Като подправка се използуват изсушените близълца, събрани от цветовете на посевния шафран от сем. Перуникови, който е многогодишно, луковично, с неустановена родина растение. Култивира се главно в Южна Европа, Индия идр. От 100 000 цветчета се получава 5 кг суровина, от която след изсушаване се добиват 1 кг близълца. Те са с тъмнооранжев цвят и нагарчащ вкус. Мирисът е специфичен. Шафранът поглъща влагата и затова се пази в добре затворени стъклени тръбици. Фалшифицира се с невен, шафраника и др. Истинският шафран в количество 0,001 г оцветява в жълтозлатисто 1 л вода. Шафранът съдържа гликозидът кроцин, който багри различни материи в червено. Освен него в близълцата се съдържат горчивият гликозид пикрокроцин, восък, флавоноиди, витамини и др.
Шафранът се използва още от древността като средство, коригиращо вкуса, мириса и цвета на хранителни продукти и ястия, В миналото той е бил най-търсената и най-скъпата подправка. Прилагал се е за оцветяване на мазнини, сиренета и други млечни продукти. Прибавя се към супи, ястия от месо, сосове, дребни печива и др. Подправените с шафран сладкарски произведения и печива добиват красив жълт цвят и нежен приятен аромат. В българската кухня шафранът се е използвал в значителна степен почти до началото на нашия век. Днес той е полузабравена подправка у нас Шафранът е съставна част на разни видове къри. В хранителната промишленост се използва не само като оцветител, а и като добър консервант. В кулинарията се прилага в малки количества — 2—3 близълца на блюдо от 4 порции.
В последно време шафранът не се прилага в официалната медицина. В народната медицина у нас се употребява по-рядко при хемороиди, хистерия, хипохондрия, за повишаване на диурезата и др. Приема се по 1 близълце 3 пъти на ден преди хранене с малко вода.
