Народното име на растението отразява неговите лечебни и хранителни качества. Според едно поверие,приет вътрешно девесилът дава на човека девет сили. Като храна и лекарство той е известен още на римляните. За него е писала и немската естественичка Хилдегард (XI—XII в.). В този период англичаните го използвали за получаване на тонизиращи напитки. Девесилът е многогодишно, високо 2 м растение от сем. Целинови (Сенникоцветни). Използват се листата, плодовете и коренището на растението.
То съдържа етерично масло, което в коренището е до 1%. Срещат се още смоли, фуранокумарини, лецитин, захари, органични киселини, ензими, дъбилни вещества и др. От подземните части и плодовете се получава етерично масло, което служи за подправка.
Девесилът предизвиква отделяне на секреции главно от стомашно-чревния тракт и белите дробове, тонизира организма, стимулира отделителната система, действа благотворно на сърдечносъдовата и нервната система и има ясно изразен спазмолитичен ефект върху гладката мускулатура. Коренището и плодовете са добри антисептици и затова се слагат в месни консерви. В прясно състояние коренището на девесила е особено подходяща подправка за салати, пилешки супи, варива (боб), сосове, ястия от овнешко, свинско и говеждо месо. Плодовете в комбинация с дафинов лист, черен пипер, бахар се използват за мариноване на зеленчуци. Коренището на девесила се комбинира добре с магданоз, копър, зеленчуци за супи, черен и червен пипер, майорана и чесън. Съхранявани добре, сушените листа от девесил запазват продължително време вкусово-ароматните си качества. Дозата им е както при босилека. Те се слагат в началото на приготвянето заедно с основните продукти, като в някои случаи са и основен продукт. Препоръчва се за блюдо от 4 порции едно средно голямо коренище.
За лечебни цели се използва главно коренището на девесила (липса на апетит, колики в стомаха и червата, като отхрачващо, газогонно, жлъчегонно, регулиращо менструацията средство). То подпомага сърдечната дейност и е добро средство при неврастения. Освен това е силно диуретично средство. Употребява се против обилно потене и при някои кожни заболявания. При по-продължителна употреба (повече от месец) предизвиква гадене, повръщане и световъртеж. Приема се вътрешно, като 1 чаена лъжичка ситно стрити коренища се заливат с 500 см3 кипяща вода; киснат се 3—4 ч, прецеждат се и се разделят на 3 равни части, които се приемат сутрин, обед и вечер преди хранене.
Според някои автори девесилът предизвиква приток на кръв в тазовите органи, затова при бременни жени има опасност от аборт. Сокът от девесил се прилага като глистогонно средство.
