Латинката се използува в кулинарията и в медицината от стари времена. Тя е едногодишно тревисто растение от сем. Латинкови, чиято родина е Южна Америка. Култивира се в страните с топъл и умерен климат, включително и у нас. Цялото растение има парлив вкус, наподобяващ този на каперсите, и специфичен аромат.
Използват се листата, стъблата и зелените плодове. Тези части на латинката съдържат глюкозида гликотропеолин, който под действие на ензима мирозин отделя етерично масло, подобно на синаповото. Главната съставка на латинковото етерично масло е бензилизотиоцианатът (76—90%), който спира развитието на стрептококи, стафилококи, протеус вулгарис и салмонели. Бензилизотиоцианатът се излъчва с урината 2—3 ч след приемането на пресни надземни части. Отделя се и от белите дробове. Пресните листа на латинката съдържат големи количества витамин С (200—460 мг %), а цветовете — флавоиоиди.
Латинката се използва в кухнята на народите от Средна Европа и Кавказ. Надземната част без цветовете служи като хранителен продукт или за подправка на гозби от месо или зеленчуци майонези. Зелените плодове се мариноват с копър и оцет и се използват за гарниране на студени ястия. Цветовете служат за украса на салати, майонези и други студени блюда. Както в кулинарията, така и в медицината се употребяват 35—40 г надземни части от латинка, 2 пъти на ден. Използува се главно при бъбречни заболявания. Като антисептично средство се препоръчва сок (20—30 г). За предпочитане е да се използуват готови лечебни препарати с дозирано съдържание на латинка, тъй като тя дразни лигавицата на стомаха и червата.
