Използват се листата и връхните части със стъблото и цветовете главно на полухрастчето розено индрише от сем. Здравцови. То не се среща диворастящо, защото е хибрид. Култивира се в Русия, Северна Африка, Южна Европа, Южна Америка, както и у нас, но главно в саксии. За добиване на етерично масло се употребяват още 2 вида индрише — главесто и миризливо. В надземната част на розеното индрише се съдържат до 0,25% етерично масло, полифенолни вещества и др. Етеричното масло се добива чрез дестилация с водна пара. То съдържа вещества, близки до тези на етеричното масло от казанлъшката роза, затова има подобен аромат. Това етерично масло е известно в търговията под името тереше и представлява бледозеленикава течност. С него се фалшифицира розовото масло.
Листата и етеричното масло на индришето разширяват кръвоносните съдове, подпомагат храносмилането и действат антисептично, поради което намират широко приложение у нас като подправка и лечебно средство. В нашето готварство листата се прибавят вместо ванилия към компоти, конфитюри (сливи, тикви) и др. Обикновено в 1 буркан компот се поставя 1 листче индрише.
В българската народна медицина индришето се използува главно при диабет, високо артериално налягане, сърдечни смущения, а външно — при кожни заболявания, при трудно заздравяващи рани (сок или прясно смлени листа като лапи). При гореказаните заболявания (с изключение на диабета), особено при сърдечни смущения, индришето се приема вътрешно, като се приготвя смес, състояща се от 200 г течна глюкоза, сок от 3 лимона, заедно с фино смлените им кори, 20 пресни, стрити на каша листа от индрише и 30 броя счукани бадеми. Една супена лъжица от сместа се приема сутрин половин час преди хранене. Пази се в добре затворени съдове на хладно място. При диабет се препоръчва 30 мин преди ядене консумирането на 2—3 пресни листа или изсушени — в тройно количество.
