История и състояние на лозарството в света и у нас

Какво е известно за произхода на културата лоза

зкуството да се приготвя вино да е предшествало културата на лозата и може би желанието да се сдобият с повече вино е накарало първите хора да прибягнат към отглеждане на лозовото растение.
Не е точно установено къде най-напред се е зародила културата на лозата. По исторически данни някои учени приемат, че родината на лозата като културно растение е Западна Азия и по-специално земите около Каспийско и Черно море, Закавказието, Средна Азия, Мала Азия, Сирия и Месопотамия. Оттук тя е пренесена в Тракия (Балканския полуостров), Италия и Франция, както и в Египет и останалото Северноафриканско крайбрежие.
Първите културни лози са били растения, отбрани от местните диви лози, които по едрина и цвят на зърната са привлекли вниманието на човека. Намерените изображения на лози и гроздове върху паметници и монети и писмените сведения дават основание да се смята, че в огнищата на зараждането й лозата като културно растение е започнала да се отглежда преди 5000-7000 години.

 

Откога се отглежда лозата в нашата страна

Лозарството е познато в българските земи от най-дълбока древност. Най-старото европейско лозарство се е зародило в Тракия по поречието на Марица още преди 5000 г. Тракийските лозари са били първите учители по лозарство в Европа. Оттогава в продължение на векове гроздето и виното са били непрекъснато спътници на хората, обитавали нашите земи, а лозарството станало техен поминък. Ето защо и много обичаи, легенди и други битови прояви са свързани с лозата. В народните песни се възпяват гроздето и виното. Още Омир с вдъхновение е писал за прочутото тракийско вино. За голямото развитие на лозарството по времето на траките свидетелстват многобройните паметници от различни краища на България. Измежду тях най-голям интерес представлява прочутото Панагюрско златно съкровище от края на IV и началото на III век преди новата ера. То се състои от изкусно изработени от злато съдове за пиене на вино.

Кои са по - важните етапи в развитието на лозарството у нас

В развитието на лозарството са отбелязани много периоди на разцвет, но са настъпвали и времена на масово изкореняване или унищожаване на лозята. Така например по време на римското владичество на Балканския полуостров лозата се разпространява твърде много, но с разпадането на римската империя и преселението на народите тя е пострадала чувствително и на места дори е изкоренена.
Впоследствие обаче при Първото българско царство лозарството, а заедно с него и пиянството се развиват до такава степен, че се наложило хан Крум да издаде закон за изкореняването на лозята. През средните векове богомилите също се обявяват против виното. Въпреки това обаче лозарството се развило още повече. От Пловдивско за европейските пазари наред с храните се изнасяло и хубаво вино. С такова именно вино са се опивали и войниците на Фридрих Барбароса по време на кръстоносните походи.
След падането на Българското царство под османско владичество лозарството продължава да съществува. Коранът забранява на мюсюлманите да пият вино, но турците са оставяли свободно християнското население да произвежда и да консумира вино. Самите турци са били любители на хубавите сортове десертно грозде и на тях се дължи пренасянето на много десертни сортове в нашата страна.
След Освобождението площта на лозята бързо нараства и през 1897 г. достига към 1 150 000 дка. По това време в Европа (Франция) вече е пренесен най-опасният неприятел на лозата - филоксерата. У нас тя е констатирана за първи път през 1884 г. в лозята на Видинския край. С нахлуването на филоксерата се слага край на старото традиционно лозарство, при което лозите се засаждат директно, неприсадени и на сравнително малки разстояния, по 800 до 1200 главини на декар.
Масовото загиване на хиляди декари лозя от филоксерата поставя под опасност лозарството в страната. Тогава българското правителство поканило френския учен по лозарство проф. Виала, който обиколил страната и дал първите указания по засаждането на присадените лози. Фактически възобновяването на лозята върху филоксероустойчиви подложки започва още през 1906 г., но едва след Първата световна война то се извършва с усилен темп.
Най-голямо развитие българското лозарство достига след социалистическата революция от 1944 г. с кооперирането на селското стопанство. Създадоха се големи блокове лозя, пригодени за механизирана обработка, въведоха се нови винени и десертни сортове, увеличи се производството на грозде, а площта на лозята надхвърли 2 000 000 дка.

