А ние хората безпомощни ли сме?

Всъщност ние хората сме си много безпомощни същества - нито сме особено силни, нито особено бързи, но пък сме умни.

Всъщност ние хората сме си много безпомощни същества - нито сме особено силни, нито особено бързи, но пък сме умни. Силата ни не е в издържливостта ни или във физическите качеаства, а в интелекта ни, който ни помага да компенсираме нашата крехка натура. Изправени пред някаква трудност, в повечето случай разчитаме на ума си, като изключим някой наши инстинкти.

Благодарение на интелекта си (е не на всички де, някои не го притежават) се справяме с живота и сме постигнали такъв еволюционен напредък, който се изразява именно в усвояване и задълбочаване на мисловните ни процеси, които са и основата на разсъдъка ни, на характера ни, на всичко това, което сме в духовен и отчасти физически аспект. С две думи - добре, че имаме малко повече мозък от останалия животински свят, че като изключим него (нашето най-силно оръжие), сме си много зле.

С малко видове бихме се справили, ако разчитахме само на физическите си данни, без да включваме технологичните ни изобретения. По отношение на бъдещето на човечеството съм раздвоена - от една страна сме доста умни и винаги намираме начин да се справим с дадена ситуация, стига да вложим достатъчно усилия и енергия, но пък именно това наше самочувствие за величие, надмощие, надменността ни, ни пречат да преценим реално положението, в което се намираме и да усетим тънката граница между - доброто и злото, правилното и грешното, нужното и ненужното и ред други противоположности.

Това пък ме навежда на мисълта, че може би късметът ни ще ни изневери и нашият интелект ще се обърне срещу нас и тогава отново ще се стигне до вечната и най-сложна борба - тази срещу самия себе си, само че ще е пренесена в друга сфера и ще има други измерения - става въпрос не само за духовна или психическа, но и за чисто физическа борба за оцеляване. Глупостта, също както и интелекта ни, е безкрайна, а глупостта и самозабравата на един зъл гений или група амбициозни учени, които са решили да си играят на Бог, е това вече може да се превърне в голяяям. . .  непреодолим проблем.

Нека си живеем по 100 години, ако случайно ни е писано някога да достигнем до етап, в който да живеем по 1000 години, то нека стане благодарение на еволюцията и природните закони - те си знаят добре работата и са го доказали не веднъж. А ние, според мен е по-добре да седим и да чакаме, за да разберем, а не да се опитваме да се извисим и да надминем собствения си демиург.
И един интересен блог за любителите на уроците по танци и танцовото изкуство.

Подобни статии

Ето защо хората крият истинските си емоции!

Ето защо хората крият истинските си емоции!

Ето защо хората крият истинските си емоции!В отговор на въпроса : “Как си?” много хора отговарят със стандартното “Отлично!” или “Благодаря ...

Как хората вземат решения за покупка

Как хората вземат решения за покупка

За да успеете в продажбите, трябва да знаете как потребителите взимат решения за покупка. През какви етапи преминават в процеса на избор на ...

Жлъчнокаменна болест (научна версия)

Жлъчнокаменна болест (научна версия)

Жлъчнокаменна болест : Под това название се разбира заболяване на обмяната на веществата в организма Под това название се разбира забол...

Неврози

Неврози

Неврозите са заболявания на нервната система, конто се определят най-общо като функционални нарушения в дейността на главния мозък, без да и...

Важни Симптоми - Припадък

Важни Симптоми - Припадък

Припадъкът е състояние, при което организмът изпада във внезапно временно изключване функцията на кората на главния мозък. По външните си пр...

yasoo

yasoo

11 публикации

Публикувано
Публикувано

11.11.2012

Обновено
Обновено

12.11.2012

Прочетено
Прочетено

778

Нередност Докладвай за нередност
1 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия