Готовността на детето за поставянето му на гърне е индивидуална и зависи от възрастта. От това, което някои хора казват, можете да добиете впечатлението, че бебетата могат да се приучат да ходят в гърне или в клозет само чрез големите усилия на родителите. Но в същност е много по-лесно. Общо взето, с увеличаване на възрастта им бебетата постепенно започва да контролират червата и пикочния мехур. Това, което майката трябва да прави, е да наблюдава детето си, да види какъв етап на готовност е достигнало и да го поощри. Най-напред трябва да се разбере, че при отделните бебета през различните възрасти има индивидуални съществени различия във функционирането на червата и на пикочния мехур; различно е и отношението на децата към гърнето.
Едни деца се изхождат редовно, други нередовно. През първата година повечето бебета като че ли не обръщат особено внимание на тези функции. Когато дебелото черво е пълно, изпражненията излизат с леко напъване, така че майката едва го забелязва. Някои кърмачета съвсем редовно ходят по голяма нужда — пръв или единствен път през деня няколко минути след закуска. Това е, защото пълният стомах стимулира активността на целия чревен тракт, особено след дългата нощна почивка. Доста лесно е да се улови този момент при кърмаче, което се изхожда редовно. Но това още не означава, че вие сте го научили да ходи на гърне. Защото през първата година то още едва ли разбира какво става. В същност по това време майката е тази, която се е научила, а не бебето. То само свиква с гърнето.
Други кърмачета ходят веднъж или няколко пъти, но в различно време на деня. Докато са толкова нередовни, е безполезно да се започва поставянето на гърне през първата година. Толкова често ще трябва да слагате детето на гърне и да го оставяте толкова дълго време, че сигурно това ще го раздразни и ще го накара да се противи.
През втората година. Желанието на детето да зарадва майката. През втората година настъпват няколко важни промени у децата, които до голяма степен улесняват поставянето им на гърне. На този етап детето постепенно осъзнава своята привързаност към майка си и му е приятно да я зарадва. Ако тя дружелюбно му покаже, че би желала то да използва гърнето и че се гордее с него, след като то успешно се изходи, това е, силен стимул за приучването му. Обаче има и противодействащи фактори.
Чувството за собственост и упорство през втората година. Рано през втората година детето започва повече да усеща състоянието на червата си. То по-преднамерено може да се задържа или да се напъва. Ако види изпражненията си — в гърнето в клозета или на земята, а това може да се случи, когато няма пелена, — то добива лично, собственическо чувство към тях. Детето разбира, че са негови — то ги е произвело и изпитва някаква гордост от това. Ако майка му е жена, която му съчувства, то може да отиде до съседната стая и да я повика, за да може и тя да се възхити. Рано през втората година то още не е придобило чувството за отвращение и ако има възможност, може да си играе с тях или да лапне малко от тях, както поставя в устата си всичко друго. Но много бебета, които с готовност са използвали гърнето в продължение на няколко месеца, изведнъж се променят между 12-ия и 14-ия месец. Такова бебе сяда покорно, но не се изхожда, докато седи. Веднага щом стане, то се изхожда в ъгъла или в гащичките си. Майката казва: „като че ли всичко е забравило". Струва ми се, че детето не забравя толкова лесно. По-скоро чувството му за собственост към изпражненията е станало по-силно и то просто не желае да ги остави в гърнето, в тоалетната или на майка си. Освен това на тази възраст то желае да върши всичко само, по свой собствен начин и това се отнася и до ходенето по нужда. То се стиска, поне докато седи на гърнето, защото за него гърнето символизира разделяне с изпражненията.
Ако майка му стане по-настойчива,това засилва убеждението му, че трябва да пази по-упорито своята собственост. Ако тя се ядоса и се опита с клизма или със супозитории да го накара да се изходи или пък ако то види, че изпражненията му пропадат в клозета с пускането на водата, то още по-загрижено може да се стиска следващия път, като че ли се мъчи да спаси част от тялото си.
Не всички бебета, свикнали с гърнето, изкарват такъв „бунтовен" период през втората година. Това по-често се случва с по-настойчивите бебета — особено с момчетата. Много зависи също и от това, дали майката е поощрявала детето при своите усилия или му се е налагала.
През втората половина на втората година (от 18-ия до 24-ия месец) децата сами искат да бъдат поставени на гърне. Голяма част от децата започват да казват, когато им се ходи по голяма или малка нужда, било с възприетата в семейството дума или с многозначителни изръмжавания. При някои това се случва и преди 18-ия месец, при други едва след 2-годишна възраст.
Съществуват няколко фактора, които карат детето да казва, и те се различават при отделните деца. Ако майката редовно е поставяла детето на гърнето, то постепенно приема част от нейната загриженост във връзка с това. Ако тя тактично поощрява детето да й казва кога му е нужно да седне на гърненцето, неговото желание да й угоди изостря вниманието му навреме да поиска. Но има и деца, които сами започват да казват, че искат да ходят по нужда, без майките им да са ги учили и да са ги молили за това. Някои от тях към края на втората година започват да се чувстват неудобно, когато са изцапани и мокри или започват да се отвращават от вида и миризмата на изпражненията. Ако майката е подсказала на детето, че когато се изпусне в гащичките, това е лошо и неприятно, детето също се научава да мисли така. Но в други случаи, когато майката не е показвала своето отвращение към изпражненията, у детето независимо от това се появява това чувство. Това ни кара да мислим, че неприятното чувство и отвращението от изцапаните гащички идват естествено у децата на определен етап от тяхно¬то развитие, макар и в различна степен.
Към 2-годишна възраст детето се стреми да подражава. Друг фактор, който играе голяма роля при научаването на детето да се изхожда в гърне, е подражанието. Някое дете, чиято майка никога не го е слагала на гърне, може изведнъж да обърне внимание на факта, че неговото братче и сестриче или приятелче си служат с гърне, и да настоява и него да поставят на гърне. Когато детето разбере това, то ще се заеме с голям ентусиазъм и ще се научи за два дни само да ходи по голяма и по малка нужда. Впрочем в първите дни това може дори да стане досадно: детето е толкова гордо с новото си постижение, че иска да сяда на гърнето всеки 10 минути.
Последният етап — да върши всичко само. Даже когато детето стигне стадия винаги да казва, когато му се ходи по нужда, то все още очаква майка му да му смъкне дрехите и го постави на гърнето. Може да се счита, че едно дете действително ходи само в гърне едва когато то върши всичко — отначало докрай — самостоятелно, а това обикновено става между 2 и 2,5 години. Много зависи от това, дали майката го поощрява да върши всичко само и доколко лесно може да си смъкне дрехите. Даже и докъм 3-годишна възраст детето може понякога да се изпусне в гащичките, когато играе навън, когато е далеч от къщи или когато има диария.
Отношение на родителите към приучването на детето да ходи в гърне е също така важно и различно, както и отношението на детето. На единия край са родителите, които не придават голямо значение на това приучване и биха предпочели да го отложат за по-късно. Те не се безпокоят от това, че трябва да сменят изцапаните пелени до двегодишна възраст, а понякога и по-късно. На другия край са старателните родители, които смятат, че, за развитието на детето и за формирането на неговия характер е много важно то да бъде чисто и сухо. Те се стараят възможно най-рано да приучат детето да ходи в гърне. На тях им е много неприятно да почистват детето от изпражненията и те, без да искат, се дразнят от детето, което продължава да се цапа след 1 — 1,5 г години. Всички ние като родители попадаме някъде между тези два полюса. Различното отношение към поставянето на детето на гърне често пъти ни отвежда до нашето собствено детство, доколкото се е настоявало върху нашето собствено приучване. Повечето от нас са склонни да отглеждат и възпитават децата си така, както те самите са били отглеждани и възпитавани. Ако не отглеждаме децата си според собствените си убеждения, ние няма да сме доволни от тях.
Ако родителите се страхуват да помогнат. Проблемът за приучването на детето към ходене в гърне се усложни в резултат на някои по-нови проучвания на психиатри, психолози и педиатри. При своите наблюдения върху повишената нервност у възрастни и деца психиатрите за дошли до заключение, че прекалено ранното и строго приучване на детето към ходенето в гърне, което по-рано беше широко практикувано, понякога превръща детето в крайно упорит човек, прекалено много придирчив към чистота и спретнатост. Педиатрите са наблюдавали някои майки, преминали през дълъг, безуспешен и мъчителен период на приучване с първото си дете и са се чувствали обезсърчени да започнат същото и с второто дете: тези майки са били учудени, че второто им дете изведнъж само се е научило да ходи в гърне към 2-годишна възраст. Това даде надежда на някои педиатри (включително и на мен), че ако могат да убедят родителите да изоставят прекалено настойчивите опити, децата сами могат да се справят. Но когато ние, лекарите, препоръчвахме този метод, открихме, че изчакването детето само да прояви инициатива не е било уместно при някои родители — особено при такива, които вярваха в ранното приучаване и са го отлагали само поради съветите на лекаря, или пък при родители, които, страхувайки се да не прекалят с приучването, изобщо не поощряваха детето.
