Игри, ски и плуване за детето от 4 до 7 години

Подвижни игри на чист въздух

Момиченцето расте. Струва ти се, че едва вчера е направило първите си неуверени крачки и само уплашено от смелостта си, е паднало с плач в спасителните мамини ръце... А сега вече дори не ходи - само тича. Не се свърта на едно място. Ето че вече е
записано в детската градина, а след някоя и друга година ще тръгне на училище...
Надяваме се, че по това време вниманието на родителите към физическото възпитание, към физическото усъвършенстване на дъщеричката не само не е намаляло, а напротив, станало е още по-голямо. Сега всичко е вече и по-просто (много неща детето прави само), но и по-сложно (появило се е собствено мнение: „искам", „не искам", „ей-сега, мамо", „няма пък"). Сега вече не можеш просто да наредиш - понякога се налага да убеждаваш, да уговаряш.
Особено важно е да не се нарушава установеният режим. Детето от предучилищна възраст трябва в определено време да става и да ляга, да закусва, обядва и вечеря, да играе и се зани-мава. Момиченцето на 4-7 години се нуждае средно от 12 до 14 часа сън и трябва да прекарва на чист въздух в игри и разходки не по-малко от 4 до 5 часа.
Колкото децата са по-големи, толкова по-голямо място заема физкултурата в техния живот. Всеки ден трябва да започва с утринна гимнастика. Тя вузстановява жизнените функции на организма след сън, „зарежда" го с бодрост и енергия. Освен това възпитава дисциплинираност, умение да се преодолява леността - полезни за бъдещата възрастна жена.
Разбира се, разумните родители няма да изискват от детето това, което самите те не изпълняват. Техният пример влияе мно-го по-силно от всякакви нравоучения. Не се надявайте, че ваша-та дъщеря ще добие навика да прави утринна гимнастика, ако самите вие сутрин се излежавате в леглото или тутакси тичате в кухнята да приготвяте закуската. Не бъдете ленива, станете едновременно с детето - само 10 мин., а ползата и за двете ви ще бъде голяма.
Прекрасно укрепват детския организъм подвижните игри на чист въздух.
През зимата, когато е студено, по време на разходките детето трябва много и енергично да се движи. Ако то не е заето с инте-ресна за него игра, не тича, не се пързаля на кънки, ски или шейна, а благоприлично се разхожда, уловило ръката на майка си, бързо премръзва, започва да капризничи и иска да си отиде вкъщи на топличко. А я се опитай да прибереш вкъщи разгоре-щилите се „спортисти!" Момчетата тичат до забрава със стико-вете за хокей, момичетата старателно рисуват по леда причуд-ливи фигури с кънките си...
Но това са по-големите. За малчуганите няма нищо по-привле-кателно и по-радостно от хълмчето, от което можеш да се спус-неш и на шейна, и на парче дъска, и... „просто така".
Децата са готови да се пързалят до безкрайност, но това не бива да им се разрешава. Те изразходват много енергия и в увлечението си не забелязват умората. Освен това така се търкалят в снега, че вкъщи се налага да бъдат разсъбличани едва ли не изцяло и да се сушат всичките им дрехи.

Кънки и ски

Зимните видове спорт - кънки и ски, са обичани и от децата, и от възрастните. Те се отнасят към естествено-приложните фи-зически упражнения и са близки до ходенето и бягането.С това се обяснява тяхната достъпност и голямото им оздравително въздействие. Въвличат се в работа почти всички мускули, дви-жението на зимен въздух укрепва здравето и закалява организма.
Но не е ли твърде рано за едно дете на 4 - 5 години да кара кън-ки или ски? Няма ли това сериозно физическо натоварване да увреди неговия все още неукрепнал, крехък организъм? Специа-листите смятат, че то не само няма да увреди организма, но и ще го развие и укрепи. Разбира се, само в случай че се прилага разумно и правилно.
В предучилищната и ранната училищна възраст децата се отличават с особена подвижност. Детето на 5 - 7 години извършва значително повече движения, отколкото възрастният, като изразходва сравнително малко енергия. Например според данни на А. Ф. Тур за едно денонощие възрастният изразходва за основна обмяна 60, за мускулна дейност - 25, а за останалите видове дейност - 15 % енергия. Едно дете на 7 години изразходва за основна обмяна същите 60 % енергия, за растеж на тялото - 15, за мускулна дейност - 15, а за всичко останало - 10 %.
В една от московските детски градини направили интересен експеримент. С помощта на специален прибор измервали скорост-та на двигателните реакции у деца след разходка, по време на която са се пързаляли на ски и кънки, и на деца, които прекарали същото това време спокойно, без движения и мускулно натоварване. Оказало се, че реакцията на децата от първата група била много по-бърза. В процеса на активна почивка, при поло-жителна емоционална възбуда работоспособността на централ-ната нервна система се повишава, децата съобразяват по-бързо, спят по-спокойно и се хранят със завиден апетит.
Сърдечно-съдовата система на детето от предучилищна възраст е още недостатъчно устойчива.Сърдечните мускули все още не са завършили своето развитие и затова сърцето през този период не може да реагира незабавно на променящото се натоварване, бързо се уморява и при интензивна, напрегната мускулна работа има опасност от претоварване. Затова трябва да се предпочитат физически упражнения с равномерно натоварване, при които се редуват напрягане и разхлабване. В този смисъл за детето са особено полезни заниманията с кънки и ски, при които има ритмичен режим на мускулната работа и дишането. В работа се въвличат големи групи мускули, натоварването е равномерно и лесно се регулира - създава се икономичен режим на дейността на сърцето и кръвоносните съдове, те се тренират добре и това способства за постепенното им укрепване и усъвършенстване.
Но това не е всичко. Заниманията със ски и кънки на чист въздух и по-ниски температури закаляват децата, развиват дихателните органи, осигуряват нормална жизнена дейност на целия организъм.
Благоприятното въздействие на тези спортове върху мускулната система на децата спомага за развитието на гръбначния стълб и за формирането на правилна телесна стойка.
До 11 - 12 -годишна възраст, а и по-късно гръбначният стълб на детето още не е напълно формиран, процесите на вкостяване не са завършили. Неправилното положение на тялото, неравномерната мускулна натовареност, продължителното едностранчиво напрежение могат да предизвикат нарушения в стойката, а и още по-сериозни последици.
Телесната стойка има не само естетическо, но и огромно фи-зиологично значение. Тя създава благоприятни (или неблаго-приятни) условия за работа на целия организъм - осигурява правилното положение, а следователно нормалната дейност - на вътрешните органи и на първо място на белите дробове и на сърцето. Следователно косвено повлиява общото развитие на детето и неговата работоспособност.

Малкото дете може да започне да кара ски още на 3-4 години. На тази възраст неговият организъм е вече напълно подготвен за овладяване на най-елементарните навици при придвижването със ски, завоите и дори леките спускания. Разбира се, преди всичко трябва да го научим самостоятелно да слага ските и да може без чужда помощ да става след падане. Останалото е лесно.
Внимавайте ските да съответстват на ръста на детето - то трябва да стига края им с протегната ръка. По-дългите няма да са подходящи, а по-късите се хлъзгат лошо, затъват в снега.
Докато момиченцето още не е тръгнало на училище, е рано да се мисли за сериозни занимания със ски. Но то може да участва в непродължителни и не твърде уморителни, с умерен темп разходки с родителите.
Разходките със ски (бихме могли да ги наречем и походи - за детето това звучи много по-внушително) укрепват не само тялото, но и характера на момиченцето. Не е толкова лесно, преборила се със страха, да се решиш да се спуснеш от хълма. Да паднеш и сама да станеш - без капризи и сълзи. На всяка крачка - нещо ново и неочаквано. Ту трябва да преодолееш канавка, ту да прекрачиш паднало дърво, ту да се промъкнеш през гъст храсталак, ту да изкачиш склона. Налага се бързо да реагираш, самостоятелно да вземаш решения, да проявяваш инициатива и съобразителност.
Най-добре е да започнете заниманията със ски на двора до самия блок, а след това постепенно привиквайте детето на по-големи преходи - в градинката, градския парк и накрая извън града, в гората.

Най-трудни са първите крачки. Подкрепяйте момиченцето, научете го да поставя правилно ските, да не ги влачи след себе си, а да се опитва поне по малко да се плъзга. Не е беда, ако падне. Посмейте се заедно с него и му обяснете, че и падането е изкуст-во.
Когато момиченцето вече се държи твърдо на ските, разрешете му да се спусне от някое малко възвишение. Това е много весело, радва децата и им внушава увереност. Но главното все пак е изработването на правилна, плъзгаща се крачка. Най-удобно е те-зи занимания да се провеждат по утъпкана следа. И, разбира се, заедно с родителя. Ако дъщеричката се клатушка върху ските, майката дава указание от разстояние, май нищо няма да излезе. Детето върви по следата, като се плъзга ту с едната, ту с другата ска и последователно се отблъсква с щеките. След оттласкването кракът се отпуска и свива в коляното, после се изнася напред и върху него се пренася тежестта на тялото, ново плъзгане, ново оттласкване и т.н.
Основните грешки, които допускат начинаещите, са недостатъчното свиване на краката и слабото оттласкване. Проследете този момент особено внимателно. Полезно е след засилването да се приклекне и плъзга в клекнало положение или последователно плъзгане с единия и с другия силно свит крак с приклякване преди тласъка. Тези упражнения се изпълняват по-лесно, ако се правят по наклон.
За начинаещите е трудно изведнъж да овладеят последо-вателното плъзгане. Обикновено след засилването се плъзват едновременно и на двете ски. За разучаване на плъзгащата крач-ка още от 5-годишна възраст може да се дава следното упраж-нение: Отначало детето се движи по следата с ръце зад гърба, наклонило леко напред тялото си и пренасяйки последователно тежестта му от единия на другия крак. След това може да се премине към усвояването на най-елементарните завои, спуска-ния, изкачвания - стъпаловидно и ножично. Засега всичко се прави без щеки. И не само за по-голяма безопасност. С щеките е по-лесно, неопитният скиор „виси" на тях и пренася едва ли не основната част на натоварването върху ръцете. Нека отначало детето усвои движенията с краката, да отработи плъзгането, да усъвършенства равновесието.
Много малки деца, особено момиченца, се плашат от височините. Затова е добре да учите детето да се спуска от съвсем полегат, равен, открит склон. Нека постави ските на ширината на стъпалата, леко да приклекне и да наведе тялото си напред, без да го напряга. Ръцете са свободно свити и отведени назад. „Ако приклекнеш по-ниско, ще се плъзнеш по-бързо, ако пък краката са само леко свити в коленете, скоростта ще намалее."
В никакъв случай спускането не бивада става с обтегнати и широко разтворени крака. Това води до загубване на устойчивостта. Нека момиченцето потренира: да се спуска в много ниска стойка, почти клекнало или по време на спускането да направи няколко пружиниращи прикляквания. Нека се движи по не широка следа, предварително прокарана от възрастния, като се старае максимално да приближава ските и да изтегля едната малко напред за по-голяма устойчивост. Ако при спускането има падина, детето трябва да се изправи. Срещне ли възвишение, да приклекне по-ниско, а по неравна повърхност да прави пружиниращи прикляквания.
На лек наклон трябва да се овладеят и най-елементарните
начини на спиране: рало (задната част на ските се разтваря, върховете се събират, ските са на вътрешните кантове) или полурало с упор (едната ска се плъзга, другата се отмества с петата встрани и се опира на канта). След като се усвоят начините на спиране, може да започне овладяването на завоите.
Милиони хора, от малки до големи днес се увличат от ски-спорта. Но нима поклонниците на стремителния и изящен кънки-спорт са по-малко?
Момиченцето може да започне да се пързаля с фигурни кънки още от ранна възраст - на 4 - 5 години. Този спорт оказва осо-бено благоприятно въздействие върху организма на бъдещата жена и за кратко време младата фигуристка става ловка и гра-циозна, придобива плавни движения, красива изразителна походка и стойка. В резултат на тези занимания се приучава да владее до съвършенство тялодо си, възпитава се чувство за ритъм и естествено се закалява организмът.
Разбира се, далеч не всяка малка фигуристка по-късно ще влезе в големия спорт. Но всяко момиченце ще получи своя собствен голям приз. Съгласете се: има ли за жената по-голяма награда от красотата и привлекателността? Това не е по-малко важно от рекордите.
Младите фигуристки обикновено се занимават в групи под ръководството опитен инструктор. Той ще ги научи да се дър-жат на леда, да изпълняват първите леки фигури и главно - да падат безопасно и без да се удрят. По този въпрос бихме искали да кажем няколко думи на онези, които се учат да карат кънки самостоятелно.
Не се бойте, че ще паднете. Ако не паднеш, няма да станеш кънкьор. Най-безопасно е падането на хълбок и подсигуряване с ръката. Падането назад трябва да се избягва. Старайте се да стоите на леко свити крака, наведени малко напред - тогава няма да паднете. Не слагайте кънките успоредно една на друга, а под известен ъгъл.
Всеки начинаещ отначало се чувства на леда несигурно. Затова не е лошо най-напред да потренирате вкъщи или на дво-ра на снега - сложете кънките, походете с тях, направете някои упражнения, развиващи чувството за равновесие (например прикляквания, навеждания, завои, леки подскоци).
Малките деца бързо се уморяват и отначало дори имат болки в краката. Ако оплакванията от болки в стъпалата се повтарят отнесете се сериозно към тях - не е изключено това да е признак на плоскостъпие и в такъв случай помощта на лекаря ще бъде наложителна.
Кънките трябва да са добре наточени, обувките завързани така, че пръстите на краката да са свободни, а извивката на ходилото плътно стегната. Носят се задължително с вълнени чорапи. Ако са големи, сложете вътре дебели стелки и обуйте още един чифт чорапи. Но в този случай обувката не обхваща крака достатъчно плътно и устойчивостта намалява.
Същите хубави думи, които казахме за фигурното пързаляне, се отнасят и за художествената гимнастика - най-жествения и артистичен спорт. За момиченцата се препоръчва и плуването. Добре е, ако се научат да плуват още преди да постъпят в училище.

Плуване

Вие сигурно неведнъж сте наблюдавали как майката или бащата, а може би и двамата, заедно тикат вече голямото момиче към водата, а то крещи, рита, изтръгва се от ръцете им, бои се! Не вярва, че ще могат да го защитят от налитащите вълни, от дълбочината.
Колкото по-мъничко е детето, толкова по-лесно ще се научи да плува. У него страхът от водата още „дреме", пък и т.нар. плавателна способност е по-голяма, отколкото при възрастните - то има по-малко относително тегло, по-добра обтекаемост на тялото. Гъвкавостта и подвижността на ставите му дава възможност по-бързо да усвои техниката на плувните движения.
Твърде важно е децата през цялото време да не загубват интереса си. Щом е интересно, значи не е страшно. И дори когато сте с малката просто на брега на някоя рекичка, а не в басейна при опитния треньор, не забравяйте това правило. За съжаление съществува мнение, че дете, което не умее да плува, трябва незабавно да бъде хвърлено на дълбоко място - е, нищо, ще изплува, а пък ако не може, самите ние ще го извадим. Това е много опасно! Като хвърлите отведнъж детето на дълбокото, вие може завинаги да всеете у него ужас от водата, а дори и да нанесете сериозна психическа травма. Не! Само весело, само с удоволствие! Никакви насилия и навиквания!
Започнете урока по плуване на плитко място. Най -добре в тихо време, когато няма вълни. Точно тук, на плиткото, детето може да започне да се гмурка и да се премята. Най-напред научете момиченцето да диша във водата. Помолете го да събере от дъното най-красивите камъчета или да намери из пясъка предварително скритата от вас играчка. Поиграйте си на „параход": наведено напред, детето върви по дъното, като придвижва ръцете си, имитирайки движението на параходните колела. Нека от време на време да потапя главата си във водата и да издиша - „да изпусне парата". След това му предложете да стане „медуза" да вдиша дълбоко, да приклекне на дъното и наведено напред, да изплува на повърхността. Ръцете и краката висят свободно.
Близо до брега е добре да поиграете и с топка, да се посъревновавате кой пръв ще стигне до брега на един крак или кой по-добре може да скача като „жабче" (приклекнало, детето се оттласква с краката от дъното и плесвайки с ръце, се приземява на ръце и крака). Пък и малко ли игри могат да се измислят още.! Спомнете си своето детство, забравете за час-два, че сте възрастни, че сте родители. Но не забравяйте едно: всички игри и упражнения във водата се изпълняват само по посока към брега!
Едва след като малката се научи да диша, т.е. да издишва въз-дух във водата, покажете й как да лежи във водата, без да се движи: лицето потопено във водата, краката обтегнати, стъпалата леко обърнати навътре. Лежейки по гръб, главата също се потапя във водата - виждат се само носът и очите, тялото се обтяга, ръцете се разтварят встрани.
Нека момиченцето влезе във водата до кръста (не по-дълбоко), да се наведе напред, да се отблъсне от дъното, да легне на водата и да се плъзне към брега. Това упражнение се нарича ,,стрела". Друго упражнение за отработване на плъзгането е „торпедото" - както упражнението „стрела", но с кроулови движения с краката.
Интересна е играта „Буксир": отбележете на брега „пристанището". Отдалечете се от него на 10 - 12 м. Момиченцето ляга във водата по гърди или по гръб. То е „шлеп", а вие сте „буксир". Улавяте го за ръцете и буксирате към пристанището. Разновидност на тази игра е „тласкачът" - буксирът хваща шлепа за краката и го тласка пред себе си.
А когато детето се научи добре да се плъзга по водата, пока-жете му как да работи с краката и ръцете, научете го да съгласу-ва движенията си с дишането. За отработване на техниката мо-гат да се използват и надуваеми играчки. Детето ги държи с ръцете, плъзга се и изпълнява движенията с краката.
Главното е да не избързвате. Та цялото „училище" няма да ви отнеме повече от седмица. А след това можете да научите момиченцето да скача във водата от невисока дъсчена площадка и да плува на дълбоко място.
И още няколко съвета. Къпането е разрешено 1,5-2 часа след хранене. Във водата детето трябва да се движи по-енергично, за да не настине. Няма значение, че слънцето припича, че по пясъка не може да се стъпва. Ако са се появили първите признаци на преохлаждане - устните са посинели, кожата е настръхнала, излезте незабавно от водата, потичайте по брега или легнете на горещия пясък. И най-важният съвет: никога не оставяйте детето до водата без наглеждане.
Плуване, гимнастика, фигурно пързаляне - от каквото и да се увлича момиченцето, всичко това ще бъде от полза. Любимият спорт, леките гимнастически упражнения, чистият въздух укрепват здравето, усъвършенстват организма. Но и тук е необходима умереност! Игрите до преумора, напрегнатите тренировки, продължителното престояване на студ, на слънце, във вода са неблагоприятни за нервната система, за растящия детски организъм. Почакайте, не ускорявайте физическото натоварване. Не вземайте момиченцето със себе си на далечен поход,, не го „гонете" с часове, когато сте на ски, не му позволявайте да ви носи раницата. И вкъщи, поощрявайки желанието на момиченцето да помага в домакинството, не му разрешавайте да взема на ръце братчето си, да вдига тежки предмети. Тежкото физическо натоварване задържа физиологичното развитие на половата система - това не бива да се забравя в никакъв случай.
Още от най-ранна възраст следете за правилната телесна стойка на детето. Разбира се, не бива през цялото време да го изправяте, да викате, да изисквате. Бъдете тактични и сдържани, но настоятелни. Наблюдавайте как вашето момиченце ходи, седи и стои. Необходимо е мебелите в детската стая да са съобразени с неговия ръст, за да не се налага да се протяга, за да стигне масата, или, обратно, да се изгърбва, за да се наведе над нея. Когато се разхождате с детето, не го влачете за ръка, не вървете прекалено бързо, дори и да закъснявате - в противен случай то няма да успява да крачи с вас и ще тича в неудобна, напрегната поза. А каква е походката му? Не му разрешавайте да стъпва накриво, да се прегърбва, да изпъва шия, да навежда главата при ходене. Погрижете се и за удобни обувки - да са по крака, с твърда
подметка и ниско, широко токче, за да не се развие плоскостьпие. Гуменките и кецовете, така необходими за заниманията с физкултура и танци, не бива да се носят от сутрин до вечер.

Комплекси от упражнения при плоскостъпие

За съжаление доста деца страдат от плоскостъпие. Нашето стъпало се състои от дребни костици, съединени от мускулите и сухожилията в гъвкав свод - своеобразен ресор, който пружинира при ходене. Ако мускулите или сухожилията отслабнат, сводът се отпуска, възниква плоскостъпие. А то се отразява и на цялото тяло - на стойката, на формирането на вътрешните органи. Деца, които страдат от плоскостъпие, бързо се уморяват, не могат да стоят продължително време прави и да ходят дълго, оплакват се от болки в краката и гърба.
Плоскостъпието най-често се развива при много пълните, тежките, или, обратно, при слабите, с лошо физическо развитие деца. За да се предпази детето от това неприятно заболяване, то трябва да се занимава с физкултура, много да ходи, да тича, да прави утринна гимнастика. А в случай че плоскостъпието вече се е развило, налага се да се прави специална гимнастика, укрепваща мускулите и сухожилията на спъпалото.
Полезно е ходене на пръсти по права и наклонена плоскост, стъпване на външната страна на стъпалото („тромавото мече"), търкаляне на гумена топка по пода с бос крак, игра с обръч, захващане и вдигане на различни дребни предмети с пръстите на краката.
Ето ви няколко упражнения за деца от предучилищна възраст, при които са открити първите признаци на плоскостъпие. Тази гимнастика прилича на игра и ще достави на детето голямо удоволствие. Препоръчваме тези упражнения да се правят ежедневно в продължение на 6 - 9 месеца по 10 мин. на ден. Най-добре е на бос крак върху килима.

  1. С топка между ходилата детето се придвижва с бавни крачки по стаята, като се старае да не я изпусне - 20 - 30 секунди.
  2. В опорен седеж на пода детето се стреми да повдигне максимално високо топката с обтегнати крака - 8 - 10 пъти.
  3. В стоеж с ръцете на хълбоците детето върти по пода топката последователно с левия и с десния крак - 10 пъти.
  4. На пода се поставя тояжка: детето минава на пръсти отстрани, по дължината на тояжката с ръцете зад тила - 6 - 8 пъти.
  5. В стоеж детето се старае да вдигне от пода кърпичката с пръстите на единия и на другия крак -5-6 пъти.
  6. В седеж на пода улавя с пръстите на двата си крака кърпич-ка, бързо заема тилен лег и свива краката, като се старае да не пусне кърпичката - 8 пъти.
  7. Подскоци на един крак на пръсти, в пръстите на другия е стисната кърпичка - 12 - 14 пъти.
  8. Последователно ходене на пръсти и на пети - 25 - 30 секунди.

Упражнение за плоскостъпие Упражнение за плоскостъпие

Когато тези упражнения омръзнат, прибавете няколко нови.
Например сложете на пода голяма кърпа. Детето я притиска с петата към пода, като едновременно с пръстите на същия крак се старае да я захване и изтегли. Или от седеж на стол да повдига с пръстите на краката разпръснатите по пода моливи и кибритени кутийки. Тези упражнения са за вкъщи, а през лятото детето трябва да тича колкото може повече босо.

Подобни статии

Нарушения на съня на детето

Нарушения на съня на детето

Сънят за детето е крайно необходим. Колкото по-малка е възрастта на детето, толкова по-про-дължителен е неговият сън. Вие вече знаете средна...

Неврози в детската възраст

Неврози в детската възраст

Най-често те се дължат на неправилно и травматизиращо детската психика възпитание и отглеждане или пък са резултат на прекарани тежки заболя...

Майката - първият възпитател

Майката - първият възпитател

Възпитанието започва още в първите седмици след раждането и продължава през всички периоди на детската възраст. То трябва да бъде съобразено...

Възпитателната роля на игрите и играчките

Възпитателната роля на игрите и играчките

Игрите и играчките са мощни възпитателни средства. Чрез тях се развива не само двигателната активност и сръчност на децата. Те помагат за оп...

Най-здравословното хранене

Най-здравословното хранене

Все още остава неразрешен един обикновен и конкретен въпрос: Когато дойде време за ядене - закуска, обяд или вечеря - КАКВО ТРЯБВА ДА СЛОЖИМ...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

26.07.2010

Обновено
Обновено

26.07.2010

Прочетено
Прочетено

5730

Нередност Докладвай за нередност
1 харесват, 1 не харесват
Публикувай статия