Измръзването бива общо и местно.
Общото измръзване представлява болестен инцидент, конто възниква при военнополеви условия, туристически походи, работа при ниски температури, при падане в студена вода и пр. Продължителното излагане на ниски температури може да се дължи също на напиване, нараняване, епилептичен припадък и мозъчен кръвоизлив, които възпрепятствуват придвижването на човека до топло помещение. Важно значение имат облеклото, силата на вятъра и възможността за движение.
В началото измръзналият получава силно треперене, мускулни гърчове, стягане на врата, зачервяване на кожата, ускорена сърдечна дейност, учестено дишане, позиви за често уриниране — организмът се старае да превъзмогне въздействието на ниската температура. По-късно защитните сили на организма отслабват, настъпва отпадналост, вялост на движенията, чувствителността на кожата намалява, рефлексите отслабват. Ако въздействието на студа продължава, настъпват трайни изменения в кръвоносните съдове и умъртвяване на тъканите. Получава се картината на т. нар. бяла смърт, която се изразява в забавена и неритмична сърдечна дейност, силно понижение на кръвното налягане и загуба на съзнанието.
Спешната помощ при общо измръзване включва прекъсване на вредното въздействие на ниската температура, затопляне на тялото и спешни мерки за възстановяване на засегнатите функции. Пострадалият трябва да се увие в сухи и топли дрехи, да се поставят грейки около тялото и бързо да се пренесе в топло помещение. При възможност е добре болният да бъде поставян няколко пъти по за 10 минути във вана с температура на водата 40—45°С, след което да му се правят фрикции и топли компреси. Препоръчва се поставянето на грейка в сърдечната област. Измръзналият трябва да се настани незабавно в болнично заведение.
Местното измръзване се получава при продължително въздействие на ниска температура върху откритите части на тялото. Освен ниската температура значение имат движението и влажността на въздуха, недобре топлещото и стегнато облекло. Местно измръзване се получава по-лесно при глад, понижено настроение, липса на движение, хиповитаминоза, изнеженост, изтощение, умора, болест, употреба на алкохол. Старците, децата и алкохолиците понасят по-трудно ниските температури.
Местното измръзване започва със спазъм на кръвоносните съдове, последван от тяхното разширение, съчетано с пропускливост на серум и възникване на оток в тъканите. Ако действието на студа продължава, кръвоносните съдове се увреждат трайно и се получава запушване на просвета им с последваща некроза на тъканите. Проявите на местното измръзване възникват от няколко часа до една седмица след действието на ниската температура. Местното измръзване преминава през четири степени на развитие:
При I степен измръзване се наблюдава бледност, а след това зачервяване, оток, липса на чувствителност и болка в измръзналото място.
При II степен измръзване по кожата се появяват мехури, пълни с кръвениста течност.
При III степен измръзване признаците се появяват към 6-ия ден и се изразяват в умъртвяване, на меките тъкани.
При IV степен измръзване се появява гангрена на поразената част на тялото с умъртвяване и на костта.
Спешната долекарска помощ е от важно значение. Тя се състои в отстраняване въздействието на студа, заменяне ла влажното облекло със сухо, поставяне около врата, ушите и бузите вълнени шалове, а на ръцете топли ръкавици. При измръзване от I степен може да се направи лек масаж с ръка. Разтриване със сняг не трябва да се прави поради опасност от нараняване на кожата. Не трябва да се предприема и бързо затопляне на измръзналата част от тялото, тъй като може да се получи умъртвяване на тъканите. Добре е при възможност да се превърже пострадалата част със стерилна марлена превръзка. Болният се транспортира в болнично заведение.