Ванилията се използва от незапомнени времена като подправка и лечебно средство в нейната родина Мексико. На европейците е известна от XVI в. Днес тя се употребява главно като подправка. Получава се от плодовете на разните вариетети на лианата, наречена обикновена ванила от сем. Салепови.
Култивира се в тропическите страни. Събраните още зелени плодове се подлагат на ферментация, при което добиват тъмнокафяв цвят, а по повърхността се отделят кристалчета ванилин с характерен приятен мирис. Тези плодове са дълги 10—22 см. Според изискванията на стандартите за доброкачественост те трябва да са еластични, но не и сухи. Те се опаковат в дълги стъклени тръбици. Съдържат около 2% ванилин. Той може да се получи и по синтетичен начин от евгенол или пирокатехин. От плодовете се получава алкохолен или ацетонов извлек, който се подлага на обработка за усилване на аромата чрез прибавяне на етилванилин, касторея и др. На пазара се среща ванилия с различни имена според произхода — мексиканска (най-качествена), бурбонска, малгашка, таитска. В плодовете освен ванилин се съдържат още полизахариди, смоли, флавоноиди, дъбилни вещества, липиди и др.
Ванилията действа върху храносмилателната система, засилва отделянето на жлъчка. Използува се широко в кулинарията, сладкарската и хранителната промишленост за ароматизиране на кремове, сладкиши, ликьори и др. Днес плодовете се прилагат във фармацията само за коригиране мириса на някои лечебни средства. При продължителен контакт с ванилията се получава зачервяване на кожата (ванилизъм).
