Как да се отнасяме с детето след като навърши една годинка

Как да се отнасяме с детето след като навърши една годинка
След навършване на една годинка детето става много по-енергично и започва да прави все повече бели. Не се разстройвайте от този факт, а го приемете като нещо нормално за възрастта му.

Вниманието на детето лесно се отвлича и това е много полезно. Едногодишното дете с такова желание иска да опознае целия свят, че му е все едно откъде ще започне и къде ще спре. Даже и цялото му внимание да е погълнато от връзка, ключове, вие можете да го накарате да я пусне, като му дадете тел за разбиване на яйца. Разумните родители използуват способността на детето лесно да се отвлича, за да го насочват.

Как да подредите къщата, когато детето вече ходи. Когато кажете на майката, че детето е вече голямо за кошарката или за креватчето и че тя трябва да го пусне на пода, тя ще се огледа наоколо и ще каже: „Но то може да се удари или най- малкото ще обърне къщата наопаки". Рано или късно вие трябва да пуснете детето да се движи, ако не на 10-ия то на 15-ия месец, когато проходи. Тогава то няма да бъде нито по-разумно,
нито вие ще го контролирате по-лесно. На която възраст и да му дадете свобода, вие ще трябва да внесете някои промени в къщи, затова е по-добре да сторите това, когато му е дошло времето.
Как да се предпази едногодишното дете от нараняване или как поне да се опазят от повреждане мебелите и други вещи в къщи? Първо, подредете обстановката така, че детето да може да си играе с повечето от нещата, до които то може да се добере. В такъв случай да останат забравени само една четвърт от нещата. Но ако се опитате да му забраните да пипа три четвърти от нещата, вие ще подлудите и себе си, и него. Ако има с какво да се занимава, то няма много да обърне внимание на другите неща, които не трябва да пипа. Това означава, че вие ще трябва да вдигнете стъклени пепелници, вази и украшения от ниските масички и полички и да ги поставите нависоко. Ценните книги от по-долните рафтове на библиотеката трябва да се вдигат и на тяхно място да се сложат стари списания. Наредете хубавите книги плътно, така че детето да не може да ги издърпа. В кухнята сложете тенджерите и тиганите на по-ниските полици, а порцелана и продуктите — на по-високите. Една майка напълнила едно долно чекмедже до бюрото със стари дрехи, играчки и други интересни предмети и оставила бебето да го разглежда, да го изпразва и да го напълва до насита.

Как можете да научите детето да не пипа някои неща. Това е главният проблем между 1 и 2 години. Винаги има някои неща, които детето не трябва да пипа. На масичките има лампи и детето не трябва да ги дърпа за шнуровете; то не трябва да преобръща масичките. Не трябва да пипа горещата печка, нито да включва газовата печка или пък да излиза през прозореца.

Отначало не е достатъчно да кажете „не". Само с думичката „не" вие не можете да спрете детето, поне в началото. Но даже и по-късно това ще зависи от вашия тон, от това, колко често го казвате и от това, дали говорите достатъчно сериозно. Това не е дума, на която можете да се осланяте, докато детето не е научило от личен опит, какво тя означава и как вие ще реагирате, ако то не ви послуша. Не се провиквайте „Не"! с предупреждаващ глас от другата стая. Това му дава избор. И то си казва: „Дали да се подчиня или да бъда мъж и да дръпна шнура на лампата?" Помнете, че природата му го подтиква да опитва всичко и да се противопоставя на напътствията. То сигурно ще продължи да се приближава към шнура на лампата, като ви поглежда с едно око, за да види доколко ще се ядосате. Много по-разумно е първите няколко пъти, когато се приближи до лампата, веднага да отидете при него и да го дръпнете на другия край на стаята. Същевременно можете да кажете „Не!", за да започне да научава значението му. Бързо му дайте някое списание, празна кутия или каквото и да е безопасно и интересно нещо. Няма смисъл да му подхвърляте дрънкалка, която отдавна му е омръзнала.

Да предположим, че след няколко минути детето отново се върне при лампата. Пак го дръпнете и му отвлечете вниманието веднага, твърдо, но приветливо. Същевременно кажете „Не, Седнете с него за минутка и му покажете какво може да прави с новата играчка. Ако е необходимо, този път вдигнете лампата или даже го изведете от стаята. Вие тактично, но твърдо му показвате, че сте абсолютно сигурни в своето намерение и че лампата не е за игра. Не прибягвайте до ултиматоми, до спорове, до намръщени погледи, не се сърдете. Така едва ли ще постигнете целта, а само ще засилите неговото упорство.
Може би ще кажете: „Но то няма да се научи, ако не му покажа, че е лошо". Разбира се, че ще се научи. Впрочем то по-лесно ще усвои урока, когато му се говори с делови тон и по категоричен начин. Когато вие неодобрително заклатите пръст към едно бебе, което още не разбира както означава „не", вашето раздразнение само засилва неговото непослушание. Няма да е по-добре, ако хванете детето и сериозно му поговорите, защото вие го лишавате от възможността да отстъпи с достойнство или да се отвлече с нещо друго. Единственото, което му остава, е смирено да се предаде или да ви предизвика.

