Майораната, както дафиновото дърво са били свещени растения в древността. Те се използували особено много през Средните векове и главно за лекуване на епилепсия и женски болести. Родина на майораната се смята Северна Африка. Днес тя се култивира главно в Франция, Северна Африка. В своето отечество тя е многогодишно, а у нас едногодишно, високо до 40 см тревисто растение от сем. Устноцветни. Използват се връхните части на растението, които имат особено приятен аромат и тръпчив вкус. Те съдържат 0,7—1% етерично масло, феноли, витамин С, провитамин А, пектини и др.
Приета вътрешно, майораната засилва функциите на храносмилателната система, действа спазмолитично и антисептично.
В кулинарията майораната се използва най-често заедно с лук, чесън, черен пипер, в зеленчукови супи, ястия от варива и картофи, като плънка за тлъсти патици, пастети, сосове и др. Прилага се и в колбасарството, където фенолите и етеричното и масло действа консервиращо.
Майораната се употребява в народната медицина при колики в стомаха и червата, кашлица, особено при спастичен бронхит на малки деца, при трудно уриниране и неврастения. Прилагат се прецедени водни извлеци в съотношение 10:150 преди хранене. Дозата за цял ден е 150 см3.
