Измерване на температурата

За измерване температурата на тялото (термометрия) се използуват медицински максимални термометри със скала от 35 до 42 градуса по Целзий. Те са устроени така, че след като живакът (разширен от топлинното въздействие на тялото) достигне до дадена височина на стъклената тръбичка, при прекъсване на това въздействие той не се връща обратно в живачния резервоар, тъй като на границата между тръбичката и резервоара е направено специално стеснение. Връщането на живака от тръбичката в резервоара става чрез тръскане на термометъра. Ако живакът не може да бъде върнат в резервоара или стълбът му в тръбичката е разкъсан, термометърът е негоден. Нормалната температура на здравия възрастен човек, измерена в подмншннчната ямка, се движи от 36 до 37°, или средно на денонощието от 36,4 до 36,8° по Целзий. Измерената в устата или ануса температура е обикновено с 0,5° по-висока, т. е. 36,9 до 37,5°, или средно от 36,9 до 37,2° по Целзий. Както у здравите, така и у болните хора сутрин температурата е по-ниска, през деня постепенно се повишава, така че привечер, надвишава сутрешните стойности с 0,5 до 1°. Тази разлика е по-изявена у болните. За измерване на температурата в подмишничната ямка термометърът трябва да се държи 10—15 минути, а в устата и ануса — 5—10 минути. Данните от измерванията на температурата трябва да се записват заедно с данните от честотата на пулса и дишането и да се представят на лекуващия лекар. Получените температури стойности имат голямо значение за уточняване еволюцията на заболяването. Съотношението между температурата и пулса е важен показател. Обикновено с повишаване на температурата с 1° пулсът се ускорява с 12—15 удара в минута. Липсата на такова съответствие дава възможност на лекуващия лекар да направи важни диагностични изводи.