Методи за приучване. Не смятам, че има единствен правилен начин за приучване. Това, което дава резултат при някои родители и при някои деца, може да бъде неподходящо при други. При всеки подход от време на време има неуспехи. Важното е да сте на ясно със себе си, да знаете как различните деца могат да реагират, да следите за готовността на вашето дете и да използвате поощрението вместо порицанието.
По-рано родителите практикуваха главно един метод. Още от първите месеци поставяха гърне, когато бебето се изхождаше. Но с това не се постигаше много, защото минаваха много месеци, преди бебето да разбере каква е работата и да започне доброволно да участвува в тази процедура. Главният недостатък на тези ранни опити е, че поощряват майката да преувеличава важността на приучването към гърне, да стане прекалено взискателна в това отношение и да забрави, че главната цел е да се осигури участието на детето. Струва ми се, че е по-разумно да оставите бебето на спокойствие и да не му се сърдите, докато не поотрасне малко, за да разбира за какво става дума и поне да може да сяда самостоятелно.
Метод за приучване на бебето към изхождане в гърне през второто полугодие на първата година. Ако бебето винаги се изхожда по едно и също време на деня, някои родители започват да го слагат на гърнето във възрастта между 7 и 12 месеца. Това е подходящ метод за родители, които искат да започнат приучването възможно най-рано. По това време бебето вече може да седи стабилно и удобно и до известна степен
контролира долната част на тялото си. Ако детето се изхожда 10 минути след закуска, целта се постига бързо и лесно и малка е вероятността бебето да стане нетърпеливо от това, че трябва да седи на гърнето много дълго. Разбира се, това е само първият етап на приучването, защото до 1 година бебето още не разбира какво прави и в никакъв случай, не може да бъде държано отговорно. То само свиква да седи на гърнето и там да изпитва усещания, свързани с ходенето по нужда. Това може да се нарече подготовка за приучване. Ако бебето се изхожда още веднъж през деня, по-добре е да не го поставяте на гърне, защото сигурно няма да бъде по едно и също време. Ако първото ходене на бебето през деня е съвсем нередовно, по-добре и на тази възраст да не го слагате на гърне. В противен случай ще трябва да го поставяте на гърнето толкова често и да го държите на гърнето толкова дълго, че то сигурно ще се притесни и ще упорства. (Децата на около една година са естествено твърде неспокойни.)
Метод за привикване на детето през първото полугодие на втората година. Значителна част от родителите започват да поставят децата на гърне през първото полугодие на втората година. Детето като че ли доста е пораснало, започва да забелязва частите на тялото си, да обръща внимание на ходенето по малка и голяма нужда. Ако то ходи по голяма нужда по едно и също време на деня, може да го слагате на гърне за 5—10 минути. Когато то се изходи там, това му прави известно впечатление и майката може да увеличи задоволството му, като го похвали. С течение на времето то все повече ще се гордее със своето постижение. Това вече се доближава до действителното научаване, защото детето разбира, че върши някаква работа и че мястото за изпражненията е именно в гърнето.
Този подход към приучването рано през втората година е успешен в повечето случаи, особено ако детето е послушно, най-честият проблем се състои в това, че у детето скоро се развива такова чувство за самостоятелност и за собственост към неговите изпражнения, че може в продължение на седмици или месеци да отказва да съдейства на усилията на майката. Не трябва да забравяте, колко чувствително е детето на тази възраст към своите права и своето достойнство (особено ако то обича да се налага) и затова трябва да се отнасяте тактично и дружелюбно и да го насърчавате да ходи в гърне, а не да го тероризирате.
Метод на изчакване. Много родители предпочитат да не проявяват голяма активност при приучването на детето към ходене в гърне, а да изчакат, докато детето прояви по-голям интерес — към средата или края на втората година. Тази възраст ми се струва най-естествена.
Някои деца на тази възраст усещат, че им се ходи по голяма или малка нужда, и си казват, без да са ги учили.
Деца на 1 година и 6 месеца, които не казват, но редовно ходят по голяма нужда след закуска, могат да се слагат на гърнето за кратко време. Всеки ден, когато детето се изходи, майката може да изрази своето задоволство и да го помоли да й каже, когато отново му се ходи по нужда. Смисълът е, че на тази възраст то по-бързо ще възприеме това.
Ако на детето му са неприятни и даже отвратителни изцапаните гащички, докато го почиства, майката може да му обясни, че ако следващия път й каже предварително, за да може да го сложи на гърне, гащичките му ще бъдат сухи и чисти като у възрастните.
Ако детето ходи нередовно по голяма нужда и не проявява никакъв интерес, нито отвращение към замърсените гащички, в края на втората година майката може част от деня да го остави по гащички или без гащички (ако в стаята няма килим), да да разбере, когато то се изходи. Тогава може да го насърчи да каже следващия път.
Майката трябва постепенно и внимателно да насърчава детето да казва, когато му се ходи по нужда, и обикновено трябва това насърчение да се повтаря в продъджение на няколко седмици, преди детето да разбере неговия смисъл. Отначало детето може да започне да казва, след като е свършило. Това означава действителен прогрес, въпреки че на родителя не изглежда така. Детето трябва да бъде похвалено затова, че е казало, и да бъде насърчено да каже отново, за да го поставят навреме на гърнето и да не трябва да го почистват.
Майката винаги трябва да се държи дружелюбно, да насърчава детето и да бъде оптимистична за следващия ден. Тя може да му разказва как тя и татко, братята, сестричетата и приятелите използват тоалетната, как то всеки ден израства и колко хубаво е да ходи с чисти и сухи гащички. Не искам да кажа, че всеки ден трябва да му четете цяла проповед, а просто да му напомняте.
За всичко това се изисква много търпение. Някои дни майката се дразни от това, че няма никакъв очевиден прогрес. Ако се убедите, че усилията ви са напразни, прекратете опитите за няколко дни или седмици. По-добре е да не се дразните. Старайте се да не се карате, да не засрамвате детето, да не го наказвате. Ако насърчението не даде резултат, по-строгите мерки само ще ви върнат назад.
В тоалетната или в гърнето. Много бебета от самото начало свикват с детска седалка, която се прикрепва към тоалетната дъска. Ако се използува такова приспособление, за предпочитане е към него да има опора за краката, така че бебето да се чувствува по-стабилно. Една разумна предпазна мярка през втората година е майката да изчака детето да излезе от клозета, преди да пусне водата. Повечето 1—2-годишни отначало са очаровани от пускането на водата и искат сами да я пускат, но по-късно някои от тях се плашат от силната вода, която отнася изпражненията, и се страхуват да седнат на дъската. Някои маже би се страхуват, че могат да паднат вътре и да изчезнат. Други, изглежда, се тревожат от изчезването на онова, което те смятат част от себе си.
Според мен до 2—2,5 години е по-добре да се използва детска седалка над гърне близо до земята. Детето е много по-приятелски разположено към малък предмет, който му принадлежи и на който може само да сяда. Краката му опират на пода и няма височина, която да го кара да чувства несигурност. До двегодишна възраст изсипвайте гърнето и пускайте водата, след като детето излезе.
Детската седалка, предназначена за закрепяне към клозета, може да се приспособи за гърнето, като й се поставят крачета. Струва ми се, че е добре детето да си поиграе със седалката няколко дни, преди да започне да си служи с нея. Можете да му обясните за какво служи тя, но отначало не го карайте да я използува. Оставете го да сяда на нея, когато иска, да я разнася, да се сближи с нея. Когато му хареса и започне да се гордее с нея като лично негова, то може да се опита да я използува по предназначението й. Ако не, вие му предложете това.
Ако детето се съпротивява в процеса на приучването. Най-леката форма на съпротива детето не се изхожда, докато е на гърнето, а след като стане от него. Ако това упорство продължи много седмици и се засили, детето може да се стиска не само на гърнето, но и през останалата част на деня, ако успее. Този тип запек се нарича психически. Това рядко нанася вреда на организма, но показва състоянието на нервната система.
Понякога това упорство може да се смекчи, ако майката стои с детето, докато е на гърнето, и му прави компания, като от време на време го насърчава. С други думи, ако го забавлявате, можете да сломите упорството му. Ако след 10 минути няма резултат, по-добре е да не продължавате, а да оставите детето да стане. Ако след малко детето се изходи на пода или в гащичките, майката, без да иска, се ядосва; но ако тя не забравя, че за детето това изглежда най-добрият начин да покаже колко голямо и независимо се чувствува, би могла да го приеме с по-голямо чувство за хумор. Най-добрият подход е да насърчи детето, като му каже, че може би утре ще го направи в гърнето като голямо момче. Тя не трябва да се учудва, ако упорството трае няколко седмици. Разбира се, няма смисъл да се говори все едно и също всеки ден. По-добре е за известно време да не обръщате внимание и след това някой ден да опитате, отново, когато ви се стори, че детето се чувствува по-голямо и по-сговорчиво.
Тъй като в този стадий малкото дете с нежелание се разделя от изпражненията си, защото ги смята за твърде ценна собственост, може да помогне вашето напомняне, че ако се раздели с тези изпражнения, утре ще направи други, а също така в други ден и в по-други ден.
Ако упорството се засили, детето може да не иска да седне на дъската или изобщо да влезе в клозета. Ако само леко се съпротивлява, майката може да успее да го накара чрез дружелюбен разговор и отвличане на вниманието. Ако детето се противи много, това показва, че наистина се плаши да се изходи и би било грешка да го насилвате. По-добре е известно време да не повдигате този въпрос и всеки две седмици да му напомняте с дружелюбен и насърчителен тон, че някой ден то също като другите деца ще използува клозета. Следете деня, в който детето ще прояви по-голяма готовност. От друга страна, ако майката е много боязлива и никога не говори по този въпрос, у детето може да се засили убеждението, че това, което тя го кара да прави, не е хубаво или е опасно. Когато майката от време на време му напомня с ласкав тон, това му помага да възвърне предишното си убеждение, че ходенето по нужда в клозета или в гърнето е обикновена проява на порастването и даже нещо, с което детето може да се гордее.
В някои случаи детето може да бъде насърчено да гледа по друг начин на приучването да ходи в гърне, като му се предложат нови дрешки за награда: напр. красиви гащички за момиченцата вместо обикновените бели памучни гащи, а за момче някое костюмче, което му харесва. Понякога децата се въодушевяват, като видят други малки приятел чета гордо да използуват клозета или гърнето. 382. Страх от болезнено твърди изпражнения. Понякога детето постепенно или изведнъж започва да изхожда болезнено твърди изпражнения. Не всички изпражнения са болезнени. Малките твърди топчета — резултат на така наречения еластичен запек — рядко предизвикват болки. Болки обикновено причиняват твърдите големи и дебели изпражнения. При излизане те може да одраскат или да разцепят края на разтегнатия анус. Когато това се,случи, много вероятно е цепнатината да се увеличава при всяко следващо ходене по нужда. Това е твърде болезнено и ако изпражненията остават твърди, рагадата може да не зарасне в продължение на няколко седмици. Ясно е защо детето, което изведнъж е изпитало такива болки, се страхува, че те ще се повторят, и затова с всички сили се старае да избягва ходенето по голяма нужда. Ако детето успее да се стиска в продължение на няколко дни, изпражненията стават още по-твърди. Получава се омагьосан кръг.
Ако изпражненията на детето стават твърди, особено през втората година (когато то е особено чувствително), трябва веднага, да се уведоми лекарят, за да препоръча изменение в храненето или подходящо лекарство. Обикновено помага яденето на сини сливи или на сока от тях, ако детето ги обича. Също така помагат каша, хляб и бисквити от черно пшеничено брашно и особено овесените ядки.
Донякъде ще помогне успокояването на детето с това, че вие знаете за неговите болки, но че те няма да се повторят, понеже изпражненията са вече омекнали от лекарството. Ако детето продължава да се страхува и упорства или продължава да има болки, лекарят трябва да го прегледа, за да установи дали има незаздравяваща рагада (цепнатина). При това понякога се налага да се разтегне анусът под упойка.
Какво трябва да се избягва при упорит отказ на детето да ходи на гърне. Въпреки че майката се ядосва и дразни, когато детето упорства срещу ходенето в гърне, добре е да помни, че някои работи само влошават нещата. Ако въпреки неговия отказ да ходи в клозета, тя го кара да сяда все по-често и да седи там все по-дълго, това само ще засили неговото упорство. Ако гневът на родителя не подейства веднага, той само кара детето да се чувствува виновно, без да го поправи. Ако вие постоянно карате детето да се срамува и искате да събудите у него отвращение, все едно няма нищо да постигнете. Но по този начин вие ще направите от него един прекалено придирчив човек, който се страхува да се наслаждава на живота или да започне нещо ново, който веднага пада духом, ако не всичко е, както трябва.
За детето, което лесно се научава да ходи по нужда в гърне, няма опасност при правене на клизми или поставяне на супозитории, които лекарите понякога предписват. Но по време на приучването, когато детето оказва съпротива и ревностно си пази изпражненията, ако майката в отчаяние прибегне до клизма или супозитории, детето се бори разярено и ужасено, като че ли майка му иска да премахне част от тялото му. В такива случаи от психологическа гледна точка много по-безопасно е да се използва вътрешно слабително средство, ако лекарят сметне за необходимо.
