Възпитателната роля на игрите и играчките

Игрите и играчките са мощни възпитателни средства. Чрез тях се развива не само двигателната активност и сръчност на децата. Те помагат за опознаване на околния свят, за обогатяване на фантазията, допринасят за умственото развитие на децата.
Изборът на играчки трябва да се съобразява с възрастта на детето. Децата от 1 до 4 месеца постепенно разпознават проявяват интерес към оцветените и издаващи звук играчки. Най-подходящи за тази възраст са разноцветните дрънкалки, които д аимат широки дръжки и да могат да се окачват над креватчето или количката. Гумени или пластмасови кръгчета и фигурки също могат да се използват. Добре трябва да се помни, че в тази възраст бебетата обичат да поставят в устата си всичко. Това налага играчките да могат често да се измиват, да не са боядисани с разтворима боя и да не са дребни и чупливи.
След 4-месечна възраст играчките постепенно се разнообразяват. Удобни са по-звучните и сложни дрънкалки, гумените бебета или животни, които при натискане издават звук. Желателно е да не се прекалява с купуването на много и скъпи играчки. Това невинаги е полезно за детето. Добре е да се помни, че играчките не трябва да представляват опасност за детето. Към края на първата година и по-късно децата много се радват на движещи се играчки, някои от които могат да плават в корито с вода. През втората и третата година играчките вече стават все по-разнообразни и сложни: разноцветни кубчета, кофички, топки, лейки, детски велосипеди и автомобилчета, трактори, багери, клатещи се кончета, матрьошки, ходещи кукли и дори сглобяеми играчки.
Играчките за 3-4 -годишна възраст вече могат да имитират трудовата дейност на възрастните. Децата обичат да играят на лекар и болен, да къпят болната кукла и да правят инжекции. Момчетата с голяма любов носят оръжие, бият барабани и оби-чат да играят на войници. Момчетата опознават отделните марки леки коли, харесват играчките, наподобяващи влакове и други сложни машини. Често обаче обичат да ги чупят и поправят. Голям интерес събуждат у тях играчките с дистанционно управление и компютърните играчки. Момичетата обличат куклите с разноцветни тоалети и грижливо им сресват косите.
Голям интерес за децата представляват книгите с картинка и приказки, които най-често бабите им многократно препрочитат. Децата започват да рисуват, да пеят, декламират или да танцуват. Понякога малките деца освен «Сънчо» започват жадно да гледат и телевизионните предавания за възрастни, а също така карат велосипеди, малки автомобилчета и дори се пързалят със ски.
Опасностите, които могат да крият в себе си играчките, са от различно естество и това изисква бдителност от страна на родителите. Дребните играчки могат да попаднат в стомаха или дихателните пътища. Някои играчки са лесно запалими и чрез тях може да се предизвика пожар. Други играчки са боядисани с отровни бои или притежават остри части, с които детето може да се нарани. Пистолетите със стрели или бомбичките с експлозиви също не са безопасни.
Плюшените и облечени с влакнести тъкани мечета и други подобни играчки задържат много прах и у предразположените деца могат да доведат до появата на астматичен бронхит.
Съществува опасност и от претрупването на детето с много и често безразборно купувани играчки. Тази претрупаност с играчки възпитава зле и разглезва много от децата. У детето отрано се култивира егоистичното чувство, че то може да притежава всичко, което пожелае.
Многото играчки омръзват на децата и дори довеждат до безразличие към тях. По-добре е част от играчките да се изваждат от употреба, а след известно време отново да се дават на детето, което с радост си спомня за тях като за стари приятели. Играчките трябва да помагат на детето да привиква към определен ред. Те трябва да се държат чисти и да се подреждат. Майките дават по този повод много заповеди, които децата иай-често не изпълняват. С такт и търпение обаче те постепенно привикват да поддържат чисти играчките си и да се грижат за тях.
Игрите са неотменна потребност за децата. Те имат силно възпитателно въздействие особено когато с тях се дава възможност на детето да прояви активно своите способности. Всеки от вас с радост си спомня игрите с баба, с мама и татко, с братята и сестрите. Сега репертоарът на детските игри все повече се разнообразява и модернизира. Родителите са много заети и не им остава време да играят с децата си и често оставят това на бабите им или на детските ясли. Родителите се стремят да компенсират тази своя немара към домашните детски игри с воденето на децата на куклен театър, цирк или ги оставят да гледат телевизия. Но едва след навършването на 3 години децата проявяват интерес и изпитват радост от кукления театър. Представленията обаче трябва да бъдат продължителни, за да не довеждат до преумора и превъзбуда на децата. Циркът оставя незабравими спомени у децата, но той е подходящ за деца на 3-4 -годишна възраст. Преди 5-6-годишна възраст гледането на филми не е за препоръчване. Телевизията не е безопасно средство за възпитателна информация. Неговите детски програми са полезни. Дълготрайното и безразборно гледане на всички програми, особено на наситените с насилия сцени се отразява зле на детската фантазия и поведение. Често се стига при невротични деца, склонни към гърчове и нощен страх, гледането на телевизията да влоши тяхното болестно състояние.
Поставянето на плачещото дете пред телевизията, за да се успокои, е неправилно и трябва да се избягва. Също така да се избягва едновременното хранене на детето и гледането на телевизия.
Общо известно е правилото, че гледането на телевизия трябва да става от разстояние 3-31/2 метра, а при малки екрани от 2 метра. На забравяйте също така, че силният шум от радиото и телевизора нарушава спокойния сън на децата.