Хмелът е бил известен ще на римляните. В Европа той започва да се култивира през IX в. Диворастящ се среща в страните с умерен климат на северното полукълбо. Обикновеният хмел е многогодишно увивно растение, дълго до 6 м от сем. Конопови. Мъжките и женските цветове се намират на две различни растения. У нас диворастящият хмел е разпространен из цялата страна. Отглежда се на няколко места в страната, но най-добре се развива около устието на р. Камчия.
Стопанско значение имат женските съцветия на хмела, които са подобни на шишарки и съдържат прах, наречен лупулин. Той се добива чрез механично отсяване на шишарковидните женски съцветия. Полученият жлезнст прах има жълтооранжев цвят, слаб специфичен мирис и горчив вкус. Използва се главно заради този си вкус. Както шишарковидните женски съцветия, така и лупулинът се пазят в тъмни стъкла на хладно място не повече от 1 година.
Пресните шишарковидни женски съцветия понякога дразнят кожата и очите на събирачите вследствие на смолистите вещества, които се съдържат в тях.
Тези съцветия съдържат хумулоталинова киселина, калиеви соли, триметиламин, пектин, лупулин и др. От своя страна лупулинът съдържа от 1 до 3% етерично масло, 50% смоли, флавоноиди, танини и др. В етеричното масло се срещат терпени и сесквитерпени, естери на декадековата киселина и пр. Маслото се осмолява лесно при съхранение. Лупулинът действа успокояващо и хипотензивно. Хмеловите шишарковидни женски съцветия служат за получаване на мая. Те се употребяват в хлебарството и за добиване на бира. Хмеловите шишаркоподобни женски съцветия придават особено приятен горчив вкус на питиетата, като същевременно допринасят за тяхното по-продължително запазване. Младите издънки на хмела се употребяват за подправка на салати и като храна вместо аспержите и цветното зеле. Те се варят в солена вода, овалват се в галета и се пържат в масло. Преди сервиране се посипват с копър, магданоз и др. Шишарковидните женски съцветия притежават хормонално действие, тъй като съдържат естрогенни вещества, като същевременно имат и слаби антибиотични свойства. Те се използват при лошо храносмилане, за повишаване на апетита, при заболявания на лимфната система, против безсъние, като подтискащо половата възбудимост средство. Приемат се вътрешно под формата на извлек (1 чаена лъжичка дрога на прах се залива с 500 см3 кипяща вода, кисне се 3—4 ч, прецежда се през филтърна хартия и се приема преди хранене на 3—4 пъти през деня).
Взети в по-голямо количество или използувани по-продължително време (15—20 дни), лупулинът и хмелът предизвикват гадене, повръщане, главоболие и др. За лечебни цели те трябва да се прилагат под контрола на лекар.
