Подготовка на птиците за одиране
Препоръчва се всеки любител на препараторското изкуство да направи първите си опити за одиране на птица върху по-едри видове (сврака, гарга, врана и др.), които имат по-дебела и здрава кожа и при които всички процеси по изработването.на препарата протичат по-свободно. При малките птици кожата е много тънка и се къса лесно. Преди да се подготви за одиране, птицата трябва наново да се прегледа и почисти от "Засъхнала кръв по перата. Когато раничките от сачмите са под крилото или в самото крило, кръвта силно зацапва перата. Добро средство за измиване на перата е наситеният 
разтвор от готварска сол. Когато се препарира птица с дълга опашка или крило, намачканите по време на транспорта контурни пера може да се изправят по следния начин. В подходящ съд се кипва чиста вода. Потапят се намачканите пера на опашката или крилата за 3—4 минути. Внимава се да не се потопи птицата до кожата (фиг. 18). Намачканите пера се изправят с ръце, докато се възстанови първоначалната им форма и положение. Така подготвената птица е готова за одиране. Но птицата никога не трябва ла се дере веднага след като се убие. Трябва да настъпи трупното вкоченяване, което става след около 1 час.
Одиране на птица
При одиране на птица трябва да проявяваме търпение и внимание, без което не бихме получили желаните резултати. Това важи и при почистване на кожата от останала по нея мускулна тъкан, ципи и др.
Подготвената птица за одиране поставяме легнала по гръб, с глава към лявата ни ръка. През ноздрите на човката връзваме конец, дълъг колкото птицата. Той ще ни послужи, когато обработваме главата и правим първичното й оформяне. Разгръщаме перата по средата на тялото, като започваме от гребена на гръдната кост по посока на клоаката и стигнем до нея. Разгръщането на перата става така, че да се открие кожата (фиг.19)Някои птици, особено водоплаващите, имат под покривните пера повече пух, което затруднява откриването на кожата. Ето защо с намокрен пръст очертаваме пътя, по който ще направим разреза. От това пухът се събира, прави бразда и се открива кожата. С остър скалпел внимателно разрязваме кожата, като започваме от.гребена на гръдната кост и стигаме до клоаката. Разрязването става без натискане, за да не се разреже'коремната област, откъдето биха изтекли стомашни сокове и други секрети. Ако това се случи, веднага с тампончета запълваме отвора и поръсваме мястото с картофено нишесте. След разрязването на кожата я подхващаме с малки пинцети и с помощта на скалпел започваме да одираме тялото на птицата. Всеки 1-2 см одрана кожа подсушаваме с нишесте. Използува се само картофено или пшеничено нишесте. Царевично не се препоръчва, защото става на тесто и затруднява работата. Ако не разполагаме с нишесте, може да се използуват дървесни стърготини от твърди дървесни видове — бук, дъб, ясен и др. В никакъв случай не трябва да се използуват стърготини от иглолистни видове.Те са много смолисти и с тях се работи трудно. Отделянето на кожата продължава, докато стигнем коляното на крака. Тук 
прерязваме последователно и двата крака, както е показано на фиг. 20. Продължаваме да дерем, докато стигнем до гърба и одраните части се засрещнат под него. Отделянето на опашката от тялото трябва да стане, след като сме преценили, че около последните прешлени на гръбначния стълб кожата е одрана. С остри ножици подхващаме трупа отдолу и прерязваме гръбначния стълб, като внимаваме да не прережем основите на кормилните пера. В противен случай те ще започнат да падат и птицата ще стане негодна за работа. След отделянето на опашката от тялото одирането по-нататък никак не е трудно. Като стигнем до крилата, освобождаваме се от тях. Отрязваме ги така, че лакетните костици да останат към кожата. Споменахме, че всяка новоодрана частица се напудря (подсушава) с картофено или пшеничено нишесте — това се прави до пълното одиране на птицата. С помощта на скалпел одираме врата на птицата. При главата най-напред измъкваме ушните торбички. След това отделяме кожата около очите, колкото може по-близо до черепа, за да не я прережем, което създава големи затруднения при оформянето на препарата. Одирането на главата продължава, докато стигнем до човката. Сега вече отрязваме шията близо до черепа, но запазваме тялото, което ще ни послужи за сравнение при изготвяне на изкуственото тяло на препарата. Трябва да се запомни, че към кожата на одраната птица остават костите на краката (стъпалото и пищяла), 
на крилата (лакетните кости и китката) и на главата (черепа) (фиг. 21).
Не при всички птици одирането на главата може да стане през врата. Така например при кълвачите и водоплаващите птици (бърнета, гмурци и др.) се налага да направим разрез около 4—5 см в теменната част на главата или отдолу под гърлото. През този разрез измъкваме черепа и го почистваме от всички 
мускули, жилки, ципи и др. (фиг. 22). След това почистваме и краката. Това става с помощта на скалпел и пинцети — изрязваме постепенно всички мускулни влакна по пищяла (фиг. 23). При
някои птици, например пернатоногия мишелов, совите и др., кожата се одира още по-ниско. Почистените пищяли на краката връщаме обратно в кожата. При по-големите птици, като чаплите, щъркелите и др., от дългите крака трябва да се извадят сухожилията. Това става чрез малък разрез, който се прави на ходилото между задния и средния пръст. През него с помощта на пинцета измъкваме 
сухожилията (фиг. 24). След препарирането на птицата разрезът се зашива и тя се монтира на поставка.
При почистването на крилата има някои особености, които трябва да се знаят. Почистването на крилата при дребните птици става, като продължим дрането на кожата около лакетната кост и отстраняваме всички мускули, докато стигнем до китката. При големите птици обаче този начин е неприложим, поради това че маховите пера увисват, разбъркват се и подреждането им става много трудно. Затова се прави разрез от вътрешната страна на крилото, през който се изваждат всички мускули и 
сухожилия (фиг. 25). Намазваме с арсеников сапун костта и кожата, запълваме мястото на извадената мускулна тъкан с памучни фитилчета и зашиваме кожата с конец. Мястото на разреза се покрива чрез подреждането на подмишните пера.
След почистване на краката и крилата пристъпваме към почистване на главата. Започваме с отстраняване на очите, изрязване на небцето, на мускулната тъкан, почистване на ципи и въобще целият череп се почиства най-старателно. Мозъкът от черепа се изважда през тилния отвор (фиг. 26). За по-голямо улеснение тилният отвор може да се разшири, като се изреже костта около него с ножичка. Тогава измъкваме мозъка без много затруднения. Това не е трудна работа особено ако успеем да захванем мозъчната ципа още в самото начало и заедно с нея да измъкнем целия мозък. Много често се случва при почистването на черепа долната челюст да се откачи. Това не трябва да се случва. Ако пък се откачи, трябва да се зашие с конец. Остатъците от мускулна тъкан, мазнина и сухожилия по кожата се изрязват с помощта на ножичка, скалпел и пинцети. От голямо значение е да се отстрани мазната жлеза (търтицата) от опашката. Оставянето й може да доведе до загниване на перата и до нападение от различни насекомни вредители. Мазната жлеза личи много добре във форма на две или едно топченце в горната част на последния прешлен от гръбначния стълб. Почистването на кожата трябва да стане бавно и да се внимава тя да не се разтегне или скъса. Мускулите, намиращи се около основата на кормилните пера, се изрязват с ножичка.
Някои видове птици, например водоплаващите, нощните грабливи и други, имат доста дебел пласт мазнина под кожата.
При одирането тя остава към нея. При тези птици отделянето на мазнината със скалпел е много трудна работа, защото основата на перата стига до пласта мазнина и при опит за отстраняване може да се разреже кожата и да се повреди. При такива скучаи мазнината се отстранява с топъл гипс или глина, стрита ка прах. За целта в подходящ съд се нагрява гипс или глина до около 30° С и се изсипва върху мазните части по кожата на птиците. От топлия гипс мазнината се разтапя и попива веднага. Трябва да се внимава гипсът да не се нагрее много и да изгори кожата. За обезмазняване на кожа с по-малко мазнина може да се използува кашица от сода бикарбонат. Кожата се намазва с тази кашица и се оставя да престои 20 минути. След това се остъргва с тъпата част на скалпела. При тези случаи, когато перата на одраната птица се зацапат от мазнина, почистването им трябва да стане веднага с памук, напоен в чист бензин. При одиране на птицата може да се случи кожата да се среже на различни места или да се скъса при почистването. Тогава се налага прецизното и зашиване с подходящи тънки конци, като бодовете се хващат по-навътре от гъба на срязаната или скъсаната част.
Обработване на главата и нейното първично оформяне
Стед окончателното почистване на черепа кожата на главата и част от шията се намазват обилно с арсеников сапун. В очните кухини се поставят тампончета памук. Внимава се те да попълнят плътно кухината. Костите на челюстите се увиват е тънки пластчета памук и се попълват с малки фитилчета. Изрязаното небце се запълва също с памук, предварително напоен с арсеников сапун. Накрая целият череп се увива с тънък пласт памук.
Следва една много отговорна операция, а именно черепът да се върне обратно в кожата. Това се прави веднага, без да оставяме кожата да изсъхне. Хващаме конеца, който сме вързали през ноздрите на човката, преди да сме започнали одирането на птицата, и с помощта на свободната си ръка постепенно обръщаме кожата, докато черепът заеме естественото си място и първоначалното си положение. Оформянето на главата става вече отвън. Внимаваме при обръщането кожата да не се нагъне. Непопълнените достатъчно места по черепа се оформят през очните отвори и човката. На тези места с помощта на пинцети се вкарват късчета памук. Оформяването на главата трябва да става симетрично. Едновременно с това се подреждат и перата по главата и шията.
Когато се случи черепът да е счупен или раздробен от сачмите, налага се неговото укрепване или възстановяване.Това става по различни начини в зависимост от повредата (фиг.27). Липсващата част от черепа може да се възстанови с малко парченце мек талаш, който се закрепва с конец. Ако сачмите са раздробили целия череп и е останала само основата на на човката, тогава трябва да се направи нов череп от талаш, стериопор и други подходящи материали, и то толкова голям, колкото е бил естественият. След това се зашива към основата на човката. Окончателното оформяване правим по-късно, след като обърнем кожата на птицата. Заместването на целия череп не трябва да се прави от памук или кълчища, защото през тях не минава никаква тел. Така подготвената птица е готова за препариране.
Начини за препариране на птиците
Съществуват няколко начина за препариране на птици. Тук ще разгледаме само онези, които може да се приложат при обикновени условия: 1. Чрез приготвяне на изкуствен скелет, 2. Чрез приготвяне на изкуствено тяло.
Ще разгледаме последователно и двата начина. За приготвянето на изкуствено тяло или за пълнеж на препарата се използуват материали, които не се поддават на разлагане, не се нападат от насекомни вредители. За тази цел най-удобен е мекият амбалажен талаш. За оформяването на препарата се използват също така кълчища или памук. За приготвянето на скелета най-добре е да се използва мека (горена) тел. Стоманената, полустоманената, алуминиевата или други не са подходящи за направа на скелет. Първите два вида са много твърди и се огъват трудно. Вторите пък са крайно меки и не биха могли да издьржат тялото на бъдещия препарат.
Не се препоръчва да се използва за работа ръждив тел, който не е подходящ за целта. Употребата му създава опасност кожата по краката да се развали. Може да се предизвикат опасни инфекции от случайни одрасквания и т. н. При подготвяне на телове за крайници на малки птици се внимава те да не са много дебели, тъй като ще разкъсат кожата на стъпалото. Обратно, за едри птици не трябва да се употребяват тънки телове, тъй като не биха могли да издържат тялото на препарата.
Препариране на птици чрез приготвяне на изкуствен скелет
Този начин е много удобен за препариране на no-едри птици, особено когато ги правим с разперени крила. Той е лесен и удобен за начинаещи любители-препаратори, тъй като при него се постигат много добри резултати.
За приготвяне на скелета използуваме мек тел, който трябва да бъде достатъчно дебел и здрав, за да издържи препарата. Най-напред приготвяме централния тел, който трябва да бъде 15—20 см по-дълъг от общата дължина на одраната птица. Заостряме го от двата края. Върху него на мястото, където сме отрязали крака в коляното и крилата в лакетните кости, правим с помощта на клещи по един пръстен (фиг. 28). Пръстените трябва да бъдат направени с такъв диаметър, че теловете, които ще излязат от краката и крилата, свободно да се промушат през тях. Освен пръстените се прави и малко прегъване на тела на мястото, където шията се отделя от трупа. То ще играе укрепителна роля на изкуствената шия. На така приготвения основен тел намотаваме изкуствена шия от подходящ материал, с който разполагаме в момента — памук, кълчища или фин амбалажен талаш. За дължината на шията трябва да селръководим от тялото на одраната птица, като спазваме изискването дебелината да е по-малка от естествената, за да може след това да се дооформи. Приготвената шия намъкваме в кожата.
С върха на заострения тел следим да пробием черепа в челната част. Това става, като въртим тела постепенно, докато излезе от черепа и почувствуваме, че шията опира до черепното (тилното) отвърстие. Преди да вкараме шията в кожата, трябва да я намажем с арсеников сапун и да изчакаме 10 минути, докато попие в нея. През това време приготвяме теловете за краката и крилата, които заостряме само от едната страна.
Тяхната дължина определяме по дължините на бедрата и раменната кост на крилата. Прекарваме теловете на крайниците. Това става, като острия край на тела промушваме между горния край на стъпалото и кожата така, че да излезе между задния и средния пръст. Него изтегляме по преценка, за да може по-късно да монтираме птицата на поставка. Превързваме пищяла към тела на няколко места (фиг. 29). Костта и обърнатата кожа на крака намазваме с арсеников сапун. Възстановяваме мускулатурата на крака от талаш и внимателно го връщаме в кожата. Същата операция правим и с другия крак.
Остава да закрепим свободните краища на двата тела към пръстените, за да може скелетът да издържи тежестта на препарата (фиг. 30). Теловете на крилата прекарваме успоредно на лакетната кост. Връзваме крилата и ги намазваме с арсеников сапун. Завиваме ги в тънък пласт памук. Стараем се да възстановим мускулите на крилата в естествения им вид. Промушваме телове през пръстените и завързваме крилата здраво.
На фиг. 31 се вижда как ще изглеждат свръзките на теловете при изготвения изкуствен скелет. Сега вече намазваме цялата кожа от вътрешната страна с арсеников сапун и я оставяме 10 мин, за да попие отровата в кожата. По-нататък оформяването на препарата става, като започваме да оформяваме с фин талаш гърдите, след това коремната част и така постепенно отиваме надолу към опашката. Долния край на централния тел: промушваме през последния прешлен на гръбначния стълб и кормилните пера. Оформяването на препарата трябва да става бавно и търпеливо, като следим тялото на птицата да бъде симетрично и в естествена големина. Ако преценим, че шията трябва да се дооформи поради хлътнали места, тогава правим един голям фитил от памук, прекарваме го през горния край на разрязаната кожа и го изкарваме през човката. Така ще се попълнят хлътналите места по шията и гърдите. След като сме преценили, че птицата е оформена и добре е възстановена големината й, зашиваме разреза на кожата, но следим да не останат подгънати някои пера в разреза. Перата около мястото на шева подреждаме в естествения им порядък. Накрая затваряме човката, като я връзваме с конец през ноздрите.
С това се привършва едната страна на техническото изпълнение на препарирането. Сега ще трябва препаратът да се монтира на поставка и на птицата да се даде най-жива и естествена поза.
Обикновено птиците се монтират на временни поставки и след окончателното им изсъхване се преместват на постоянни, добре полирани и оформени постаменти.
Препариране на птици чрез приготвяне на изкуствено тяло
Този начин на препариране има две слаби страни, които обаче при по-голяма практика лесно могат да се избягнат. Едната от тях е, че изкуственото тяло, което се прави от талаш, става плътно, набито и няма достатъчна гъвкавост, която да дава по-голяма възможност за промяна на позата при създаване на препарата. Втората слаба страна е, че понякога може да се допуснат и грешки в съотношението между размерите на изкуствено приготвеното тяло и трупа на одраната птица, а това довежда до изработване на лош препарат. Обаче при усвояване на този начин за препариране могат също така да се получат много добри резултати.
При препарирането на птици чрез приготвяне на изкуствено тяло отрязваме два тела за краката, два за крилата (ако правим птицата с разперени крила) и по един за тялото (централен) и опашката. Дължината на теловете за краката трябва да бъде с 5-10 см пo-голяма от общата дължина на стъпалото и пищяла. ! за крилата трябва да отговарят на общата дължина на лопатката, раменната и подраменната кост и китката, като оставим и 10—12 см за закрепване в изкуственото тяло. Централният тел се оставя също с 10 см по-дълъг от дължината на тялото на птицата, мерена без опашката. Телът за опашката се отрязва дълъг, колкото е нейната дължина. Теловете за краката крилата и тялото заостряме само от едната страна, а за опашката — от двете страни. След като сме приготвили теловете, пристъпваме към оформяне на одраната птица. Започваме с намазване лакетната кост на едното крило с арсеников сапун. Грижливо я увиваме тъньк пласт памук така, че да получим формата на мускулите, които сме отстранили. След тази операция връщаме лакетната кост в кожата и търпеливо подреждаме и приглаждаме перата от долната и горната страна на крилото.
По същия начин обработваме и другото крило. Сега трябва да завържем лявата и дясната лакетна кост една за друга, като запазим естественото разстояние между тях. Те не трябва да са събрани или раздалечени много една от друга. За разстоянието между тях трябва да се ръководим от одраното тяло (трупчето) на птицата. Завързването става със здрав конец и се прави, за да не увиснат крилата надолу.
Следва оформянето на краката. Това става по следния начин: със заострения край на тела, приготвен за краката, промушваме ходилната част между средния и задния пръст и чрез
въртене на тела вляво и вдясно го прекарваме да мине покрай стъпалото, докато излезе в горния му край. Оттук телът трябва да мине покрай пищяла. Изтегляме го достатъчно дълго над
него, за да може да се закрепи към тялото. Пищялът се привързва към тела на няколко места (фиг. 34). Намазваме кожата и костта с отрова и изчакваме малко време, за да попие.
Започваме възстановяването на мускулите на краката. Това правим с памук или кълчища, които притягаме с конци, омтавайки ги многократно. При възстановяване на мускули трябва да се стремим те да добият естествената си форма и големина. Останалият остър край на тела над пищяла прегъвам под 90° така, че да сочи нагоре. Като привършим оформяване на двата крака, намазваме обилно цялата кожа отвътре с отрова и я оставяме да попие.
За приготвяне на изкуственото тяло на птицата използвам като сравнителен модел одраното тяло (трупчето). От него изкуственото тяло се приготвя по следния начин. Около централния тел, който свиваме в незаострения край във формата на буквата П, започваме да намотаваме мек талаш така, че да се получи груба форма на тялото. Периодически сравняваме големината му с трупчето на одраната птица, за да не го направим много голямо. След получаване на желаната форма и големина направеното тяло от талаш омотаваме и притягаме многократно със здрав конец, докато се получи и оформи плътно и набито изкуствено тяло. Големината му трябва да стане малко по-малка от естествената, за да има място за оформянето с па-мук. С памучен фитил или кълчища приготвяме шията, която също оформяме, като я притягаме и омотаваме с конец. Сега върху тръбната страна на кожата поставяме тънък пласт памук. С голям пинцет разгръщаме кожата при началния разрез, за да вмъкнем шията и трупчето. Трябва да следим острият край на тела да мине през черепното отвърстие и челната част на черепа, които промушваме, за да излезе телът пред челото. Това трябва да направим внимателно и като усетим, че изкуствената шия е опряла до черепното отвърстие, поставяме и тялото в кожата така, че да заеме своето място. Заострените краища на теловете, които остават над пищяла, завити нагоре под 90°, прекарваме през изкуственото трупче там, където сме отрязали краката. Краищата на теловете подвиваме обратно в тялото, за да получим здраво закрепване. От тела, приготвен за опашката, правим фуркет, дълъг до средата на опашката, който промушваме през основата на кормилните пера и забиваме в трупчето. Така опашката се закрепва много добре.
През началния разрез на кожата прекарваме памучен фитил. Той трябва да мине през шията и да излезе през човката. Това се прави, за да може да се оправят неоформените части от шията. Ако забележим хлътнали места по тялото, попълваме ги с парченца памук, за да може препаратът да получи естествена форма.
Началният разрез на кожата зашиваме със здрав конец (фиг. 36), а човката затваряме, като я връзваме с конец през ноздрите.
Окончателното оформяне извършваме, след като сме поставили препарата на поставка (клонка или плосък постамент).
Когато ще правим птица с разперени крила, укрепваме ги с направените за тази цел телове. Това става, като острият край на теловете промушваме през крилото отвън в съчлението между китката и трите пръста. Оттук телът трябва да мине покрай лакетната кост. Острият му край се изтегля достатъчно и се забива в изкуственото трупче. Върху тела на мястото на раменната кост (която сме отстранили) увиваме малко памуче, с което възстановяваме мускулите на раменната кост. На така укрепените крила се придава желаната поза — разперени, полуразперени и т. н.
При препаратите с разперени крила се налага маховите пера да се поставят между две ивици твърда хартия (от рисувателен лист), за да може крилата да изсъхнат и да запазят необходимото положение.
Монтиране на препарираните птици към дървения постамент
Знаем, че птиците обитават различни райони — гори, открити пространства, водни площи (реки, езера, блата и др.),—и в зависимост от начина на своя живот едни кацат по дърветата, други ходят, трети плуват и т. н. Ето защо тези, които кацат се монтират върху полходяши клонки, а тези, които ходят — върху плоски постаменти.
Самото монтиране става по следния начин. На клонката или постамента пробиваме две дупки със същия диаметър, какъвто има телът, използуван за изработването на препарата. Прекарваме тела, който сме оставили за монтиране, през направените дупки и с помощта на клещи изтегляме подаващия се тел така, че пръстите на краката да стъпят на клонката или постамента, след което подгъваме тела обратно (фиг. 37). Пръстите на птиците, които монтираме на клонка, подреждаме така, че да я обхванат естествено, а тези, които са на плоска поставка, разтваряме, както птицата ги държи при естествени положение. За да запазим желаното положение на пръстите, помагаме си с обикновени карфички, с които ги 
фиксираме (фиг. 40). Когато монтираме птици, на които 
краката са оперени до пръстите (пернатоног мишелов, сова и др.), стъпалото им трябва да се инжектира на няколко места подкожно с 4 формалин. Ако не предпазим краката по този начин, има опасност мускулната тъкан, която е останала макар и малко в оперената част да загине и перата да окапят.
Сега вече пристъпваме към окончателното оформяне на птицата в желаната поза. Трудно е да се препоръча поза за различните птици, защото те заемат най-различно положение. Въпреки това трябва да знаем, че едни птици държат главата си гордо, други са неспокойни и т. н. Всичко, което сме видели при наблюденията си, сега трябва да предадем в препарата.
За да се запази желаната поза на птицата, поставяме книжен или конечен бандаж. За целта, след като сме подредили всички контурни пера по крилата и опашката, започваме рядко омотаване на препарата с конци, като внимаваме те да минават там, където се забелязват повдигнати цера. При спокойна поза на птицата опашката остава в нормално положение и с помощта на две мукавени ивици кормилните пера се закрепват и оставят да изсъхнат. Закрепването на мукавнчките за перата става с кламерчета или пък се зашиват една с друга. Когато придаваме неспокойна поза на птицата, например в момент на излитане, кацане или токуване, трябва да направим опашта разтворена. За да я закрепим в това положение, особено при по-едрите птици, прекарваме дъгообразно тънък полустоманен тел през оста на крайните и средните кормилни пера и по образувалата се дъга от тела разтваряме кормилните пера желаното положение. След това всички подопашни пера подреждаме с пинцет и ги закрепваме с книжно бандажче, за да изсъхнат в това положение. При препариране на птици с вдигната нагоре опашка, като напр. токуващ глухар, кукувица, черен кос и др., повдигаме до желаната височина централния или опашния тел и го закрепваме така, както е показано на фиг. 43.
Когато сме направили птицата с разперени крила правим бандаж, както е показано на фиг. 44.
Има птици, на които някои части по главата са голи или обагрени, например при глухаря, фазана, черната лиска, дивите пуйки и др. С течение на времето те променят цвета си. За да се запази естественият им цвят, трябва да се оцветят с подходящи маслени бои.
При външното оформяне на препарираните птици понякога се налага отстраняване на външни дефекти, като напр. счупен клюн или липсваща долна или горна част от него, счупени нокти и др. За възстановяването им се използува обикновен восък, оцветен предварително. Приготвянето му става, като необходимото количество восък се разтопява във водна баня.
След това,се прибавя една лъжичка скулпторска глина, смляна на прах, като сместа се бърка непрекъснато. В тази смес се изсипва и малко боя в искания цвят, С този восък, след като изстине, се работи много добре, давайки ни възможност да се поправят много външни дефекти в препарата. Монтирана и окончателно оформена, препарираната птица се оставя да изсъхне. Необходимото време за това е различно. То зависи от големината на птицата, от мястото, където ще съхне (в шкаф, на открито, топло, студено, сухо помещение и т. н.). Но обикновено за дребните птици, като синигери, чинки и др., са необходими около 10—12 дни. За малко по-едрите (кълвачи, гълъби и др.) — 20—30 дни, а за едрите това време е по-дълго — над 30 дни. След изсъхване на препарата книжният (конечният) бандаж се сваля. След това се отрязва подаващият се остър край на тела пред челото съвсем близо до черепа, а мястото на отрязания тел се закрива с перца.
Поставяне на изкуствени очи
Очите на препарираните птици придават живот и правят препарата естествен и красив. Те се поставят, след като препаратът изсъхне или пък още през време на оформянето му. Очите са фабрични, с различен цвят и големина. Имат полусферична форма. Някои от тях могат да бъдат оцветени и напълно готови за поставяне. Други са безцветни. Безцветните са по-удобни, тъй като може да се оцветяват с желания цвят. Фабричните очи са с вградено телче в основата, чрез което окото се закрепва в очната кухина на препарата (фиг. 45). Очи за малките птици може да си приготвим сами от подходящи.сачми, като ги оцветим с черна лакова боя (почти всички малки птици имат тъмни, черни очи).
За да поставим очите на изсъхнал препарат, развлажняваме с вода памучето, поставено в очната кухина. Препаратът престоява така няколко часа, докато кожата около окото се развлажни. За по-сигурно закрепване на окото се използува леплива замазка. Тя може да се приготви от малки парченца памук, потопен в туткал, или само от влажна скулпторска глина. С подходяща шпаклетка поставяме като подложка по малко от замазката в основата на очната кухина и внимателно вмъкваме изкуственото око. Стремим се очите да бъдат симетрична разположени. След това с мокри памучета почистваме зацапаните перца около окото. Очите трябва да се поставят така, че да не са много изпъкнали или пък много хлътнали навътре. Те трябва да заемат естественото си положение (фиг. 47).
С поставянето на очите препаратът може да се смята за завършен.
Етикетиране на препаратите
Събраните и препарирани птици, както посочихме, могат да се използуват най-разностранно — за музейни сбирки, училищни помагала и др.
Тези препарати, които ще се използуват за такава цел, трябва да бъдат придружени с етикети, на които се отбелязва българското и латинското име на птицата, къде е убита, местност, месец и година.
Когато обаче птицата (препаратът) се използува за научна работа, за нея трябва да има по-подробни данни, от които да се вижда каква е общата дължина, размахът на крилата, дължината на едното крило, стъпалото, клюнът, цветът на окото и др. С други думи, всеки препарат трябва да си има личен паспорт. Данните се записват на етикетче, приготвено от картон, като на лицевата страна се записва името на птицата, къде е убита (град, село, местност, гора, блато, река и т. н.), На гръбната страна на етикета се записват данните от измерванията.
При сбирките за научна работа и най-добре изработените препарати, ако не са придружени от горните данни, губят своето значение. Всеки етикет от даден препарат трябва да носи номер, съответствуващ на данните, записани в специална за това тетрадка.
Когато обаче препаратът е предназначен за лична украса, данни и етикети не са необходими.
Грижи за готовите препарати
След изсушаването на препарата е необходимо той да се постави на постоянна поставка. Прецизно изработените птици могат да се запазят за неопределено дълго време, стига добре да се съхраняват.
Тези препарати, които са изложени на открито, са застрашени от по-големи повреди, отколкото поставените и съхранявани в шкафове. Едни от най-опасните вредители на препаратите са молците, кожоедите и пухоедите. Натрупването на много прах по тях също ги поврежда. Ето защо препаратите, които са изложени на открито, трябва да се изчистват с мека четка поне веднъж в месеца.
Молците и другите вредители снасят яйцата си не само върху самите препарати, а и настрани от тях. Излюпените личинки, като търсят храна, могат да нападнат препаратите. Добре третираните кожи на птиците (с арсеников сапун) се нападат много по-рядко, отколкото лошо или въобще нетретираните.
Хубаво е в шкафовете, където се съхраняват повече препарати, да се постави в открити кутийки или други подходящи съдове по малко дихлорбензол. Парите на този химикал умъртвяват всички вредители, включително и техните личинки. За човека в малко количество не е опасен. При липса на дихлорбензол може да се използува нафталин или камфор. Те нямат такова силно свойство да умъртвяват, а само пропъждат възрастните вредители.
Много важно условие за запазването на препаратите е да са съхранени в добре затворени шкафове и да не са изложени на пряка слънчева светлина, от която променят и окраската си.
