се изкопава и се хвърля върху пръстта от горния почвен пласт от същия изкоп. Отмерва се трета, четвърта ивица и т. н., докато се риголва цялото място. Последният изкоп се запълва с изкопаната почва от първия изкоп или се докарва подходяща почва от друго място. В такъв случай почвата от първия изкоп се използува за подравняване на мястото.

В какви случаи и как се засаждат овощни дръвчета на хълмчета и на тирове?

Овощните дръвчета се засаждат на хълмчета и на тирове, когато почвата е заблатена или нивото на подпочвената вода е много високо.

 

Засаждане на овощно дръвче на хълмче

Фиг. 32. Засаждане на овощно дръвче на хълмче в място с близка подпочвена вода

Хълмчетата и тировете се правят, за да се отдалечи нивото на подпочвената вода от кореновата система на овощните дървета. Те се правят по следния начин: мястото се маркира с по-дебели и по-дълги колчета. Около всяко колче почвата се наторява със 7-8 kg оборски тор на 1 м2 и се прекопава в кръг с диаметър, не по-малък от 3 m и на дълбочина 18-20 cm. След това се копае пръст извън прекопания кръг и се хвърля към центъра на кръга, докато се постигне височина 60-70 cm. В центъра на всяко хълмче се засажда по едно дръвче (фиг. 32).

Когато се правят тирове, от двете страни на реда се очертават ивици от 1,5 ш ширина или се получава ивица, широка 3 м. Ивицата се наторява с по 7-8 kg/m2 оборски тор и се прекопава или се изорава на 20 cm дълбочина. След това върху ивицата се хвърля пръст, взета извън нея, докато се издигне тир, висок 60-70 см. 1ирът се подравнява и в средата на определеното вътрередово разстояние се засаждат овощните дръвчета.

Може ли да се отглеждат овощни растения на наклонени терени?

Най-подходящи за отглеждане на овощните растения са равните или с малък наклон места. В любителските градини почти всички мероприятия се извършват ръчно, Поради което За засаждане може Да се използуват места и със значително по-голям наклон - до 35°. Почвата обаче трябва да бъде достатъчно дълбока и богата с хранителни вещества. Обикновено на наклонени терени водата не се за държа и почвената влага се поддържа по-трудно, поради което се налага на вся ка цена да има вода за по-често поливане. До 12° наклон мястото може да не се терасира, а при по-голям наклон терасирането е наложително.

Какви тераси се правят на места с голям наклон?

Тераси се правят на места с наклон от 12 до 22°. С оглед на най-пълно използуване на малките площи за любителски овощни градини терасните платна трябва да се правят 4-4,5 m широки (фиг. 33). Мястото се терасира преди извършване на предпосадъчната подготовка и преди засаждане на овощните дървета. При въз можност терасите може да се оформят с каменни зидови (фиг. 34), бетонни стени (фиг. 35) или със затревени откоси (фиг. 36). Откосите, каменните зидове и бетон ните стени може да се използуват за отглеждане на къпина или декоративни храсти (бръшлян, ампелопсис вейчи и др.). На места с наклон около 35° се правят площадки за всяко дърво (фиг. 37).

 

Овощни дървета. засадени на тераси

Фиг. 34. Овощни дървета. засадени на тераси

 

Тераси с широки платна

Фиг. 33. Тераси с широки платна за отглеждане с каменни зидове на овощни дървета

 

Овощни дървета, засадени на тераси Фиг. 36. Овощни дървета, засадени на тераси със с бетонни стени

Фиг. 35. Овощни дървета, засадени на тераси

 

Овощни дървета, засадени на тераси със затревени откоси

Фиг. 36. Овощни дървета, засадени на тераси със с бетонни стени затревени откоси

 

Овощни дървета, засадени на стръмни площадки

Фиг. 37. Овощни дървета, засадени на площадки (лястовичи гнезда) на много стръмни места

 

На какво разстояние от границите със съседните парцели може да се засаждат овощни растения?

Възприето е овощните растения да се засаждат от границата със съседните парцели на разстояние половината от междуредовото разстояние за засаждане на овощния вид. Ако за даден овощен вид междуредовото разстояние е 5 м, засаждането трябва да се извърши на 2,5 m от границата на съседния парцел. За овощните растения-храсти тези разстояния са по-малки - 50-80 cm от границата. Пр взаимно съгласие между съседите разстоянията може да се изменят.

 

Шахматна форма на засаждане

Фиг. 38. Шахматна форма на засаждане

 

Контурна форма на засаждане

Фиг. 39. Контурна форма на засаждане

 

Прокарване на права линия при маркиране

Фиг. 40 Прокарване на права линия при маркира не на място за любителска овощна градина

 

Построяване на прав ъгъл с канап

Фиг. 41. Построяване на прав ъгъл с канап при маркиране на място за овощна градина

 

Кога се изкопават посадъчните дупки за засаждане на дръвчетата?

На нериголвано място дупките се изкопават 2-21/2 месеца преди засаждането, а когато мястото е риголвано, те може да се изкопаят непосредствено преди засаждането.

С какви размери трябва да бъдат посадъчните дупки?

В любителската овощна градина дупките се изкопават ръчно. При риголвано място се правят с размери 60x60x50 cm - колкото да се вместят корените на овощните дръвчета, а при нериголвано място - 100x100x70 sm. Колкото размерите на дупките са по-големи, толкова по-добре се развиват и плододават овощните растения. На по-тежки почви и особено при непропусклив подпочвен пласт дупките трябва да бъдат още по-големи. В по-дълбоките дупки има възможност да се внасят по-големи количества торове, които се използуват от растенията през по-късните периоди от техния живот. Най-добре е обаче, когато се риголва мястото на по-голяма дълбочина (1 m).

Как се изкопават посадъчни дупки на нериголвано място?

Горният почвен пласт е по-богат с хумус и хранителни вещества в сравнение с по-долните пластове. Затова при запълване на посадъчните дупки почвата от горния пласт трябва да се постави по-близо до корените, т. е. на дъното на дупките. За да може да се направи това, при изкопаването пръстта от дълбочина до 25 cm се изхвърля от едната страна на дупката, а останалата пръст - от 25 до 70 cm дълбочина - на срещуположната страна (фиг. 42).

Трябва ли да се прибавят минерални торове към пръстта, с която се запълват посадъчните дупки?

Пръстта, с която се запълват посадъчните дупки, се смесва с 15-20 kg добре разложен оборски тор. Преди да се запълнят дупките, на дъното им се поставя 60-80 g калиев сулфат и 400-600 g суперфосфат и се смесват с почва. Те служат за по-късно използуване от кореновата система на засаденото дръвче.

Поставяне на допълнителни колчета с помоща на садилна дъска

Фиг. 42. Поставяне на допълнителни колчета с помощта на садилна дъска (1) и начин на изкопаване на посадъчна дупка (2)

 

Изрязване на повредените корени

Фиг. 43. Изрязване на повредените корени на овощно дръвче непосредствено преди засаждането

 

Кога трябва да се извърши засаждането на овощните дръвчета?



Засаждането на овощните дръвчета трябва да се извършва, когато температурата на въздуха е над нулата, защото кореновата им система е силно чувствителна на ниски температури. При нашите климатични условия най-добре е засаждането на овощните дръвчета да се извърши през есента, след листопада, но най-късно до края на ноември. През този период почвената влага и почвената температура са благоприятни за нарастване на кореновата система, вследствие на което раните по корените на дръвчетата зарастват бързо. Късното есенно засаждане трябва да се избягва, а ранното пролетно засаждане да се извършва като изключение, защото прихващането на дръвчетата е незадоволително.

Трябва ли да се съкращават корените на овощните дръвчета засаждането?

Непосредствено преди засаждането всички повредени части на корените се премахват до здрава тъкан (фиг. 43). Отрезите на всички по-дебели корени се опресняват и се заглаждат с остър нож. Корените трябва да бъдат дълги 30-35 cm Съвършено погрешна с практиката да се прави силно съкращаване на корените.

Какво трябва да се направи, когато кореновата система на овощните дръвчета за засаждане е подсушена?

Кореновата система на посадъчния материал може да се подсуши при транспортирането или при съхраняването. В такъв случай дебелите корени се опресняват с остър косер (нож), след което кореновата система се държи във вода в продължение на 2 денонощия.

На каква дълбочина се засаждат овощните дръвчета?

Овощните дръвчета се засаждат на такава дълбочина на каквато са расли в овощния разсадник - до кореновата шийка (фиг. 44). Кореновата шийка е мястото, в което корените преминават в ствол, а присаждането се извършва 4-5 cm над ней. Мнозина смесват кореновата шийка с мястото на присаждането и засаждат дръвчетата до него. В този случай част от ствола остава в почвата, което се отразява неблагоприятно върху растежа и плододаването на дърветата. След слягане на почвата кореновата шийка трябва да остане на нивото на почвата. Затова трябва да се избягва както плиткото, така и дълбокото засаждане. Дълбочината на засаждането може да се контролира чрез садилна дъска или чрез обикновена права летва, която се поставя напречно на посадъчната дупка при засаждането (фиг. 45,2).

 

Дълбочина на засаждане

Фит.44. Дълбочина на засаждане:

1 и 3-неправилно; 2-правилно

 

Засаждане на овощно дръвче.

Фиг. 45. Засаждане на овощно дръвче:

1-запълване на посадъчната дупка; 2-определяне дълбочината на засаждане с помощта на садилна дъска; 3-притъпкване на почвата

 

Как се извършва засаждането на овощните дръвчета?

Корените на овощните дръвчета се подсушават много бързо. Ето защо след изваждането на овощните дръвчета от мястото, където са съхранени, трябва да се засадят веднага, без да се излагат продължително време на слънце и вятър. Засаждането се извършва бързо и качествено, когато работят двама души. Първо се забива кол. Единият работник поставя дръвчето в подготвената дупка, но така, че корените му да стъпят на пръст, а не на тор, нагласява го на необходимата дълбочина с помощта на садилна дъска или обикновена летва, придържа го във вертикално положение, стръсква и притъпква почвата около корените, която другият хвърля. Корените на дръвчето трябва да се разпределят правилно в дупката, като се запазва направлението им (фиг. 45,1). След като се нахвърля достатъчно пръст, притъпква се , като се започва от края на корените към ствола на дръвчето (фиг. 45,3). Притъпкването се извършва с гумени обувки, за да се избегне нараняването на корените. Като се има предвид слягането на почвата, кореновата шийка на дръвчето трябва да остане 6-7 cm под повърхността на почвата след засаждането. След това около дръвчето се прави венец от пръст за задържане на водата при поливането му и се завързва за кола с канап във вид на цифрата 8.

Необходимо ли е поливане на овощните дръвчета след засаждането?

Колкото и старателно да притъпкаме почвата при засаждането на дръвчетата, между корените и почвата остават празни пространства, които стават причина за подсушаване на корените и за развитие на плесени по тях. Най-сигурно „притъпкване" на почвата около корените може да се постигне чрез поливане на всяко дръвче с по 30-40 л. вода. Поливането на засадените дръвчета трябва да се извърши, даже и когато вали дъжд. Ако след поливането дръвчетата потънат по-дълбоко, трябва да се издърпат внимателно нагоре, докато кореновата шийка достигне нивото на почвата.

Може ли да се засади дръвче на мястото на изсъхнало дръвче, без да се копае голяма посадъчна дупка?

Преди засаждането на дръвчетата почвата се риголва или се изкопават посадъчни дупки с размери 1x1x0,7 m и съответно наторени. Затова попълването на местата на изсъхнали дръвчета може да се извършва, без да се копае посадъчна дупка с големи размери. В този случай се изкопава посадъчна дупка, колкото да се сместят корените на дръвчето. Понеже по-голяма част от почвата е улегнала, дръвчето се засажда така, че кореновата шийка да е на нивото на почвата. Засаждането на дръвчета на мястото на изсъхнали, без да се копаят посадъчни дупки с големи размери, е възможно до третата година. Попълването на празните места след 3 години се извършва, като се изкопават посадъчни дупки и се извършва торене, както при засаждането на градината.

Може ли да се презасаждат (преместват) млади овощни дървета?

Всяко презасаждане (преместване) на овощни дървета е свързано със загуба на част от кореновата система и отслабване на дървото. Овощни дървета, които са премествани, никога не стават пълноценни и не могат да достигнат добивите, които биха се получили от тях, ако не се преместват. По-добри резултати ще се получат, ако се засади младо дръвче, вместо да се премества няколкогодишно дърво.

Подобни статии

Какво трябва да знае любителят  овощар за размножаването на овощните растения

Какво трябва да знае любителят овощар за размножаването на овощните растения

От какви части се състои присаденото дърво? Присаденото дърво се състои от две части: подложка й присадник (фиг. 1). Под ложката е растение...

Как трябва да се използува площта в овощните градини

Как трябва да се използува площта в овощните градини

Защо е необходимо поддържането на почвената повърхност в овощните градини? Поддържането на почвената повърхност в овощните градини съобразн...

Кое е най-важното, което трябва да се знае за неприятелите по овощните растения, без което не може да се разчита на успех при борбата с тях

Кое е най-важното, което трябва да се знае за неприятелите по овощните растения, без което не може да се разчита на успех при борбата с тях

Кои неприятели по овощните растения се наричат смучещи и кои гризещи? Смучещи насекоми са тези, които се хранят чрез изсмукване на сокове о...

По какъв начин и с какви средства може да се предпазят овощните градини от болести, неприятели и плевели

По какъв начин и с какви средства може да се предпазят овощните градини от болести, неприятели и плевели

Какви методи за борба се прилагат срещу болестите и неприятелите по овощните растения? Борбата с болестите и неприятелите по овощните расте...

Създаване на овощни насаждения

Създаване на овощни насаждения

Преди да се пристъпи към конкретната работа по създаването на градината, трябва задълбочено и основно да се анализират редица въпроси, свърз...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

19.07.2010

Обновено
Обновено

23.07.2010

Прочетено
Прочетено

25355

Нередност Докладвай за нередност
4 харесват, 1 не харесват
Публикувай статия