Как са проникнали културните сортове лози в българия

В нашата страна са застъпени твърде много сортове лози. В различните периоди лозарите засаждали по-масово едни или други от тях. Според акад. Н. Неделчев културните сортове лози са проникнали в България главно по следните пътища:
Траките са пренесли от Мала Азия първите лози по поречието на Марица и са засадили в Пловдивско по всяка вероятност сорта Памид, който е най-старият местен сорт.
Финикийците и гърците са внасяли различни сортове лози през черноморските ни пристанища и затова най-голямо разнообразие на сортове съществува в Източна България.
Турците са пренесли от Мала Азия главно десертни сортове. Много от тях носят турски названия, като Афузали (сега Болгар), Кадънпармак, Аптишага, Зейнел и др.
След филоксерното нашествие при възстановяването на лозята от западноевропейските страни бяха внесени редица нови винени и десертни сортове.
През последните години по пътя на обмена с други лозарски страни в Института по лозарство и винарство в Плевен бяха внесени огромен брой сортове.

Имат ли другите страни "ден на лозаря"

Може да се каже, че България е единствената страна в света, където се чества ден на лозаря - 14 февруари. Този празник е останал вероятно още от времето на римското владичество на Балканския полуостров. Празненствата, посветени на бог Бакхус, са преминали и у старите българи. По-късно с възприемането на християнството те не отпадат, а патронът на лозарите Трифон Зарезан бива провъзгласен за светия. Честването на деня на лозаря има своя дълбоко реалистичен смисъл. То е свързано с една от най-важните операции в лозарството - резитбата. И самото празнуване, придружено със „зарязването" на лозите, е указание, че времето за резитба вече е настъпило.

Равномерно ли е развито лозарството във всички части на света

Лозарството е важен отрасъл на селскостопанското производство в редица страни. Според данни на Международната служба по лозарство и винарство площта на лозята, в световен мащаб се изчислява на около 100 милиона декара. Разпределението на лозята по континенти обаче е твърде неравномерно. Най-много лозя има в Европа - 75 милиона дка, или 75% от световната площ, следват Азия -11 млн., Америка - 7,7 млн. и т.н. Ако се вземат лозята не по континенти, а по географски райони, ще се види, че повече от 80% от тях се намират в басейна на Средиземно море (и свързаните с него Адриатическо, Егейско и Черно море). Това говори за силна кнцентрация на лозовата култура, в не много голям район, но с благоприятни климатични и опочвени условия за развитието й.

Подобни статии

Използване на гроздето в прясно състояние и преработването му в безалкохолни продукти

Използване на гроздето в прясно състояние и преработването му в безалкохолни продукти

Има ли различия между винените и десертните сортове За консумация в прясно състояние може да се използва гроздето на всеки сорт, стига то д...

20 години война с Алцхаймер: вижте една поразяваща история!

20 години война с Алцхаймер: вижте една поразяваща история!

20 години война с Алцхаймер: вижте една поразяваща история!Австралийката Кристин Брайдън научила, че развива болестта на Алцхаймер, когато б...

Исторически данни за резитбата на лозата

Исторически данни за резитбата на лозата

В диво състояние лозата е лиановидно растение, катерещо се по живи дървета, развива голям брой леторасти с малки гроздове, с по (няколко зър...

Испанският – втори по говоримост в света

Испанският – втори по говоримост в света

Испанският език е безспорно един от най-атрактивните и интересни езици, които човек може да чуе и да научи. Освен това испаноговорящите по с...

Жлъчнокаменна болест (научна версия)

Жлъчнокаменна болест (научна версия)

Жлъчнокаменна болест : Под това название се разбира заболяване на обмяната на веществата в организма Под това название се разбира забол...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

29.06.2010

Обновено
Обновено

30.06.2010

Прочетено
Прочетено

2835

Нередност Докладвай за нередност
2 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия