Животът на малкото дете е невъзможен без движения, без игри и занимания. Подражавайки на татко или на мама, то кара камион, къпе куклата, приготвя вечеря. Дори ако не сте му осигурили играчка, назовава някой предмет «камион» и започва да го бута по пода. И удоволствието му никак не е по-малко от това на възрастен, който се занимава с някаква работа. В първите три години игрите са вce още аналитични - детето отваря играчката, за да види какво има вътре.
Едва в третата година започва да строи къща от кубчета, да реди частите на играта строител.
Играчките, които ще предложите на малкото дете, трябва да бъдат съобразени с възрастта му.
Фиг. Малкият строител
Не отрупвайте детето с много играчки.
Известно е, че малкото дете лесно се изморява и скоро се насища на една играчка или на определена игра. Когато обаче пред него има десетки различни играчки, умората и безразличието настъпват по-бързо. Не допускайте това. Предоставете на детето за деня не повече от 2-3 играчки. Останалите трябва да бъдат далеч от погледа му. По този начин всяка играчка ще се появява като нова един или два пъти в седмицата, а детето ще я приема с желание. Ако забележите, че то се мъчи да развали играчката, внимателно я приберете, уж че куклата е болна и трябва да отиде на чичко доктор или пък че тракторчето ще отиде на ремонт.
С татко се играе много хубаво.
Малкото дете очаква своя татко с нетърпение, за да го вземе на ръце, да го помилва и да си поиграят двамата. Таткото се включва в играта на криеница, в товаренето на камиончето, в управлението на влакчето. На момиченцата също е много приятно да си поиграят с татко. И те обичат да са настанят на раменете му и да
гледат на света от високо, да станат по-високи не само от батко, но и от мама дори. А когато татковите здрави и силни рьпе издигнат детето чак до тавана, удоволствието е неописуемо.
Колкото и да е зает, таткото трябва да отдели необходимите минути за малкото дете. А когато на любимата игра с татко трябва да се сложи край, не отказвайте направо - ще последва негодувание, ще започнат молби като „още малко" или „поне още веднъж". Кажете просто, че сте се изморили, че са ви заболели pъцете, а доверчивото дете ще приеме нещата и ще се смили над вас. Вие пък непременно възложете на детето някаква работа, например да помогне на мама, като подреди стаята.