Ако едно дете се приближава към гореща печка, майката няма да седи спокойно и отдалеч да му извика с неодобрителен глас: „Не-е-е!". Тя, разбира се, скача и го дръпва. И това е естественият начин да спре детето, ако действително иска да го спре, а не да се впусне в безплодни наставления.

Не бързайте и действайте решително. Майката води всеки ден със себе си в магазина своето момченце на 1 година и 9 месеца. Но тя се оплаква, че вместо да върви направо, детето се разхожда по тротоара и се качва по стълбите на всяка къща. Колкото повече го вика, толкова повече то се бави. Когато му се скара, то тича в обратна посока. Тя се страхува, че неговото възпитание се превръща в труден проблем. Това още
не е такъв проблем, но може да стане. На тази възраст детето не може да помни, че целта на разходката е отиването в магазина. Неговата природа го кара да изследва всичко, което среща по пътя си. Всяко повикване на майката го подсеща, че то трябва да отстоява своята независимост. Какво може да направи майката? Ако трябва бързо да иде до магазина, би могла, да вземе детето в количката. Но ако тя използува отиването в магазина и за разходка, тя би трябвало да се забави по пътя четири пъти по-дълго време, отколкото ако е сама, и да остави детето да се отклонява тук и там. Ако тя се движи много бавно, детето непременно ще иска от време на време да я настигне.

Ето и друг проблем: време е за обяд, но малкото ви дете изцяло е погълнато от играта с пясък. Ако му кажете: „Време е да се приберем" с тон, който означава „повече не можеш да си играеш", то ще се съпротивлява. Но ако вие весело му предложите „Хайде да изкачим стълбите", може би само ще тръгне с вас. Но да предположим, че този ден то е уморено и отпуснато и че в къщи нищо не го привлича. То веднага почва да упорства. Моят съвет е спокойно да го вдигнете и да го внесете в къщи на ръце, даже и да плаче и да рита като малко прасенце. Правете това уверено, като че ли му казвате: „Знам, че си изморено и сърдито. Но когато дойде време за прибиране, трябва да се приберем". Не му се карайте; това няма да го накара да види грешката в държанието си. Не спорете с него, защото то няма да промени намерението си, а вие само ще се разстроите. Малкото дете, което се чувствува нещастно и прави сцена, се успокоява вътрешно, ако усети, че майка му знае какво да направи, без да се сърди.

Когато детето изпуска и хвърля предмети. На около 1-годишна възраст бебето се научава нарочно да изпуска нещата. То се надвесва от стола си и сериозно пуска храна на пода или изхвърля една след друга играчките от креватчето си. След това плаче за тях. Раздразнената майка ще помисли, че нарочно и разиграва. Но то не мисли за нея. То е очаровано от новото си умение. То иска да го прави по цял ден, както момчето иска да кара новия си велосипед. Ако вдигнете предмета, то разбира, че това е игра за двама и още повече се радва. По-добре е да не го свиквате веднага да вдигате изпуснатите играчки. Когато започне така да се забавлява, сложете го на земята. Вържете любимите му играчки за перилата на креватчето с 30 сантиметрови канапчета (ако са по-дълги, бебето може опасно да се оплете в тях). Завържете някои други играчки за количката му. Вие не бихте искали да хвърля храна от високия стол, на който седи, но то няма да започне да хвърля, докато не се е нахранило. Щом започне да хвърля храна на пода, незабавно приберете храната и го сложете долу да играе. Ако се карате на бебето да не пуска неща на земята, вие нищо няма да постигнете — само ще се разстроите.

Подобни статии

Промени в режима на бебето

Промени в режима на бебето

Кога да се отмени храненето в 22 часа. Това зависи от готовността на кърмачето. Трябва да се съобразите с две неща. Първото е дали бебето, е...

Облекло, чист въздух и слънце за бебето

Облекло, чист въздух и слънце за бебето

Завивки и температура на стаята. Най-трудният въпрос за един лекар е да отговори с колко завивки да се покрива бебето. Това, което може да н...

Ваксинации на бебето

Ваксинации на бебето

Записвайте си ги. Добре е да имате подписан от вашия лекар списък на всички ваксинации, направени на вашето дете (както и чувствителността к...

Поникване на зъбите на бебето

Поникване на зъбите на бебето

Възрастта, когато поникват първите зъби, не е от значение. Поникването на зъби е различно при отделните кърмачета. Някои дъвчат всичко, какв...

Дохранване на бебето

Дохранване на бебето

Когато бебето поради някаква причина освен с кърма се храни и с краве мляко, храненето се нарича смесено. Към смесеното хранене може да се п...

mitaka

mitaka

86 публикации

Публикувано
Публикувано

11.09.2012

Обновено
Обновено

11.09.2012

Прочетено
Прочетено

1077

Нередност Докладвай за нередност
0 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия