Пащърнак посевен

Пащърнак посевен
Пащърнака е използван от дълбока древност като храна и лекарство. За подправка се използва коренът на растението, който се стрива на прах и се слага на зеленчукови и месни гозби.

Родът пащърнак има около петнадесет вида, които са разпространени в Европа и Азия. Един от тях е посевният пащърнак от сем. Целинови (Сенникоцветни). Той е използван от елини и римляни като храна и лекарство. Особено много е употребяван и култивиран през Средновековието. Днес той е загубил своето някогашно голямо значение, макар че продължава да се използува в Средна Европа и най-вече в Англия. Среща се в спонтанната флора на България. Употребява се главно кореноплодът, и то най-често в прясно състояние. Листата му се използват рядко. Негово отечество се смята Източна Азия. Той е двегодишно растение, достигащо на височина до 1 м. В кореноплодът се съдържат до 0,40% етерично масло, пектини, захари, фуранокумарини, алкалоидът пастинацин, витамин С и др. В плодовете етеричното масло достига до 0,25%. Главните биологично активни вещества (съставките на етеричното масло, фуранокумарините и алкалоидът пастинацин) действуват спазмолитично на гладката мускулатура на храносмилателния тракт. Те влияят благотворно на сърдечно-съдовата система и имат средно изразено хипотензивно действие.

В кулинарията кореноплодът се прилага като целината в прясно състояние или смлян на прах, пазен в хладилник. С него се ароматизират ястия със или без месо. Кореноплодът е основен зеленчук при някои гозби, приготвени с месо и картофи. Листата служат за подправка и украса заедно с други продукти при приготвяне на салати. Пащърнакът се комбинира с лук, чесът, мащерка, магданоз. Поставя се в ястието преди варенето. Тъй като той не предизвиква опасни за здравето странични явления, може да се използва в количества според вкуса на консуматора. В чужбина с пащърнака ароматизират няколко вида вина.

В народната медицина кореноплодът се прилага при заболявания на отделителната система, главно камъни и пясък в бъбреците и пикочния мехур, при сърдечна невроза, стенокардия и др. Приема се във вид на извлек. Две чаени лъжички добре стрити корени се попарват с 250 см3 кипяща вода, киснат се 30 мин, прецежда се и се приема наведнъж. Тази доза се прилага 3 пъти дневно преди хранене. Лечението трае 20 дни. След 1 месец почивка курсът може да се повтори. При събирането на кореноплода може да се получат дерматити (фуранокумарините имат фотосензибилизиращо действие).

Подобни статии

Хроничен хепатит

Хроничен хепатит

В повечето случаи острият хепатит завършва с пълно оздравяване. Броят на хронифицираните остри хепатити е различен. Приема се, че вирусният ...

Гликогенно зареждане

Гликогенно зареждане

Какво знаем за гликогена Това е сложен въглехидрат с животински произход. Съхранява се в клетките на животните (мускулни и чернодробни) и...

Пилешки бульон с топчета от грис

Пилешки бульон с топчета от грис

Продукти за 8 порции: I пиле (около 1 кг) 1 връзка зеленчуци за супа (морков, целина, пащърнак, магданоз), 1 щипка (между три пръста) сушени...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

08.05.2012

Обновено
Обновено

08.05.2012

Прочетено
Прочетено

1839

Нередност Докладвай за нередност
0 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия