Влияние на околната среда върху лозата

Топлолюбиво растение ли е лозата

Лозата е растение с определени изисквания към температурата. От тези изисквания зависи нейното географско разпространение. Най-подходящи условия за виреенето на лозата и за създаването на промишлено лозарство има в умерения пояс от 30 до 45° северна ширина. Това определя лозата като растение на умерения климат. Нашата страна попада в благоприятната зона, тъй като е включена между 41°14'и 44°12' северна ширина.
В страните с топъл климат родовитостта на лозата е много добра, а гроздето е богато със захари и с ароматни и багрилни вещества. Обикновено не му достигат киселините. Тук се произвеждат хубави червени вина и се получава висококачествено десертно грозде.
В местата с по-хладен климат лозите дават грозде с достатъчно захари и киселини, от което се получават реномирани бели вина с нежен вкус. В най-северните райони лозата няма промишлено значение, тъй като при условията на студения климат тя не плододава редовно, а полученото грозде е с много киселини и малко захари.
В тропическия пояс, около екватора, условията също са неблагоприятни за промишлено лозарство. Тук липсват ниски температури и затова няма ритмичност в развитието на лозата. Лозите не встъпват едновременно в покой и във вегетация, поради което в едно и също време има реси в цъфтеж, ягорида и узрели гроздове. Освен това гроздето е воднисто, бедно на киселини и неподходящо за преработване във вино. На голяма височина над морското равнище обаче и при достатъчно влага лозата може да вирее и да плододава нормално и в тропическата зона.

Кои температурни фактори трябва да се имат предвид при отглеждането на лозата

Топлината има решаващо значение за растежа и плододаването на лозовата култура. Установено е, че най-голяма активност лозата проявява при температура между 25 и 30°С. При тази температура растежът на леторастите е най-силен. Тогава пъпките се формират бързо и се образуват цветните зачатъци в тях.


За успешното отглеждане на лозата в дадено място от значение са следните показатели: продължителност на вегетационния период, температурна сума и температура на най-топлия месец.

 

Населено място Вегетационен период в дни Температурна сума за периода в °С Средна месечна температура през юли в °С Населено място Вегетационен период в дни Температурна сума за периода в °С Средна месечна температура през юли в °С
Видин 202 3680 23,0 Карнобат 202 3562 22,2
Берковица 196 3473 21,6 Ямбол 210 3800 23.1
Вършец 194 3348 21,4 Сливен 207 3712 22,8
Лом 204 3802 23,6 Казанлък 197 3443
Оряхово 210 4003 24,2 Стара Загора 212 3927 23,8
Кнежа 198 3569 22,7 Чирпан 212 3945 23.6
Враца 201 3608 22.4 Хасково 218 4021 23.8
Плевен 209 3908 23,6 Свиленград 220 4127 24,4
Ловеч 206 3766 23,0 Кърджали 215 3940 23,4
Троян 190 3130 20,5 Пловдив 213 3931 23.6
Габрово 191 3143 20,3 Карлово 204 3612 22.6
Севлиево 204 3662 22,3 Пазарджик 210 3838 23.3
Велико Търново 204 3812 22,7 Пещера 202 3586 22.3
Павликени 208 3825 23.4 Гоце Делчев 203 3526 21.6
Свищов 210 3930 23.7 Петрич 224 4385 25.1
Русе 212 3980 24.0 Благоевград 202 4029 23.3
Силистра 200 3633 22,8 Станке Димитров 197 3419 22.1
Разград 196 3404 22,0 Кюстендил 196 3353 21.6
Попово 195 3415 21,8 Ихтиман 176 2865 19,5
Шумен 200 3468 21.8 Ботевград 203 3509 21.6
Толбухин 191 3243 21.0 София 188 3108 20.3
Варна 204 3636 22.6 Банкя 183 2958 19.6
Поморие 218 4004 23.6 Своге 195 3292 20,8
Бургас 218 3997 23.4 Брезник 170 2719 19.1
Айтос 209 3764 23.1 Радомир 184 3034 20,2

Таблица 1. Агроклиматични показатели на лозата

Вегетационният период на лозата обхваща времето от напъпването до листопада. Смята се, че колкото по-продължителен е той, толкова условията за виреенето на лозата са по-благоприятни.
Необходимото количество топлина за лозата през целия вегетационен период се изразява с температурната сума. Тя представлява сборът на средните денонощни температури от напълването до листопада.
Растежът на лозите, плододаването и качеството на гроздето зависят главно от температурната сума. За много райони на страната тя е между 3500 и 4000° (табл. 1). При преценяване пригодността на дадено място за отглеждане на лозата голямо значение се отдава и на средната месечна температура на най-топлия месец. Тя трябва да бъде поне 18°С за районите с промишлено лозарство (табл. 1).

Еднакви ли са изискванията на сортовете към температурната сума

Отглежданите в практиката сортове лози нямат еднакви изисквания към температурната сума. Ето защо и узряването им не настъпва едновременно. Разпределението на сортовете по групи съобразно със срока на узряването им, извършено в Института по лозарство и винарство в Плевен, е дадено в табл. 2. Посочената температурна сума е изчислена за периода от напълването до момента на узряването.

Групи Дата на узряване Температурна сума Сортове
Най-ранни 15.VII - 31.VII 2100 - 2400 Перл дю Ксаба, Мимоза, Супер ран Болгар
Много ранни 1.VIII - 15.VIII 2400 - 2700 Мечта, Май , Мискет тракийски, Плевен, Тракия, Мискет пловдивски, Кардинал
Ранни 16.VIII - 30.VIII 2700 - 3000 Царица на лозята, Чауш, Шасла доре, Пино ноар, Мискет дунавски
Средни 1.IX - 15.IX 3000 - 3300 Ризлинг, Мискет Отонел, Алиготе, Мискет хамбургски, Памид, Болгар, Мерло, Каберне Совиньон, Тамянка, Мискет врачански
Късни 16.IX - 30.IX 3300 - 3600 Гъмза, Димят, Зарчин, Италия, Мискет червен, Ркацители, Саперави, Султанина
Много късни 1.Х - 10.Х 3600 - 3900 Мавруд, Юни блан, Широка мелнишка

Таблица 2. Класификация на сортовете лози според изискванията им към температурната сума от началото на вегетацията до физиологичната зрелост на гроздето

 

Кои високи и ниски температури са вредни за лозата

Повишаването на температурата над определена граница води към повреждане на отделни органи на лозата. При температура около и над 40°С по листата на лозата се явява пригор. Повреди може да се появят и при по-ниска температура, когато духат горещи ветрове. Все пак опасността от високи температури у нас не е голяма. По-голяма опасност представляват ниските температури. Зелените части на лозата измръзват при 2,5°С, а гроздето издържа до - 4°С. Издръжливостта на пъпките, пръчките и многогодишните части през зимата зависи от редица условия, като закаляването, биологията на сорта, степента на узряването, времетраенето на ниските температури и др. Пъпките на чувствителните сортове започват да измръзват при спадане на температурата под -15°С, докато устойчивите издържат и до - 20/- 21°С. Едногодишните пръчки измръзват при температура под -22°С, а многогодишните части - под -26°С.

 

Как реагира лозата на светлината

Лозата е светлолюбиво растение. Светлината оказва непосредствено влияние върху интензивността на фотосинтезата. Ето защо в години с повече слънчеви дни гроздето натрупва повече захари и е по-богато с ароматни и багрилни вещества. В добре огряваните места гроздето се оцветява по-добре и ароматът на мискетовите сортове е по-силен.
У нас светлината не е ограничаващ фактор за развитието на лозата. Все пак трябва да се отбележи, че по черноморското крайбрежие през лятото, а също така и през есента има повече слънчеви дни, отколкото във вътрешността на страната.
Върху растежа и плододаването на лозата оказва влияние и продължителността на деня. Растежът на леторастите при 8-10 -часов ден отслабва, а се ускорява тяхното узряване. Скъсяването на деня понижава асимилационната дейност на листата и подтиска залагането на съцветня в пъпките. Опитите с млади лозови растения, получени от семена, показват, че при къс ден се развиват по-силно корените, а при дълъг ден - надземните части (стъблото и листата).

 

Понася ли лозата засенчване

Засенчването на лозите от съседни дървета или сгради оказва отрицателно влияние върху тях - в пъпките им се залагат по-малко съцветия, а изресяването се усилва. Оттук е ипо-слабото плододаване на засенчените лози. Ето защо съвместното отглеждане на лозите с овощни дървета не е желателно. Когато все пак такова съжителство се налага, дърветата трябва да бъдат разположени така, че да не засенчват лозите. Ако лозите, засадени близо до дървета, се оставят неизрязани, само за 1-2 години те се издигат над дърветата така, че листата им да бъдат изложени на слънце. Такъв е случаят и с т. нар. отглеждане на лозите по живи дървета, при което лозата се разполага върху короната на дървото.
Като се имат предвид големите изисквания на лозата към осветлението, леторастите и листата на растенията трябва да са разположени така, че да се огряват от слънцето през целия ден.

 

Влаголюбиво растение ли е лозата

Лозата развива мощна коренова система с голяма смукателна сила. Това обстоятелство я прави пригодна и за терени с по-бедни и сухи почви. На такива места тя се развива по-добре от редица други растения, поради което я смятат за сравнително сухоустойчива култура. Не бива обаче да се забравя, че за кратък период лозата развива грамадна вегетативна маса, за което й е необходима много вода.
Без вода развитието на лозовото растение е невъзможно. Чрез нея то получава от почвата необходимите хранителни вещества, които се всмукват от кореновата система. При нормална почвена влажност растежът на леторастите се засилва и плододаването се увеличава. Най-голяма нужда от влага лозата чувства по време на усиления растеж и след прецъфтяването, когато плодът започва да наедрява.

 

В сушави или в дъждовни години се получава по-качествено грозде

Както продължителното засушаване, така и прекомерните валежи може да се окажат вредни за лозата. При недостиг на влага в почвата след цъфтежа поради продължителна суша гроздето остава дребно, недоузрява и е с по-малко захари, а с повече киселини. Сухият въздух предизвиква затваряне на устицата, вследствие на което се намаляват транспирацията и асимилацията. Без нормална асимилация не може да се натрупат достатъчно захари в гроздето.
Излишната влага в почвата и в подпочвените пластове влияе неблагоприятно върху растежа на кореновата система, а понякога причинява и загиване на част от корените. Ето защо лозата не понася близките подпочвени води. Честите превалявания по време на цъфтежа пречат на нормалното оплождане, усилват изресяването и създават условия за развитие на маната в един от най-критичните за лозата моменти. Обилните валежи през периода на зреенето благоприятстват за развитието на сивото гниене, а гроздето остава воднисто и с ниска захарност. В такива години десертното грозде е нетрайно, а от виненото се получава посредствено вино.
Най-качествено грозде се получава в години, когато лятото е с нормални валежи, а есента - без излишна влага. Десертното грозде тогава е здраво, трайно и издържа на дълго транспортиране, а виненото е богато със захари и произведените вина са превъзходни.

 

До каква надморска височина се отглежда лозата у нас

Височината над морското равнище изменя значително климатичните условия. Колкото по-високо е дадено място, толкова температурата е по-ниска. Установено е, че на всеки 170 м температурата се намалява с около 1°С. В тропичния пояс по-високите места са по-благоприятни за лозата, а в умерения пояс - обратно. Най-високо разположените лозя в света се срещат в Боливия - на 2500 - 3000 м над морското равнище.
Лозя за промишлени цели у нас се засаждат до 400-500 м над морското равнище. Любителски насаждения обаче при подходящ избор на мястото и сорта може да се създадат и до 800 м.
От наи-ранния сорт Перла се срещат лози и до 1000 м. Те трябва обезателно да бъдат засадени на припек от южната страна на стени или сгради и защитени от студените северни ветрове.

 

Оказва ли влияние върху лозата близостта на море, езеро или река

Наличността на водни маси (море, езеро, голяма река) оказва влияние върху температурата и влажността на въздуха. Зимата край тях е по-мека, а опасността от измръзване на лозите - по-малка. Големите водни площи изменят количеството на топлинната енергия, като отразяват слънчевите лъчи. У нас пролетта по черноморското крайбрежие настъпва, по-късно в сравнение с вътрешността и напъпването на лозите се забавя. Обратно, есента е по-топла и гроздоберът се извършва по-късно.На много места едни от най-хубавите лозя се намират по бреговете на реките, аурата и моретата. Така е в нашата страна край Дунав и Черно море, в Унгария край Балатон, в СССР - кримските лозя край Черно море, във Франция по бреговете на Рона, Гарона, Лоара и Рейн, в ГФР край Мозел и Рейн, в Швейцария край Женевското езеро и т.н.

 

Взискателна ли е лозата към почвата

Лозата е растение, което може да се отглежда върху места с най-разнообразни почви. С нея успешно се оползотворяват хълмистите терени със сравнително по-бедни почви, където другите култури дават по-слаб стопански ефект. Тя не вирее само на заблатени, тежки и силно сбити почви. От казаното не бива да се прави изводът, че лозата е невзискателна към почвата. Добре известно е, че от характера и свойствата на почвата зависят в голяма степен силата на лозите, добивът и качеството на гроздето. При еднакви климатични условия в един и същ район може да се получат от гроздето различни по качество вина в зависимост от почвения тип. Най-добри за лозата са дълбоките, рохкави, бързо затоплящи се почви. В това отношение особено подходящи са леките песъчливи и чакълестите почви.
В миналото, когато лозите са засаждани неприсадени, ролята на почвата е била по-ограничена. С въвеждането на американските лози като подложки изискванията към почвата нарастват. Някои от подложките се развиват по-добре на свежи и плитки почви, а други - на по-сухи и дълбоки. Едни подложки понасят по-високо съдържание на вар в почвата, а други - по-ниско. Ето защо преди засаждането на лозите трябва добре да се проучи почвата и в зависимост от това да се подберат подложката и сортовете, подходящи за една или друга насока на производството.

 

Как влияе почвата върху лозата

Почвата влияе върху лозата със своя механичен състав и с физичните и химичните си свойства. Механичният състав се определя от съотношението на отделните почвени частици: глина, пясък, чакъл и др. Наличността на повече глина в почвата я прави по-свързана, по-тежка и по-студена. От грозде отгледано на такава почва, се получава по-добре оцветено и по-плътно вино. В глинестите почви корените на лозата се развиват сравнителнотрудно. Пясъчните частици затоплят почвата и допринасят за образуването на повече захари в гроздето. Пясъкът прави почвата по-рохкава, корените на растенията проникват дълбоко и лозите се развиват силно. От гроздето, отгледано на песъчливи почви, се получават по-леки и фини вина, които развиват приятен букет.
Топлинните свойства на почвата имат важно значение за развитието на растенията и на микроорганизмите в нея. Тъмните почви поглъщат по-интензивно слънчевата енергия и се затоплят толкова по-силно, колкото цветът им е по-тъмен. На такива почви лозите растат по-буйно, отколкото на светлите.
Затоплянето на почвата зависи от наличността на влага в нея - влажните почви се затоплят по-трудно. Глинестите почви задържат повече вода и естествено се затоплят по-трудно от леките песъчливи почви.
Химичният състав на почвата оказва влияние върху снабдяването на лозата с хранителни елементи - азот, фосфор, калий, калций, желязо, магнезий и др. От значение е също и съдържанието на хумус и варовик. Богатите с хумус (тъмните) почви са по-богати и с азот. За лозата по-подходящи са средно запасените с хумус почви.

 

Наличността на чакъл в почвата вредна ли е за лозата

Някои лозари избягват да засаждат лозя на чакълести почви. Това е неправилно. Световната практика показва, че от лозята на почви, които съдържат едрозърнест пясък и чакъл, се получават едни от най-хубавите вина. Така е например в областите Кахетия - СССР, Токай - Унгария и Шампания - Франция, прочути със своите реномирани вина. Почвите в тези области съдържат до 60-80% чакъл или каменни частици. Чакълът дренира почвата, пропуска дъждовната вода, но пречи на силното й изпарение. През деня той се нагрява, а през нощта отделя част от погълнатата топлина и по този начин затопля приземния въздух. Освен това той отразява и част от слънчевите лъчи.

 

На какви почви може да се засаждат неприсадени лози

Установено е, че сортовете на културната лоза (Памид, Мавруд, Мискет червен и др.) може да се отглеждат неприсадени, т.е. като се засаждат директно, направо от пръчки, в места, където почвите са силно песъчливи - съдържат над 70% физичен пясък. Съдържанието на пясък е най-добре да се определя в почвена лаборатория. У нас неприсаденилозя има в Пазарджишко, Пловдивско, Бургаско, Видинско и другаде. Някои автори предполагат, че пясъкът запушва ходовете, които филоксерата образува в почвата, и по този начин пречи на нейното размножаване и развитие въобще.

