През Средновековието риганът е бил една от билките, за които се е вярвало, че могат да прогонват злите духове и всякакви заболявания. С риган са били опушвани хора и помещения. С него са били пълнени възглавниците, за да се постигне здрав сън.
Риганът е многогодишно, до 50 см високо тревисто растение от сем. Устноцветни. В България се срещат 2 варианта от него. Единият, който има бели цветове, не бива да се използва като подправка и за лечебни цели, защото има неподходящ химичен състав. Другият цъфти с розововиолетови цветчета. Родината му е Европа и Предна Азия. Цялото растение има приятен аромат и слабо горчив и стипчив вкус подобно на чубрицата. Използва се горната надземна част. Тя съдържа до 4% етерично масло (с главна съставка тимол 50% ),8% дъбилни вещества, флавоноиди и др.
Риганът има спазмолитично и дезинфекционно действие. Влияе върху функциите на стомаха и жлъчната секреция. С риган се подправят главно птици и тестени произведения. Самостоятелно или в смес с други билки служи за приготвяне на безалкохолни напитки. В народната медицина се употребява главно за ароматизиране на вани при балнеолечение. Прилага се при гинекологични заболявания, при рахит у децата, при кашлица. При заболявания на горните дихателни пътища се препоръчват инхалации с риган. Прилага се и като дезинфекционно средство при заболяване на устната кухина (гаргара). При стомашни заболявания се приготвя извлек от 1 чаена лъжичка ситно стрит риган. Той се залива с 1 чаена чаша вода, кисне се 2—3 ч, кипи 1 мин и след прецеждане на топло се изпива наведнъж преди хранене. Дозата може да се приложи 3—4 пъти дневно. При кашлица, безапетитие се използува етеричното масло. Риганът не бива да се употребява при бременни жени, тъй като президвиква приток на кръв в тазовата област и може да причини аборт.
