В много домакинства се отглеждат животни, поради което възниква необходимостта техните кожи да се обработват на косъм. Те са кожи от питомни зайци, агнета, ярета, овце и др.
Обработката на кожите се състои от следните операции: оди-ране, консервиране, опресняване, лешене, изпиране, пиклиране, дъбене, намасляване, багрене и дообработване.
Одирането на кожите от труповете на закланите или убити животни се извършва по три начина: разгърнато, в затворено състояние откъм опашката и в затворено състояние откъм главата.
Консервиране на кожите
Сушене
За да се подготвят за консервиране, одраните в разгънато състояние кожи се изпъват върху дървена плоскост или рамка, като се заковават с малки гвоздейчета с косъм, обърнат към дъската. Снетите в затворено състояние кожи се изпъват във форми, като в началото на сушенето се оставят с косъма навътре, а след подсушаването се обръщат с косъма навън. По-малките кожи могат да се изпънат с тънки летвички или жилави пръчки.
Изпънатите кожи се сушат на проветриво, но засенчено място на три етапа:
а) Подсушаване. То се извършва при температура 25-27°С
в продължение на 1 - 2 часа.
б) Същинско сушене. Извършва се при температура 30-31°С за около 8-10 часа.
в) Доизсушаване при 27 - 28° С за около 1-2 часа.
За времетраенето на всеки един от тези етапи имат значение
сезонът и влажността на въздуха.
Осоляване
Кожите се осоляват само когато се налага да се запазят за по-късно обработване. Ако кожата ще се обработи веднага след одирането, осоляването й е излишно.
Необходимото количество готварска сол е около 25 % от теглото (масата) им, т.е. на килограм сурова кожа - 250 г сол.
Солта се посипва върху цялата вътрешна повърхност на кожата и се оставя да престои 7-8 дни:
Кожите могат да се консервират не само чрез осоляване, но и със следващо сушене. В този случай е необходима не 25 %, а 15% сол от теглото им. След това се сушат по начина, описан по-горе.
Опресняване на осолените кожи
С опресняването на суровите кожи се цели да им се придаде определена влажност, която те трябва да притежават при следващите обработки.
Опресняването става в дървени корита или сандъци. Количеството на водата, необходимо за опресняването, е в зависимост от теглото им (8 л вода за 1 кг кожа). Освен това към всеки литър вода трябва да се прибавят по 20 - 30 г готварска сол и 1 г натриев бисулфит. Кожите се опресняват в продължение на 16 до 35 часа при температура на водата 15 - 20° С, като често се раздвижват.
След опресняването кожите трябва да бъдат меки и свободно да се прегъват; ципата на гладката им страна да е хлъзгава, бяла, със синкав оттенък; влакната й да са набъбнали и напоени с вода.
Лешене и изтъняване на кожите
С летенето на кожите се цели да се отстранят подкожната съединителна тъкан и мазнините откъм вътрешната им страна. Преди това кожите се изцеждат през ленена торба или центрофуга за пране, за да се освободят от излишната вода, която са поели при опресняването.
Самото лешене представлява всъщност стъргане на вътрешната страна на кожата върху острието на нож, прикрепен към масата с менгеме. Внимава се кожата да не се нареже. След лешенето обработената кожа трябва да е с еднаква дебелина и по нея да няма излишна тъкан. Лешенето се извършва веднъж.
Изпиране (обезмасляване) на агнешки и овчи кожи
Агнешките и овчите кожи съдържат известно количество мазнини както в основата на космите, така и в самата тъкан.
Обезмасляването се извършва чрез изпиране в мека вода, към която за всеки литър се прибавят по 2 г настърган сапун и 1 - 2 г калцинирана сода. Кожите се оставят да престоят в затопления до 30-32°С разтвор около 15-20 мин., като често се преобръщат. Ако косъмът е много дълъг, след изпирането кожите се стрижат до определена дължина на косъма и наново се изпират по начина, описан по-горе.
Обезмаслените кожи се изплакват с мека вода, съдържаща 0,5 г калцинирана сода на литър вода, след което се оставят да престоят 20 - 30 мин. в разтвор от готварска сол (20 г сол за 1 л вода).
Дъбене на кожухарски кожи
Пиклиране на кожите
Пиклирането се прилага при кожи с къс косъм и при кожи с естествен цвят, които няма да се дъбят. Тази обработка се състои в следното: в дървено корито се приготвя т.нар. „пикел" - разтвор от сярна киселина с концентрация 8 - 15 г/л и готварска сол - 50 - 100 г/л (в 4 - 5 л вода за 1 кг кожа). Кожите се накисват в разтвора, като от време на време се преобръщат. Температурата на разтвора трябва да е между 25 и 28°С, а продължителността на пиклирането - между 10 и 12 часа. След това кожите се изцеждат, оставят се да престоят 1-2 дни и се пристъпва към намасляването им.
По-ценните кожи с дълъг косъм вместо чрез потапяне могат да се пиклират и с четка. Приготвя се 12% -ен разтвор от готварска сол, към който се прибавят 2 - 3 % сярна киселина. Разтворът се нанася с четка върху вътрешната страна на кожата, като се разтрива равномерно, след което кожата се превива на две по тръбната й част с космите навън. В това положение кожата престоява 10 - 12 часа. Операцията се повтаря два или три пъти до пълното проникване на пикела в тъканта. (Познава се по това, че кожата отвътре побелява и при драскане с нокът остава бяла следа).
Дъбене с хромови дъбилни разтвори
С дъбенето на кожите се цели да се предпазят от гниене, да се заздрави връзката им с косъма и да се направят меки и еластични, като същевременно им се придаде трайност спрямо действието на водата.
Рецепта № 422. Дъбене с хромови соли
Приготвят се следните три разтвора:
1 разтвор: 350 г хромова стипца се разтварят в 2 л вода, затоплена до 50°С. Разтворът се охлажда и към него при бъркане се прибавя разтвор от 38 г калцинирана сода в 100 см3 вода. От този разтвор се сипва дотогава, докато престане да се образува утайка. Ако за пресичането (алкализирането) на хромовата стипца е необходимо по-малко количество сода, останалият содов разтвор не се използва. Ако е необходимо по-голямо количество сода, добавя се още содов разтвор. Получената смес се разрежда с толкова вода, че да се получи 20 л дъбилна течност.
2 разтвор. Към 4,5 л от първия разтвор се прибавят 4,5 л мека вода.
3 разтвор. Към 6,7 л от първия разтвор се прибавя мека вода.
Кожите се накисват в първия разтвор за 3 часа. След това се прехвърлят във втория, където престояват също 3 часа, и накрая се прехвърлят в третия, където се държат, докато позеленеят отвътре.
Издъбените кожи, докато са още мокри, се отърсват от дъбилния разтвор и веднага се намазват отвътре с рибено масло. В противен случай те се втвърдяват.
Дъбене с хлебна щава
Рецепта М 423. Дъбене на кожите с хлебна щава
400 г смес от брашно и пшенични трици се залива с 1 л хладка вода и се оставя да престои на топло около 15 - 16 часа. Към ферментиращата каша се прибавят 30-40 г готварска сол и се разбърква добре. Образуваната каша се нанася върху вътрешната (месната) страна на кожата, след което тя се сгъва на две по тръбната линия с косъма навън. Така се постъпва,ако се работи с една кожа. При обработка на повече кожи те се нареждат по няколко на стиф, обърнати с месната част нагоре. Нареждането на кожите става в подходящ съд, след което те се заливат с 3-5% -ен разтвор от готварска сол (3 - 5 г сол в 100 г вода) или с 3% -ен разтвор за по-тънките кожи и се оставят да престоят 7 - 10 дни (тънките кожи за по-кратко време, а по-дебелите - за по-дълго време), като през това време се обръщат 3 - 4 пъти. При всяко обръщане те се натриват с каша от щавата.
Ако кожите се затоплят, стифът се разваля и те се пренареждат отново.
Дъбенето с хлебна щава се прилага предимно за обработка на агнешки и овчи кожи.
Рецепта № 424. Намасляване на кожите
Намасляваща смес. Получава се от равни по тегло части от яйчен жълтък и рициново, репично или рибено масло, като се разбият с 4 - 6 пъти по-голямо количество мека вода. Емулсията се нанася равномерно върху меснага част на кожата - отначало по тръбната линия, а след това встрани и по врата с четка или мек парцал. Нанасянето на емулсията се повтаря 2 - 3 пъти през 2 до 4 часа.
За една малка кожа са необходими от 50 до 140 см3 емулсия.
След като престоят няколко часа, кожите се изсушават на проветриво място. Изсушената кожа се размачква ръчно или на „чифе" (заоблено парче дърво), което прилича на дебела книга. Всяка част от кожата, без да се разтяга и опъва, трябва внимателно да се хлъзга по чифето. Така тя става мека и гъвкава.
Обработване на заешки кожи
Одраните кожи се изсушават на сянка в сухо и проветриво място. За да се предпазят от загниване, те се посипват предварително със смес от 1кг дървени стърготини, 0,5 кг печен гипс и 50 г стипца. След като изсъхнат, кожите се изтупват от полепналата по тях прах, почистват се от останалата мазнина и се увиват във вестници. Така те могат да се съхраняват до момента на обработката им.
Рецепта № 425. Дъбене на заешки кожи
Кожите се потапят в разтвор от 500 г стипца и 250 г готварска сол в 5л вода. Те трябва да са напълно покрити от течността, в която престояват 2 - 3 дни, като от време на време се преобръщат и прехвърлят. Изваждат се, отцеждат се и се обтягат с малки гвоздейчета на дъска, като вътрешността им остава отгоре. След като изсъхнат, кожите се обтягат по дължина и широчина на ръка и са готови за кроене.
За да станат по меки, кожите се намазват от вътрешната им страна с разбит яйчен жълтък и се обтягат за около 30 мин. На другия ден се изтупват с гладка пръчка, изчеткват се с четка и се посипват със сухи и затоплени дървени стърготини, с които престояват 4 - 5 часа. След това наново се изтупват с пръчка.
Избелване на агнешки и овчи кожи
Рецепта № 426. Избелване на агнешки и овчи кожи
Кожите се потапят за 10 мин. в разтвор от 10 л мека вода, подкислена с 5 г сярна киселина и 5 г калиев перманганат. Из-важдат се от разтвора и се потапят за 1 - 2 секунди в разтвор от 10 л вода, 20 г сярна киселина и 100 г 40% -ен разтвор от нат-риев бисулфит. След тази обработка те се изпират с обилно количество вода.
Кожите могат да се избелят и със серен двуокис, като се навлажнят, поставят се върху дървено скеле и под тях се запали сяра, поставена върху жар в глинен съд.За да не се разпръсне серният двуокис, кожата се покрива с някой по-голям сандък.
Забележка. Избелването на кожите със серен двуокис трябва да става на открито, тъй като той е отровен и силно задушлив газ.