 

Какви почви са подходящи за отглеждане на лозя за производство на червени вина

За отглеждането на лозя за производство на червени трапезни вина най-подходящи са умерено влажните, добре аерирани и с добър топлинен режим почви. Те трябва да имат умерено съдържание на хумус и достатъчно фосфор, желязо и калий. Когато се касае за висококачествени, добре обагрени червени вина, за предпочитане са почвите с по-високо съдържание на глина и богати с органични и минерални вещества. От разпространените у нас почви на тези изисквания отговарят различните подтипове на черноземните, канелените и сивите горски почви. Те се срещат в твърде много райони на страната.

 

Какви почви са подходящи за отглеждане на лозя за производство на бели вина

За отглеждането на лозя за производство на хубави бели вина най-подходящи са почвите с лек механичен състав - глинесто-песъчливи и песъчливи - с ниско съдържание на хумус, разположени на речни тераси и крайбрежни склонове. По отношение на цвета се предпочитат по-светлите почви. На тези изисквания отговарят алувиално-делувиалните и някои канелени почви, каквито има в районите на Карлово, Карнобат, Поморие, Пазарджик, Варна и др.

 

Какви почви са подходящи за отглеждане на лозя за производство на десертно грозде

В сравнение с винените сортове, лози десертните имат по-високи изисквания към почвата. Те предпочитат по-дълбоки и свежи почви, но да не са тежки и сбити, а да са по-богати с хумус и с добра, водозадържаща способност. Леките песъчливи почви може да се използват за отглеждане на лозя за производство на десертно грозде само при условие, че се напояват и се торят по-обилно.За десертните сортове лози подходящи са повечето от черноземните и някои канелени горски почви. Особено благоприятно почвени условия за тях има край Дунав и в районите на Плевен, Горна Оряховица, Преслав, Чирпан, Пловдив, Пазарджик и др.

 

Как да се избере подходяща подложка за дадена почва

При избора на подложка трябва да се има предвид съдържанието на варовик в почвата. Известно е, че на почви с по-високо съдържание на варовик (до 20 - 30%) се получава грозде с по-висока захарност и с по-силен аромат. Когато количеството на варовика обаче премине дадена граница, той става вреден за лозата - появява се жълтеене на листата, наречено физиологична хлороза. Неприсадените лози от културните сортове ( Памид, Мискет червен, Димят, Гъмза и др.) издържат до 70% варовик в почвата и в това отношение превъзхождат всички американски подложки. Когато културните сортове обаче се присадят, устойчивостта им на варовик се определя от използваната подложка. Установено е, че отделните подложки нямат еднаква устойчивост на варовик. Така например Монтиколата издържа до 25% варовик или 14% активен калций, Кобер 5ББ сътветно до 50 или 20%, Шасла Х Берландиери 41Б - до 60 или 40%, а Рипария - само до 15 или 8%. Затова преди набавянето на посадъчен материал трябва да се знае какво е съдържанието на вар в почвата. Повечето кооперативни стопанства разполагат с такива данни за почвите в района. При нужда трябва да се иска съвет от агрономите в стопанствата.

Подобни статии

Кратки сведения за устройството и развитието на лозовото растение

Кратки сведения за устройството и развитието на лозовото растение

Какво растение е лозата Лозата е многогодишно растение и в зависимост от грижите, които се полагат за нея, може да живее 40-60 и повече год...

Повреди, болести и неприятели по лозата

Повреди, болести и неприятели по лозата

Повреди от студ | Градушка | Изресяване | Пригор | Хлороза | Мана | Оидиум | Сиво гниене | Антракноза | Бактериен рак | Филоксера | Гроздови...

Обработка, торене и напояване на лозата

Обработка, торене и напояване на лозата

Кога и как да се загрибват лозите Лозите се загрибват късно през есента, обикновено след листопада, с цел да се предпазят от измръзване пре...

Биологични особености на лозата

Биологични особености на лозата

Най-добре се използва благоприятната почвено-климатична среда и най-добри условия за развитието на всяко растение можем да създадем само ког...

Операции със зелените части на лозата

Операции със зелените части на лозата

През вегетационния период на лозата се извършват редица операции със зелените и части, които носят общото наименование резитби на зелено. Пр...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

29.06.2010

Обновено
Обновено

30.06.2010

Прочетено
Прочетено

4697

Нередност Докладвай за нередност
0 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия